№ 1338
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507682 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. Г. срещу Решение № 20105925/18.10.2023 г.
по гр.д. № 60347/2020 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав в частта на определения
двугодишен адаптационен период на лични контакти между въззивника и малолетния му
син И. Д. Г., роден на ******* г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на
решението в атакуваната част. Твърди се в обжалваната част решението да е постановено
при нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и на най – добрия
интерес на детето И.. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в
посочената част на преходния (адаптационен) двугодишен период и постановяване на друго,
с което по реда на чл.127, ал.2 СК да бъде определен режим на лични отношения между
въззивника и малолетния И. съобразно посоченото в диспозитива на първоинстанционното
решение в частта след преходния период.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна К. И. Д. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК К. И. Д. е подала насрещна въззивна жалба срещу
Решение № 20105925/18.10.2023 г. по гр.д. № 60347/2020 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми
състав в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата Д. И. Г. с детето
1
И. за вторите шест месеца от адаптационния период. Излагат се съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част. Отправено е искане за
отмяна на решението на СРС в атакуваната част и постановяване на друго, с което да бъде
определен едногодишен адаптационен период, през който срещите между бащата Д. И. Г. и
детето И. за първата една година да бъдат провеждани в присъствието на социален
служител от Д „СП“ в гр.София или в избран от родителите контактен център. Претендира
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК въззиваемата страна по насрещна въззивна жалба Д. И.
Г. е подал отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба и излага доводи за нейната
неоснователност.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК, респр.
чл.263, ал.2 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 20105925/18.10.2023 г. по гр.д. № 60347/2020 г. по описа на СРС, ГО,
37-ми състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето И. Д. Г. е предоставено на неговата майка К. И. Д., при която е
определено то да живее, разписан е режим на лични отношения на бащата Д. И. Г. с
малолетния И., както следва: през първите шест месеца, считано от датата на обявяване и
влизане в сила на първоинстанционното решение бащата да вижда детето всяка първа и
трета събота от месеца от 10:00 часа до 12:00 часа, като срещите между двамата се
осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на социален служител от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.София или от избран от страните контактен център;
през следващите шест месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца
от 10:00 часа до 18:00 часа, като срещите между двамата се осъществяват без присъствието
на майката; след горния едногодишен период, през втората година, считано от датата на
обявяване и влизане в сила на първоинстанционното решение, бащата да взима детето всяка
първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспИ.е,
както и по време на Великденските празници – от 10:00 часа на Велики петък до 18:00 часа
Велики понеделник и на Новогодишните празници – от 10:00 часа на 31 декември до 18:00
часа на 01 януари също с приспИ.е, както и за четири часа в извънучебно време на рождения
ден на детето; след горния двугодишен период до навършване на пълнолетие на детето
бащата да го взима всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00
часа в неделя с приспИ.е, както и за тридесет последователни дни през лятната ваканция на
детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна
година по време на пролетната ваканция с време и продължителност, опредЕ. от МОН за
съответната година, за времето от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на
последния ден, както и част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници за
времето от 10:00 часа на 24 декември до 15:00 часа на 29 декември, а всяка нечетна година
2
за част от Коледната ваканция, включваща и следващите Новогодишни празници за времето
от 10:00 часа на 28 декември до 18:00 часа на последния ден от ваканцията и всяка година по
време на лятната ваканция на детето за три последователни седмици, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката. Със съдебното решение е дадено право на бащата на
виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между
18:00 часа и 19:00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като майката К. И. Д. се задължава
да обезпечи технически тези срещи. С първоинстанционното решение Д. И. Г. е осъден да
заплаща на малолетния си син И. Д. Г., чрез неговата майка и законен представител К. И. Д.,
месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 11.02.2021 г. до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане. Допуснато е предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената издръжка. Със съдебното решение Д. И. Г. е осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 432 лева върху определения размер на
издръжката.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
01.12.2020 г. се установява, че страните са родители на родения на ******* г. И. Д. Г..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно и понастоящем детето живее при неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
въззиваема страна по насрещна въззивна жалба Д. И. Г. заявява желанието си да се вижда със
сина си И. всяка седмица, като намира за удачно това да се случва в неработните дни и
счита, че детето следва да прекарва половината от лятото с него. Приема, че единствено
времето ще покаже какъв е подходящият режим за лични контакти с детето и изразява
готовността си да участва в живота на подрастващия. Споделя, че срещите с детето в
контактния център създават затруднения с оглед необходимостта от съобразяване с графика
в социалната услуга. Посочва, че живее на територията на гр.Бургас и на гр.София,
пребивава в двете населени места в зависимост от ангажиментите си и декларира, че ще
осъществява режима на лични отношения със сина си в столицата, където разполага с
двустаен апартамент, в който ще бъде пригодена отделна стая за малолетния И.. Заявява
среден месечен доход от 3 000 лева и упражняване на свободна професия като брокер на
недвижими имоти, която му позволява да организира ангажиментите си. Споделя, че живее
сам и има партньор, която не се познава със сина му. Уверен е, че може да разчита на
подкрепата на родителите си при отглеждането на детето, като не открива проблем същите
да пътуват до гр.София с тази цел.
При изслушването от въззивния съд въззиваема страна и въззивник по насрещна
въззивна жалба К. И. Д. посочва, че бащата до момента не е полагал самостоятелно грижи
за детето, тя не е виждала Д. Г. в ролята му на баща и по какъв начин той взаимодейства с
малолетния И., поради което счита, че режимът на лично отношения на този родител с
подрастващия следва да включва едногодишен преходен период, през който на срещите да
присъства трето лице и да се оползотворяват предвидените часове за контакт. Споделя, че
3
детето все още не възприема Д. Г. като негов баща. Декларира разбиране за нуждата на
малолетния И. да общува и с двамата си родители. Посочва, че дели едно дворно място с
родителите си, като двамата с детето ползват отделна къща, в която има обособена стая за
сина й, а прародителите му подпомагат отглеждането. Заявява, че упражнява свободна
професия, която й осигурява възможност да организира ежедневието си съобразно
ангажиментите на детето. Сочи среден месечен доход в порядъка между 2 000 лева и 3 000
лева. Заявява, че прародителите на детето И. по бащина линия са споделили, че не могат да
пътуват, поради което помежду им е постигната уговорка тя да води детето до гр.Бургас за
контакт с тях.
Въз основа на заключението на изготвената за нуждите на въззивното производство
Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че
майката притежава висок родителски капацитет и годност да полага грижи за детето И.,
докато отсъствието на бащата от изследването не позволява категорична оценка по
отношение на неговия родителски капацитет. Експертизата е установила от документите по
делото данни за наличието на физическа среда, където бащата би могъл да осъществява
режим на контакти с детето, но по отношение на полагане на основни грижи за детето,
сигурна среда, трудова среда/заетост, приятелски кръг на детето, възпитание, образование,
социална среда, емоционални връзки и стабилност и родителско сътрудничество липсва
достатъчно информация или наличната не покрива критериите за пълноценен родителски
капацитет при бащата. Експертизата е заключила, че майката е най-значимият възрастен в
живота на детето, има изграден позитивен образ и е налице добра свързаност помежду им.
Данните по делото са дали основание на вещите лица да приемат, че бащата и детето са все
още в начален период на опознаване и нямат напълно изградена емоционално-доверителна
връзка. Наличието на позитивни интеракции между двамата вещите лица считат, че не би
могло да се тълкува като наличие на такава връзка, а като спокойствие, зрялост и позитивна
нагласа на детето за общуване с бащата при липса на данни за предварително създадена
негативна нагласа у подрастващия спрямо фигурата на този родител. Експертизата е
заключила, че понятията конфликт на лоялност и родителско отчуждение не могат да бъдат
отнесени към актуалната ситуация на детето, което практически не познава личността на
бащата и той за него е непознат човек. В детето няма създаден предварително негативен
образ към неотглеждащия родител и няма отказ на детето да се среща с него. Предвид
предстоящия процес на опознаване и данните по делото за агресивно и рисково поведение
на бащата, то експертизата приема, че контактите между него и детето следва да продължат
в супервизирана, безопасна, контролирана и предвидима среда, след което детето ще изгради
образа на бащата. Продължителността на преходния период на контакти в супервизирана
среда следва експертите приемат, че следва да включва поне десет реални срещи без
продължителни прекъсвания.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
От изслушването на вещите лица се установява, че контактът с въззивника и
4
въззиваема страна по насрещна въззивна жалба Д. И. Г. е бил затруднен и първоначално
опосреден, той не се явил за провеждане на експертното изследване без да предупреди за
това и е поискал пренасрочнването му след опредЕ.та от експертите за целта дата.
Изслушването на страните пред въззивния съд дава основание на вещите лица приемат, че
бащата няма изградено разбиране за необходимостта срещите със сина му да бъдат
регулярни и предвидими, като единствените такива са осъществени в контактен център. В
преходния период срещите следва също да се осъществяват в контактен център или на
територията на Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“. Подход
при определяне на режим на лични контакти на бащата с детето, подобен на този в
първоинстанционното решение вещите лица приемат да е в интерес на детето с оглед
неговата сигурност, опознаване на бащата и изграждане на доверителна връзка с него.
Противоречията в данните на двете приети в първоинстанционното производство
експертизи вещите лица отдават на тълкуването на поведението на детето, което е израз на
добронамереност и възпитано отношение към човека, представен му като негов баща, което
не налага извод за наличие на привързаност, а на липса на предубеждение, на предварителна
негативна нагласа към бащиния образ у подрастващия.
Изводите в приетата от въззивния съд КСППЕ се подкрепят от тези на комплексната
експертиза, изготвена от вещите лица доц.Ан. А. и В.С. за нуждите на първоинстанционното
производство. Последната е провела изследване на родителския капацитет на въззиваемия и
е наблюдавала интеракция между детето и бащата. Същата приема, че детето проявява
висока степен на привързаност към майката, а такава към бащата не е изградена. Вещите
лица са констатирали дефицити при въззвника и въззиваема страна по насрещна въззивна
жалба, изразяващи се в затруднение и резервираност по отношение на необходимостта от
установяване и поддържане на партньорски взаимоотношения с майката, затруднения при
разпознаването и откликването на емоционалните потребности на детето, ниска
психологическа компетентност за нуждите му като цяло. Отчетени са личностови
особености при бащата, които са от естество да поставят детето в риск, изразяващи се в
свръхсензитивност, импулсивност, склонност да се проектират собствените грешки и
слабости върху другите, затруднена себерефлексия, нарушен контрол над импулсите и
регулацията на афекта, чието компенсиране предполага психологическо консултиране и
подкрепа. Отправена е препоръка контактите между бащата и детето да продължат за период
от дванадесет месеца в защитена среда при периодичност два пъти в месеца.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Слатина се установява, че
раздялата на страните настъпила скоро след раждането на сина им И.. Срещите между
бащата и малолетния след образуване на производството пред първоинстанционния съд са
се осъществявали на територията на контактен център и майката е присъствала на тях.
Понастоящем основни грижи за подрастващия полага майката, която среща помощта и
подкрепата на своите родители. Домът на майката е разположен в къща, собственост на
прародителите на детето по майчина линия. В същия се поддържат много добри хигиенни и
5
битови условия и има обособена стая за малолетния И.. Той няма специфични здравни и
образователни нужди, ученик е в първи клас на столичното 150 ОУ „Цар Симеон I“. По
време на социалното проучване е наблюдавана добра емоционална връзка между детето, от
една страна, и неговите майка и дядото по майчина линия, от друга страна. Въззиваема
страна и въззивник по насрещна въззивна жалба Д. работи като управител на салон за
красота и получава среден месечен доход около 2 000 лева.
Въз основа на социалния доклад, изготвен за нуждите на въззивното производство от
АСП, Д „СП“ – Лозенец по адрес на бащата, където същият посочва, че ще осъществява
контактите си с детето, се установява, че в хода на социалното проучване въззивникът и
въззиваема страна по насрещна въззивна жалба Г. е споделил, че раздялата между него и
майката е настъпила през 2018 г., родителската отговорност по отношение на общото им
детето И. е предоставена на този родител, които и полага основните грижи за подрастващия,
а последната му среща със сина му е осъществена пред година и половина на територията на
контактен център. Бащата посочва, че майката осуетява срещите му с детето и между
родителите липсва комуникация. Малолетният е прекъснал контакт с прародителите си по
бащина линия в продължение на вече четири години. Жилището на бащата на територията
на гр.София представлява нает апартамент с отлична хигиена, обзаведен с нови и
функционални мебели и електроуреди. В него понастоящем няма детски мебели, тъй като Д.
Г. не вижда и не взема детето в дома си. Същият е декларирал заетост като мениджър на
недвижими имоти и среден месечен доход в размер на 2 000 лева.
Режимът на лични отношения между децата и родителите включва определяне на
период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и в останалото
време. Право на всяко дете и негова естествена потребност е да общува и с двамата си
родители. Поради това, ако не съществуват обстоятелства, застрашаващи физически и
емоционално детето, режимът на личните отношения следва да осигури в максимална
степен възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата на двамата
родители и да предоставя оптимално възможност за пълноценно общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и неупражняващия родителските права и да
стимулира комуникацията между родителите за вземане на общо решение за детето,
включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и
приятелския кръг на този родител. Режимът на лични отношения следва да съдържа при
необходимост преходен период, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съдът приема, че бащата проявява желание и готовност да
полага грижи за сина си И., притежава материални възможности за това и е организирал
свое жилище с подходящи за отглеждане на детето битови условия, разположено в града, в
който се намира и домът на майката. По делото не се доказва средата на бащата да е
неподходяща за малолетния и да представлява опасност за живота, здравето и развитието на
И.. При преценка възможността на бащата за помощ от трети лица – негови близки съдът
6
съобразява изразената вяра на въззивника и въззиваема страна по насрещна въззивна жалба
Г., че може да разчита на подкрепата на своите родители, но и също отчита обстоятелството,
че прародителите по бащина линия на детето И. живеят в друго населено място, отстоящо
на значително разстояние от това, в което бащата ще осъществява контактите си с детето. В
производството се установява, че до момента бащата не е полага самостоятелно грижи за
детето (виж споделеното от страните по време на изслушванията им пред двете съдебни
инстанции и проведените социални проучвания). Установява се, че същият притежава
личностови особености и дефицити в родителски капацитет (виж заключението на КСППЕ
на вещите лица доц.Ан. А. и В.С.), а помежду им с детето все още не е изградена
емоционална привързаност (виж заключението на КСППЕ на вещите лица доц.Ан. А. и В.С.,
заключението на КСППЕ на вещите лица д-р Ел. М. и д-р Д. В. и проведените за нуждите на
въззивното производство социални проучвания) и пред тях предстои период на опознаване.
По делото липсва спор, че връзката между подрастващия и неговия баща е била
прекъсната в ранна възраст на И. за значителен времеви интервал, поради което
емоционална привързаност не е била изградена. За да се катализира процеса на нейното
изграждане при правилното му насочване и при гарантиране на спокойствието и сигурността
на малолетния, съобразявайки неговата възраст и необходимостта от изграждане на доверие
у бащата, но и познания и умения у последния да разпознава и откликва на емоционалните
потребности на детето, то следва да се определи преходен период, включващ супервизирани
контакти, който да е свързан с реално проведените срещи, в какъвто смисъл са изводите на
вещите лица от приетата от въззивния съд КСППЕ. Със съдебното решение следва да се
определи мястото на провеждане на срещите през първия етап на преходния период с цел
гарантиране на тяхното осъществяване и минимизиране на възможността за конфликт
между родителите, породен от неразбирателство помежду им по отношение на този избор
(каквито данни са налични по делото по отношение на привременните мерки) като бъде
определен вече познатия на детето контактен център с оглед намаляване на стреса,
предизвикан от промяната. Срещите от този етап на преходния период следва да бъдат
провеждани в неделни дни с оглед учебната ангажираност на детето, извънкласните му
занимания, но и декларираната от родителите гъвкавост на работните им ангажименти и
възможност за адаптирането им съобразно нуждите на сина им.
След провеждане на препоръчаните от вещите лица супервизирани срещи следва да
се премине към наблюдавани такива за четири последователни срещи по методиката на
контактната услуга. Последното ще позволи на бащата и детето постепенно да излязат от
средата на контактната услуга при насочване правилното и пълноценно развитие на тяхната
връзка и познанията на бащата за потребностите на сина му.
Следващите десет срещи е подходящо да протекат без наблюдение като се запази
установения график (дни на провеждане на срещите, периодичност, но при по – голяма
продължителност) с оглед избягване на драстични промени, които да предизвикат
тревожност у детето.
След провеждане на горепосочените десет срещи между бащата и детето контактите
7
помежду им следва да се средоточат в събота и неделя като плавно се преминава към
контакт с пълноценна продължителност, без това да нарушава обучителните занимания на
детето.
Съдът не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето
(що се отнася до контактите след първия етап на преходния период), доколкото на страните
не следва да се налагат ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и
до дома на майката, тъй като подобно би създало сериозно неудобство, когато в съответния
ден се провеждат извънкласни занимания на детето или другият родител има ангажимент,
изискващ отсъствие от дома и пр.
Първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в останалата част от
опредения режим, доколкото началото на етапите от преходния двугодишен период са
обвързани с два различни момента (с обявяване на решението, което е сторено на 18.10.2023
г., но същевременно и с влизането му в сила), през третия етап на преходния период е
предвидено детето да прекара с бащата от петък на страстната седмица до понеделник на
същата седмица, а в режима след преходния период в нечетните години по време на
Коледната ваканция на детето е допуснато смесване на празничните дни за Коледа и
почивните дни за честване на нова година, а през лятната ваканция е определено бащата да
вижда детето за тридесет последователни дни и същевременно за три последователни
седмици, без да се държи сметка за интересите на детето и установената в производството
липса на комуникация между родителите.
По отношение на наведените във въззивната жалба на Д. Г. възражения следва да се
посочи, че въвеждането на преходен период е съответно на интересите на детето с оглед
констатациите относно степента на познанство между малолетния и бащата, отсъствието на
изградена привързаност помежду им, както и на способността на този родител да разпознава
и откликва на потребностите на детето. Въвеждане на такъв режим е препоръчан от
приетите в двете съдебни инстанции КСППЕ и не се изключва от повторната комплексна
експертиза, допусната в първоинстанционното производство, която отправя препоръки за
постигане ефективност на преходния период.
Отново във връзка с възраженията във въззивната жалба е нужно да се отбележи, че
констатациите в постъпилите по делото доклади от Фондация „Център отворена врата“ за
проведените срещи между бащата и детето по привременните мерки включват
интерпретации на социален работник на поведението на детето по време на срещите и не
дискредитират изводите в КСППЕ на вещите лица доц.Ан. А. и В.С., а тълкуването на
поведението на детето, което се е държало „любезно и възпитано със своя баща“ е обяснено
при изслушване на вещите лица д-р Ел. М. и д-р Д. В. пред въззивния съд, което обяснение
се отнася и до повторната експертиза в първоинстанционното производство. Отразената в
докладите промяна в поведението на детето при първата и втората среща е изяснена от
вещото лице Сотиров като конфронтиране на малолетния от бащата при несъгласувано с
майката поднасяне на подаръци в контекста на обстоятелството, че И. все още не е
възприемал въззивника и въззиваема страна по насрещна въззивна жалба Д. Г. като свой
8
баща.
Твърденията във въззивната жалба за недобър родителски капацитет на майката и
деструктивно поведение на същата спрямо връзката между бащата и сина не намират опора
в доказателствената съвкупност по делото. Експертните изследвания показват добър
родителски капацитет на майката и възможност на същата да полага адекватни за възрастта
и нуждите на детето грижи и да откликва на емоционалните му нужди. Капацитет при
бащата е наличен, но до момента е останал непроявен, а преходният период ще спомогне за
неговата реална изява. Определените по делото привременни мерки не са постигнали ефект,
който да изключи нуждата от преходен период, а между бащата и детето са проведен едва
четири нерегулярни срещи и само по себе си изтичането на определен времеви интервал не
способства за изграждане на емоционална и доверителна връзка помежду им. По тези
съображения неоснователни се явяват възраженията в насрещната въззивна жалба по
отношение на времевата продължителност на адаптационния период.
Разноските пред въззивния съд следва да останат за страните така, както са сторени
от тях с оглед характера на производството и доколкото не е налице цялостно отхвърляне
или пълно уважаване на въззивната или насрещната въззивна жалба (ТР от 27.06.2024 г. по
тълк.д. № 3/2023 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20105925/18.10.2023 г. по гр.д. № 60347/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 37-ми състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл.127, ал.2 СК е определен режим
на лични отношения на бащата Д. И. Г., ЕГН **********, с детето И. Д. Г., ЕГН **********,
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. И. Г., ЕГН **********, с
детето И. Д. Г., ЕГН **********, както следва:
1. бащата Д. И. Г. има право да вижда детето И. Д. Г. на територията на Детски
контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „*******, офис 1,
моб.тел.:*******, всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00
часа за общо четиринадесет пъти (срещи), като последните четири от тях (или от
единадесета до четиринадесета среща) да се проведат като наблюдавани срещи по
утвърдената методика на контактния център;
ЗАДЪЛЖАВА майката К. И. Д., ЕГН **********, да организира воденето и
вземането на детето до и от контактния център - лично или чрез упълномощено от нея лице.
2. след провеждане на горепосочените четиринадесет срещи по т.1 от настоящото
решение, бащата Д. И. Г. има право да вижда детето И. Д. Г. всяка втора и четвърта неделя от
месеца за времето от 10:00 часа до 15:00 часа за общо десет пъти (срещи);
3. след провеждане на горепосочените десет срещи по т.2 от настоящото решение,
9
бащата Д. И. Г. има право да вижда детето И. Д. Г. всяка втора и четвърта събота от месеца и
всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 17:00 часа за общо десет
пъти (срещи);
4. след провеждане на горепосочените десет срещи по т.3 от настоящото решение,
бащата Д. И. Г. има право да вижда и взима детето И. Д. Г. всяка втора и четвърта събота и
неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; двадесет дни през лятото по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката К. И. Д., ЕГН **********; всяка
година от 18:00 часа на двадесет и шести септември до 19.00 часа на двадесет и седми
септември; всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00
часа на двадесет и седми декември; от 10:00 часа на тридесети декември на всяка четна
година до 18:00 часа на първи януари на следващата нечетна година и всяка четна година от
10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10