Р Е Ш Е Н И Е
№ 1739 09.11.2016 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви
граждански състав
На осемнадесети октомври две хиляди и
шестнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател:Моника
Яханаджиян
Секретар: Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия
М.Яханаджиян гр.д.№3304 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба на Ш.Ш.Ф., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощник – адв.М.М., съдебен адрес:г***, срещу „М енд С Бетон”
АД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”С.”
№..., ет....., представлявано от А.Б.А., с искане от съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1125,00 лева,
представляваща дължимо за м.март 2016 г. трудово възнаграждение и пътни за
периода в размер на 125,00 лева, сумата от 405,00 лева, представляваща дължимо
за м.април 2016 г. трудово възнаграждение и пътни за периода в размер на 45,00
лева, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск в размер на 160,74 лева.
Ищецът сочи, че е работил като строителен работник при ответника по силата
на трудов договор №......../02.12.2015 г., с който му е било определено основно
трудово възнаграждение от 420,00 лева месечно. Ищецът твърди, че договорът е
бил сключен за срок до завършване на обекта, както и че с ответника се
договорили да получава дневна надница за човекоден в размер на 45,00 лева и
допълнителни 5,00 лева дневно за пътни. От изложените в исковата молба
твърдения става ясно, че договорът е бил прекратен със Заповед №................../27.04.2016
г. на основание, различно от завършване на обекта, както и че последното
изплатено от работодателя възнаграждение е от 26.02.2016 г., а реално трудовите
възнаграждения са били изпълнявани до 27.04.2016 г., или общо 34 дни, 25 от
които през м.март 2016 г. и 9 през м.април 2016 г. Ищецът твърди, че ответникът
не му е заплатил дължимите за тези 34 дни трудови възнаграждения и пътни, както
и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания от него платен годишен
отпуск в размер на 6 дни, поради което и ги претендира.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си защитник –
адв.М., който поддържа иска, ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
– работодател е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковите претенции и
претендира от съда отхвърлянето им. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното
дружество не се представлвява.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените
обективно съединени искове е по чл128, т.2, вр.чл.124, ал.1, вр.чл.270 от КТ и
по чл.224, ал.1 от КТ.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като
доказателство трудов договор №.........../02.12.2015 г., от съдържанието, на
който се установява, съществувало между страните трудово правоотношение, по
силата, на което ищецът е приел да изпълнява при ответното дружество –
работодател длъжността „....................”, с място на работа – подземен
паркинг, считано от 02.12.2015 г. Видно от приетата като доказателство Заповед
№....../27.04.2016 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ,
считано от 25.04.2016 г.
От показанията на разпитания свидетел
М.Д. става ясно, че заедно с ищеца са работили на обекта на ответника –
подземни гаражи, както и че между тях и работодателят им е съществувала
уговорка да им се изплаща дневен надник от по 45,00 лева плюс 5,00 лева за
транспорт, тъй като са пътували от гр.Айтос.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Видно от текста на чл.270 от КТ, трудовото възнаграждение се
изплаща в предприятието, където се извършва работата; авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго; лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Посредством свидетелските показания на Д., които съдът кредитира като
правдиви, ищецът по несъмнен начин установи, че макар такива клаузи в трудовия
му договор да липсват, между него и ответника – работодател е било уговорено заплащане на трудово възнаграждение в размер на 45 лв.
дневно, както и заплащане на пътни разходи в размер на 5 лв. дневно.
Въпреки указаната от съда с доклада му от 17.08.2016 г. доказателствена тежест, о
тветното
дружество не доказа, че е изплатило на ищеца брутното трудово възнаграждение,
което му се дължи за м.март и м.април 2016 г., поради което и претенцията на
ищеца се явява основателна и доказана в размера от общо 1440,00 лева, от които
1035 лева, представляват дължимото му се трудово възнаграждение за м.март 2016
г., при 23 работни дни по 45 лева на ден, а 405 лева, представляват дължимо му
се трудово възнаграждение за м.април 2016 г., при 9 отработени дни по 45
лева на ден. В тази връзка съдът кредитира уговореното между страните в
трудовия договор, сключен между тях, а именно, че работният процес е с
продължителност от 5 дни в седмицата, 8 часа на ден, при 8 часа
законоустановено работно време.
Следователно
искът по чл.128, т.2 от КТ следва да се отхвърли за горницата над 1440,00 лева
до пълния претендиран от ищеца размер от 1530 лева, или за разликата от 90,00 лева, касаеща претендирани
два работни дни повече през м.март 2016 г.
С оглед
на горното, основателна е и претенцията на ищеца за пътни разходи, като същата
е доказана до размера от 115 лева – за месец март 2016 г., при 23 работни дни
по 5 лева на ден и 45,00 лева - за месец април 2016 г., при 9 отработени дни по
5 лева на ден, като за горницата над 160 лева до пълния претендиран
размер от 170 лева, или за разликата от 10,00 лева, касаеща претендирани от
ищеца два работни дни повече през м.март 2016 г., искът следва да се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск. Искът по чл.224, ал.1 от КТ е основателен, защото
работодателят не оспорва основанието за това вземане на работника и неговия
размер – 160,74 лева по аргумент от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, но не е представил доказателства за изплащането му, което е в
негова доказателствена тежест.
Предвид
установената забава на ответника за плащане на дължимите на ищеца суми, на
основание чл.86 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна
лихва върху главниците, считано от предявяването на иска на 07.06.2016 г., до
окончателното им изплащане.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски, които са в размер на 189,25 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на БРС сумата от 157,60 лева, представляваща сбор от
дължимите държавни такси за уважените размери на предявените искове.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „М енд С
Бетон” АД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул.”С.” №..., ет....., представлявано от А.Б.А., ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Ш.Ф., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***М., сумата
от общо 1440 (хиляда четиристотин и
четиридесет) лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
м.март и м.април 2016 г., от която сума 1035 лева, представляват
дължимото му се трудово възнаграждение за м.март 2016 г., при 23 работни дни по
45 лева на ден, а 405 лева, представляват дължимо му се трудово възнаграждение
за м.април 2016 г., при 9 отработени дни по 45 лева на ден, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба 07.06.2016
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за
горницата над 1440,00 лева до пълния претендиран от ищеца размер от 1530 лева, или за разликата от 90,00 лева, касаеща
претендирани от ищеца два работни дни повече през м.март 2016 г.
ОСЪЖДА „М енд С
Бетон” АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”С.” №....,
ет....., представлявано от А.Б.А., ДА
ЗАПЛАТИ на Ш.Ш.Ф., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***М., сумата от 160 /сто и шестдесет лева/ лева,
представляваща дължими пътни разходи общо за месеците март и април 2016 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на
исковата молба 07.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 160,00 лева до пълния
претендиран от ищеца размер от 170,00 лева, или за разликата от 10,00 лева, касаеща
претендирани от ищеца два работни дни повече през м.март 2016 г.
ОСЪЖДА „М енд С
Бетон” АД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул.”С.” №...., ет...., представлявано от А.Б.А., ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Ш.Ф., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***М., сумата
от 160,74 /сто и шестдесет лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение на основание
чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на
исковата молба 07.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „М енд С
Бетон” АД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”С.”
№..., ет....., представлявано от А.Б.А., ДА
ЗАПЛАТИ на Ш.Ш.Ф., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***М., сумата от 189,25 /сто и осемдесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща направените разноски по делото
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „М енд С
Бетон” АД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул.”С.” №..., ет....., представлявано от А.Б.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на БРС сумата от 157,60 /сто
петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените размери
на предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.