Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.01.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди и осма година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.
при секретаря Д.З. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 476 по описа за 2008 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове от П.И.П. и Й.М.Б.-П. срещу С.Д.С. и Д.И.С. за разваляне
на договор за продажба, сключен на 08.09.2004 г. с НА № 41, т. VІІ, рег. №
8556, нот. д. № 1215 по описа за 2004 г. на ВН, вп. в рег. НК под № 147 на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 2, ет. 2, представляващ
жилище без посочена площ, състоящо се от железобетонно стълбище, входно антре,
две стаи, хол, хол, коридор, клозет, две тавански помещения, идеална част от
таванския коридор и от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ №
Х-1, 2, 2а в кв. 6 по плана на 8-ми м. р., основан на твърдение, че са отстранени по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, както и за
заплащане на следните суми: 150000.00
лв., представляваща платена по цитирания договор цена, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото – 29.02.2008 г. до окончателното
изплащане на сумата, 3627.00 лв.,
представляваща разноски, платени по цитирания договор, 60959.00 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени от
неизпълнението на договора – лихви, платени по договор за кредит, сключен за
заплащане на цената по цитирания договор, съдебни разноски и такси по делото за
отстранението.
По същество ищците
поддържат становището. Претендират разноски. Ответниците не изразяват
становище.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Исковете са
допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения
заверен препис /л. 11/ се установява, че е сключен договор за продажба от
08.09.2004 г. с НА
№ 41, т. VІІ, рег. № 8556, нот. д. № 1215 по описа за 2004 г. на ВН, вп. в рег.
НК под № 147, чрез който е следвало ответниците да прехвърлят
на ищците правото на собственост върху описания в исковата молба имот срещу
заплащане на сумата 150 000 лв., за която е поет ангажимент за кредит от ТБ
"ОББ" и която ще бъде преведена по сметка на продавача след
представяне на нотариален акт на името на купувача, вписване на законна ипотека
и удостоверение от СВ, че законната ипотека е
единствена тежест. Съдът приема, че договорът е действителен.
От представения
заверен препис /л. 72/ се установява, че с решение № 3380, постановено на
20.11.2007 г. по гр. д. № 6066 по описа за 2005 г. на ВОС и влязло в сила на
19.12.2007 г. по отношение на Петрови и ТБ "ОББ" АД е прието за
установено, че Силвия Груева притежава правото на собственост върху недвижим имот на същия адрес, но
на ет. 1, представляващ апартамент № 1 с площ от 96.00 кв. м, състоящ се от две
спални, хол, трапезария с ниша, баня-тоалет, килер, три коридора и две тераси –
към ул. "Шейново" и
към вътрешния двор, при граници: изток – стълбищна площадка и жилищена сем.
Върбанови, север – вътрешен двор, запад – жилищна сграда на ул. "Шейново" № 4 и юг – ул. "Шейново", отдолу – магазинна част и отгоре – жилища на сем. Вълеви, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху ПИ № 1073 по плана на 8-ми м. р., придобито чрез договор за продажба,
сключен на 22.06.2000 г. с НА № 53, т. ІІІ, рег. № 2784, нот.
д. № 347 по описа за 2000 г. на ВН. Ответниците
Симеонови не са участвали в делото.
Съдът е приел, че двете жилища са
идентични, както и че правото на собственост е било прехвърлено чрез
действителна продажба на Силвия Груева преди договора за продажба, сключен на
15.09.2000 г. със Симеонови.
Ответниците Симеонови не са
представили в настоящото производство доказателства, че е имало достатъчно
основания за отхвърлянето на иска – например че жилищата не са идентични, че
продажбата, сключена със Силвия Груева е опорочена или
че тя е изгубила правото на собственост преди предявяването на иска.
Поради това съдът приема, че С. биха отговаряли ако са налице и
останалите предпоставки /арг. чл. 191, ал. 2 от ЗЗД/.
По знанието на купувача за правата на третото лице:
Партидите в службата по вписвания са лични т. е. ищците
са имали възможност да проверят записванията по партидите на праводателите
Симеонови и на техния праводател Радка Груева. При това те биха установили
сключената сделка с жилище на първия етаж, което обаче граничи отдолу с
магазин, а отгоре с жилище на трети лица т. е. е жилището, за което е сключен
атакувания договор. Съдът приема, че знанието на ищците следва да се преценява
с оглед полагането на дължимата грижа за узнаването на вписаните обстоятелства.
В рамките на дължимата грижа обаче е само проверката по партидата на Симеонови,
не и по партидата на Р. Г. /в този смисъл решение
№ 1138 от 4.01.2007 г. на ВКС по т. д. № 718/2006
г., II-ро о, Т.К. и Ив. Р., "Отговорността
за евикция", изд. 1995 г., стр. 210/.
Съдът приема, че ищците не са знаели за правата на третото лице.
лист втори от решение от 20.01.2009 г. по гр. д. № 476/2008 г. ВОС
Искът е основателен. Договорът, сключен между страните в
настоящото производство следва да бъде развален.
Съгласно чл. 189,
ал. 1, изр. второ от ЗЗД продавачите следва да върнат на ищците-купувачи
получената цена /авизо на л. 17/ и разноските по договора – 3 000 лв. местен
данък /л. 18/, 477 лв. нотариални такси по ЗННД и 150 лв. такса за вписване
/отбелязвания върху НА на л. 11/.
По иска за заплащане сумата 60959.00
лв., претендирана като обезщетение
за вреди, причинени от неизпълнението на договора – лихви, платени по договор
за кредит, сключен за заплащане на цената по цитирания договор, съдебни разноски
и такси по делото за отстранението:
От заключението на вещото лице /л. 69/ и от съдебното
решение се установява, че претендираната сума е платена на банката и
собственика.
Влошаването на имущественото състояние може да се
изразява и в изпълнение на задължения към трето лице.
Съдът приема, че ищците са претърпели твърдяната вреда от
нарушен негативен интерес, която е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението от ответниците на задължението да осигурят прехвърлянето чрез
договора на право на собственост, свободно от противопоставими на ищците права
на трети лица.
Вредите са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, тъй като продажната цена е платена по разваления договор с
кредитни средства. Поради това съдът приема, че и те се включват в
обезщетението /чл. 82 от ЗЗД/.
И този иск е основателен. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят и тази сума, както и общо 19 414.44 лв. разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договор за продажба, сключен на
08.09.2004 г. с НА № 41, т. VІІ, рег. № 8556, нот. д. № 1215 по описа за 2004
г. на ВН, вп. в рег. НК под № 147 на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 2, ет. 2,
представляващ жилище без посочена площ, състоящо се от железобетонно стълбище,
входно антре, две стаи, хол, хол, коридор, клозет, две тавански помещения,
идеална част от таванския коридор и от общите части на сградата и правото на
строеж върху УПИ № Х-1, 2, 2а в кв. 6 по плана на 8-ми м. р., поради съдебно отстранение на
купувачите, по иска на П.И.П. ЕГН ********** и Й.М.Б.-П. ЕГН **********, съдебен адрес: чрез адв. С.С. срещу С.Д.С. ЕГН **********
*** и Д.И.С. ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.С. и Д.И.С. да заплатят на П.И.П. и Й.М.Б.-П. ***. следните суми: 150000.00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща платена
по цитирания договор цена, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото – 29.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, 3627.00 лв. /три хиляди и шестотин и
двадесет и седем лева/, представляваща разноски, платени по цитирания договор, на основание чл.
189, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, 60959.00
лв. /шестдесет хиляди и деветстотин и петдесет и девет лева/,
представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнението на договора –
лихви, платени по договор за кредит, сключен за заплащане на цената по
цитирания договор, съдебни разноски и такси по делото за отстранението, на основание чл.
189, ал. 1, изр. трето вр. чл. 88 от ЗЗД, както и 19 414.44 лв. /деветнадесет хиляди и четиристотин и четиринадесет лева
и четиридесет и четири стотинки/ – разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК
/отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок
от получаването на съобщенията до страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: