Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260459 15.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 19659 по описа на втори граждански състав за 2019г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, подадена от И.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** против Р.Й.К., с адрес: ***, с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
08.03.2019 г. между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника, в
качеството на наемател бил сключен Договор
№ ***** за отдаване под наем и отговорно съхранение, по силата на който на
наемателя били отдадени за временно и възмездно ползване 200 броя строителни
метални телескопични подпори в момента на подписване на договора, за строителен
обект, находящ се в гр. П., кв. К. П. срещу жилищен блок ****, за срок до
06.04.2019 г., считано от 08.03.2019 г. Наемната цена била уговорена на 12 лв.
за календарен ден за 200 бр. метални телескопични подпори. Страните уговорили
разплащането на наемната цена да става в началото на всеки 30 дни за цялото
количество от предоставените метални подпори, както следва: начало – 08.03.2019
г. до 06.04.2019 г. – размер на наема за 30 дни по 12 лв., т.е. 360 лв. за 30
дни. Твърди се, че 200 бр. метални телескопични подпори са предадени на
ответника и приети от него без забележки по качество и количество, с
подписването на договора, като свидетел на договора бил Г. Т. В.. Твърди, че на
09.03.2019 г. предал на ответника още 210 броя и 190 броя строителни метални телескопични
подпори, които ответникът върнал. Твърди, че след изтичане на срока по наемния
договор ответникът продължил да задържа наетите 200 броя метални телескопични
подпори, като преустановил плащанията по договора. Твърди, че се свързал с
ответника и се противопоставил на ползването на металните подпори, като поискал
да ги върне. Твърди, че ответникът продължава да ползва и владее металните
подпори – 200 бр. Заявява, че ответникът прекратил всякакви контакти с него, въпреки
многократните му опити да се свърже с него. Ответникът продължил да ползва 200
бр. метални платна, като не заплащал наем и не е върнал на ищеца същите.
С уточнителна
молба от 20.01.2020 г., ищецът конкретизира, че договор № ***** за отдаване под
наем и отговорно пазене сключен на 08.03.2019 г. е в сила, като не го е
прекратявал с изрично писмено уведомление, като наемателят продължава да ползва
отдадените под наем вещи и не е заплатил дължимия за тях наем. Твърди, че ответникът му дължи
сумата от 2808 лв. за наем на 200 бр. метални телескопични подпори /размер на
наема за 30 дни по 12 лв./, т.е. за месец април 2019 г. – в размер на 288 лв.;
месец май 2019 г. – 360 лв.; за месец юни 2019 г. – 360 лв.; за месец юли 2019
г. – 360 лв.; за месец август 2019 г. – 360 лв.; за месец септември 2019 г. –
360 лв.; за месец октомври 2019 г. – 360 лв.; за месец ноември 2019 г. – 360
лв.
Въз основа на
гореизложеното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2808
лева – главница, представляваща наемна цена по договор за наем и отговорно
пазене от 08.03.2019 г. на 200 броя метални телескопични подпори за периода м.
април 2019 г. – м. ноември 2019 г.; 106
лв. – мораторна лихва за периода от датата на дължимия наем до датата на
завеждане на исковата молба в съда; 421,56
лв. – неустойка, съгласно договора при забавено плащане на наемната цена в
размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Р.К.
не е постъпил отговор на исковата молба,
нито е изразено становище. В съдебно заседание не се явява
представител на ответника, не са ангажирани доказателства, нито е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени доказателства по
делото е приет процесния договор № ***** за отдаване под наем и отговорно
съхранение.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В исковата
молба е обективирано искане за постановяване на неприсъствено решение при
наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като страната е
редовно призована и за първото по делото заседание и в изпратеното до ответника
съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага извод, че
искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и
следващи от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът
следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които
се констатираха от съда в размер на 212,32 лева, представляващи заплатена за
производството държавна такса.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ответника Р.Й.К., с адрес: *** да заплати на ищеца И.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 2808 лева /две хиляди
осемстотин и осем лева/– главница, представляваща наемна цена по договор за
наем и отговорно пазене от 08.03.2019 г. на 200 броя метални телескопични
подпори за периода м. април 2019 г. – м. ноември 2019 г.; 106 лева /сто и шест лева/ – мораторна лихва за периода от датата
на дължимия наем до датата на завеждане на исковата молба в съда; 421,56 лева /четиристотин двадесет и
един лева и петдесет и шест стотинки/ –
неустойка, съгласно договора при забавено плащане на наемната цена в размер на
0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Й.К., с
адрес: *** да заплати на ищеца И.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 212,32 лева /двеста и дванадесет лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.