№ 7
гр. гр. Димитровград, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20235610100517 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на договор за потребителски кредит, както и евентуално предявен иск за прогласяване
нищожността на клаузи от сключен между страните договор за потребителски кредит.
Ищецът Н. Д. Т. твърди в искова молба, че е страна по Договор за кредит
№908446/29.11.2022г., сключен с ответника „“С-к“АД. Според чл.1 от Договора, ответното
дружество му предоставило заемни средства в размер на 950 лева, като той се задължил да
върне сумата от 3232,77 лева. Уговореният в договора ГЛП бил 27%, а ГПР- 30,06%. В чл.27
от Договора било предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение на
кредитора, ще му дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Въпросната неустойка
трябвало да се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищецът
била начислена неустойка в общ размер 1902,31 лева, разпределена на 24 вноски, всяка от
които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин
общата месечна погасителна вноска нараснала на 134,70 лева. Последното се установявало
от Погасителен план към Договор за кредит №908446/29.11.2022г. Счита, че процесния
договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК. При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договора,
предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. На първо място счита ,че договора е нищожен,
тъй като в него е посочен ГПР, но липсват условията за прилагането му. Не се посочвало
дали този лихвен процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не било
1
посочено и какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва
и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи
проверка дали този лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Тази неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и била основание за
недействителност на процесния договор. На следващо място, в Договора била посочена само
абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика за формирането му.
Не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била
предвидена за плащане и неустойка. Не ставало ясно въобще какво се включва в ГПР. Не
били ясни както компонентите на ГПР, така и математическия алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. Поради това, процесният договор също бил
нищожен, тъй като е сключен при неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. От
друга страна Договорът бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл.19 ал.4 от
ЗПК, тъй като сумата, което се претендирала за неустойка не била включена в ГПР и ГЛП. В
случай, че неустойката била включена в тях, то тогава те биха нараснали повече от два пъти.
По този начин потребителя бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които ще направи по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на неустойка
се заобикаляла и разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като тя представлявала общ разход
по кредита и трябвало да е част от ГПР. С невключване на неустойката в ГПР се
заобикаляло изискването неговия размер да не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута.
При условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договора
предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП. В случая с предвиждането за плащане на неустойка се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по Договора, до злепоставяне на интересите на
ищеца с цел извличане на изгода за кредитора. Претендираната неустойка била в размер на
над 200% от сумата на отпуснатия кредит, като така се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост.
Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да обяви Договор за
кредит №908446/29.11.2022г., сключен между страните, за нищожен на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност иска
съдът да обяви за нищожна клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за кредит
№908446/29.11.2022г., сключен между страните, предвиждащ заплащането на неустойка в
размер на 1902,31 лева, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът „С-к“АД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че процесният договор между
страните действително е бил сключен, като това е станало от разстояние, при спазване
изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Уговорената в договора сума била предоставена на
ищеца на 29.11.2022г. чрез банков кредит по сметка на Н. Т. в „Банка ДСК“. В чл.20 и сл. от
2
Договора била предвидена хипотеза, при която при неизпълнение на договорни задължения
от страна на потребителя, можело да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче не бил
договорно задължен да претендира подобна неустойка. Поддържа, че в настоящия случай
сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 29.11.2022г. със създаването на личен
профил на уебсайта на ответното дружество, който акаунт се ползвал с посочена от
потребителя електронна поща и избрана от него парола, същият е попълнил Заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние, като е посочил своите три имена, ЕГН, номер на
документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на
документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията, при
които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на кредита. След това, на
ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация включваща СЕФ, проект за
Договор за потребителски кредит и ОУ към него. След запознаване с така изпратените му
документи, ищецът е потвърдил съгласието си за сключване на договора. Заявява, че
неустойка за непредставяне на обезпечение не била начислявана и събирана от ответното
дружество, въпреки което клаузата за неустойка била валидна и отговаряла на изискванията
на действащото законодателство. Задължението за неустойка съставлявало самостоятелно
съглашение, което в случая било обективирано в един и същи документ с договора за
потребителски кредит. Счита, че по отношение на нейната действителност не се прилагали
разпоредбите на ЗПК, а общите условия на ЗЗД. В случая неустойката била уговорена за
неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е
обезпечено с други правни способи, а нейния вид се определя в зависимост от това дали
заемателя по договора ще изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на това,
размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се
начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на
заемателя. Видно от Договора, неустойката се дължала единствено за периода, в който
заемателя реално не бил предоставил обезпечение, като ако такова се представило в
последствие, същата спирала да се начислява, т.е. причината за евентуално начисляване на
неустойка било единствено виновното поведение на ищеца. Счита, че така договорения
размер на неустойката, като определен процент в чл.46 ал.1 от ОУ в размер на 0,9%,
изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на
блага. Уговорената неустойка не излизала извън присъщите й функции, като имала
стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен
случай ще носи отговорност без кредитора да трябва да доказва настъпването на вредите и
техния размер. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката,
като нямало въведено ограничение на максималния й размер. Поддържа, че размера на
договорената неустойка не следвало да бъде включен в размера на ГПР по кредита, защото
тя не била разход по отпуснатия кредит, а договорена неустойка, която се дължала във
връзка с неизпълнение от страна на ищеца на едно поето от нея нефинансово задължение, а
именно да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчител. Не счита, че е налице
изначална невъзможност да се осигури в уговорения в Договора срок поръчител, който да
3
отговаря на посочените в него изисквания. Ищецът не бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможност първо да открие лице, което да отговаря на
определените в Договора изисквания и което да е съгласно да бъде солидарно отговорно с
него, след което да премине към подписване на договора. Знаейки, че няма да може да
изпълни това си задължение, ищецът е действал недобросъвестно.
На основание чл.211 от ГПК, ответното дружество предявява против ищеца насрещен
иск. Поддържа, че след сключване на процесния договор, дружеството-кредитор е погасило
задължението на заемателя към него по предходен, изтеглен от него кредит, като остатъка в
размер на 656,83 лева е превело по негова банкова сметка. Поддържа, че Н. Д. Т. не
изпълнил задълженията си по договора, като не превел нито една вноска за погасяване на
задълженията си по него. Поради това, към момента били настъпили предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора , считано от
30.01.2023г., като дължимите от заемателя към кредитора суми били в размер на 950 лева-
главница и 380,47 лева- възнаградителна лихва. Заявява, че с връчване на насрещния иск на
длъжника обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора в целия им
размер. Иска съдът да осъди Н. Д. Т. да заплати на „С-к“АД сумата от 950 лева –неплатена
главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
№908446/29.11.2022г.,ведно със законната лихва от датата на постъпване на молбата-
12.06.2023г. да окончателното изплащане на задължението, както и възнаградителна лихва в
размер на 380,47 лева. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
В отговор на предявения насрещен иск Н. Д. Т., чрез пълномощника си адв.М. М.,
заявява, че процесния договор има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 ал.1 от ЗПК. Неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци
били нищожни, когато липсвало индивидуално договаряне. Сключеният договор за кредит
между страните бил недействителен на основание специалните изисквания на чл.22 от ЗПК,
тъй като в него не бил посочен приложимия лихвен процент и условията за прилагането му.
Съгласно чл.22 от ЗПК вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил
недействителен, ако в него не е посочен ГПР и общата сума дължима от потребителя.
Процесният договор бил недействителен и на основание чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй
като в него не били посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му.
На следващо място, в договора за кредит бил посочен ГПР от 30,06%, но липсвало
уточнение какви точно разходи са включени в този процент. По такъв начин
кредитополучателят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него кредит. В процесният договор била уговорена неустойка за
неизпълнение на задължение. Същата обаче имала характер на договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. За да не възникне вземането за
неустойка, договорът предвиждал редица кумулативно дадени условия, който трябвало да
бъдат изпълнени от кредитополучателя в много кратък срок. От друга страна, клаузата за
неустойка не зависела от изпълнението на задължението, като дори потребителя да е бил
изряден платец, последната отново се начислявала. Наред с това, изискванията за вида
4
обезпечение и срока за представянето му създавали значителни затруднения за длъжника и
то до степен изцяло да се възпрепятства изпълнението. Фактически не се касаело за дължима
неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва и
представляващо допълнителна печалба за кредитора. Неустойката трябвало да се включи в
годишния лихвен процент, който в този случай щял да бъде по -висок от 36%. Освен това,
доколкото лихвата е част от ГПР трябвало да се посочи и друг негов размер. Поради
невключване на неустойката в ГПР , последния не съответствал на действително прилагания
от кредитора в кредитното правоотношение. На последно място, се оспорва като нищожна и
клаузата за възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави. За търсения
период на възнаградителната лихва основния лихвен процент на БНБ бил 0%+ 10 пункта,
което прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а
трикратния размер на законната лихва е 30%. Прието било, че противоречи на добрите
нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Поради това, описаните в договора за потребителски кредит уговорки и
клаузи противоречали на добрите нрави, като не съответствали на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на страните. С оглед нищожността на процесния договор, прави изрично възражение за
прихващане на заплатената от Н. Д. Т. сума за възнаградителна лихва и неустойка по
процесния договор и тя бъде отчетена като платена главница по същия договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние №908446/29.11.2022г. ответникът, в качеството на заемодател, е
предоставил на ищеца, в качеството на заемател, кредит в размер на 950 лева, за срок от 24
месеца. Страните се договорили ищецът да върне на ответника предоставения кредит на 24
месечни вноски, всяка от които в размер на 1118,67 лева, съгласно Погасителен план, който
бил неразделна част от процесния Договор. Посочено било, че общия размер на всички
плащания по заема е в размер на 1330,46 лева, при лихвен процент от 27% и ГПР 30,06%. В
раздел V от Договора заемателят се задължил в срок до 3 дни от сключване на договора, да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за всички задължения на потребителя по договора, вкл. за погасяване
на главница, лихва, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от 1 работен ден, считано
от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане
на тези задължения. Поръчителят трябвало да отговаря на конкретно изброени изисквания в
чл.20 и сл. от Общите условия на кредитора. Срокът за валидност на банковата гаранция
трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.24 от
Договора, при просрочване изцяло или частично на две или повече месечни вноски и
считано от датата на падежа на втората непогасена вноска, кредиторът има право да направи
непогасения остатък от отпуснатия кредит, респ.целия кредит за предсрочно изискуем.
Вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото
обезщетение за забава, дължими такси и разноски по събиране на вземането, като
кредиторът може да търси вземането от потребителя или поръчителя му. В чл.25 от
Договора е предвидено, че ако кредиторът упражни правото си по чл.24 той уведомява
потребителя за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита посредством текстово
съобщение, изпратено на личния му мобилен телефон; посредством имейл, изпратен на
5
електронната поща на потребителя; посредством писмо, изпратено до постоянния или
настоящия адрес на потребителя. В случай, че кредитополучателят не изпълнел
задължението си за предоставяне на обезпечение на кредита, то той дължал на кредитора
неустойка, която трябвало да плаща с всяка погасителна вноска.
Съгласно представеният по делото Погасителен план, първата погасителна вноска
била дължима на 29.12.2022г., а последната на 29.11.2024г. Общо дължимата сума по
кредита /главница, лихва и неустойка/ е 3232,77 лева, от която 950 лева главница, 380,46
лева – лихва и 1902,31 лева- неустойка. Месечната вноска е в размер на 134,70 лева, а ГПР е
30,06%. Към Договора са приложени Общи условия на Договора за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С-к“АД и потребителите, както
и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на „С-к“АД, съдът назначи и
изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице К. Н., което съдът възприема като обективно и безпристрастно дадено, размерът на
остатъка от дължимата сума за главница от ответника по насрещния иск по процесния
договор за потребителски кредит към момента на предявяване на този иск е 950 лева, тъй
като няма данни за нито едно извършено плащане по заема. Размерът на остатъка от
дължимата сума за възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит
към момента на предявяване на насрещния иск е 380,47 лева, тъй като не е било извършено
нито едно плащане по заема.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 29.11.2022г. между страните е бил сключен
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №908446, съгласно който на
ищеца е бил предоставен кредит в размер на 950 лева, който той е трябвало да върне на
ответника на 24 равни месечни вноски, в които освен дължимата главница са включени
възнаградителна лихва и неустойка. От страна на ищеца не се оспорва, че е получил реално
сумата от 950 лева.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи, недействителност
на клаузата за неустойка на посочените в исковата молба основания, както и че тази
нищожност води до недействителност на целия договор. Обратно, в тежест на ответника е да
докаже валидност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение.
По предявения от „С-к“АД насрещен иск, тежест на ищцовото дружество е да докаже,
че реално е предоставило на Н. Д. Т. сумата от 950 лева, както и че последният не е върнал
същата в указания му срок.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Договорът попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Следователно, част от изискванията на чл.11,
ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойката, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
6
именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т.о./.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение за неустойка, като съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП, неравноправността се
преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката и
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както
и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи, а според чл.146
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Определената изцяло от кредитора методика за изчисляване на неустойката в
размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите
от забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи,
създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя на кредита, като последния е задължен да заплати необосновано висока
неустойка.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до 3 дни от подписване на договора, а
именно да представи поръчител, отговарящ на изискванията на чл.20 от Общите условия на
Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията
между „С-к“АД и потребителите, или банкова гаранция със срок на валидност до
29.12.2024г., като при неизпълнение е предвидено да се заплати неустойка във фиксиран
размер от 1902,31 лева. Тази сума очевидно се разминава с размера на неустойката, съгласно
приложения към Договора Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, където в част 3 т.4.3 е посочено, че при
непредоставяне на обезпечение се начислява неустойка като обезщетение в общ размер
134,70 лева. Видно от Погасителния план към процесния Договор за кредит, общо
дължимата сума по кредита- главница, лихва и неустойка е 3232,77 лева, като посочената в
него неустойка е в размер на 1902,31 лева, а сумата от 134,70 лева представлява месечната
погасителна вноска, която длъжника следва да заплаща.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение на договора за потребителски кредит
противоречи на чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
7
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото
си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на
така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Уговорената в Договора неустойка от 1902,31 лева е в размер два пъти по-висок от
предоставената в заем сума от 950 лева, като по този начин безспорно е нарушен принципа
на добросъвестност и справедливост. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка
и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие.
Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата, предвидена в чл.27 ал.1 от Договор за
потребителски кредит от 29.11.2022г., сключен между ищеца и ответното дружество и
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1902,31 лева, е нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
На следващо място, съдът счита, че нищожността на горепосочената клауза от
процесния договор, води до недействителност и на самата сделка сключена между страните.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит и страните по него –
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата
и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е изцяло нищожен,
поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от
ЗПК- „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“,
сред които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
8
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин. В §1, т. 2 от ДР
на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде
върната е посочена сумата 1330,46 лева, която включва отпуснатия кредит 950 лева,
и 380,46 лева- лихва, при фиксиран годишен лихвен процент- 27%. Посочено е, че ГПР е
30,6%, който не е ясно от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания,
каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В Договора липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/.В общата сума не е включено
допълнителното плащане за неустойка от 1902,31 лева, съгласно Погасителния план.
Според чл.17 от договора, кредитът се обезпечава с поне едно от две обезпечения-
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.20 ал.1 от Общите условия
на кредитора по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние. При
неизпълнение на задължението да представи обезпечение на кредита в 3-дневен срок,
кредитополучателя дължи неустойка на кредитора. Сумата за неустойка несъмнено следва
да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла
на чл.19,ал.1 ЗПК. В този случай обаче, с включването на неустойката, към ГПР от 30,6%,
действителния такъв би нараснал многократно и би бил в размер на повече от 50%, който е
максимално допустимия за ГПР, т.е. до пет пъти размера на законната лихва за просрочени
задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/. В този смисъл, обстоятелствата относно
включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора,
за да може потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при така
определените условия за връщането на заетата сума.
С оглед на това, съдът намира, че при сключването на процесния договор и чрез
предвиждане на неустойката, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива. Налице е
неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожната
клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по
право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като
9
изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е
приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от
договора обуславя недействителността на целия договор.
В заключение, съдът намира, че сключения между страните Договор за потребителски
кредит №515486 от 19.12.2017г. следва да бъде прогласен за недействителен, на основание
чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
С оглед уважаването на главния иск за прогласяване недействителността на целия
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №908446 от 29.11.2022г., съдът
не дължи произнасяне по евентуално предявения от ищеца иск за прогласяване
недействителността на отделна клауза от същия Договор.
На следващо място, в настоящото производство ответникът по делото предяви
насрещен иск против Н. Д. Т., с който иска той да бъде осъден да му заплати сумата от 950
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние №908446 от 29.11.2022г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на насрещния иск- 12.06.2023г. до окончателното й изплащане както
и сумата от 380,47 лева, представляваща договорна лихва по горепосочения договор за
кредит.
Както вече беше посочено в мотивите по настоящото съдебно решение, между
страните по делото няма спор, че същите са сключили процесния договор за кредит, както и
че в тази връзка „С-к“АД е предоставило на Н. Т. кредит в размер на 950 лева, които той
реално е получил.
Въпреки изложените в отговора на насрещния иск твърдения от страна на
кредитополучателя, че е платил част от задълженията си по този договор и поради това иска
съдът да извърши прихващане на платеното от него с дължимото по договора, от
представените по делото писмени доказателства съдът не установи извършването на такива
плащания. В подкрепа на своите твърдения Н. Т. не представи никакви доказателства, от
които да се установи кога и какви суми е платил във връзка с погасяване на задълженията си
по Договора. В тази насока липсват и категорични твърдения от негова страна в отговора на
насрещния иск, като и от него не става ясно кога и какви суми е заплатил на кредитора. За
изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на „С-к“АД съдът назначи и прие
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, като от същото се установи, че Н. Т. не е
извършил нито едно плащане на задълженията си по процесния договор, като съответно
продължава да дължи сумата от 950 лева-главница и сумата от 380,47 лева- възнаградителна
лихва.
Видно от процесния договор за кредит е, че кредитополучателят е трябвало да плати
задълженията си по него на 24 месечни вноски, последната от които се дължи на
29.11.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 от Договора, при просрочване изцяло или
частично на две или повече месечни вноски и считано от датата на падежа на втората
непогасена вноска, кредиторът има право да направи непогасения остатък от отпуснатия
10
кредит, респ.целия кредит за предсрочно изискуем. Вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава,
дължими такси и разноски по събиране на вземането, като кредиторът може да търси
вземането от потребителя или поръчителя му. Кредиторът упражнява правото си да обяви
вземането си за изцяло предсрочно изискуемо като трябва да уведоми за това длъжника
писмено, съгласно разпоредбата на чл.25 от Договора. В настоящият случай, от страна на
кредитополучателя не бяха представени доказателства за извършени плащания на
задължения по процесния договор. Първата погасителна вноска по него е с падеж на
29.12.2022г., като до 12.06.2023г., когато е бил предявен насрещния иск от кредитора не са
били платени общо 6 погасителни вноски. С предявения насрещен иск от „С-к“АД е
направено изрично писмено изявление, че същия представлява и писмено уведомление до
кредитополучателя за настъпване на условията за предсрочна изискуемост на задължението
по договора, както и за волята и желанието на дружеството за обявяване на тази предсрочна
изискуемост на целия размер на договорното задължение. Така направеното изявление за
обявяване на вземането по процесния договор за изцяло предсрочно изискуемо е достигнало
до кредитополучателя на 21.08.2023г., когато насрещният иск е бил връчен на неговия
пълномощник адв.М.М.. Предвид това, съдът счита, че „С-к“АД надлежно е обявило
настъпването на предсрочна изискуемост на всички задължения по процесния договор, като
съответно е уведомило за това кредитополучателя.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на това, че съдът счита процесния
договор за потребителски кредит за недействителен, то кредитополучателя следва да върне
на кредитора единствено чистата стойност на кредита.
В настоящият случай, между страните няма спор, че кредиторът е предоставил реално
в заем на кредитополучателя сумата от 950 лева. От страна на последния не бяха
представени никакви доказателства за плащане на каквито и да е задължения по процесния
договор за кредит. Същевременно, от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че Н. Т. действително не е извършвал плащания на задължения по така сключения
договор, като продължава да дължи в пълен размер, както главница, така и договорна лихва.
С оглед на това, съдът намира, че на основание чл.23 от ЗПК, по процесния договор
за потребителски кредит, който е обявен за недействителен, ищецът дължи на заемодателя
единствено чистата стойност на получената в заем сума, а именно 950 лева, за която е
налице признание от негова страна, че реално е получил. По отношение на претендираната с
насрещния иск възнаградителна лихва в размер на 380,47 лева, предвид разпоредбата на
чл.23 от ЗПК и обявяването за недействителен на договора за кредит, съдът намира, че в
тази му част иска е неоснователен.
Предвид изложеното, предявения насрещен иск се явява основателен и доказан за
сумата от 950 лева, представляваща дължима главница по процесния договор за кредит,
ведно със законната лихва върху него, считано от 12.06.2023г. до окончателното изплащане
11
на вземането, като в останалата му част за присъждане на сумата от 380,47 лева-
възнаградителна лихва по същия договор, иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на делото, ответникът по главния иск „С-к“АД следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски. Видно от представения по делото
Договор за правни услуги е, че ищеца Н. Т. е упълномощил адв.М. М. да го представлява в
настоящото производство, като му е предоставена адвокатската правна помощ по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявения
главен иск в размер на 747,94 лева с ДДС, доколкото адв.М. е регистрирано лице по ЗДДС,
както и деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 129,32 лева.
Ответникът по насрещния иск Н. Т. следва да бъде осъден да заплати на ищеца по
този иск „С-к“АД деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, а именно 788,29 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ответника по същия иск деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, а именно сумата от 274,52 лева с ДДС.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние №908446 от 29.11.2022г., сключен между „С-к“АД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***, и
Н. Д. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като
противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4
от ЗПК и на чл.21 ЗПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на
„С-к“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
изпълнителния директор ***, по предявения насрещен иск с правно основание чл.240 ЗЗД,
сумата от 950 лева /деветстотин и петдесет лева/ главница- неплатено задължение по
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №908446 от 29.11.2022г., като
иска в частта му за сумата от 380,47 лева /триста и осемдесет лева и четиридесет и седем
стотинки/, представлянаща възнаградителна лихва по горепосочения договор за
12
потребителски кредит ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „С-к“АД, с ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. М.- пълномощник на ищеца
Н. Д. Т., деловодни разноски по предявения главен иск в размер на общо 877,26 лева
/осемстотин седемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, както и сумата от 274,52
лева /двеста седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА Н. Д. Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „С-к“АД, с ЕИК **,
направените деловодни разноски по предявения насрещен иск в размер на 788,29 лева
/седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13