№ 11662
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110129789 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу К. Л. А., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 1559,64 лева – главница, от която сумата 1543,53 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата 16,11 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 411,02 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът К. Л. А. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г.
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
1
апартамент № 61, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 213044, през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023
г. по ч. гр. д. № 70686 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника К. Л. А. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. Р.. Процесуалният
представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че до
началото на 2020 г. ответникът заедно със семейството си е живял в чужбина. Процесният
имот не бил ползван и никой не е живял в него, поради което не се дължали суми за
подгряване на вода. Твърди частични плащания по двете общи фактури, касаещи исковия
период, както и погасяване на част от вземанията по давност. Оспорва изцяло претенцията
на ищеца за стойността на услугата дялово разпределение, както и акцесорната за мораторна
лихва. Ето защо моли съда да постанови решение съобразно направените възражения и
събраните в хода на производството доказателства. Претендира присъждане на дължимото
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Дудова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове като основателни и
доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание ответникът К. Л. А., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Тодоров. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да се произнесе с решение
съобразно събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
2
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
Ответникът не оспорва, че е бил собственик на процесния имот през исковия период и
като такъв е притежавал качеството потребител на топлинна енергия. Посоченото
обстоятелство се потвърждава от представения по делото нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по Закона за териториално и селищно устройство № 170, том ІХ, нот. дело № 1770/1986 г.
Няма данни, а и твърдения през исковия период правото на собственост върху процесния
имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно
право на ползване от ответника.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 2430 от 27.06.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД и етажната собственост, и протокол от 09.05.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС
съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 09.05.2002 г., общото събрание на
етажните собственици взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния
апартамент № 61 с абонатен № 213044 няма отбелязани радиатори, разпределители и
термостатни вентили. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 27.06.2002 г.
бил подписан договор № 2430/27.06.2002 г. между етажната собственост в АДРЕС, в
качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по
силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и
монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки.
С договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
3
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 2 броя главен
отчет от 09.06.2020 г. и 22.05.2021 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана
за отопление с една щранг-лира в банята на максимална оценка по мощност, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Отоплителни тела
с монтирани на тях уреди за дялово разпределение в имота нямало. Главните отчети
съдържат подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е
предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
4
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът К. Л. А.
като собственик на процесното жилище притежавал качеството „потребител” на топлинна
енергия през процесния период. В тази връзка няма наведени възражения в отговора на
исковата молба. Няма данни по делото през исковия период това качество да е било загубено
поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на ползване.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответника и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответницата. Ответникът, в
качеството му на купувач, се задължил да заплаща реално доставената му топлинна енергия
по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
5
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява,
че подпомагащата страна „Техем Сървисис” ЕООД била избрана от потребителите в
сградата – етажна собственост в АДРЕС да извършва услугата дялово разпределение на
общо събрание, проведено на 09.05.2002 г. С посочената фирма за дялово разпределение на
27.06.2002 г. бил сключен договор за срок от пет години. От събраните по делото
доказателства се установи, че дължимата от потребителя месечна сума за топлинна енергия
била определена въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния
период цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни
дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлинна енергия в процесния имот. От представените от третото лице-помагач
писмени доказателства се установява, че за процесния имот била разпределяна топлинна
енергия за отопление с една щранг-лира в банята на максимална оценка по мощност, за
сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера, като
ответникът не е оспорил количеството на реално доставената топлинна енергия, нейната
цена и размера на претендираното вземане. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), респ. на Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването при определяне на дължимата от ответника сума за
топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота, различен от този, използван от ФДР.
Ответникът не ангажира доказателства, че се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и е оспорил изготвените от подпомагащата страна изравнителни сметки в
предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответникът е потребил топлинна енергия, чиято
стойност дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето
основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе
предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат
сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да
се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още,
че се касае за изравнителни сметки само от исковия период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
6
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава
неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената
услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба са основателни.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по
делото процесните задължения да са били установени с влязло в сила съдебно решение, към
тях следва да се прилага именно кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”,
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 23.12.2022 г. Следователно,
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
23.12.2019 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура,
чийто падеж е настъпил преди 23.12.2019 г., а именно на 15.12.2019 г., е тази за месец
октомври 2019 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2019 г.
до 31.10.2019 г. са погасени по давност. Непогасени по давност се явяват вземанията за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. За първия отоплителен сезон от непогасения по
давност период, а именно от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на топлинната енергия
по прогнозни данни (фактури) възлиза на 1481,70 лева. От тази сума следва да бъде
приспадната изравнителната сметка за възстановяване, но само за непогасения по давност
период, която съдът изчисли на 774,02 лева. Или за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.
стойността на реално потребената в процесния имот топлинна енергия с включена
изравнителна сметка възлиза на 707,68 лева. От приложената към исковата молба справка в
табличен вид за начина на формиране на процесните задължения е видно, че салдото по
главницата по първата обща фактура е в размер на 596,37 лева, колкото се претендира в
настоящото производство. След като от сумата по общата фактура в размер на 1487,90 лева
бъде приспадната сумата 91,38 лева, свързана с промяна в цената на топлинна енергия, то се
получава задължение в размер на 1396,52 лева. Доколкото ответникът възрази, че е
извършвал плащания и по двете общи фактури, а ищецът не посочи друга причина да
претендира сума в размер на 596,37 лева вместо дължимата съгласно общата фактура
1396,52 лева, то следва да бъде прието, че ответникът е извършил плащания в размер на
800,15 лева, касаещи първия отоплителен сезон от процесния период. Посочената сума
покрива напълно непогасеното по давност вземане, изчислено от съда в размер на 707,68
лева, поради което следва да бъде прието, че за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.
ответникът няма задължения към ищцовото дружество.
7
За другата част от непогасения по давност период – от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
стойността на топлинната енергия по прогнозни данни (фактури) възлиза на 1227,36 лева
след приспадане на сумите за възстановяване във връзка с промяна на цената на топлинната
енергия. От тази сума следва да бъде приспадната изравнителната сметка за възстановяване
в размер на 177,85 лева. Или за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. стойността на
реално потребената в процесния имот топлинна енергия с включена изравнителна сметка
възлиза на 1049,51 лева. В издадената обща фактура № ********** от 31.07.2021 г. е
отбелязано, че за процесния период са били извършвани плащания в размер на 274,56 лева,
които също следва да бъдат приспаднати. Или общо задължението на ответника за топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., непогасено по давност или чрез плащане,
възлиза на 774,95 лева, до който размер предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер
от 774,95 лева до пълния предявен размер от 1559,64 лева, както и за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази
си част искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. За задълженията за
топлинна енергия от непогасения по давност или чрез плащане период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. приложими са Общите условия от 2016 г., съгласно които лихва
за забава не се начислява върху прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна
сметка, ако стойността й не е заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от
общите условия стойността на общата фактура следвало да бъде заплатена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасяла. Следователно, задължението по втората
обща фактура от процесния период е станало изискуемо на 14.09.2021 г., поради което
считано от следващия ден – 15.09.2021 г. ответникът е изпаднал в забава. Или, К. Л. А.
дължи мораторна лихва върху непогасената по давност или чрез плащане главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2022 г., която на основание чл. 162
ГПК съдът изчисли в размер на 96,87 лева. Поради изложените по-горе съображения лихва
за забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява.
8
С оглед изложеното дотук, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 96,87 лева и за периода от
15.09.2021 г. до 08.12.2022 г. За разликата над уважения размер от 96,87 лева до пълния
предявен размер от 411,02 лева, както и за периода от 31.12.2019 г. до 14.09.2021 г. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 89,41 лева, от които 39,41 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 72,98 лева за довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът
К. Л. А. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на
116,08 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски – 100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, а за исковото производство – в полза на адв. Р. Р. на дължимото адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Това му право е установено със закон. В този случай е налице изключение
от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната
да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Ищецът не е
оспорил наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ответника
възнаграждение следва да бъде посочено следното. В най-новата съдебна практика на
Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
9
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
Освен това следва да бъде взета предвид и съдебната практика, която приема, че при
прерастване на заповедното производство в исково такова би представлявало злоупотреба с
право възмездяването на дублиращата се адвокатска защита за двете производства.
Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Правото на ответника за мотивиране на възражението в
заповедното производство, незапретено от закона, следва да бъде упражнявано без
злоупотреба (чл. 3 ГПК), каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се
адвокатска защита, кумулативно по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата
срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат
поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (вж.
Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ВКС, Определение №
140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ВКС).
В конкретния случай съдът взе предвид, че процесуалният представител на ответника е
изготвил отговор на исковата молба, писмено становище по спора и участва в проведеното
открито съдебно заседание, без да ангажира допълнителни доказателства, както и
обстоятелството, че делото е с малка правна и фактическа сложност, доколкото се касае за
често срещан спор с топлопреносно предприятие, по което има изобилна съдебна практика,
облекчаваща значително защитата на ответника. При тези съображения и при съобразяване
на цитираната по-горе съдебна практика съдът намира, че за настоящото производство
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
10
ответника в размер на 497,07 лева.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
адв. Р. К. Р. дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на
277,17 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. Л. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
774,95 (седемстотин седемдесет и четири лева и 95 ст.) лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 61, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен
№ 213044, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
96,87 (деветдесет и шест лева и 87 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2022 г., които вземания са предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023 г. по ч. гр. д. № 70686 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 774,95 лева до пълния предявен размер
от 1559,64 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., а иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от
96,87 лева до пълния предявен размер от 411,02 лева, както и за периода от 31.12.2019 г. до
14.09.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. Л. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 116,08 (сто и шестнадесет лева и 08 ст.) лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
11
директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. Р. К.
Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. 44, вх. Б, офис-партер,
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 277,17
(двеста седемдесет и седем лева и 17 ст.) лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и прокуриста Силвия
Маринова Станчева, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 70686 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12