№ 14939
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело
№ 20221110128466 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен по реда на чл.422 ГПК e иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
27.12.2013 г. ответникът е сключил договор за кредит- овърдрафт по банкова карта за
физически лица №... със „...“ ЕАД, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит под формата на овърдрафт в размер на 500 лв., а
ответникът се задължил да го върне ведно с всички дължими лихви в срок от 12 месеца и
годишен процент на разходите 16.21 % към датата на сключване на договора. Съгласно чл.
22 от същия той се подновявал автоматично. На 29.12.2016 г. бил подписан и Анекс,
съгласно който страните констатирали, че размерът на редовната главница към датата на
сключване на Анекса е в размер на 496.46 лв. и дългът ще се погасява на месечни анюитетни
вноски, включваши главница и лихви с краен срок на издължаване 29.12.2017 г. Ищецът
претендира, че останали незаплатени 367.27 лв. главница, за които е издадена заповед за
изпълнение поп чл. 410 ГПК, но ответникът депозирал възражение. Правния си интерес от
настоящия иск ищецът обосновава с обстоятелството, че вземанията на „..“ ЕАД по
процесния договор били прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 25.06.209 г. г., за което длъжникът бил надлежно уведомен.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
1
предявената претенция. Твърди наличие на неравноправни клаузи в процесния договор.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
С протоколно определение от 03.04.2023 г. съдът е допуснал изменение на
предявената претенция, която следва се счита за сумата от 256.88 лв.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за кредит- овърдрафт по банкова карта за физически
лица №.../27.12.2013 г., сключен между ответника и „...“ ЕАД /в оригинал/ и Анекс от
29.12.016 г.
Представено е извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на ищеца.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
25.06.2019 г. и Приложение №1, в което фигурира процесия договор и потвърждение на
извършената цесия.
Представено е уведомление за извършена цесия ведно с обратна разписка.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява: 1/ какви суми са усвоени по процесния договор за кредит, а именно: 2547.62 лв.
2/ общо внесените суми по кредита; 3/ незаплатената главница по процесния договор
възлиза на 256.88 лв.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
За ангажиране отговорността на ответника е указано на ищеца в производството, че
в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на валиден
договор за заем, както и изпълнението на задължението по него, сключване на договор за
прехвърляне на вземания, за което ответникът-длъжник е бил надлежното уведомен.
Съдът намира за установено, че е налице валидно сключен договор за кредит-
овърдрафт по банкова карта за физически лица и съответно съществуващо договорно
отношение между ответника и „..“ ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ“ АД / ноторно
известно/. Това обстоятелство е видно от представения в оригинал, чиято автентичност не се
оспорва, договор за потребителски кредит и Анекс към същия.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза пък е видно, че
кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора, предоставяйки уговорената
сума.
2
Отново от заключението се установява размерът на непогасената по договора
главница в размер на 256.88 лв.
Установява се от представените и приети по делото писмени доказателства че
ищецът е цесионер по рамков договор за цесия от 25.06.2019 г., по силата на който цедентът
„ОББ“ АД прехвърля на цесионера и настоящ ищец своите вземания по договори за
потребителски кредити, сред които е и процесното такова спрямо К. П. В., посочено в
представеното по делото Приложение 1.
Съдът не споделя възражението на ответната страна, че не е уведомен за настъпилата
цесия. Видно от обратната разписка, представена ведно с уведомление за цесия от дата
10.03.2021 г., същото е изпратено на адреса, посочен от ответника в договора от 27.12.2013
г., като адрес за кореспонденция, с което следва да се счита изпълнено задължението
за уведомяване за извършената цесия.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира процесните суми.
Доколкото съдът счита, че претенцията на ищеца за главница съществува в
претендирания размер, следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на
вземането по давност. На първо място, задължението на ответника за връщане на главницата
по договора за кредит се погасява с общата петгодишна погасителна давност. Съгласно
съдебната практика договорът за кредит, аналогично на договора за заем, има за предмет
възмездно предоставяне на определена сума, за определен срок. Връщането й на части не
променя предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с еднакъв
произход, дължими през определен интервал от време, независимо от различието в
продължителността на интервалите и в размера на отделните плащания. Не се касае за
"периодични плащания", за които е приложима кратката 3-годишна давност. При договора за
заем, както и при договора за кредит е налице неделимо плащане и договореното връщане
на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД (вж. Решение № 28 от 05.04.2012 г. по 523/2011 г., ІІІ Г. О., ВКС,
Решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г., І Т. О., ВКС). Второ, съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането в настоящия случай става изискуемо с настъпване на крайния срок на договора, а
не с настъпване падежа на всяка отделна вноска. Поради това 5-годишната давност към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 16.02.2022 г. не е изтекла и
възражението на ответника е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за неравноправност на чл. 22 от договора. Същият
съдържа подробно условията, при които се счита подновен и предвижда възможност
кредитополучателят да подаде изявление, че не желае това да се осъществи, т.е. да се откаже
от него.
При всичко изложено съдът намира исковата претенция за доказана и основателна и
3
следва да бъде уважена.
По разноските.
В полза на ищеца следва да се присъдят 375 лв. разноски в настоящото производство.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск от „...“
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, .. срещу К. П. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, адрес, че К. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
адрес дължи на „...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, ..,
на основание чл. 79, ал.1,пр.1 ЗЗД сумата 256.88 лв. главница по договор от №... от
27.12.2013 г. ведно със законната лихва върху главницата от 16.02.2022 г. до плащането.
ОСЪЖДА К. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес, да заплати на „...“
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, ... , на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 375 лева, разноски, сторени в исковото и 25 лв. в заповедното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4