РЕШЕНИЕ
№ 1627
Кюстендил, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | АСЯ СТОИМЕНОВА |
При секретар ГЕРГАНА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА административно дело № 20257110700256 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от Ю. В. Ч., с [ЕГН] и адрес: [населено място] баня, [улица], област Кюстендил, срещу Заповед № РД-01-10-254/27.05.2025 г., издадена от кмета на община Сапарева баня, с която същият, на основание чл. 178 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, е забранил ползването и достъпа до строеж: „Гараж”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ), представляващ парцел II – 1137, кв. 26 по регулационния план на [населено място] баня, с [идентификатор] по кадастралната карта (КК) на [населено място] баня, с административен адрес: [улица], до привеждане във вида, в който е по Разрешение за строеж № 42/14.10.2020 г. и Одобрен проект № 40/2020 г. за: „Пристройка към сграда от допълващо застрояване с предназначение гараж, с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] баня”, определил е 90-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, считано от връчването ѝ, и е наредил в този срок горепосоченият строеж „Гараж”, собственост на Ю. Ч., да бъде използван само по предназначение. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на същата.
В хода на съдебното производство адвокат И. Д. – процесуален представител по пълномощие на Ю. Ч., поддържа жалбата и претендира присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък на разноските.
Кметът на община Сапарева баня, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат Д. И., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ю. Ч. е собственик на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място] баня, ведно с построените в имота сгради – сграда с [идентификатор], с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с [идентификатор], с предназначение: хангар, депо, гараж (вж. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том V, дело № 762/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 293). За сградата с [идентификатор], със застроена площ 22 кв. м, е издадено Удостоверение за търпимост № 34/27.11.2018 г. С Разрешение за строеж № 42/14.10.2020 г., издадено от главния архитект на община Сапарева баня, на Ю. Ч. е разрешено да извърши строителство на строеж: „Пристройка към сграда от допълващо застрояване с предназначение гараж, с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] баня”, със застроена площ 39 кв. м, съгласно съгласуван и одобрен от главния архитект на 14.10.2020 г. Инвестиционен проект № 40/2020 г. В обяснителната записка към инвестиционния проект, част „Архитектура”, е посочено, че пристройките към съществуващия гараж са две – едната е за склад за градински инвентар и се разполага зад гаража, в югоизточна посока, като заедно със съществуващия гараж покрива изцяло калкана на изградената в [УПИ] постройка на допълващо застрояване, а другата е за склад за резервни части към гаража и се разполага до гаража и до уличната регулационна линия на [улица], като застроената площ на новите постройки е 39 кв. м; пристройките имат връзка с гаража, но са достъпни и от двора, изградени са от тухлени ограждащи стени, завършващи със стоманобетонови греди, а по ъглите са предвидени стоманобетонови колони, и за таван служи дървената покривна конструкция.
При извършена на 28.04.2025 г. проверка от комисия, назначена със Заповед № РД-01-10-191/24.04.2025 г. на кмета на община Сапарева баня, е установено, че конструкцията на строеж „Гараж” е свързано построена в югозападната част с ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] баня, сградата представлява монолитно строителство с тухлени стени, дървени колони и едноскатен покрив, с размери: откъм [улица] - 163 ([улица]) – 8,40 м, откъм ПИ с [идентификатор] – от 6 м до 3,20 м, откъм ПИ с [идентификатор] – около 6 м, и височина 2,50 м, като пристройката е захранена с ел. енергия и вода, но липсват документи и книжа за извършеното преустройство и за промяна на предназначението на сградата. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от същата дата, препис от който не е връчван на жалбоподателя. Въз основа на констативния протокол кметът на община Сапарева баня е издал процесната заповед. В мотивите на същата са посочени констатациите по констативния протокол, както и че строежът представлява строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ. Заповедта е връчена на Ч. на 03.06.2025 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – кметът на община Сапарева баня, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, и в предвидената от закона писмена форма. Същата обаче е издадена в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК, доколкото забраненият за ползване и достъп обект е описан по неясен начин, непозволяващ точната му индивидуализация.
При издаването на заповедта по чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ административният орган следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. Както в констативния протокол от 28.04.2025 г., така и в издадената въз основа на него заповед е посочено, че конструкцията на строеж „Гараж” е свързано построена в югозападната част с ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] баня, сградата представлява монолитно строителство с тухлени стени, дървени колони и едноскатен покрив, с размери: откъм [улица],40 м, откъм ПИ с [идентификатор] – от 6 м до 3,20 м, откъм ПИ с [идентификатор] – около 6 м, и височина 2,50 м. Видно от съгласувания и одобрен от главния архитект на община Сапарева баня на 14.10.2020 г. Инвестиционен проект № 40/2020 г., пристройките към съществуващия гараж са две – едната е за склад за градински инвентар и се разполага зад гаража, в югоизточна посока, като заедно със съществуващия гараж покрива изцяло калкана на изградената в [УПИ] постройка на допълващо застрояване, а другата е за склад за резервни части към гаража и се разполага до гаража и до уличната регулационна линия на [улица], като застроената площ на новите постройки е 39 кв. м. От процесната заповед не става ясно дали се забранява ползването и достъпа до целия строеж – гараж, с [идентификатор] по КК на [населено място] баня, или само на пристройките към него за склад за градински инвентар и склад за резервни части. Липсата на точно описание на забранения за ползване и достъп строеж води до невъзможност за изпълнение на разпоредените със заповедта правни и фактически последици и съставлява съществено нарушение, обуславящо незаконосъобразността на обжалваната заповед само на това основание (вж. в т. см. Решение № 7656/17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2019 г., II о. и Решение № 12105/25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2021 г., II о.).
По изложените съображения процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК О. С. баня следва да бъде осъдена да заплати на Ю. Ч. направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева (съгласно представения списък на разноските не се претендират направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-10-254/27.05.2025 г., издадена от кмета на община Сапарева баня.
ОСЪЖДА О. С. баня да заплати на Ю. В. Ч., с [ЕГН] и адрес: [населено място] баня, [улица], сумата в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
| Съдия: | |