Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, 05.08.2021 год.

          

                                      В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  двадесет и трети април  през две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 5419/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 68867/2017 г.  СРС е признал да установено на основание чл. 422 ГПК, вр. е чл. 365 ЗЗД, вр. е чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, че Д.А.Д.-Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "Т.-Б" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. "********сумата от 14426,46 лв., представляваща трета вноска по Споразумение за погасяване на задължения от 14.07.2014 г., с падеж 19.12.2014 г. /по което споразумение Д.А.Д.-Б. е поръчител/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 19.06.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34659/2015 г. по описа на СРС, 87 състав. С оглед изхода на правния спор е разпределил разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение е останал ответникът Д.А.Д.-Б., ЕГН **********, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която иска същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неоснователно е приел, че е налице валидно възникнало и изискуемо вземане.

В законоустановения срок ищецът "Т.-Б" ООД, ЕИК ******** не е представил отговор на подадената въззивна жалба, като не е заявил становище по основателността й и в рамките на проведеното открито съдебно заседание.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становището и доводите на въззивника и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като в тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на същото, тъй като е изтекъл преклузивния срок, предвиден в чл. 147 ЗЗД, който предвижда, че поръчителството се прекратява след изтичане на шестмесечния срок след настъпване на падежа на главния дълг в случай, че кредиторът не е предявил иск спрямо длъжника. От представените по делото писмени доказателства ( Споразумение за погасяване на задължения от 14.07.2014 г.) е видно, че падежът на процесното вземане е на 19.12.2014 г., предвид което срокът за подаване на иск срещу главния длъжник, предвиден в чл. 147 ЗЗД, изтича на 19.06.2015 г. Видно от приложеното към настоящето дело заповедно дело № 34659/2015 г. по описа на СРС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, насочено едновременно към главния длъжник и двамата поръчители, е подадено именно на 19.06.2015 г., поради което шестмесечният преклузивен срок е спазен и искът се явява допустим.

От събраните по делото доказателства се установя неоснователност и на възражението на въззивника за недопустимост на производството по делото, поради пропуснат срок за предявяване на иска срещу въззивника след подаване от негова страна на възражението по реда на чл. 414 ГПК. В тази връзка от материалите по заповедното производство е видно, че указанията за подаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК са връчени на въззиваемия на 31.08.2017 г., а исковата молба е предявена на 29.09.2017 г., предвид което е спазен указания срок и искът се явява допустим.

По правилността на обжалваното съдебно решение, въззивният съд намира следното:

Производството по настоящето дело е започнало въз основа на подадено от въззиваемия заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С.Л." ООД, в качеството на главен длъжник и М.Я.Б. и Д.А.Д.-Б., в качеството на поръчители за сумата от 14426,46 лв., представляваща трета вноска по Споразумение за погасяване на задължения от 14.07.2014 г. с падеж 19.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 19.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Заявлението е уважено от заповедния съд и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от по ч.гр.д. № 34659/2015 г. по описа на СРС, 87 състав.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжниците С.Л." ООД, в качеството на главен длъжник и М.Я.Б., но в законоустановения срок длъжникът Д.А.Д.-Б.( въззивник) е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, предвид което с разпореждане заповедният съд е дал указания на въззиваемия заявител в едномесечен срок от съобщаването да представи доказателства за предявяването на иск срещу този длъжник по реда на чл. 422 ГПК. Както и посочено горе, настоящия иск е подаден в указания от заповедния съд срок.

Пред настоящия съд е представено Споразумение от 14.07.2014 г., от което е видно, че с пар.1 главния длъжник С.Л." ООД признава, че дължи на въззиваемия сумата от 86 558,75 лв. с ДДС и с пар. 2 се задължава да му заплати същата на шест вноски. Предмет на настоящия иск е третата по ред вноска, която съобразно споразумението е дължима до 19.12.2014 г. Пар.6 от споразумението има характера на писмен договор за поръчителство като въззивникът и М.Я.Б. са се съгласили да отговарят солидарно за задължението, предмет на споразумението  при постигнатите с последното условия в качеството на поръчители.

Посоченото споразумение има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и съставлява валидно основание за възникване на визираните в него задължения на главния длъжник. Споразумението съдържа в себе си и валиден договор за поръчителство, по силата на който въззивникът се е съгласил да отговаря солидарно за задълженията на главния длъжник, предмет на споразумението, в качеството на поръчител. Възраженията на въззивника във връзка с истинността на споразумението, в частта, имаща характер на договор за поръчителство, не са доказани, въпреки изричните указания на съда, че доказателствената тежест за установяване липса на автентичност на подписа на въззивника, положен в споразумението, принадлежи именно на него.

По делото въззивникът не твърди и не представя доказателства процесното вземане, да е било заплатено от него или останалите солидарни длъжници или че същото е погасено чрез друг способ. Счетоводното отчитане на това вземане е неотносимо към въпросът за неговото възникване и изискуемост.

Предвид горното настоящият съд намира, че предявения иск е основателен и доказан, съответно обжалваното съдебно решение, с което същият е уважен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

 Въззиваемият не е взел участие във въззивното производство и не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват въпреки изхода на правния спор.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

                                                          

                                                     Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебното решение от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 68867/2017 г. на СРС, 87 състав.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред ВКС.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.               

 

 

 

                                                                                              2.