Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16.11.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 29.09.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 91/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Д.А.А., И.А.А. и Г.И.А., чрез
адв.С.К., се обжалва Решение № 773/01.11.2019г. на ЯРС, постановено по
гр.д.№1979/2019г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е уважил
молбата на Д.Д.Т. за издаване на дубликат на изпълнителния лист, който е бил
издаден на 21.08.1990 год. по гр. дело № 155/1990 г. по описа на ЯРС за
следното – РАЗПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.33, ал.2 от ЗС, ползването на парцел VI-6695,
в кв. 12 по плана на гр.Ямбол между собствениците Д.Д. ***, А. И. А. и Г.И. ***, и Д. Т. Д. ***, така, както е показано на скицата на вещото
лице И. Д., която скица
да се счита за неразделна част от решението.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно
и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
неправилно ЯРС е приел, че молителката е изгубила изпълнителния си лист, че
съдът не изготвил доклад и не разпределил доказателствената тежест, че не било
обсъдено доказателство, представено от въззивниците-ответници - протокол за въвод
по изп.д.№ 982/2012 на ЧСИ Х. По изложените в жалбата съображения се иска да
бъде отменено обжалваното решение и отхвърлена молбата за издаване на дубликат
като бъдат присъдени на въззивниците направените от тях разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемата Д.Д.Т., чрез адв.С.В., в който се излага
становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и присъди на въззиваемата направените разноски пред въззивната
инстанция.
Като прецени оплакванията по
жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото,
ЯОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка
по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и
допустимо.
Обжалваното решение е и правилно,
поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с искане по чл.409, ал.1 от ГПК за издаване на дубликат на изгубен
изпълнителен лист.
За да се уважи молбата за издаване
на дубликат на изпълнителен лист, следва да се докаже, че изпълнителният лист е
издаден и получен от страната, както и че
изпълнителният лист е изгубен. Тежестта за установяване изгубването на
изп. лист се носи от страната, която иска издаването на дубликат от него. В
трайната съдебна практика е прието, че когато е установено, че изпълнителният
лист е издаден и получен от правоимащия и в продължителен период от време по
този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е
прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за
доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен /в този
смисъл Решение № 56 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II г. о.,
ГК, Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г., I г. о.,
ГК, Решение № 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010 г., IV г. о.,
ГК/.
По възраженията за неспазване на
процесуалния ред ЯОС намира следното: с определение № 1957/14.08.2019г.,
връчено на страните, ЯРС е изготвил проекто-доклад, в който е разпределил
правилно доказателствената тежест. Видно от протокола от о.с.з. на
29.10.2019г., ЯРС е приел доклада по делото, обявен на страните с определението
от 14.08.2019г., срещу който няма възражения от страните. Ето защо, ЯОС намира
за неоснователни възраженията на въззивниците, че първоинстанционният съд не
изготвил доклад и не разпределил доказателствената тежест.
От материалите по делото се
установява, че по гр.дело № 155/1990 г. по описа на ЯРС е постановено решение
за разпределяне ползване на недвижим имот между съсобственици, на основание
чл.32, ал.2 от ЗС. Решението за разпределяне на ползването по чл.32, ал.2 от ЗС
е такова на спорна администрация. С него съдът разпределя ползването на
съсобствен имот между съсобствениците, когато те не могат сами да вземат
решение относно разпределението. Това решение обвързва както участвалите в
делото страни, така и техните наследници на общо основание. Решението се ползва
с изпълнителна сила и издаденият изпълнителен лист има сила и срещу
наследниците на длъжника. В полза на Д.Т. по гр.д.№ 155/1990 г. по описа на ЯРС
е издаден изпълнителен лист на 21.08.1990 г. Видно от представеното копие на ИЛ
е образувано ИД № 418/1993 г., което е прекратено на основание чл.330,
б."д" ГПК (отм.), според който изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. По делото е установено, че въз основа на издадения
ИЛ е образувано и ИД № 572/2005г. по описа на СИС при ЯРС, което е прекратено
на 16.05.2006г. като изпълнителният лист е върнат на Т. по нейна молба от
24.07.2012 г.
По молба на Т. на 02.08.2012 год. е
образувано ИД № 989/2012 год. по описа на ЧСИ И. Х.. По ИД №
989/2012 год. по описа на ЧСИ И. Х. е насрочен въвод във владение, но видно от протокол
от 07.11.2012г. такъв не е извършен и взискателката не е въведена във владение
на разпределената ù по реда на чл.32, ал.2 от ЗС реална част от
съсобствения недвижим имот. По ИД № 989/2012 год. по описа на ЧСИ И. Х. е депозирана
молба от 22.01.2013г. от Д.Т. за връщане на изп.лист, скица и протокол. На
23.01.2013г. Д.Т. лично е получила оригиналния изп.лист, за което се е
подписала и по делото е оставено копие на ИЛ.
От съобщението по изп.д.377/2019г.
на ДСИ при ЯРС от 16.04.2019г. се установява, че молбата на Д.Т. е оставена без
движение с указания да бъде представен изпълнителния лист - т.е. Т. не е
представила първообразния изп.лист.
ЯОС намира, че по делото е
установено, че по гр.д. № 155/1990 г. по описа на ЯРС е издаден изп.лист в
полза на Д.Т. и е получен от нея. Образувани са посочените изп.дела по този ИЛ,
но няма данни да е извършено изпълнение. При тези данни следва да се приеме, че
първообразният изп.лист по гр.д. № 155/1990 г. по описа на ЯРС е изгубен, Д.Т.
не е въведена във владение на разпределената ù съгласно решението на
съда по реда на чл.32, ал.2 от ЗС реална част от съсобствения недвижим имот.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че молбата за издаване на дубликат
от изпълнителен лист е основателна и следва да бъде уважена. С тези мотиви
следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение, което краен резултат е
правилно.
Предвид гореизложеното,
неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на
въззивниците, че не са налице основанията за издаване на дубликат от
изпълнителния лист.
При този изход на делото, на въззиваемата
Т. следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 450лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ
от 26.112019г..
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 773/01.11.2019г.
на ЯРС, постановено по гр.д.№1979/2019г. по описа на ЯРС.
Осъжда въззивниците Д.А.А. с ЕГН **********,
И.А.А. с ЕГН ********** и Г.И.А. с ЕГН ********** да заплатят на Д.Д.Т. с ЕГН **********
сумата 450лв. - направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.