№ 107
гр. Дряново, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20254220100216 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид :
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът П. Б. Ц. основава исковата си претенция на обстоятелството, че през
месец април тази година решил да ползва банков кредит, като при проверка на гише,
служител на банката му съобщил, че не може да ползва никакви кредити, заради
информация от ЦКР, от която излизало, че има непогасени задължения. Съгласно
приложена Справка за кредитна задлъжнялост от БНБ, ЦКР с изх. № БНБ - 52/698/
10.04.2025г. било видно, че имал погасени по давност задължения към „Еос Матрикс“
ЕООД задължения, а именно : за „Еос Матрикс“ ЕООД, идентификатор на кредит
EOSDP000000001283148, 1 375,00 лева, дата разрешаване 06.12.2013г., дата
издължаване 06.12.2020г., остатък просрочена главница 842.00 лева, балансова
експозиция 2 267.00 лева.
Ищецът изпратил покана с изх.№ 1 от 08.05.2025г. до ответника „Еос Матрикс“
ЕООД, с която били поканени в седмодневен срок от получаване на поканата да
подадат необходимите документи за отписване на вземането в БНБ в ЦКР. На
20.05.2025г. получили отговор от ответника, че ищецът имал изискуемо и незаплатено
задължение към „Еос Матрикс" ЕООД, произтичащо от Договор за потребителски
кредит от 08.09.2004г., сключен с ОББ АД, вземането по който било прехвърлено в
едно с всички лихви, привилегии и обезпечения, посочени в договор за кредит на „Еос
матрикс“ ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният
1
между цедента и цесионера - договор за прехвърляне на вземане, цесията трябва да
бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. Ищецът отрича тази цесия да му
е била съобщавана от цедента. Моли съда да признае за установено по отношение на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ищецът не дължи сумата от 1735 лв., тъй като
няма неплатени задължения за предоставени му банкови услуги или др., произтичащи
от договорни отношения с „ОББ“ АД, второ цесията следвало да му бъде съобщена от
дружеството, с което бил в договорни отношения, а това не било направено, поради
което същата нямала действие спрямо него и трето – претендираното от ответника
вземане със съобщение с изх. № СТМТ/2025/05/00045/ било погасено по давност още
преди прехвърлянето му на ответника, на която давност се позовава. Претендира
разноски.
С допълнителна молба от 08.08.2025г. ищецът уточнява, че не знае и никога не е
знаел, че има кредит към „ОББ“ АД или „Еос матрикс“ ЕООД. Отделно от това дори да
имало кредит, същият бил погасен по давност. Правният му интерес от предявяване на
иска се основавал на обстоятелството, че в ЦКР по име на ищеца било вписано
посоченото в исковата молба задължение.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответното дружество „Еос
матрикс“ ЕООД, в който се посочва, че ищецът бил кредитополучател по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 08.09.2004г. между „ОББ“ АД и П. Б. Ц., по
силата на който банката предоставила на длъжника кредит в размер на 5 000 лв. На
06.12.2013г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „ОББ“ АД и „Еос матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на ищеца,
произтичащо от договор за кредит от 08.09.2004г. било изкупено от ответника, като
ищецът бил уведомен по чл. 99 от ЗЗД. В случай, че се приеме искът за разглеждане
признават иска за недължимост на посочената сума по отношение на ищеца поради
настъпила погасителна давност на вземането. Молят съда, ако уважи иска, да остави
разноските в тежест на ищеца.
В съдебно заседание на 17.09.025г. процесуалният представител на ищеца
адвокат Р. – Николова от АК – Габрово направи искане на основание чл. 237 от ГПК
съдът да постанови решение при признание на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска по следните съображения: Не са налице пречките за това, посочени
в чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК – признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, както и е признато право, с което страната може да се разпорежда.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски. Видно от представения списък по
чл. 80 от ГПК ищецът претендира 69,40 лв. за заплатена държавна такса и 726,15 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 795,55 лв.
2
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че с поведението си не
са дали повод за завеждане на делото. От приложеното към исковата молба писмо изх.
№ СТМТ/2025/05/0045-out е видно, че същите са уведомили ищеца, че въпросът дали
за дадено задължение са настъпили последиците на погасителната давност или не, е от
компетенцията на съда. Посочили са, че предоставят ежемесечно на централен
кредитен регистър информация за кредитната задлъжнялост на своите клиенти в
съответствие с нормативно определените задължения на дружеството като кредитор.
Признанието на иска е направено с отговора на исковата молба – след предявяването
му от ищеца пред Районен съд Дряново.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно материалния интерес
минималното адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
определя в размер на 417,35 лв. При определяне на справедливо адвокатско
възнаграждение, настоящата инстанция, счита че следва да вземат предвид следните
критерии: фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му,
вида и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността на
производството. В настоящият случай е предявен един иск, проведено е едно съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил и е взел становище.
По делото не са назначавани експертизи и делото е приключило в петмесечен срок.
Отчитайки горните обстоятелства настоящата инстанция намира, че справедливото
адвокатско възнаграждение следва да се определи в минимален размер, а именно
417,35 лв. Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 486,75 лв.
– разноски.
Процесуалният представител на ищеца в проведеното съдебно заседание
представи данни за банковата му сметка, поради което същата следва да бъде вписана
в съдебното решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Р.
И. М. - Т. и Т. И. В., че П. Б. Ц., ЕГН **********, *** НЕ ДЪЛЖИ сумата 1735 (хиляда
седемстотин тридесет и пет) лв. по идентификатор на кредит EOSDP000000001283148
в Българска народна банка - Централен кредитен регистър, поради изтекла
погасителна давност.
3
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите Р. И. М. - Т. и Т. И. В. ДА ЗАПЛАТИ
на П. Б. Ц., ЕГН **********, *** СУМАТА 486,75 лв. (четиристотин осемдесет и шест
лв. и седемдесет и пет ст.) – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца П. Б.
Ц., ЕГН ********** в „БАНКА ДСК“ АД IBAN BG30 STSA 9300 0031 0508 02, BIC
STSABGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4