№ 9578
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110118760 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „Т,Б, срещу Н. К. М..
В исковата молба се твърди, че Н. К. М. е бил клиент на „То,Д, на
недвижим имот с адрес: гр. София, ул. Ве, 2, в качеството му на собственик на
имота и е потребявал топлинна енергия за абонатен № 1348, като не е
заплатил начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 429,84 лева – главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г.; сумата от 78,00 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 16.12.2020 г. до 04.08.2023 г.; сумата от 12,08 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г.
до 30.09.2021 г. и лихва в размер на 2,77 лева за периода от 15.09.2020 г. до
04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
17.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46159/2023 г. по описа на
СРС, 78-ми състав.
Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва
предявения иск. Счита, че не се доказва, че в процесния период е бил
собственик на имота. Оспорва исковете по размер. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
1
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот
е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в
забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период. Ответникът следва да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По възражението на ответника за погасяването на задълженията по
давност в тежест на ищеца е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „То,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 124, том I, рег. № 112 от 2011 г. от 01.11.2011 г. се
установява, че А,в Т. и К,в Т., чрез пълномощника си Ге,ва са продали на Н. К.
2
М. следния свой недвижим имот: гараж № 2, находящ се на адрес гр. София,
ул. В,0. Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността
преди или през процесния период. В качеството на титуляр на правото на
собственост ответникът се явява страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. В допълнение на това
ответникът е подал и заявление-декларация на 20.02.2013 г., с което е поискал
да бъде открита партида на негово име.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.06.2020 г. до 30.04.2022 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 410,07 лв. С оглед на това
предявеният главен иск се явява основателен до тази сума и следва да бъде
отхвърлен до предявения пълен размер от 429, 84 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на задължението по давност, което е неоснователно. Съгласно
Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали
през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
3
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с
подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение 17.08.2023 г.,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 17.08.2020 г. Най-старото задължение е от м.06.2020 г., чиято
изискуемост е настъпила на 15.08.2020 г., но доколкото същият е неприсъствен
ден, то задължението е станало изискуемост на 17.08.2020 г. С оглед на това
липсват погасени по давност задължения, като искът следва да бъде уважен за
сумата в размер на 410,07 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. От
съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в
процесния период – от „Бруната” ООД за извършване на услугата дялово
разпределение. По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е
в размер на 34,73 лв. за периода 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г., но доколкото
ищецът претендира главницата за дялово разпределение от м.07.2020 г., то
дължимата главница е в размер на 22,65 лв., а доколкото ищецът претендира
сумата 12,08 лв., то искът следва да бъде предявен до тази сума.
Не са налице погасени по давност суми и по отношение на
задълженията за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година. Видно от приложената
фактура №********** за отчетен период 01.06.2020 г. до 30.04. 2021 г. същата
е издадена на 31.07.2021 г., с оглед на което ответникът е изпаднал в забава от
15.09.2021 г. С исковата молба се претендира мораторна лихва от 16.12.2020 г.,
с оглед на което искът се явява неоснователен за периода от 16.12.2020 г. до
14.09.2021 г. По реда на чл. 162 ГПК съдът изчислява, че дължимата от
ответника мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 04.08.2023 г. е в размер
на 53,85 лв., с оглед на което искът следва да бъде уважен за тази сума и за
периода от 15.09.2021 г. до 04.08.2023 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
4
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв., депозит за СТЕ, депозит за особен
представител. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер
на 75 лв., а в исковото производство е заплатил 25,00 лв. за държавна такса,
200 лв. за особен представител на ответника и 350 лв. депозит за СТЕ
експертиза. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 68,30 лв. за заповедното производство и
614,25 лв. за исковото производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски. Така
мотивиран, съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Н. К. М., ЕГН **********, дължи на „То,Д, следните суми:
сумата от 410,07 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за
недвижим имот с адрес: гр. София, ул. Ве, 2; сумата от 53,85 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 04.08.2023
г.; сумата от 12,08 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 17.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 46159/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от
410,07 лв. до пълния предявен размер от 429,84 лв., иска за мораторна лихва
над сумата от 53,85 лв. до пълния предявен размер от 78,00 лв. и за периода от
16.12.2020 г. до 14.09.2020г, както и иска обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на 2,77 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2023 г.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН **********, да заплати на „Т,6 на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното производство 68,30 лв. и в исковото
производство 614,25 лв.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето
5
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6