РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Казанлък, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510101328 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.127а от Семейния кодекс СК/.
В исковата ищцата, чрез пълномощника си адв. М. заявява, че с
ответника са бивши съпрузи и родители на малолетния Т.А., ЕГН **********,
род. на *** г. в Р. Т..
Сочи, че бракът й с ответника бил прекратен в Р. Т. с влязло в сила
решение на *** г., легализирано в Б. с решение от *** г. на Об-на П..
По силата на съдебното решение родителските права над роденото от
брака им дете Т.А. били предоставени на майката.
Твърди, че бащата на детето не живее с тях, а живее в чужбина /Р.Т./ и
рядко си идва. С него поддържат връзка, чуват се по телефона.
Заявява, че многократно го е молила да й изпрати декларация-съгласие
за пътуване на детето в чужбина и пълномощно, за да го снабди с
международен паспорт. Същият обещавал многократно, че ще изготви и
изпрати тези документи, но когато се стигнело до конкретна дата за
изпращането им или за заверката им, същият все намирал някакви извинения,
за да не извърши тези действия. Многократно казвал, че в посолството нямало
дати за заверка, че му искали допълнителни документи, че не можело да
издадат подобни документи и др., че някой отсъствал, че точния ден имал
работа и др., като цялото това протакане от негова страна продължава вече 2
години.
Ищцата твърди, че вече е загубила надежда, че същият ще даде
необходимото съгласие и пълномощие детето да има паспорт и да пътува в
чужбина.
1
Заявява, че снабдяването на детето с международен паспорт и
необходимостта да пътува са породени от следните важни обстоятелства:
1. Т.А. е член на *** клуб „***“, шампион по редица първенства, налага
се да пътува, за да участва в състезания, а не може. Всяка година се
организират редица турнири по *** както на територията на страната, така и в
чужбина, на тези, които са в страната, детето участва и ги печели, но тези,
които са в чужбина, същият не може да посети и дори не може да бъде
записан за участие, като не става въпрос за обикновено посещение на ***и
занятия и тренировки, а за печелене на шампионски титли, зад които стоят
много труд, усилия и средства. Тази година престоят състезания и турнири в
Г., А. и др., съгласно спортния календар, а треньорите не могат да го запишат,
тъй като знаят, че няма необходимите документи и паспорт за пътуване.
Детето обаче има желание и се надява да отиде, ежедневно тренира за това и
се подготвя за състезанията, като участието му в тези международни турнири
ще спомогне както за изграждане на спортното и психологическото му
развитие, така и за обогатяване на културните му познания и разширяване на
мирогледа и общуването му.
2. Отделно от това, същият е роден в Т., живял е в Т., където се намират
всички техни роднини, приятели, семейство, родна обстановка. Там е и
израснал, там се намира и баща му, а не могат да ги посетят, тъй като нямат
разрешение, нито паспорт.
3. Малолетният Т. е ученик в *** на ОУ „***“, редовно посещава
училище, справя се добре с уроците. През лятната ваканция двамата също не
могат да излязат извън границите на Р.Б., пак по посочените съображения, че
бащата е несериозен и не им изпраща необходимите за това документи.
На ищцата е известно, че преди да напусне пределите на страната детето
следва да има издаден международен паспорт, който е с валидност 5 години,
поради което разрешението, което евентуално би издал PC би могло да е със
срок също 5 години.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с
което да бъде заместено съгласието от ответника, т.е. да разреши детето Т.А.
да се снабди с международен паспорт от РУ на МВР-К./С., както и да пътува
навсякъде в Е., както и в Р. Т. за период от 5 години, колкото е срокът на
международния паспорт, придружаван както от майка си, така и от лица
посочени от нея и с нейно разрешение.
Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението
съгласно чл.127 а ал.4 от СК. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от пълномощника на ищцата адвокат Ц. М., която моли съда да
уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адвокат М. Д., в
качеството й на особен представител на ответника С. А. К., с който заявява, че
счита предявените искове за допустими и вероятно основателни, като излага
следните съображения:
Към настоящият момент няма никакъв контакт с ответника по делото.
Счита, че с оглед изложеното в исковата молба, може да се направи
обоснован извод, че уважаването на предявените искове ще бъде изцяло в
интерес на детето на страните и ще му даде възможност за свободно
2
придвижване в страните от Европейския съюз и в Република Т..
Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Няма
доказателствени искания. В съдебно заседание адвокат М. Д. моли съда с
оглед събраните по делото доказателства да уважи предявеният иск като
основателен и доказан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № *** г., издадено от община К., страните по делото са
родители на детето Т.А. /лист 5 от делото/.
По делото не е спорно, че брака между страните е прекратен в
Република Т. и легализиран в Република Б. с решение от *** г. на Община П.
/лист 7 от делото/.
Със съдебно решение № 2023/528, постановено по дело № 2020/257 от
Семеен съдебен състав в град К. родителските права спрямо непълнолетното
дете Т.А. са предоставени на ищцата Е. Р. Ю.. /лист 10 – 13 от делото/
По делото е представено удостоверение издадено от председателя на
Клуб по *** „***“. От същото се установява, че Т.А. посещава от 2020г.
редовно и до настоящия момент, тренировките по ***, активно участва в
множество турнири и шампионати. Посочено е, че поради отличните
резултати на състезанията от календара на Българската федерация на
клубовете по ***, има възможност да представи клуба на международни
състезания. Занапред има предвидени международни турнири в Г., А. и др,
където може да се състезава, съгласно спортния календар /лист 8 от делото/.
Представена е и служебна бележка изх.№ *** г., издадена от директора
на Основно училище „***“ . От същата се установява, че Т.А. е ученик в ***
клас през учебната 2024/2025 г. и посещава редовно учебните занятие /лист 9
от делото/.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Т.И.И.
От показанията на свидетелката И. се установява, че с Е. били
приятелки от 5 години. Знаела, се синът на Е. Т. е много добър състезател по
*** и е печелил много награди. „Даже има състезание в чужбина, но не може
да отиде“. Заявява, че детето постоянно имало състезания в Б. канели го и в
чужбина, но не можел да отиде, защото нямал паспорт „и няма как да напуска
страната с единия родител“. Твърди, че многократно майката е искала
разрешение от бащата на детето за издаване на международен паспорт, но
такова не било дадено. Знаела, че Т. иска да ходи по състезания в чужбина.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката И., тъй като
същите са безпротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, както и от приетият по делото социален
доклад.
От приетия и изготвен социален доклад по делото относно защита
правата и интересите на детето Т.А. се установява, че страните по делото са
3
във фактическа раздяла от *** След този период майката изцяло е поела
обгрижването на детето, а през 2023г. родителските права са предоставени на
нея. Майката е осигурила задоволяването на основните жизнени потребности
на сина си от подслон, необходимото лично пространство, храна, облекло.
Здравните, социалните и образователните нужди също са задоволени. Т. е на
единадесет години и е ученик в пети клас. Редовно посещава учебните
занятия, поддържа отличен успех. Т. и записан в клуб по *** „***“ – К. като
взема участие във всички национални и международни състезания, които се
провеждат в рамките на страната. Детето многократно е награждавано с
грамоти и медали. Т. има изграден подходящ дневен режим. Проявява
постоянство, упоритост и преследва целите, които си е поставил. Посочено е,
че от дълъг период от време Т. и баща му не са осъществявали лични
контакти. Жилището в което живеят майката и сина й представлява двустаен
апартамент с кухня и общ санитарен възел. При отглеждането и възпитанието
на сина си майката може да разчита на подкрепа от страна на своите родители.
През последните години ищцата е родителят, който активно е ангажиран с
възпитанието, обучението и социализацията на Т.. Установено е, че между
майката и детето има изградена емоционална и доверителна връзка, която се
основава на подкрепа, довереше и разбиране на нуждите Отсъстващия интерес
от страна на бащата да поддържа връзка със сина си Т., както и неизпълнените
до момента обещания за предоставяне на документи, с които е свързана
мечтата на детето трупат огромно разочарование в него и допринасят за
дистанциране помежду им. Връзката между бащата и детето и прекъсната.
Посочено е, че незаинтересоваността на бащата препятства, родителя полагащ
грижи, да взема самостоятелни решения и да извършва действия, свързани с
издаването на лични документи, както и да бъдат обезпечени пътуванията на
малолетното дете извън пределите на страната. В заключителната част на
социалния доклад е посочено, че на малолетния Т.А. е да бъде гарантирано
правото му за издаване на задграничен паспорт, както и разрешение да пътува
в страните от Европейския съюз и Република Т..
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а когато такова не се постигне, спорът се решава
от районния съд.
При решаване на въпроса относно пътуването и пребиваването на дете в
чужбина следва да се изхожда от неговите интереси като се съблюдава баланс
между гарантираните с нормативни актове, права на детето и родителски
отговорности. Упражняването на последните не може да става по начин,
противоречащ на най - добрия интерес на детето.
Съгласно чл.10, т.2 от Конвенцията за правата на детето правото на
децата да напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения,
които са предписани от закона и са необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или
свободите на други лица, и които са съвместими с другите им права, признати
в тази Конвенция. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
предвижване, която включва, както възможността да се премества и
4
установява в различни места на територията на страната, в която то живее,
така и на свободата да напуска и да се завръща в тази територия. Това право се
гарантира от разпоредбата на чл.35 от Конституцията на Република Б., както и
чл.10 от Конвенцията за правата на детето, по която Република Б. е страна.
В настоящия случай ищцата и ответникът като родители на детето Т. А.
не са постигали и не постигат съгласие за пътувания на детето извън страната.
Ищцата поддържа искането си, продиктувано от намерението й, както детето
да бъде с нея при организирани почивки и екскурзии, състезания, културни
или спортни прояви в държавите членки на Европейския съюз, и Република Т..
Нормата на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република Б. регламентира,
право на всеки свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право
може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност,
народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на
свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е
гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. В Решение №982/15.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№900/2009 г. на ВКС,
IV г.о., изрично е постановено, че въведените в чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС
изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по
смисъла на чл.2, т. 2 от Протокол №4 към Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в
съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи
дееспособността на лицата.
В хипотезата на чл.127а от СК съдът действа при условията на спорна
съдебна администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в
контекста на интересите на детето. По смисъла на §1, т.5, б.“а“- „ж“ от ДР на
Закона за закрила на детето, оценката за „най-добър интерес на детето“ са
неговите желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните
потребности; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на
обстоятелствата, и др. От събраните и необорени по делото доказателства
съдът приема, че желанието на малолетно детето е да бъде по време на
почивки и екскурзии с майката, да участва в културни или спортни прояви,
обучение и посещава близки, каквото е и желанието на майката. Нейните
родителски и възпитателски качества са доказани, потвърдени са и от
изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – К. социален доклад.
Съдът намира, че следва да отбележи, че ищцата е организирала живота
си и този на детето в Б. и е осигурила както добри социално-битови условия и
семейна среда за правилното му отглеждане, така задоволява потребностите
му в т.ч. и образователните. От друга страна от приетия по делото социален
доклад се установи, че бащата на детето изцяло се дезинтересирал от
възпитанието и отглеждането на сина си, като тази констатация не е оборена
от ответника.
Необходимостта да се разреши пътуване на детето извън пределите на
5
Република Б. може да бъде свързана с различни причини, включително
нуждата от обогатяване общата му култура, придобиването на нови знания,
които да обогатят представите му за света. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК,
както и трайната съдебна практика по приложението на чл.127а, ал.2 от СК,
при решаване спора между родителите, съдът може да разреши конкретни
пътувания, в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. В производството по спорна съдебна администрация по
реда на чл.127а от СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя
искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В
рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни
пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до
определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни
при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина / Решение №403/29.02.2016
г. по гр.д.№6903/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Срокът на разрешението
също се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване
възрастта на детето. Съдебната практика / решение №244/03.07.2014 г. по гр.д.
№953/2014 г. на ВКС, IV г.о., ГК и др./, приема принципно, че когато съдът
дава разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на
пътуванията и без никакви други ограничения, макар и само до една страна,
дори и да е член на ЕС, а родителят, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, има местоживеене в Б., от съществено
значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето.
Даването на такова разрешение - без други ограничения и със срок до
навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни деца
/навършили 14-годишна възраст/, тъй като периодът до навършване на
пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за
значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина
обстоятелства. Разрешение за пътуване в чужбина, дори и само до една страна
/дори и когато тя е член на ЕС/, със срок до навършване на пълнолетие от
малолетно дете / ненавършило 10 години/, т.е. - за срок, винаги по-дълъг от 8
години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице
такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по
чл.127а от СК, които имат изключителен, извънреден характер. В тези случаи
ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след
изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за
пътуване без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с
искане по чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за
разрешаването на пътуванията обстоятелства.
Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на
децата зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. В този
смисъл, действията по издаване на документи за самоличност и предприемане
на пътуване на детето в чужбина, следва да не представляват заплаха за
6
интересите му. Същите следва да бъдат съобразени и с оглед възрастта му,
както и с възможността пътуванията да изиграят благотворно въздействие
върху неговото развитие.
Не се събраха доказателства искането за разрешаване на пътуване на
детето Т. до посочените държави на екскурзии, почивки участие в културни
или спортни прояви и др., да водят до опасност за здравето и живота и да
застрашават сигурността му. Не се касае за разрешение за социално
неосигурени страни или за държави, в която не е препоръчително да се пътува
поради кР., епидемии, война или размирици. Съдът приема за важно и от
съществено значение за цялостното и пълноценно развитие на детето Т.
включително и за емоционалният му комфорт и в изключителен негов
интерес е да има възможността да бъде заедно с майка си като един от най-
значимите за него човек, от която получава адекватни грижи, внимание и
обич, като по този начин ще се осигури зачитане на семейния им живот по
смисъла на чл.8 от Конвенцията. Уважаването на молбата ще даде възможност
и на майката да упражнява ефективно родителските права върху детето,
обратното би ограничило правото на свободно предвижване в рамките на
Европейския съюз на майката и детето и правото им на съвместен семеен
живот. В случаите, когато родителят, упражняващ родителските права има
постоянно местопребиваване в друга държава и съвместното живеене с този
родител е в интерес на детето, съдът дава разрешение за пътуване на детето до
тази държава без ограничение броя на пътуванията, съобразявайки и
възможността за осъществяване на личните контакти с другия родител, имащ
местоживеене в Б..
Изхождайки от всички факти и обстоятелства, установени по делото, от
константната съдебна практика и водещият интерес на детето, а не на
родителите съдът приема, че към момента малолетния Т. - на единадесет
години, е на възраст, която позволява да пътува извън територията на
Република Б. до държавите членки на Европейския съюз и Република Т. с цел
екскурзии, почивки, туризъм, образователни цели и разглеждане на различни
забележителности, за да придобива впечатления за културата и езика на тези
страни като по този начин ще се разширява неговия мироглед, възпитание и
развитие като цяло. Замествайки съгласието на бащата детето да пътува до
държавите членки от Европейския съюз и Република Т., последното ще има
възможност да участва в международни фестивали и състезания във връзка с
посещенията му в Клуб по *** „***“ – К., както и с цел почивка, екскурзия и
туризъм със своята майка.
С даването на разрешението, ще се избегнат и бъдещите конфликти
между родителите по повод въпросите свързани с краткосрочни пътувания на
детето, които конфликти няма как да не рефлектират върху психическото и
емоционално развитие детето предвид и възрастта му.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да бъде дадено разрешение
малолетния Т. да напуска пределите на Република Б., за да пътува до
държавите членки на Европейския съюз и Република Т., и обратно,
придружено от своята майката или упълномощено от нея трето лице с цел
почивка, екскурзия и туризъм с образователни цели, както и участие в
културни или спортни прояви без съгласието на бащата.
7
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва до бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 1 130 лева
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК издаване и получаване на
паспорт на детето Т.А., ЕГН **********, родено на *** г., по реда на ЗБДЛ, по
заявление, подадено единствено от неговата майка Е. Р. Ю., ЕГН **********,
с адрес град К., ***, както и след издаване на паспорта същият да бъде
получен от майката Е. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес град К., ***.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК на детето Т.А., ЕГН
**********, родено на *** г., да пътува и пребивава в държавите членки на
Европейския съюз и Република Т., придружавано от неговата майка Е. Р. Ю.,
ЕГН **********, с адрес град К., ***, или друго упълномощено от нея лице,
без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата С. А. К., ЕГН
**********, за срок от пет години, считано от датата на влизане на
настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
на Е. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес град К., ***, сумата от 1 130 лева
направени по делото разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8