№ 4678
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В.
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя В. Гражданско дело № 20241100105173
по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от З. И. К. против Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
68134.1605.3679 в гр. София, р-н „Студентски“, м. „Бистришки път“, площ
906 кв. м. Собствеността е придобита по наследство от Т.Т.К., която на свой
ред е собственик на имота на основание Решение № 9124/47 от 15.05.2001 г. на
Поземлена комисия на община Витоша. С решението собствеността на имота
е възстановена на наследниците на Т.Т.С.. Въпреки това ответникът отказва да
отпише от актовите книги недвижимия имот на ищцата, като се твърди по
този начин да оспорва правото й на собственост. Молба за отписване ищцата
подала на 27.10.2023 г., в отговор ответникът мотивирал отказа с твърдение
имотът да е част от имот, предмет на АДС № 01602/14.05.1999 г. Наред с това
ответникът поискал да бъде вписан като собственик и в кадастралните
регистри. По изложените съображения ищцата моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните на основание чл. 124 ГПК, че
ответникът не е собственик на недвижим имот с идентификатор
68134.1605.3679 в гр. София, р-н „Студентски“, м. „Бистришки път“, площ
906 кв. м.
1
В отговор на исковата молба ответникът заявява становище за
недопустимост на иска. Посочва, че процесният имот е деактуван от актовите
книги въз основа на заявление с рег. № ОА23-19074/27.10.2023 г. на З. К.. В
хода на процедурата ответникът е изсисквал допълнителни документи от
заявителя, както и становище до останалите съсобственици дали ще се
присъединят към преписката. Ответникът деактувал 8/9 ид. части от имота, за
останалите ищецът не е подавал заявление. Моли съда да приеме, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и да не възлага разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Я., поддържа предявения иск.
Ответникът не изпраща представител и не заявява становище по иска.
Съдът, след като обсъди основанията и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
За да обоснове правата си на собственик по отношение на процесния
недвижим имот З. И. К. представя решение № 9124/47 от 15.05.2001 г. на
Поземлена комисия на Община „Витоша“, област София. С решението е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т.Т.С. във
възстановими стари реални граници на ливада от 0,653 дка І категория,
находяща се в строителните граници на гр. София, местността „Бистришки
път“ – Дрънгазица, имот № 3395 от кадастралния план, изработен 1939 г., при
граници: В. Г., Й.С., В.П. и река, заявен с пореден № 22 от заявлението и
установен с нотариален акт от 23.07.1942 г., опис-декларация за влизане в
ТКЗС от 1958 г., решение на СРС от 31.01.2000 г. по гр. дело № 6349/1999 г.,
42 с-в и Удостоверения по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСП № 94-Т-07/96/18.07.1997
г. на р-н „Студентски“. С Решение 9242/47 към решение № 9124/47/15.05.2001
г. на ОСЗГ „Община „Овча купел“, област София-град, е изменено решение №
9124/24 на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ и е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т.Т.С. на ливада от 0,272 дка, ІV категория,
находящ се в строителните граници на гр. София, местността „Бистришки
път“ – Дрънгазица, част от имот пл. № 3395 по кадастралния план, изработен
1939 г., при граници В. Г., Й.С., В.П. и река, заявен с пореден № 22 от
заявлението и установен с нотариален акт от 23.07.1942 г., опис-декларация за
влизане в ТКЗС от 1958 г., решение на СРС от 31.01.2000 г. по гр. дело №
6349/1999 г., 42 с-в и Удостоверения по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСП № 94-Т-
2
07/96/18.07.1997 г. на р-н „Студентски“.
Т.Т.С., роден на ********* г., ЕГН ********* е починал на 26.06.1982 г.
Негови наследници по закон са децата му: Т.Т.К., И.Т.Л. и Т.Т.Т.. Т.Т.К. е
починала на 13.07.2016 г. Нейни наследници по закон са Д.Д.К. (внучка на
сина й Д.И.Г.), Т.И.Г. (син) и З. И. К. (дъщеря).
Съставен е нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по наследство и възстановено право на собственост № 65, том І,
рег. № 2564, дело № 56/2008 г. на нотариус Д. с район на действие СРС, с
който са признати за собственици при квоти: за Т.Т.К. – 1/3 ид. ч., И.Т.Л. – 1/3
ид. част, М.А.Б. – 1/6 ид. част и Т.Т.Т. за 1/6 ид. част по отношение на
недвижим имот: дворно място с площ 907 кв. м., съставляващо имот пл. №
3697, попадащ в УПИ ХІІІ-2417, УПИ ХІІ за ЖС от квартал 190 и в улица и
тупик, находящ се в строителните граници на гр. София, р-н „Студентски“,
при граници и съседи на поземления имот: чат от УПИ ХІІ за ЖС, част от
УПИ ХІІІ-2417, улица и тупик. Отразено е, че актът е издаден въз основа на
решение № 9124/47 г. от 15.05.2001 г. на ПК на община Витоша, гр. София и
решение № 9424/47 от 10.10.2001 г. на ОСЗГ „Овча купел“.
На 27.10.2023 г. З. И. К. депозира до Областния управител на област
София молба с искане за отписване от актовите книги за държавна
собственост на поземлен имот с идентификатор 68134.1605.3679 КККР,
одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. дир. на АГКК.
Молителката е изложила основанията, на които твърди да е собственик с
реферинане към административна преписка с рег. № 94 ТТ/46/2006 г. по
депозирано от Т.К. заявление за отписване от актовите книги на имота и
посочване, че последното предприето действие от страна на
административния орган е даване на указания, че след нанасяне на
горепосочения имот в кадастралния план о искане на собствениците заверено
копие от заповедта на кмета, с която се одобрява попълването на кадстралния
план, придружена със скица на имота, изработена на паус, следва да бъдат
изпратени на областна администрация на област София за продължаване на
процедирането по административна преписка, респективно отписване от
актовите книги за държавна собственост. Молбата е депозирана чрез ССЕВ. С
молба вх. № ОА23-20242/14.11.2023 г. З. К. е поискала произнасяне по
молбата от 27.10.2023 г., предвид изтеклия срок, с посочване, че при
3
бездействие ще защити правата си пред административния съд. С писмо от
23.11.2023 г., връчено до ищцата на 24.11.2023 г. чрез ССЕВ е отправено
питане дали останалите съсобственици не се присъединяват към преписката. С
молба от 28.11.2023 г. З. К. е уведомила Областия управител, че се е свързала с
останалите съсобственици и събира техните съгласия за присъединяване към
искането й, като веднага след получаване на необходимите книжа ще ги
депозира за отписване на целия недвижим имот. На 08.12.2023 г. молба е
отправена и от Д.К., павел лесев, Д.Т.С. и Т.Т.. На 16.02.2024 г. Областия
управител е изискал от ГРАО справка за адрес на Т.И.Г.. Въз основа на отговор
на 15.03.2024 г. до Т.Г. е изпратено второ писмо, с което е уведомен от
необходимостта да подаде заявление за отписване на посочения имот в
качеството му на сънаследник.
В Удостоверение изх. № ОА23-3978-1/03.04.2023 г. на Областен
управител на област София е отразено, че имотът представлява част от имот
предмет на АДС № 01602/14.05.1999 г.
Ответникът представя Акт 01602/14.05.1999 г. за частна общинска
собственост с посочено основание чл. 68, ал. 1 ЗДС по отношение на кв. 19 по
регулационния план на м. „Студентски град“, одобрен със заповед №
435/30.09.1975 г. с площ от около 43488 кв. м. при граници: изток – бул. „Кл.
Охридски“, запад – ОК 233 до ОК 225, север – от ОК 233 по ул. „8-ми
декември“ до пресечката, юг – от ОК 255 по оста на улицата към бул. „Кл.
Охридски“ до пресечката с булеварда. Отразено е, че въз основа на Заповед №
ДС-14-22/24.04.2024 г. на Областния управител на област София от имота,
предмет на акта, се отписват 8/9 ид. части от поземлен имот с идентификатор
68134.1605.3679, целият с площ 906 кв. м. по КККР. Отразено е вписване с
дата 24.06.2024 г.
По делото е приета и Заповед № 10-14-22/24.04.2024 г. на Областния
управител на област София, с която е наредено отписване на 8/9 ид. части на
поземлен имот с идентификатор 68134.1605.3679. Указно е връчване на
заповедта на молителите, на ищцата – чрез процесуалния й представител адв.
В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта
4
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният отрицателен
установителен иск е допустим. Правният интерес произтича от факта, че
ответната страна не е отписала 1/9 идеална част от процесния недвижим имот,
като това обстоятелство оказва влияние върху правата на ищцата. Значение за
наличието на правен интерес няма обстоятелството, че ищцата е
съсобственик, тъй като удостоверителното действие на отразеното в АДС
право на държавата върху тази идеална част възпрепятства пълното
упражняване на собствените права на ищцата (чл. 5, ал. 1 ЗДС).
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест на ищцата по предявения отрицателен установителен иск е да
докаже притежавано право на собственост на твърдяното основание –
земеделска реституция и качеството на наследник Т.Т.С., обосноваващи
активната й материалноправна легитимация. Предвид заявеното становище в
отговора на исковата молба – че не оспорва правата на собственост на
наследниците на Т.С. по отношение на процесния имот, няма обстоятелства в
доказателствена тежест на ответната страна.
В конкретния случай съдът взема предвид и разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, според които
с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските
организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на
обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв
обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да
съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията
на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на
общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за
определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически
факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия
възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и
затова то има конститутивно действие.
От събраните по делото доказателства се установи, че на наследниците
на Т.Т.С. са издадени решение № 9124/47 от 15.05.2001 г. на Поземлена
комисия на Община „Витоша“, област София, изменено решение № 9124/24
на основание чл. 14, ал. 6, като общо са възстановени 0,925 дка в стари реални
граници от ливада І категория, находяща се в строителните граници на гр.
5
София, местността „Бистришки път“ – Дрънгазица, имот № 3395 от
кадастралния план, изработен 1939 г., при граници: В. Г., Й.С., В.П. и река, за
които имоти е определен планоснимачен № 3679 кад листове 600 и 623, кв.
190 м. „Студентски град“, като според актуалната идентификация имотът е с
№ 68134.1605.3679. Ищцата З. К. е сред наследниците по закон на Т.С., като
предвид обстоятелството, че спорът не е между съсобствениците,
определянето на конкретни ид. части от притежаваните в съсобственост права
е без значение спрямо ответната страна. Ответникът не твърди и не
противопоставя самостоятелни права, изключващи правата на ищцата, нещо
повече, със Заповед № ДС-14-22/24.04.2024 г. на Областния управител
правата са изрично отчетени и е постановено частично отписване за 8/9 ид.
части. Бездействието на Т.Г. да заяви желание за деактуване на имота е без
значение за настоящия граждански спор и не обосновава извод в различен
смисъл.
По изложените съображения съдът намира за основателен предявения от
ищцата иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено
спрямо ответника, че не е собственик на целия процесен недвижим имот.
Относно разноските в настоящото производство:
Съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. От
приетите по делото доказателства съдът отчита, че към 02.05.2024 г.
издадената Заповед № ДС-12-22/24.04.2024 г. не е вписана и известна за
третите лица, вкл. няма данни ищцата да е уведомена за издаването й. Наред с
това съдът отчита, че искане за зачитане правата на ищцата и съсобствениците
е заявено с молба от 2006 г. (л. 13 от делото). Ето защо не може да се счете, че
с продължителното бездействие ответникът не е дал повод за завеждане на
иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят
сторените от ищцата разноски в общ размер 2321,19 лв., в това число
държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
6
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от З. И. К., ЕГН
********** срещу Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че ответникът не е собственик
на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1605.3679 по
кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със
заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот, е от 07.11.2023 г., с адрес на поземления имот: гр.
София, р-н „Студентски“, м. „Бистришки път“, площ 906 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване:
за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 3679, квартал 190, при съседи на поземления имот 68134.1605.4729,
68134.1605.4868, 68134.1605.4730, 68134.1605.6082 и 68134.1605.6083.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, адрес: гр. София, ул. *********-19 да заплати на З. И. К.,
ЕГН ********** сумата от 2321,19 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване с виззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7