Р Е Ш Е Н И Е
№414 05.12.2019 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №395 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на Районно управление
Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявано от Началника
С.К., чрез пълномощника си по делото юриск. М.А. против решение №239/02.07.2019
год., постановено по АНД №607/2019 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с
което е отменено наказателно постановление №17-0284-001347/25.05.2017 год. на
Началника Районно управление Казанлък при ОД на МВР - Стара Загора, с което на Г.А.
Н. е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000.00 лева на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.139,
ал.5 от същия закон.
В
касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Съдът неправилно е приел в мотивите си, че е налице на
ответника по касация са вменени две административни нарушения – за незаплатен
винетен стикер и незалепен винетен, но е наказан само за едно нарушение. Вярно
е че в описателната част на наказателното постановление е вмъкнат текст и за
незалепен стикер, но това е направено за пълнота на описанието, но това по
никакъв начин не може да допринесе за неяснота на обвинението, предвид, че
изрично е описано с главни букви единственото установено нарушение, а именно
управление на МПС без закупен винетен стикер. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решение №239/02.07.2019 год.,
постановено по АНД №607/2019 год. на Районен съд Казанлък и да
се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно
постановление изцяло.
Ответникът по касация – Г.А. ***,
чрез процесуалният си представител адв. Н., в депозираният по делото отговорна на
касационната жалба, излага аргументи за неоснователност подадената касационна
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
решението на Районния съд правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание и след служебна проверка по реда на
чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №607/2019 год. на Районен съд
Казанлък, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Районен съд – Казанлък е
отменил наказателно постановление №17-0284-001347
от 25.05.2017 год. на Началника на РУ – Казанлък, с което на Г.А. Н. е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.179,
ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. От фактическа страна е
прието, че на 13.02.2017 год. в 10.30 часа в Община Николаево по път първи клас
№I-6,
км.345 при Община Николаево в посока изток-запад управлява товарен автомобил /влекач/
„Рено Магнум“ с рег.№*** с прикачено към
него полуремарке с рег.№***, като не е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1 от
ЗП за движение по републиканската пътна мрежа и в долен десен ъгъл на предно
панорамно стъкло липсва залепен валиден винетен стикер. Управляваното МПС е от
категория N3 –
моторно превозно средство, предназначено за превоз на товари, с технически
допустима максимална маса над 12 тона. Деянието не е маловажен случай.
За да отмени наказателното
постановление, Казанлъшкият районен съд приема, че в наказателното
постановление са посочени две административни нарушения – първото е по чл.139,
ал.5 от ЗДвП, което предвижда задължение за сключване на застраховка, а второто
е по чл.100, ал.2 от ЗДвП /отменен, но действащ към момента на нарушението/,
въвеждащ задължение за залепянето на винетния стикер в долния десен ъгъл на
панорамното стъкло на автомобила. По този начин се разколебава административнонаказателното
обвинение, тъй като за описаните две нарушения е наложено едно наказание.
Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
служебна проверка за валидност, допустимост, материална законосъобразност на
обжалваното решение, намира за установено следното:
Решението е допустимо и валидно и
постановено при правилно приложение на материалния закон, макар и не по
изложените в него мотиви.
Съдът не споделя доводите на
районният съд за неяснота във описаното административно нарушение. Съгласно
чл.10а от Закона за пътищата /в редакцията към момента на установяване на
административното нарушение – 13.02.2017 год./ правото на ползване на
републиканските пътища се удостоверява с ценна книга, наредена „винетка”. Тази
ценна книга се състои от две части – първата част е оформена за еднократно
залепване на долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и
има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред
контролните органи. Втората част във вид на талон се съхранява от водача на
ППС и служи за доказателство за платена винетна
такса при издаване на безплатен винетен
стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло, както и при
производствен дефект на винетния стикер. Собственикът или ползвателят на
пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища, като
преминава по тях само когато е заплатена винетна такса за съответния период и
категория на превозното средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло е
залепен валиден винетен стикер. Следователно, задължително е при отправяне на
обвинение за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, което се наказва на основание
чл.179, ал.3 от същия закон, да се впише, че липсва доказателство за плащане на
винетна такса. В тежест на лицето, което ползва републиканските пътища е да
докаже, че притежава ценната книга. В този смисъл заплащането на таксата се удостоверява, чрез
залепване на ценната книга на предното стъкло. Щом той липсва, контролния орган
може да отправи обвинение за управление без заплащане на винетна такса, като в
тежест на водача е да докаже, че е заплатил като представи съответния финансов
документ и стикер. Всичко това, ведно с презумптивната доказателствена сила на
редовно съставеният АУАН /чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и при липсата на надлежно
оборване от страна на нарушителя, настоящия съдебен състав намира, че
отразените в АУАН и наказателното постановление факти и обстоятелства са
безспорно установени, отговарят на обективната действителност и са основание за
ангажирането на отговорността на Г. Н. за вмененото му административно
нарушение.
Настоящият съдебен състав намира
обаче, че е налице разминаване между фактическото описание на нарушението и
правното основание за санкциониране на Н.. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление е посочено неправилното квалифициране на поведението на Н. – „не
е заплатил винетна такса“. Следва да се отбележи, че доколкото в хода на
производството не е установено по безспорен, че товарният автомобил е
собственост на наказаното лице, то не може да се приеме безрезервно, че задължението
за заплащането на винетната такса е негова. Съгласно разпоредбата на чл.10а,
ал.4 от Закона за пътищата, в редакцията му към момента на извършването на
нарушението, задължението за заплащането на винетната такса е на собственика на
автомобила, а от показанията на св. А. /свидетел на установяването на
нарушението/, водачът е заявил, че „шефът му му давал пари за винетки, но той
не ги купувал“. Това предполага, че управляваното ППС е собственост на трето
лице – било то търговец или физическо лице, но не и на наказаното лице. В този
ход на мисли, не е негово и задължението за заплащането на винетката
Всъщност в наказателното
постановление е налице едно фактическо обвинение, а правните такива са две -
веднъж за неплащането на винетна такса /“не е заплатил“/ и за управление на ППС
/“управлява товарен автомобил“/, за което не е заплатена винетна такса, но е
наложено едно наказание. При така установеното е следвало да се наложи
наказание и за двете обвинения, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, но в
обжалваното наказателно постановление е наложено едно наказание. Не става ясно
обаче за кое от тези две нарушения е наказан Н..
Съдът се произнесъл по съществото на спора, като е отменил обжалваното
наказателно постановление. Решението е постановено при правилно приложение на
материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №239/02.07.2019 год., постановено по АНД №607 по описа за
2019 год. на Районен съд Казанлък.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.