Определение по адм. дело №2302/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П. В. К., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0769-000574/06.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДВП.

В жалбата е обективирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато със ЗДвП.
Искането е мотивирано с това, че К. се грижи за болната си майка – Р. Е. Г., която живее в [населено място] и е с установена трайна неработоспособност от 50 %, за които обстоятелства са приложени Удостоверение за раждане и Решение на ТЕЛК от 19.01.2024 г. Майката на жалбоподателя била освидетелствана с водеща диагноза ограничени разстройства на настроението с интелектуален дефицит като последица от мозъчен инфаркт. Налице били и проблеми със сърцето хипертония и нестабилна стенокардия. В следствие на заболяването била с увредени когнитивни способности, които водят до нервни и тревожни кризи. Доколкото г-жа Гюзелова живеела в населено място, което се намира на 30 км от [населено място], където е постоянния адрес на жалбоподателя, наличието на СУМПС било от ключово значение за полаганите грижи. Жената имала нужда от периодичен превоз до УМБАЛ [населено място]. Често се налагало жалбоподателя да пътува извънредно когато майка му изпадне в тревожни кризи, които налагат присъствието му. Предварителното изпълнение на акта би причинило на К. и неговата майка значителна или труднопоправима вреда по смисъла на закона. Иска се от съда да спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.

По така заявеното искане съдът намира следното:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
По аргумент от чл. 166, ал. 4 АПК и чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, условие за допустимост на искането е то да е направено едновременно с жалбата до съда срещу акта, в случая или по-късно (след подаването на жалбата до съда и до приключване на производството с окончателен съдебен акт). Следователно искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 8 ЗДвП подлежат на предварително изпълнение на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Заповед № 25-0769-000574/06.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас е такава по чл. 172, ал. 1 вр. чл. 171, т. 4 от ЗДвП, и подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, без издалият я административен орган да носи тежестта да доказва наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, по който ред е издаден и оспореният административен акт. В този случай – на допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закона, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, като основанията, при които може да бъде спряно предварителното изпълнение на акта, са въведени в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно: ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Подателят на искането за спиране на предварителното изпълнение следва, освен да твърди възможността за настъпване на вреди, да представи доказателства или поне да изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай, жалбоподателят мотивира искането за спиране на допуснатото от ЗДвП предварително изпълнение на оспорената заповед с обстоятелствата, че майка му Р. Е. Г. е болна с издадено решение от ТЕЛК с т.н.р. 50 %, живее в [населено място], който е на 30 км. от постоянния му адрес в [населено място], поради което не може да полага грижи за нея. Излага съображения, че периодично се налага тя да бъде превозвана за извършване на прегледи в УМБАЛ [населено място], както и че често се налага да пътува извънредно тъй като майка му получавала тревожни кризи, които налагат присъствието му. Твърди, че допуснатото предварителното изпълнение на АА ще причини на него и майка му значителни и трудно поправими вреди. Като доказателства за твърденията му са приложени Решение на ТЕЛК от 19.01.2024 г. на издадено на Р. Е. Г., с установена трайно намалена трудоспособност 50 %, с водеща диагноза органични разстройства на настроението и Удостоверение за раждане на П. К., видно от което Р. Е. Г. е негова майка.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. В случая са изтъкнати само хипотетични вреди, които би могло и да не настъпят.
Настоящият съдебен състав намира, че от приложените писмени доказателства и въведените от К. твърдения, не се доказва наличието на законоустановените предпоставки за спиране изпълнението на процесната заповед. Твърдяните факти за полагане на грижи от страна на К. не са доказани. Представеното експертно решение на ТЕЛК установява здравословно състояние на майка му - Р. Е. Г., но не и факта, че именно К. е лицето, което полага грижи за нея, както и че именно в периода на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, тя има нужда от незабавни грижи както и периодични превози до УМБАЛ - Бургас, изискващи участието именно на жалбоподателя посредством автомобил, управляван именно от него.

Следва да се посочи, че [населено място] е на 30 км. от [населено място], като видно от разписанието на интернет страницата на А. З. [населено място] ежедневно има междуградски транспорт между двата града. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателя може да използва междуградски транспорт за да посещава майка си и да и указва необходимите грижи. Видно от интернет страницата на Център за спешна медицинска помощ [населено място], в [населено място] има Филиал на спешна медицинска помощ, като медицинските екипи могат и са длъжни да се отзоват при възникнал спешен случай.

Съдът намира за нужно да отбележи, че всяка принудителна административна мярка причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интереси на други лица. В търсене на баланс законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство. В случая, временното отнемане на свидетелството за управление на МПС за определен срок е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, и в частност - правата на участниците в движението по пътищата. Приложената ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

По горните съображения, искането за спиране е неоснователно и не подлежи на уважаване, воден от което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. В. К., [ЕГН], за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0769-000574/06.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщението.