М о т и в и към присъда № 260003 от 27 януари 2021 година,постановена по н.ч.х.дело № 233 по описа за 2021 година на Районен съд
Велинград:
С частна тъжба К.И.Б. *** , е повдигнала
и поддържа обвинение против Р.И.Д. *** ,в това, че на 08.01.2020 година , в около 3.30 часа , в дискотека
“The Place“ – град
Велинград , й е причинила лека
телесна повреда ,изразяваща се в претърпени болки в областта на гърба,тилната
част на главата и лицето, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК
С тъжбата е предявен граждански иск за сумата 1000 лева – претърпени неимуществени вреди
,ведно със законната лихва считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане,както и разноски по водене на делото.
Подсъдимата не се признава за виновна
по обвинението,като твърди че на инкриминираната дата са били в едно и също
заведение с тъжителката и тя я провокирала и обиждала през цялата
вечер,като при поискване на обяснение двете се спречкали,паднали на земята ,тя
я държала за ръцете,за да не я удари,не я е удряла, а тъжителката я одраскала.
От
събраните по делото доказателства,обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката К.И.Б. и подсъдимата Р.И.Д. се познават бегло и имат общи познати.
На 08.01.2020 година
двете били в дискотека „The Place“ в гр.Велинград ,но в различни компании. С тъжителката
била свид. Б.,а с подсъдимата - свид. Т.,М. и М.. Същата вечер,като охранител
на заведението работел свид. К.. Подсъдимата
била раздразнена,тъй като тъжителката била с момче,с което преди това излизала
тя.През цялата вечер Р. ходела до
масата,на която била компанията на К.,но двете не са имали допирни точки – Р.
общувала с познатото си момчетата в компанията. Свид. М. твърди,че
приятелите на подсъдимата са я спирали да не прави това,но тя не ги послушала.
В около 03:30 часа тъжителката била
на дансинга и подсъдимата се приближила
откъм гърба й ,хванала я за косата и силно я издърпала, вследствие на което К. политнала назад,паднала на земята с изпънато
тяло и си ударила силно гърба и главата,като подсъдимата паднала върху нея и й
ударила шамар. Намесил се охранителя на заведението – свид. К. и ги разтървал. Същият твърди,че на
посочената по-горе дата,по време на смяната си,видял двете момичета по средата
на бара да се боричкат една върху друга,като Р. е била върху К.,той вдигнал Р.
и я завел до компанията,след което всички участници в същата си тръгнали,а К.
останала .Този свидетел не е видял
двете да си нанасят удари и не е чул да
си разменят реплики,поради силната музика,като не е видял и наранявания по тях.
Свид. К. е категоричен,че двете момичета са били паднали на средата на
дансинга,като дансинга не е близо до тоалетните.
Свид. Б. си тръгвала заедно с тъжителката от заведението
около половин час след случилото се,като още там видяла зачервяване по лицето й
от шамара на подсъдимата,като следващите
дни К. била зле – оплаквала се от
болки в главата и гърба Свид.
Калпазанова – майка на тъжителката не е
видяла същата след прибирането и вкъщи,а по-късно същия ден - в около 12 часа разговаряла с нея ; К. й
разказала какво се е случило в дискотеката,като бузата й била леко подпухнала;
първите дни изпитвала болки в областта на гърба и главата я боляла силно – скалпа в корените на
косата. Същата свидетелка освен това установява,че дъщеря й се е лекувала в домашни условия,като
са получавали указания от лекар от гр.София по телефона.
В обясненията си подсъдимата твърди,че цялата вечер тъжителката я
провокирала,обиждала я и даже я псувала в тоалетната,като при повторното
показване на среден пръст отишла при нея да й иска обяснение,като са се
спречкали и са паднали на земята,но не е удряла тъжителката ,а последната я
одраскала по носа и ръката. Свид.
Димитров – баща на подсъдимата твърди,че е научил за случилото от дъщеря
си и че тя е имала ожулване по врата,но
не си спомня от коя страна и леко одраскване в предмишницата. Свид. Т. и М. са
били в една компания с подсъдимата в
посоченото заведение на инкриминираната дата,като първия от тях твърди че Р. им се оплакала,че
са имали спречвания с К. , видял че по пътя към тоалетната тъжителката й показва
среден пръст,като при последващо спречкване двете паднали на земята – малко преди тоалетната.
Свид. Т. твърди,че подсъдимата е имала одрасквания по двете ръце под лакътя и по врата,но не си
спомня от коя страна и че е чул обиди от К. към Р..Свид. М. твърди,че е видял неприлични жестове от
страна на К. към Р.,не е чул обиди –
дискотека е,не е видял кой как е паднал,но Р. е била отгоре,след това се
оплакала от болки в ръцете,но не са потърсили лекарска помощ.Свид. М. е била в
посочената до тук компания,но тя установява,че цялата вечер е имало провокации
и от двете страни – цялата вечер Р. е ходила до масата,на която е била
компанията на К.,като не е видяла падането,но едва след като двете са били на
земята,като в този момент Р. е държала К. за косата. Тази свидетелка не е
видяла К. да реагира на провокациите на Р.,като
е започнала първа чата с К. на 08.01.2020 г.,писала й ,че те са
виновни,като не са спрели Р.,изразила съчувствие ,питала я дали си е ударила
главата и получила отговор- „ И не само.“Свид.
Мяшкови са видели тъжителката 3 или 4 дни след инцидента,когато е била
на работа в същия бар.
С Постановление от 01.04.2020 година на РП Велинград е отказала да образува
наказателно п-во ,като в същото е
прието,че се касае за престъпление по чл. 130 от НК,за което наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Това Постановление е потвърдено от ОП Пазарджик на 01.06.2020 г.
По делото не са представени писмени доказателства във връзка със
здравословното състояние,както на тъжителката,така и на подсъдимата.
От заключението на съдебно-медицинска
експертиза е видно,че тъжителката К.И.Б. на 08.01.2020 г. ,в около 3:30 часа ,в
посоченото по-горе заведение е получила следните травматични увреждания –
лекостепенно сътресение на мозъка,травматичен оток в тилната област на главата;
травматичен оток и кръвонасядане по бузата на лицето,контузя на гърба,като това
заключение не е въз основа на медицинска документация,а на показанията на свид.
Б. и Калпазанова; лекостепенно сътресение на мозъка е причинила временно разстройство
на здравето,неопасно за живота,а останалите – болки и страдания; механизма на
причиняването е този,посочен в тъжбата; здравословното състояние на
пострадалата не е било тежко – сътресението е продължило около седмица до 10 дни,а останалите са били
скоропреходни и са отзвучали -
нараняването в областта на бузата за около 24 часа,а болезнеността на гърба а
отока на тилната област – за 2-5 дни от датата на травмата; болките и
страданията са били най-силни през първите дни,няма отражение върху здравословното
състояние на тъжителката за в бъдеще .
В
ОСЗ вещото лице обясни,че е възможно
няколко дни след инкриминираната дата
тъжителката да е отишла на работа,тъй като се касае за лична преценка – тя може
да работи и при наличие на главоболие.
За да приеме описаната до тук фактическа обстановка съдът дава вяра на показанията на свид.Б.,Калпазанова,К. и М. , тъй като между същите са налице незначителни противоречиви и се подкрепят от заключението
на съдебно-медицинската експертиза. Освен това свид. Б.,К. и М. не са в
родствени връзки с тъжителката т.е показанията им не са такива на
лица,заинтересовани от изхода на делото.Нещо повече свид.М. е била в една компания с подсъдимата и
за протичане на вечерта очертава поведение на същата,което може да обясни станалото на дансинга на
заведението същата вечер т.е нападение от страна на подсъдимата,поради
изпитвана от нея ревност към бивш приятел,поради връзката му с К..
Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимата и на показанията на свид. Т., М. и Димитров ,тъй като:
- касае се за защитна
позиция на подсъдимия,която не е подкрепена от останалите доказателства по
делото;
- са в противоречие с
показанията на останалите свидетели,като съображенията на съда защо дава вяра
на същите са посочени по-горе. При проведените очни ставки тези противоречия не
бяха преодолени и не бе изяснена причината за наличието им;
- са в противоречие със съдебно –медицинската експертиза,относно
начина на причиняване на увреждането ,както и заключението на вещото
лице-съдебен лекар - че травматичните
увреждания на тъжителя е причинено по
механизма на действие , идентичен с
описаното в тъжбата,вкл. и установеното от свид. Б. ,К. и М.;
- са неправдоподобни с оглед на установената обстановка за
възникване и развитие на случилото се на
инкриминираната дата – всички разпитани свидетели,вкл. и подсъдимата в
обясненията си не отрича,че при падането им на дансинга Р. е била отгоре ,т.е не е правдоподобно тя да
е бутната от тъжителката. ;
-
показанията на свид. Т., М. и Димитров са непоследователни и неточни
относно нараняванията на подсъдимата – те сочат различни места на осъществяване на същите,респ. не си
спомнят къде точно са се намирали. нещо повече – свид. Т. твърди,че е чул
отправени обиди от страна на К. към Р.,а свид. М. не е ,тъй като в
дискотеката е шумно,т.е налице е
противоречие с оглед на това,че и двамата от едно и също място са наблюдавали
страните. Освен това свид. Т. описва инцидент ,който е станал по пътя към
тоалетните и н в близост до тоалетните,докато
случилото се между страните е станало в средата на дансинга на
заведението,като това място е отдалечено от тоалетните,видно от показанията на
свид. К.;
Подсъдимата
не е осъждана. По делото не е
представена характеристика за същата ,както
и доказателства за имотното й състояние и материално положение.
С
оглед на горното е видно,че Р.И.Д. *** от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 130,ал.2
от НК :
- на 08.01.2020 година , в около
3.30 часа , в дискотека “The
Place“ – град Велинград , е причинила на К.И.Б. *** , ЕГН ********** лека телесна повреда ,изразяваща се в претърпени болки в областта на
гърба,тилната част на главата и лицето, без разстройство на здравето . Посоченото до тук се установява от показанията на свид.Б.,Калпазанова,К.
и М. и съдебно-медицинската експертиза.Защо
съдът дава вяра на посочените свидетелите и не дава вяра на обясненията на подсъдимата и на другите
свидетели –
съображенията на съда са изложени във фактическата обстановка.Към тези
съображения следва да се добави,че съдът обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и направи извода,че на инкриминираната дата подсъдимата е издърпала силно косата на тъжителката, тя е паднала на пода,ударила я с ръка по лицето,като
вследствие на това са й причинени посочените
по-горе болки .
- деянието
е извършено при п р я к у м и с ъ л
, тъй като подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер,
предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала
това.Този извод следва от поведението на подсъдимата преди и по време на осъществяване на деянието,респ.
от начина на осъществяването му .
Съдът не възприе
тезата на защитата на подсъдимата ,че тя следва да бъде призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото обвинение,тъй като обвинението и преди всичко
причиненото мозъчно сътресение,не е доказано по безспорен начин. Защо съдът приема,че е изяснено авторството на
деянието са изложени съображения по-горе. Нещо повече – съдът не е сезиран с обвинение за престъпление
по чл. 130,ал.1 от НК ,вкл. и за причинено лекостепенно мозъчно
сътресение,поради което не коментира наличието или не на доказателства в този
смисъл. Освен това съдът счита,че не са налице предпоставки
за приложение на института на реторсията,респ. че процесното увреждане е причинено при
условията на неизбежна отбрана. Установи се по делото,че подсъдимата е
нападнала тъжителката ,като липсват категорични данни кога,как и какви
наранявания са били причинени на подсъдимата т.е не са налице предпоставките нито на чл.
130,ал.3 от НК, нито на чл. 12 ,ал.1 от
НК.
За посоченото умишлено престъпление,
съгласно разпоредбата на чл. 130,ал.2 от НК,
се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до шест месеца или пробация,или глоба от 100 до 300 лева; деецът не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК и с
престъплението не са причинени имуществени вреди.
Следователно Р.И.Д. *** следва да бъде призната за
в и н о в н а за
извършено престъпление по чл. 130,ал.2 от
НК, да бъде
о с в о б о д е н о т н а к а з а т е л н а о т г о в о р н о с т по този
текст на НК,на
основание чл. 78а
от НК и й се
н а л о ж и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
г л о б а в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. При определяне на размера на наказанието, съдът се
съобрази с тежестта на извършеното престъпление;смекчаващите обстоятелства
- чисто съдебно минало и частично самопризнание и липсата на отегчаващи вината обстоятелства,
както и с материалното положение и имотно състояние на подсъдимата.
Така определеното наказание - глоба
в минималния размер на санкцията, е в
състояние да осъществи целите на наказанието.
Подсъдимата Р.И.Д. - родена на *** ***, българска гражданка , ,
работи в фирма Лео 94 ЕООД – Велинград
,неомъжена, неосъждана, със средно образование, с ЕГН **********,следва да бъде о с ъ д е н а
да заплати на К.И.Б. *** , ЕГН ********** сумата 400 лева /
четиристотин лева / , представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по
чл.130,ал.2 от НК, ведно със законната
лихва от 08.01.2020 година до окончателното изплащане на сумата и разноски по
делото 212 лева/ двеста и дванадесет лева/, като за разликата до хиляда лева , отхвърля иска като неоснователен . Касае се за
иск за непозволено увреждане ,предявен
на основание чл.45 от ЗЗД – поправяне на
вредите причинени противоправно и виновно другиму. В настоящия процес се установи ,че подсъдимата Р.Д. е
осъществила състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, т.е. че е причинила
лека телесна повреда на тъжителката –
болки и страдания в областта на гърба,тилната част на главата и лицето без
разстройство на здравето. Поради това, съдът приема ,че е налице от нейна страна
противоправно и виновно поведение, вследствие на което пострадалата Б. е претърпяла болки и страдания, за които
следва да бъде обезщетена. Размера на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД
следва да бъде определен по справедливост т.е за сумата 400 лева. За да
определи този размер на вредите съдът се съобрази с характера на причинената
лека телесна повреда,изразяваща се в болки и страдания,без разстройство на
здравето; продължителността и интензитета на същите и липсата на отражението върху здравословното състояние за
в бъдеще. Претендираната сума от 1000 лева е завишена – не е съобразена с
посочените по-горе обстоятелства,поради което предявения иск за причинени
неимуществени вреди за разликата от 400
до 1000 лева,следва да бъде отхвърлен ,като неоснователен.Подсъдимият следва да
заплати на гражданския ищец и законната лихва върху посочената сума от датата
на увреждането – 08.01.2019 година до окончателното и изплащане,както и разноски
по делото – 212 лева.
Р.И.Д. , с
посочена по-горе самоличност , следва да бъде осъдена да заплати на Държавата такса
50.00 лева / петдесет лева / плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
По горните съображения бе постановена
настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :