Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1632
гр.Русе,
18.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти
граждански състав в публично заседание на 18-ти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН Й.
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от
съдията гр.дело № 920 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Претенцията на ищеца К.П.Х. се основава
на твърдения, че ответникът е собственик на поземлен имот в с. Красен, с адрес
ул. ***, подробно описан в нотариален акт № ***, том ІІІ, дело № ***г. на РН.
Същият завел срещу ищеца гр. д. № ***г. по описа на РРС, по което твърдял, че
ищецът не е собственик на 300 кв.м. от ***в кв. * и 318 кв.м. от *** в кв. *,
които били разположени в съседство с неговия поземлен имот 15 в кв.*. Ищецът бил собственик на въпросните недвижими
имоти – ***в кв. * и *** в кв. *, които придобил чрез покупко-продажба от
Община – Иваново. С влязлото в сила решение по гр.д. № ***г. по описа на РсРС съда отхвърлил
иска, но въпреки това ищецът все още нямал възможност да влезе във владение на тази
част от имотите си, т. к. същата се владеела от ответника по настоящото дело.
Върху същата той държал трайни насаждения - лозе, което отказвал да премахне, а
сторил това едва след завеждане на настоящото дело - през м. март тази година и
по-точно на 24-ти март 2019 г. След премахването на трайните насаждения не били
осъществявани други действия, които да възпрепятстват ищеца от владение върху
спорните 618 кв. метра. По тези съображения ищеца моли ответника да бъде осъден
да му предаде владение върху същите, посочени като ***2 в кв.2 по плана на
с.Красен, заключена между точките МКЛ по комбинираната скица на вещото лице Г.
Ф., представляваща неразделна част от решението по . Претендира и за присъждане
на разноските по делото гр.д. № ***г.
по описа на РРС.
Ответникът Т.Т.Н. оспорва
предявения
иск. Не спори, че е собственик на поземлен
имот 15 в кв. 2 по плана с. Красен, с адрес ул. ***, че
ищецът е
собственик на съседните ***в кв. * и *** в кв. * по плана на селото. Също така не спори, че с влязло в сила решение
по гр.д. № ***г. по описа на РсРС е отхвърлен иска му за собственост върху
части от двата поземлени имота на ищеца. Оспорва обаче да е възпрепятствал същия да упражнява
собствеността си върху въпросните части от имотите. Оспорва твърдението на
ищеца същият
да е правил каквито и да било опити да влезе във владение върху въпросната част
от имотите, както и че ответникът държи без основание същите. Твърди, че по никакъв начин не е оспорвал правото на собственост
на ищеца върху спорните части от
имотите. Между
двата имота на ищеца и неговия имот нямало поставена ограда или друг обозначителен белег за граница между същите и ищецът винаги
имал свободен достъп върху тях. Самият ищеец бил премахнал трайните насаждения върху тхази
част от имотите си и към настоящия момент и периодично
ги чистел и
хвърлял в
имота на ответника.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Предявен е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. Съгласно
цитираната правна разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Анализът на
цитираната правна норма налага извода, че от съществено значение за разрешаване
на спора са следните въпроси: 1.Собственик ли е ищеца на процесния имот?;
2.Упражнява ли ответникът фактическа власт върху имота? и 3.Има ли основание за
това? В настоящият случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът е
собственик на ***в кв. * и *** в кв. * по плана на с.Красен, в т.ч. и на 300
кв.м. от ***в кв. * и 318 кв.м. от *** в кв. *, които били разположени в южната
част на имотите в съседство с поземлен
имот 15 в кв.*, собственост на ответника. Това се установява от представените
по делото писмени доказателства за закупуването им от Община Иваново, не се
оспорва от ответника и е установено и с обвързващата доказателствена сила на
мотивите на решението по гр.д. № ***г. по описа на РсРС, с което е отхвърлен иска на ответника за
собственост върху части от двата поземлени имота на ищеца. По делото обаче е спорно
дали ответника владее спорните 618 кв. м., които са били предмет на гр. д. № ***г.
по описа на РРС. Ищецът счита, че това е така, защото в същите държал трайни
насаждения - лозе и така възпрепятства ищеца да упражнява правото си на
собственост върху тях, а премахнал насажденията едва след завеждането на
настоящото дело на 24-ти март тази година. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че между имота на ответника и имотите на ищеца
не е съществувала ограда и такава не съществува и към момента. Двамата са във
влошени отношения и не си говорят. След приключването на гр.д. № ***г. по описа
на РРС не са водили и разговори относно
разчистване на лозовите насаждения от частта от имотите на ищеца, която е била
предмет на спора по делото. През есента наминалата година ответникът е прибрал
реколтата и е започнал да разчиства терена от коловете, теловете и лозите. Разчистването
не е приключило към момента на завеждане на делото/14.02.2019 г./ , а към края
на м.март тази година.Към момента на приключване на устните прения по делото
теренът е разчистен и се ползва от ищеца, който е разположил там пчелни кошери
/показанията на св.К./. При така установеното съдът счита, че предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли. Меродавният момент за определяне на това
дали ответникът осъществява фактическа власт върху част от имота на ищеца е
приключването на устните прения по делото, а от показанията на всички свидетели
по селото е видно, че към този момент не са налице каквито и да било действия
от негова страна в тази насока. Въпросът дали е осъществявал такива в предходен
момент и по конкретно към момента на завеждане на делото е от значение за
разноските по делото. Според разбирането на ищеца това е така, защото към
момента на завеждане на делото все още не са били премахнати тайните
насаждения, които ответникът е стопанисвал до есента на 2018 г. Разпоредбата на
чл.108 от ЗС обаче изисква активно поведение от несобственика – осъществяване
на „неоснователно действие“, което да пречи на собственика да упражнява правото
си на собственост. Като последното такова действие може да се приеме събирането
на реколта от лозето, но не и непремахването му като бездействие на ответника. Същото
като трайно насаждение се приращава към земята на осн. чл.110, ал.1 от ЗС и е
собственост на ищеца, който по всяко време е имал възможност да го премахне или
не и изобщо да полза тази част от имота както намери за добре, а ответникът
няма такова задължение, вкл. и въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. №
***г. по описа на РРС. Поради това и с оглед отхвърлянето на иска разноските по
делото следва да се възложат в тежест на ищеца на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и
същият следва да бъде осъден да заплати на адв. В. В. възнаграждение в
минимален размер съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца
К.П.Х., ЕГН:**********
против ответника Т.Т.Н., ЕГН:********** иск с правна
квалификация чл.108 от Закона за собствеността - да се осъди ответника да му
предаде държането върху площ от 618 кв.м., част от ***2 в кв.2 по плана на
с.Красен/понастоящем ***ІV-16 в кв.2/, заключена между точките МКЛ по
комбинираната скица на вещото лице Гинка Филева, представляваща неразделна част
от решението по гр.д. № ***г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА К.П.Х., ЕГН:********** да заплати на адв. В.В. *** сумата
в размер на 300 лв. – адв. възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.
Районен съдия: