№ 766
гр. София , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600687 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода В. В. Н.,роден на *** година в гр.***,с
постоянен адрес в с.***,община ***,област ***,махала „***“№1,с настоящ адрес
гр.***,област ***,ул.“***“№17,български гражданин,не женен ,със средно
образование,осъждан,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ЗООТ „***“ при Затвор гр.***,против протоколно определение №261822
/28.05.2021 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по
н.ч.д. №896/2021 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Н. за условно предсрочно освобождаване от не
изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”.Съдът не е уважил
направеното искане да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV , раздел І-ви,чл.437-442 НПК
за останалия срок на изпълнение на наказанието„лишаване от свобода”.
В частната жалба осъденият В.Н. твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен.По същество обобщава,че е неправилен извода на първия съд затова,че
спрямо него не са налице условията на чл.70 НК и е прието да не са налице предвидените
кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане института на т.н. „условно“ предсрочно
освобождаване.Оспорват се доводите на съда,че не са налице достатъчно
доказателства,които да сочат поправяне му в пенитенциарното заведение.
Конкретните оплаквания против атакувания съдебен акт са свързани с това,че съдът е
бил „заблуден“ от затворническата администрация,а отразеното в Становището на
началника на СЦЗ и доклада на инспектор СДВР,не отразява коректно факти и
1
обстоятелства,твърдени от осъдения.
В жалбата си Н. сочи,че работи и изпълнява стриктно плана на присъдата,награждаван е
и не е наказван,спазва Правилника за вътрешния ред и дисциплина и активно участва в
мероприятия,организирани от затворническата администрация.Твърди,че са налице условия
за бърза ресоциализация,доколкото е с осигурено жилище и възможност да започне
работа.Твърди,че неоснователно „не му е свалена дори 1 точка“ при оценката за риск от
рецидивиране на престъпна деятелност.Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и
уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият В. В. Н. е роден на *** година в гр.***,с постоянен адрес в с.***,община
***,област ***,махала „***“№1,с настоящ адрес гр.*** ,област ***,ул.“***“№17,български
гражданин е,не е женен,със средно образование ,осъждан,ЕГН **********.
Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „***“,Затвор гр.
***.Видно от приложените по делото писмени доказателства,В.Н. е постъпил в Затвора
гр.*** на 27.08.2020 година,като по отношение на него е приведена в изпълнение съдебен
акт по н.ч.д.№5095/2020 година по описа на РС гр.Пловдив,с начало на наказанието
27.08.2020 година.С цитирания съдебен акт,на основание чл.23 НК и чл.25 НК, му е
определено едно най-тежко наказание,измежду наложените му наказания по нохд№
877/2016 година на ОС гр.Пловдив и нохд №801/2017 година на РС гр.Пловдив-2/две/
години „лишаване от свобода“.
Зачетен е предварителен арест на осъдения от 9 месеца и 5 дни.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-28.05.2021 година,осъдения Н.
е изтърпял фактически 1 година,6 месеца и 6 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и
зачетени 2 месеца от работа или всичко-1 година,8 месеца и 6 дни,вж.справка от МП,ГД
“ИН“ ,затвор гр.*** №61/28.05.2021 година,л.34 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 3 месеца и 24 дни.
Лишеният от свобода В.Н. изтърпява наказанието си при определен „общ“ режим и
оценка на риска от рецидив в средни стойности-52 точки,непроменени.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище и справка изх.№61/28.05.2021
година,л.34-ти,по чл.437 ал.2 изр.2 НПК от началник на Затвора гр.***,Становище от
2
началник сектор ЗО“ ***“,л.3,Доклад за лишения от свобода Н.,л.л.4-5,изготвен от
инспектор СДВР на 22.02.2021 година,ведно с първоначален план на присъдата на лишения
от свобода Н.,л.6-ти, Доклад за лишения от свобода Н.,л.л.29-30,изготвен от инспектор
СДВР на 14.05.2021 година,Доклад за пробационен надзор,л.31-32,изготвен от инспектор
„пробация“ на 14.05.2021 година,похвала от Кооперация “Панда“ от 10.05.2021
година,л.35,писмени доказателства, приложени към досие на лишения от свобода
Н.,относими към обстоятелства ,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1
НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Н. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на
осъденото лице,но е оценявал в комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по
плана на присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на
осъдения.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения в
нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване въпросите
по чл.440 и сл НПК.Обосновано първият съд е приел обобщително,че процесът на
личностното поправяне на осъденото лице не е завършил,не е реализиран принципа на
прогресивната система на изпълнение на наказанието и в правните си изводи се е основал на
събрани и проверени по делото писмени доказателства,включително на такива,които сам е
поискал да бъдат отново проверени и анализирани.Безспорно следва да се отбележи,че
първият съд е бил ясен и последователен във фактическите си анализи и последвалите ги
правни изводи.
Необосновани са доводите на осъденото лице,че са налице достатъчно
доказателства,които да сочат поправянето му,като следствие на поправителната работа с
него в пенитенциарното заведение,които не са били надлежно оценени от първия съд.
Първият съд не е подценил сторените констатации писмените документи по
делото,затова да са налице частични положителни промени в поведението на осъдения
В.Н..Правилно е посочено,че осъденият Н. работи,справя се с възложената му работа,като в
тази насока са писмените данни от Кооперация „Панда“ и данни,че е награден за съвестно
изпълнение на трудовите си задължения,без да са констатирани отклонения от определения
3
трудов режим.
Отправеният упрек от осъденото лице,че необосновано от затворническата
администрация „..не му е свалена и една точка…“ при оценка на риска от рецидив,не може
да се сподели като основателен.Правомощие на затворническата администрация е да
наблюдава,анализира и оценява поведението на осъдените лице в пенитенциарното
заведение,отчитайки,че се касае за дългосрочен процес,а не за сбор от няколко едноактни
действия,макар и положителни,от осъденото лице.
Съдът,обаче е отчел относителната тежест на посочените по-горе обстоятелства,сочещи
положителна промяна на осъдения Н. по време на изтърпяване на наказанието,съпоставяйки ги
с други установени по делото факти.С оглед възраженията на Н.,първият съд изрично е разпоредил
да се изготви нов доклад,считано към 14.05.2021 година.Изготвилият доклада инспектор СДВР при
затвор ***,ЗООТ“***“ е посочил,че първоначалната оценка за рецидив не е коригирана и
остава в средните стойности-52 точки,с очертани няколко дефицитни зони при постъпване в
затвора,непреодолени и понастящем.Внимателния прочит на изготвеното по делото
становище от началник на затвора гр.*** и доклада от инспектор СДВР сочи,че осъдения Н.
формално разпознава проблемите,без изградена устойчива способност за решаването им.
Констатирана е липса на изградени устойчиви положителни модели на поведение,осъдения
не приема отговорност за стореното от него/при явно проявена упорита престъпна
деятелност/ , поддържа изградени у себе си самооправдателни нагласи,пренасяйки вина
другиму за собствени действия,липсва критично отношение към реализираната престъпна
дейност.Видно е,че осъденият Н. се повлиява от референтното си обкръжение,липсва
целеполагане,което да го изведе от криминалната среда,в която се е изграждал.
Въззивният съд намира,че правилно първият съд е оценил от една страна сравнително
високата степен на риск от рецидив и формалното отношение към изпълнение на задачите
,свързани с изпълнение плана на присъдата,а от друга-обстоятелството,че два доклада
/вторият изготвен по настояване на решаващия съд/ и становище от началника на затвора
гр.*** сочат липса на дълбоки позитивни промени,непълно дефиниране на етапите,през
които следва да премине осъденият В.Н. за решаване на установените дефицитни зони и
липса на възприети адекватни модели на поведение,които да му позволят трайна
положителна промяна.
В подадената жалба осъдения Н. е акцентирал реалните си възможности за бърза
ресоциалзация в обществото.Първият съд е обсъдил доводите му и обосновано е приел,че
„…не е приключил процесът на ресоциализация към спазване на обществените норми за
поведение , необходими за интеграцията му в обществото“.
На тази основа,анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващият съд е
посочил,че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на
лишения от свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и наличните
оскъдни данни за поправяне на осъденото лице,са налице доказателства,че целите на
4
наказанието не са изпълнени,както изисква Закона и се е съобразил със становището,че не е
осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието.Очертаните
проблемни зони сочат обобщителен извод,затова че плана на присъдата не е изпълнен,а
становището на началника на затвора гр.*** и изготвените два доклада на инспектор СДВР
установяват непостигнати в пълнота цели и задачи в плана на присъдата.Категорично е
посочено,че социалната работа с осъдения В.Н. следва да продължи в насока осмисляне
собственото му поведение,мотиви и последиците от него.
Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства
дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона.За осъдения В.Н. корекционната работа следва да продължи,с
цел постигане разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.Фактическите и
правни изводи на решаващия съд са съобразени с данните за насоката на работа с лишения
от свобода Н. ,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156
ЗИНЗС,свързана с план за изпълнение на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно протоколно определение №261822/28.05.2021
година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.
№896/2021 година по описа на съда,с което е оставена без уважение молбата на осъдения В.
В. Н.,с установена самоличност,ЕГН********** за постановяване на предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5