№ 22585
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110112347 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
75446/04.03.2025г., с която ищците - останалите етажни собственици на етажна собственост
в сграда на адрес: *********, са предявили срещу ответника К. И. Б. осъдителен иск с
правно основание чл. 6, ал. 1, т.9 от ЗУЕС, вр. с чл.50 ЗУЕС за сумата в общ размер от
681.60 лева, включваща следните суми: сумата от 345.60 лева, представляваща неплатени
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., за сумата
от 336.00 лева, представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
от 01.03.2022г. до 31.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 04.03.2025г., до изплащане на вземанията.
Ищците твърдят, че с решение от 01.02.2010г. на общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в *********, е
прието решение, с което е създаден фонд „Ремонт и обновяване“ и е определена месечна
вноска в размер на 2 лева за всеки 1% ид.ч. Посочват, че с решение от 26.04.2017 г. на
общото събрание определената месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ е
увеличена на 3 лева за всеки 1% ид.ч. Твърдят, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сградата - магазин, поради което следвало да заплати такси за фонд „Ремонт и
обновяване“ по силата на приетите от етажната собственост решение от 01.02.2010г. и
решение от 26.04.2017 г., с които е определен размерът на дължимите вноски. Задълженията
на ответника възлизали на сума в общ размер от 681.60 лева, включваща сумата от 345.60
лева, представляваща неплатени 36 вноски, всяка от по 9.60 лева за фонд „Ремонт и
обновяване“ - за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., както и сумата от 336.00 лева,
представляваща неплатени 35 вноски, всяка от по 9.60 лева, за фонд „Ремонт и обновяване“
- за периода от 01.03.2022г. до 31.01.2025г. Подържат, че давността по отношение на
процесните вземания е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 116825/30.12.2021г., въз основа на което е образувано
производството по ч.гр.д. № 74424/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, по което е издадена
Заповед № 15954 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължимата сума
от 345.60 лв. за процесния период. Образуваното във връзка със същото гр.д. № 1618/2023 г.
по описа на СРС, 155 състав, е било прекратено с определение № 31274 от 01.08.2024 г.,
1
влязло в сила на 24.08.2024 г., поради допуснати процесуални нарушения. Излагат, че за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. давността за предявените в настоящия процес
вземания не е текла, с оглед висящността на посоченото производство, като нова давност
започва да тече с влизане в сила на определението за прекратяване на делото. С решение на
ОС на ЕС от 13.02.2025 г. управлението на ЕС е възложено на управител - Б.С.Н, което
обстоятелство е вписано в Столична община, район „******, въз основа на заявление с вх.
№ ******* от 25.02.2025 г. Молят искът да бъде уважен, като в полза на ищците бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
ответникът излага съображения за нередовност на исковата молба, както и за частична
неоснователност на предявения иск. Оспорва активната процесуална легитимация на
ищците с довод, че не са представени доказателства за взето решение на етажните
собственици, с което последните да са констатирали, че ответникът не е изпълнил
определени решения на общото събрание и да са упълномощили управителя Б.С.Н с правата
да заведе настоящия иск, както и да упълномощи адвокат, който да представлява ищците
пред съда. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че липсват данни и
доказателства за начина на определяне на претендираните вземания. Твърди, че на
28.08.2023г. е извършил плащане за задължения по фонд „Ремонт и обновяване“ в общ
размер на 150.00 лева, с които са покрити част от претендирани с исковата молба суми за
фонд „Ремонт и обновяване”, но плащането не било отразено в годишния отчет на етажната
собственост. При условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на
процесните вземания по давност, като оспорва твърденията на ищеца, че за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2021г. давностният срок е бил прекъснат, тъй като производството по
гр.дело № 1618/2023г. по описа на СРС, 155 състав, е било прекратено и издадената заповед
за изпълнение – обезсилена. Оспорва валидното вземане на решения от 01.01.2010г. и от
26.04.2017г. от ОС на ЕС, предвид липсата на изискуемия за това кворум и липсата на
подпис на явилите се на събранието лица, като освен това липсвали и пълномощни за
всички лица. Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
доводи на страните, приема следното:
На първо място следва да се посочи, че искът е предявен от управителя на ЕС, който
съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС представлява етажните собственици пред съда по искове,
предявени срещу тях във връзка с общите части и по искове, предявени срещу собственик,
ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или задълженията си по ЗУЕС,
като в случая е налице представителство, което възниква по силата на закона, поради което
доводите на ответника за недопустимост се явяват неоснователни. Изрично е посочено в
обсъжданата разпоредба на ЗУЕС, че е нужно упълномощаване на управителя от общото
събрание само по исковете срещу трети лица, във връзка с общите части, като настоящият
случай не е такъв. В случая в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, както и че
същият не е изпълнил решенията на ОС на ЕС, с които е определена дължимата от него
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“. По делото е представен протокол от общо събрание
от 13.02.2025г., на което е взето решение са избор на Б.Н като управител, както и служебна
бележка от СО – район „****“ за подадено уведомление за избор на посоченото лице като
управител на сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: *********.
Поради това, съдът приема, че в случая етажните собственици са надлежно представлявани
при установена активна процесуална легитимация.
По същество съдът намира, че е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 6, ал. 1, т.9 от ЗУЕС, вр. с чл.50 от ЗУЕС.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9, етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за
2
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за
фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Основателността
на предявения иск е предпоставена от доказването от страна на ищеца на следните факти: 1)
че ответникът е собственик на процесния обект в сграда в режим на етажната собственост;
2) че за процесния период е взето решение на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд
"Ремонт и обновяване" съразмерно с притежаваните идеални части и 3) размерът на
претендираните задължения. Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване на задълженията по давност в тежест на ищците е да докажат
настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността. В тежест
на ответника е да докаже заплащането, т.е. плащане от 28.08.2023г., с което са били покрити
част от претендираните с исковата молба суми.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС, общото събрание на собствениците определя
размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване”. Създаването и
поддържането от общото събрание на специален фонд „Ремонт и обновяване”, средствата в
които се набират от вноски на собствениците, е въведено с разпоредбата на чл. 50 от ЗЕУЕС.
Всички собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на
етажната собственост и да заплащат вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване”,
както и разходите за управление и поддържане на общите части на сградата – чл. 6, ал. 1, т.
8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС. Разходите на етажните собственици за набиране на средства във фонд
„Ремонт и обновяване“ по чл. 50 ЗУЕС, който се създава по решение на Общото събрание на
собствениците, се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната
работна заплата за страната и от други източници – чл.50, ал.2 ЗУЕС. Тяхната дължимост не
зависи от реалното ползване от етажния собственик на неговия самостоятелен обект.
Вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ са свързани със самото право на собственост, тъй
като служат за покриване на разходи от трайно значение спрямо сградата и нейните общи
части от конструктивна страна.
Принадлежността на правото на собственост върху обект в сграда в режим на етажна
собственост към патримониума на ответника К. И. Б. се установява от приетия по делото
нотариален акт № 093, том II, рег. № 5559, дело № 258/2004г., видно от който на 08.07.2004г.
ответникът е придобил правото на собственост върху магазин, находящ се в ******* Това
обстоятелство не е оспорено от ответника, като с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е отделил за безспорно, че К. И. Б. е собственик на магазин, съставляващ
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост на адрес: *********.
Установява се от представения по делото протокол от провело се на 01.02.2010г. общо
събрание на етажната собственост, че е взето решение /т.6 от дневния ред/ за създаване на
фонд „Ремонт и обновяване”, като е определена месечна вноска от 2 лева за всеки процент
идеална част от общите части на сградата, притежавани от всеки собственик.
Представен е и протокол от общото събрание на етажната собственост, находяща се
*********, провело се на 26.04.2017г., от което се установява, че е взето решение за
увеличаване на вноската за фонд „Ремонт и обновяване” от 2 лева на 3 лева за всеки процент
идеална част за обект.
Предвид изложеното, съдът намира, че за процесния период е взето решение на ЕС за
конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" съразмерно с притежаваните
идеални части. Тук е мястото да се посочи, че не следва да се обсъждат наведените в
отговора на исковата молба от ответника доводи за незаконосъобразно вземане на решенията
на общото събрание от 02.10.2010г. и от 26.04.2017г., тъй като редът за атакуването на
решенията на ОС е уреден в чл. 40 от ЗУЕС – чрез провеждане на специално исково
3
производство пред районния съд при спазване на преклузивния срок по чл.40 ал.2 ЗУЕС,
като неупражняването на правото да се предяви иска в срок води до погасяване на правото
на иск, включително и чрез възражения за незаконосъобразност на приетите от ОС на ЕС
решения по висящо производство за изпълнението им, каквото е настоящото. Когато
решенията на са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, те са влезли в сила и валидно
обвързват членовете на етажната собственост, като инцидентен контрол на тези решения в
рамките на водени процеси срещу етажните собственици за изпълнение на произтичащите
от решенията на ОС техни задължения, е недопустим. По делото не са представени
доказателства, а и липсват твърдения, за наличие на провело се или висящо производство за
отмяна на решенията на общото събрание от 02.10.2010г. и от 26.04.2017г., по време на
които е взето решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване” и за увеличаване на
вноската по него от 2 лева на 3 лева, поради което тези решения са влезли в сила и етажните
собственици дължат изпълнение по тях. Възраженията срещу законосъобразността на
общото събрание са преклудирани и не могат да се въвеждат в настоящото производство по
предявен от етажната собственост иск за изпълнение на решенията на ОС. Те биха били
предмет на обсъждане при предявен иск по реда на чл.40 ЗУЕС, но не и предмет на
инцидентно разглеждане в настоящото производство, в което се претендират имуществените
последици от взетите решения на ОС на ЕС.
Конкретният размер на дължимите от ответника суми за вноски във фонд „Ремонт и
обновяване” се установява от посочените по-горе решения, както и от представените и
неоспорени по делото списък на собствениците в етажната собственост в ********* и
извлечение от домовата книга, в които е посочено, че делът на К. И. Б. в общите части на
етажната собственост е 3,2%. По това обстоятелство не съществува спор между страните,
като процесуалният представител на ответника изрично е заявил в открито съдебно
заседание, че не оспорва ответникът да притежава 3,2% идеални части от общите части на
сградата. Изчислено по метода, определен с решението на общото събрание на етажната
собственост от 26.04.2017 г. – по 3 лева на процент идеална част за обект, задължението на
ответника К. И. Б. за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. възлиза на сумата от 345,60
лева, а за периода от 01.03.2022г. до 31.01.2025г. – възлиза на 336,00 лева. Дължимата вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ се формира след като процентът притежавани идеални части
от общите части бъде умножен по 3 лева, като при извършване на аритметическата операция
се получава резултат от 9,60 лева като вноска. Вноските за фонд „Ремонт и обновяване” се
дължат от всеки собственик на самостоятелен обект, поради което съдът приема, че за
ответника е възникнало задължение да заплати посочените по-горе суми. По делото не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че на
28.08.2023г. е извършил плащане за задължения по фонд „Ремонт и обновяване“ в общ
размер на 150.00 лева, с които са покрити част от претендираните с исковата молба суми за
фонд „Ремонт и обновяване”.
Съдът обаче намира за основателно наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията в размер на 345,60 лева за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2021г. В конкретния случай и с оглед характера на претендираните
вземания, приложение намира разпоредбата на чл. 111, б. в“ от ЗЗД, тъй като те са
периодични и давността е тригодишна. Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иска, като в настоящия искът е подаден на 04.03.2025г., като от тази дата
назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията.
Следователно, погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 04.03.2022г. Видно е при това положение, че вземанията за посочения по-горе период
са обхванати от погасителната давност, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
до размера от 336,00 лева за периода от 01.03.2022г. до 31.01.2025г., като за горницата над
тази сума до пълния предявен размер от 681,60 лева и за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2021г. искът подлежи на отхвърляне.
4
Във връзка с доводите на ищеца, че за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. давността
е започнала да тече отново с влизане в сила на 24.08.2024г. на определението за
прекратяване на гр.дело № 1618/2023г. по описа на СРС, следва да се посочи следното:
Установява се от представения по делото препис от заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с вх. № 116825/30.12.2021г., че етажните
собственици са поискали в тяхна полза да бъде издадена заповед за изпълнение срещу К. И.
Б. за сумата от 345,60 лева, представляваща вноски за фонд „Ремонт и обновяване” за
периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. Такава заповед е била издадена на 08.06.2022г. по
ч.гр.дело № 74424/2021г. по описа на СРС, 155 състав.
Установява се от приетия по делото заверен препис от Определение № 31274 от
01.08.2024г. по гр.дело № 1618/2023г. по описа на СРС, 155 състав, че К. И. Б. е подал в
срока възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Този иск обаче е бил
предявен извън срока по чл. 414 ГПК, поради което съдът е прекратил делото с обсъжданото
определение и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 74424/2021г.
Определението е влязло в сила на 24.08.2024г.
На основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, докато трае съдебният процес относно вземането
течението на давността е спряно. При отхвърляне на иска с обратна сила се заличава
прекъсването на течението на давността - чл. 116, ал. 1, б. „б. „ ЗЗД, а това означава и
спирането на течението на давността. Същите последици настъпват и при прекратяване на
производството, защото и в този случай искът не е уважен. Тоест давността спира да тече,
докато трае съдебният процес съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД с предявяване на иска, но ако
делото бъде прекратено, както е установено между страните в случая, спирането и
прекъсването се заличават с обратна сила. Предвид това, съдът намира, че докато са били
висящи ч.гр.дело № 74424/2021г. и гр.дело № 1618/2023г. пред Софийския районен съд
давността по отношение на вземанията за фонд „Ремонт и обновяване” на стойност от
345,60 лева за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. не е текла, но с прекратяване на делото
с влязлото в сила на 24.08.2024г. определение спирането и прекъсването на давността са
били заличени с обратна сила, като към датата на подаване на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, погасителната давност за посочените вземания е била
изтекла.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има и двете страни.
Етажните собственици са заплатили държавна такса в размер на 50 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ответникът не е направил възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същият следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал. 1 ГПК да заплати сумата в размер на 271,12 лева, съразмерно на уважената част на
предявения иск.
Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, като
насрещната страна своевременно е навела възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно.
Независимо, че в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗАдв, настоящият състав намира, че при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с
което се приема, че при извършване на преценката относно размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения /така и Определение № 1717 от
5
08.04.2025 г. по к. гр. д. № 3691/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; Определение №
343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за
определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и
правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера и броя на
предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на
производството. В случая размерът на предявения иск е малък (681,60 лева), делото не се
характеризира с особена фактическа и/или правна сложност, като следва да се отчете
обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание, без
изслушване на свидетели и вещи лица. Предвид изложеното, съдът намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на извършената
адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, възлиза на сумата от 500
лева, като този размер следва да се вземе предвид като база, върху която да се изчислят
дължимите за ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част на предявения иск.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че в полза на ответника на основание чл. 78,
ал.3 ГПК се следва сумата от 253,52 лева, съразмерно на отхвърлената част на предявения
иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 от
ЗУЕС, вр. с чл. 50 от ЗУЕС на останалите етажни собственици в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: *********, сумата в размер от 336,00 лева,
представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.03.2022г.
до 31.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
04.03.2025г. до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 336,00 лева до пълния предявен размер от 681,60 лева,
представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019г.
до 31.12.2021г.
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
останалите етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на
адрес: ********, сумата в размер от 271,12 лева, представляваща сторени разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА останалите етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се на адрес: ********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. И. Б., ЕГН
**********, сумата в размер от 253,52 лева, представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6