№ 352
гр. В., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200710 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И. О. И.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., ул.“Т.“ № 1, община В., област В.
чрез адв. С. С. – АК – В. против Наказателно постановление НП № 25-0953-
000809/25.04.2025г., издадено от ВПД Началник Сектор в ОДМВР В., Сектор
„Пътна Полиция“ В., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 175А,ал.1, предложение трето от ЗДвП „глоба“ в
размер на 3000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12
месеца за извършено нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от договорен защитник. По същество моли Съда да отмени
издаденото наказателно постановление като недоказано. Поддържа, че
направените констатации от административнонаказващия орган не отговарят
на фактическата обстановка. Релевират се съображения относно липса на
извършено административно нарушение. На следващо място, защитата
изтъква липсата на субективния елемент при извършване на вмененото
нарушение от страна на жалбоподателя И..
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 21.01.2025 г. в 22:40 ч. в гр. В., по булевард „П.“, с посока на
движение от кръстовище с улица „П.“ към кръстовище с улица „Ц.С.В.“
жалбоподателят И. управлявал лек автомобил марка „М. С 550“ с рег. №
ВН*****АН, лична собственост, като служители на Сектор „Пътна полиция“
1
– В. възприели, че срещу магазин „Технополис“ съшият преднамерено извел
автомобила извън контрол чрез презавИ.е, като по този начин го довел до
загуба на сцепление на задните гуми с пътната настилка, в резултат на което
задната част на автомобила последователно се поднесла в ляво и в дясно
неколкократно, с което се създало опасност за другите участници в
движението. След описаното нарушение водачът продължил движението си по
булевард „П.“ в посока към ул. „Гео Милев“. Била издадена ЗППАМ №
1296303. За описаното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 3559965 от
21.01.2025 г. за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на
водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства –
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, както и гласни – разпит на свидетелите
Т. В. Т. – съставил АУАН, както и Е.И.Й. и В.И.З., които са били очевидци.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по искане на защитата
свидетели З. и Й., като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали в някакви
особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си,
при което за Съда не съществува основание за съмнение в достоверността на
показанията им. Показанията на З. се подкрепят от тези на Й., намирала се в
МПС към онзи момент която твърди, че жалбоподателят не е използвал
спирачка при потегляне на автомобила, а лекото поднасяне на автомобила при
потегляне се дължало на атмосферните условия, в частност на мократа пътна
настилка. И двамата свидетели излагат факти и обстоятелства, които са
възприели непосредствено, като заявяват с достатъчна категоричност, че
водачът И. И. е използвал пътя, отворен за обществено ползване единствено
според предназначението му, а именно за превоз на товари и хора.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - С. П.Г.
ВПД Началник Сектор в ОДМВР В., Сектор „Пътна Полиция“ В.,
оправомощен със Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от
2
тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
По делото няма спор, че действително на 21.01.2025 г. около 21:45 ч. в
гр. В., по булевард „П.“, с посока на движение от кръстовище с улица „П.“ към
кръстовище с улица „Ц.С.В. жалбоподателят И. И. е управлявал лек
автомобил марка „М. С 550“ с рег. № ВН*****АН, лична собственост.
Въпреки това Съдът констатира, че в АУАН и в НП процесното
нарушение е описано в разрез с императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да
разбере, въз основа на какви факти е подведен под отговорност за нарушение
на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, за да организира адекватно защитата си. Абсолютно
задължително е в двата документа санкционираното нарушение да бъде
описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на
пълно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава на
съответното нарушение е основна гаранция за осъществяване на съответно на
административното обвинение право на защита. В настоящия случай липсва
конкретика по отношение на деянието и обстоятелствата, при които е
извършено, при положение, че жалбоподателят изцяло отрича вмененото му
нарушение. Описаният в НП и от самия актосъставител начин, по който е бил
управляван автомобилът от жалбоподателя е бланкетен, като възпроизвежда
почти дословно текста на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, без да са изложени
релевантни обстоятелства, които да обуславят извод, че жалбоподателят е
използвал пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение
за превоз на хора и товари. Анализът на цитираната за нарушена разпоредба
установява, че съставомерността на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП е
обусловена и от наличието на специфична цел, а именно ползването на
пътищата за обществено ползване с дадена цел, различна от тази за превоз на
хора и товари, като тази цел следва да намери своето отражение при
надлежното описание на деянието в съставения АУАН и издаденото НП.
Доколкото законодателят е предвидил наличието на тази специална цел като
един от обективните елементи на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, то
във всеки един случай на квалифициране на деянието на дадено лице като
нарушение на тази разпоредба е абсолютно задължително, както посочването
на тази цел в АУАН и НП, така и установяването й по несъмнен начин,
основан на събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно
описание на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, съгласно което
жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, не съдържа посочване на
съответната цел, която както беше посочено е елемент от състава на
нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Визираното от Съда отсъствие на
релевантно за обективната съставомерност описание на инкриминираното
нарушение съществено засяга правата на санкционираното лице и препятства
3
възможността му да разбере в какво точно е обвинено и да организира
реципрочна на административнонаказателното обвинение защита, което
предпоставя отмяна на НП.
В устойчивата казуална практика на касационната инстанция, така напр.
Решение № 8158 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по к. а. н. д.
№ 1162/2024 г. са зададени ясни разграничителни ориентири, подпомагащи
обективността при изследване на закономерните познаваеми процеси относно
съставомерността на определени проявни форми на поведение по чл. 104, ал.
1, т. 2 ЗДвП: Така при преценка, дали извършеното е съставомерно по чл.
104б, т. 2 ЗДвП, във всеки конкретен случай следва комплексно и съвкупно да
обсъждат и отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и
техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на нормалното
движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия,
техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или
пък са плод на случайно деяние, предпоставено от особеностите на пътя и
пътната обстановка, атмосферни явления или други обективно привходящи
фактори.
Друг специфичен изходен ориентир при доказването по фактически
аналогичен казус е убедително изведен в Решение № 5080 от 4.07.2024 г. на
Административен съд - Бургас по к. а. н. д. № 780/2024 г. Решение № 3570 от
10.05.2024 г. на Административен съд - Бургас по к. а. н. д. № 186/2024 г.:
"Демонстративното управление на МПС, добило популярност като "дрифт" и
изпълващо състава на нарушението на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, изисква
умишлено и преднамерено действие на водача по извеждане на автомобила от
нормално управление, чрез контролирано подаване на газ, презавъртане на
волан, превъртане на гуми и т. н".
Като се имат предвид съдържанието на изследваната проява, нейната
насоченост и начина на извършването й, Съдът приема, че категорично
поведението на жалбоподателя И. не може да се интерпретира като
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез презавИ.е, с което
се довело до загуба на сцепление със задните гуми, в резултат на което задната
част на автомобила се поднесла последователно в ляво и в дясно.
Конкретното обективно поведение на водача към 22.01.2025 г. е с
изяснени обективни и субективни характеристики и не съдържа вменената му
със закона в чл. 104Б, т. 2 ЗДвП обществена опасност и правна специфика -
демонстративна целенасоченост за извеждане на автомобила от нормалното
му управление. Поведението на водача И. категорично не е било умишлено, а
е възможно да се е дължало на атмосферните условия към онзи момент. Ето
защо необоснован в доказателствата по делото е и правният извод за
осъществен състав на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП, т.е. пътното поведение и евентуално
предприетата маневра от водача И. на 22.01.2025 г. не се съотнасят към
прийома за управление на МПС, обозначаващ се като "дрифт". Изобщо
поведението на И. не притежава, каквито и да било обективни
характеристики, свързани с нецелево използване на пътищата, отворени за
обществено ползване в разрез със свойственото тяхно предназначение – за
превоз на хора, стоки и товари. При дрифт, автомобилът се придвижва
4
латерално (странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и
инерционен момент. Успешният дрифт е свързан със задържането на задната
част на автомобила, колкото се може по-дълго, като страничното приплъзване
се придържа към максимален слип ъгъл. В същото време, предизвиканото
презавИ.е трябва да се държи "стабилно" при запазване на едно важно условие
- поддържане на висока и постоянна скорост. Трудността идва от това, че
гумите са на лимита на своето сцепление и следователно автомобилът се кара
на ръба на контрола. Малка грешка, като подаването на твърде много газ може
да намали сцеплението до такава степен, че задържането на задната част на
автомобила става невъзможно. Важно е автомобилът да бъде подготвен за
целта, за да бъде максимално бърз и контролируем при приплъзване, което
пък в градски условия, в участък с интензивно движение, какъвто е бул. „П.“ и
при ниска скорост (извод за това се прави въз основа на показанията на
свидетелите З. и Й. относно факта на възможно поднасяне на автомобила,
което е настъпило при потеглянето му) го прави почти невъзможно. От
значение са мощността, окачването, скоростната кутия, теглото, гумите и
множество други елементи, които в случая не са изложени и доказани.
Изискват се способности на водача, синхронизиране на действия, значителни
умения, подходяща среда, персонификация и индивидуализация.
Доказателства за всички по-горе изброени специфики и обстоятелства в хода
на настоящето производство липсват. Без наличие на горните предпоставки,
всяка друга на първи поглед сходна обстановка би било предположение,
допускане или вменяване на нещо, което не отговаря на реалната обстановка.
Използването на отделни термини от предполагаема обстановка не прави
същата реална и обективна. Всичко дотук изложено води до извод за
недоказаност на обвинителната теза, а оттам и до отмяна на НП в неговата
цялост.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0953-000809/25.04.2025г., издадено от ВПД
Началник Сектор в ОДМВР В., Сектор „Пътна Полиция“ В., с което на И. О.
И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., ул.“Т.“ № 1, община В., област
В. чрез адв. С. С. – АК – В. е наложено административно наказание на
основание чл. 175А,ал.1, предложение трето от ЗДвП „глоба“ в размер на
3000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
извършено нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен
съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на
5
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6