МОТИВИ

Подсъдимият И.К.Л. с ЕГН**********, се обвинява от Районна прокуратура- гр. Пловдив за извършени престъпления както следва:

В това, че в периода от началото месец декември 2013г. до 21.12.2013г. включително в град П. в условията на продължавано престъпление с цел да извърши блудствено действие е установил контакт с лице не навършило 14години- Е.П.Б. ЕГН********** родена на ***г /9 годишна/, като е използвал информация, представен в профила на Е.П.Б. във “Фейсбук” и в интернет сайта “www.jivotnoto.bg “ , което е престъпление по чл.155А ал.2 вр ал.1 вр чл.26 ал.1  от НК   и

В това че на 29.01.2014г в гр. П. в условията на продължавано престъпление е държал и набавял за себе си чрез компютърна система порнографски материали, като следва:                  4c359f9754b138f7ddc76a94a1fa8ae9-с размер 121КВ, 7cc5586bc4ce8c32cecf71a68188302a с размер 112 КВ,  7d4eef748648f186e0403e28c53a1ab5 с размер 183КВ, 8d4fd66ef7eda4d0a8aee66b7101f5d7 с размер 145КВ, 9d7e45a4b37883a35f09362db266d0e1 с размер 142КВ, 9f15d393fc16156dcdb45433acc46cbc с размер 8.11КВ, 14b2789eb54732033c3f35ac250964aa с размер 183КВ, 22d28caff1a3d97736b1e2d4bf0efef2 с размер 165КВ, 38aadc38aebabda7e762f591e863e5f5 с размер 167КВ, 41d1939d0b29ee7d43960a0b8dc2b137 с размер 155КВ, 42c6f0f7f2db564b6a14370394474e42_thumb с размер 8.46КВ, 81d4d7c01a00872372aac97fc31f157c с размер 152КВ, 339a1ee10f407cd3ecebfed774afcf32 с размер 127КВ, 828a4a5c97b03280635598785394c223 с размер 169КВ, 903c2313a17ec3905a5716e5568b7d29, с размер 119КВ 6626ef0abc1bcc2b8ace14250ad5faae, с размер 174КВ 50249fe19cf3964cc3db643a60cbfb97 с размер 121КВ, 067741a92e348c832aaf21741ee00dc9 с размер 171КВ, 067741a92e348c832aaf21741ee00dc9 (1) с размер 171КВ,   1459021_408881829244128_328419744_n с размер 23.2КВ,  1508449_408880715910906_1444189503_n с размер 15.7КВ, пca222ed5ace3041b98042b7448c1199f с размер 139КВ, , f42f159a8be7438adbeff9375446431f с размер 123КВ, f593bd9e3e86e882e9b342794d5feaff с размер 177КВ, за създаването на които са  използвани лица ,които изглеждат като не навършили 18 години, което е престъпление по чл.159 ал.6 вр  чл.26 ал.1  от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение, като взе становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, за което следва на подсъдимия да се наложи съответно наказание “лишаване от свобода”, определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Предлага да бъде определено наказание в размер на четири години лишаване от свобода, на което с оглед приложението на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК да бъде осъществено намалението му с 1/3, като се наложи и наказание глоба в размер на 6000 лева. Счита, че е законосъобразно така определеното наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим, като се приспадне времето, през което е изтърпявал взетата му МНО „Задържане под стража”. Дава мнение, че следва да се осъди подсъдимият да заплати и направените в наказателното производство разноски.

Подсъдимият И.К.Л. се явява в съдебно заседание и дава обяснение по предявеното му обвинение, като се признава за виновен. Той изцяло признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за така установените факти и обстоятелства в него, а да се ползуват събраните доказателства от досъдебното производство. Моли за минимални наказания, ориентирани към предвиденият от закона минимум на наказанието „лишаване от свобода”, като счита, че всичко, което е осъществил се дължи на необходимостта да се лекува. Спрямо него съдебното производство е при условията на чл.371 т.2 от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия, адв. И.М. пледира, че в действителност има осъществено престъпление по посочената правна квалификация от страна на Л., като то е осъществено съобразно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Пледира, че на подсъдимият следва да се наложи минимален размер на  наказанието “лишаване от свобода”, като сочи на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, които релевира в съдебно заседание. Излага съображения за това, че от самото начало подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина, както и че при него се касае за психична аномалия, която следва да бъде лекувана. Конкретно предлага да се определи под средния размер на предвидените възможности за налагане на наказанието „лишаване от свобода”, което да се редуцира по реда на чл.58а ал.1 от НК. Не взима конкретно отношение по размера и основателността на предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди.

За съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес е приет граждански иск за обезщетение за настъпили неимуществени вреди, предявен от пострадалото малолетно лице Е.П.Б. чрез законният и представител- майката Е.А.И. срещу подсъдимия И.Л. в размер на 3000 (три хиляди) лева от деянието по чл. 155а, ал.2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, в едно със законната лихва от датата на увреждането. За пострадалото  лице, конституиран като граждански ищец по делото и частен обвинител, в съдебно заседание се явява законния представител представител майката Е.И., която взима отношение по причинените неимуществени вреди от деянието и счита иска за основателен.

Упълномощеният повереник на частният обвинител и граждански ищец, адвокат В.Ш. счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните и приети по реда на съкратеното съдебно следствие доказателства. Затова предлага съдът да признае И.Л. за виновен по повдигнатите му обвинения и да му наложи наказания „лишаване от свобода” при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Конкретно счита, че наказанието за осъщественото престъпление по чл. 155а ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК да бъде в размер, ориентиран над средата на предвидените от закона граници. По отношение на предявеният граждански иск взима отношение, че същият е доказан по своето основание и размер, явява се справедлив с оглед на причинените болки и страдания и предлага да бъде уважен в предявения му размер, както и да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Пловдивският Районен съд, като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани по реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият И.К.Л. е роден на *** ***. Той по произход е българин и е български гражданин.  Не е женен, не живее при фактическо съжителство и няма деца. Осъждан е. Има завършена образователна степен „средно образование”, като е бил работник в „Макс ком” ООД гр. П., а понастоящем е безработен. Живее постоянно на адрес в гр. П., ул. „К. Ф.” №* заедно с родителите си. Има ЕГН **********. След като изтърпял наложеното му наказание „лишаване от свобода” той живеел от 13.09.2013година в дома на родителите си на посочения адрес, където бил под надзора на близките си във връзка с достъп до компютърни системи. Независимо от това, И.Л. започнал да посещава различни интернет зали в гр. П., където регистрирал на свое име ІР- адрес /**/ и създал свой собствен профил „I. L.”, чрез който си осигурил достъп до социалната мрежа „Фейсбук” и посещавал различни сайтове и интернет страници. Така се запознал с малолетният свидетел Е.Б., родена е през 2004г, която била ученичка в ІІІ клас и живеела в гр.П. заедно с майка си – свидетелката Е.И.. Пострадалата имала достъп до компютърна система и ползвала социалната мрежа „Фейсбук”, където била регистрирала собствен профил. Така на неустановена дата в началото на месец декември през 2013г в гр. П. тя започнала да си пише в социалната мрежа „Фейсбук” с подсъдимият, който използвал профила си „I. L.”. Първоначално двамата обменили обща информация, в хода на която Е.Б. съобщила действителната си възраст – 9год, а Л. написал, че е на 31години. Той възприел, че в профила си малолетният свидетел е качила свои снимки, от които е видно, че същата не е навършила пълнолетие. Затова той се представил за неин познат, с когото вече била контактувала в интернет сайта “www. jivotnoto.bg“, като изложил и допълнителна информация пред нея, че е „студент във Варна”. Отправил и предложение да си пишат като приятели, при което детето се съгласило. Постепенно свидетелката споделила лични подробности – къде учи, на какъв адрес живее. Тогава подсъдимият започнал да и изпраща съобщения с явна сексуална насоченост, след които и предлагал да се срещнат насаме. Проявил интерес често ли тя остава сама в жилището. Използвайки получената информация И.Л. започнал да се стреми към осъществяване на среща с Е.Б., както и да и отправя предложения за блудствени действия с изразите: “Поне знам в кой блок си, може да дойда, иска ли ти се”; “Какво предлагаш като коледно подаръче много целувки и гушки ли? ”; “обичаш ли ме? “; “преди Коледа ли да те получа или след? ”, питал я къде „има гъдел” и дали иска „да я целуне където има гъдел…” Последният им разговор между двамата със сексуална насоченост се провел в социалната мрежа „Фейсбук” на 21.12.2013година. По това време майката на Е.Б. – свидетеля Е.И. забелязала промяна в поведението на дъщеря си, като възприела, че детето е видимо изплашено и притеснено. В тази връзка тя проверила кореспонденцията на дъщеря си и така узнала за отправените от подсъдимият предложения със сексуална насоченост спрямо нея. Затова още същият ден 21.12.2013 година сигнализирала органите на МВР. На 29.01.2014г в гр.П. било извършено претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимия жилище, където била установена компютърна конфигурация. Същевременно при последваща беседа пред полицейския служител в Пето РУП на МВР-гр.Пловдив, свидетелят Б. М. И.Л. съобщил, че съхранява в електронната си пощенска кутия порнографски снимки  с лица на видима възраст под 18- години, с които се е снабдил чрез интернет. Подсъдимият съдействал на полицейските служители – свидетелите С. Т. и Б. М., като съобщил паролата на електронната си поща и в тяхно присъствие я отворил. Те установили намиращи се в нея снимки с порнографско съдържание с лица под видима възраст 18- години, които били копирани и запаметени върху 1бр.диск”Сони”, който лично подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване. Така в последствие се установило, че от общо 29 бр. файла, 19 от тях са с порнографско съдържание, като те съдържат снимки на лица на видима възраст под 18 год., сниманите лица са голи, в различни пози и на снимките се виждат половите им органи. Такива били файловете с номера: 4c359f9754b138f7ddc76a94a1fa8ae9, с размер 121КВ, 7cc5586bc4ce8c32cecf71a68188302a с размер 112 КВ, 7d4eef748648f186e0403e28c53a1ab5 с размер 183КВ, 8d4fd66ef7eda4d0a8aee66b7101f5d7 с размер 145КВ, 9d7e45a4b37883a35f09362db266d0e1 с размер 142КВ, 9f15d393fc16156dcdb45433acc46cbc с размер 8.11КВ, 14b2789eb54732033c3f35ac250964aa с размер 183КВ, 22d28caff1a3d97736b1e2d4bf0efef2 с размер 165КВ, 38aadc38aebabda7e762f591e863e5f5 с размер 167КВ, 41d1939d0b29ee7d43960a0b8dc2b137 с размер 155КВ, 42c6f0f7f2db564b6a14370394474e42_thumb с размер 8.46КВ, 81d4d7c01a00872372aac97fc31f157c с размер 152КВ, 339a1ee10f407cd3ecebfed774afcf32 с размер 127КВ, 828a4a5c97b03280635598785394c223 с размер 169КВ, 903c2313a17ec3905a5716e5568b7d29, с размер 119КВ 6626ef0abc1bcc2b8ace14250ad5faae, с размер 174КВ 50249fe19cf3964cc3db643a60cbfb97 с размер 121КВ, 067741a92e348c832aaf21741ee00dc9 с размер 171КВ, 067741a92e348c832aaf21741ee00dc9 (1) с размер 171КВ,   1459021_408881829244128_328419744_n с размер 23.2КВ,  1508449_408880715910906_1444189503_n с размер 15.7КВ, пca222ed5ace3041b98042b7448c1199f с размер 139КВ, f42f159a8be7438adbeff9375446431f с размер 123КВ, f593bd9e3e86e882e9b342794d5feaff с размер 177КВ.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича на първо място от самопризнанието на подсъдимият, дадено в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства- показанията на свидетелите Е.П.Б., включително пред съдия, Е.А.И., С. Ж. Т., Б. П. М., П. К. Л., К. И.Л.. Тези свидетелски показания съдът изцяло кредитира като достоверни, обективни, последователни и взаимодопълващи се. Установената фактическа обстановка се доказва и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: заключение на проведената съдебно –психиатрична експертиза, протокол за претърсване и изземване с фотоалбум, протоколи за оглед на веществени доказателства от 14.03.2014година, 17.03.2014година, 31.03.2014година и 29.05.2014година с фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване, свидетелство за съдимост и характеристична справка, неоспорени от страните в съдебното производство. Изяснява се посочената фактическа обстановка и от приобщените веществени доказателства: СД диск със записи на посочените 29 броя файлове, 1 бр. компютърна конфигурация OCEAN, 1 брой мобилен телефон Самсунг с **, в едно със СИМ- карта на М-тел с № **. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на посочените свидетели следва да се кредитират, тъй като същите са логични, обективни, последователни във времето на тяхното представяне и съответстват на събраните по делото други доказателства. Всеки един от посочените свидетели се стреми обективно и коректно да изложи фактите за случилото се. Особено внимателно съдът прецени показанията на малолетната Е.Б.. Независимо от възрастта си, тя обективно, всестранно и с необходимата последователност обективира фактите, касаещи поведението на подсъдимия Л.. В тази насока чрез тях се обективират всички онези събития, които касаят изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, специфичният механизъм на престъпното посегателство, участието на подсъдимият в него, начина, по който е била установена връзката помежду им и последващите опити за злоупотреба от страна на подсъдимият, поведението, което е имал след узнаването на нейната възраст. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, като те са основополагащи относно факта по престъпното установяване на контакт с лице, ненавършило 14години, възползвайки се от публичната електронна информация, с цел блудствени действия с него. Това се потвърждава от гласните доказателства- показания на майката свидетеля Е.И., както и от приобщените писмени доказателства –протоколи за разпознаване на лице и протоколи за оглед на веществени доказателства. По отношение на обстоятелствата, касаещи авторството и изпълнителното деяние, съдът кредитира изцяло самопризнанието на И.Л., направено в хода на съдебното следствие като обективно, последователно и подкрепено от останалите събрани и възприети доказателства от досъдебното производство. Събраните доказателства изясняват фактите, които са потвърждаващи за съставомерното му поведение и затова съдът изцяло ги приема. При така събраните доказателства съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в дадения период от време престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията на посочените свидетели се подкрепят от самопризнанието на подсъдимият, с което се разкрива онази достоверност на случилото се, която води съда до извода, че самото то е напълно обективно и може да се има доверие за всички факти, съобщени в него. Ето защо съдът изцяло го възприе, като основните факти и обстоятелства, касаещи съставомерността, според настоящия състав на съда са безспорно установени в хода на съдебното следствие.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият И.К.Л. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.  Видно от заключението на изготвената по делото съдебно психиатрична експертиза той не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет към „ЦПЗ- Пловдив” ЕООД- град Пловдив.  При него е налице разстройство на личността и влеченията – педофилия и невротично състояние с тревожен облик, което не представлява  разстройство на съзнанието  и не налага лечение в специализирано психиатрично заведение, като то не е пречка за участието му в наказателния процес. Същият не страда и от клаустрофобия, като невротичните му оплаквания  са реактивно обусловени от установеното разстройство. За него не се налага лечение  в специализирано психиатрично заведение.

От обективна страна действията на подс. И.Л. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 155А ал. 2 вр ал.1 вр. чл. 26 ал.1  от НК, защото в периода от началото месец декември 2013 г. до 21.12.2013 г. включително в град П. в условията на продължавано престъпление с цел да извърши блудствено действие е установил контакт с лице ненавършило 14 години - Е.П.Б. ЕГН********** родена на *** г. /9 годишна/, като е използвал информация, представен в профила на Е.П.Б. във “Фейсбук” и в интернет сайта “www.jivotnoto.bg”. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Механизмът на извършване на деянието се изразява в това, че подсъдимият е установил неправомерен контакт на основата на получена публична информация от интернет сайта www.jivotnoto.bg и „Фейсбук” с Е.Б., която е лице, ненавършило 14 –годишна възраст, като е предприел постъпки, с които я е склонявал към блудствени действия, независимо от нейната незрялост. Подсъдимият се е старал така да изложи своята позиция, че да приласкае детето към себе си, с цел да се възползва в последствие сексуално от него, за да удовлетвори личните си стремежи по сексуална наслада.  Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че от подсъдимият е осъществил деянието при условията на продължавано престъпление, като в посоченият период, през кратки времеви отстояния е поддържал контакт с малолетния свидетел, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като поведението му се припокрива с всяка една негова постъпка от преди това, като всеки отделен контакт съставлява състав на едно и също престъпление, а всяко следващо се явява продължение на предишното.

От субективна страна подсъдимият И.Л. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по защита на личността и половата неприкосновеност на малолетните лица, но е той ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне своята цел, да извърши блудствени действия, с които да удовлетвори своето полово желание. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.

От обективна страна действията на подс. И.Л. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 159 ал. 6, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, защото на 29.01.2014 г. в гр. П. в условията на продължавано престъпление е държал и набавял за себе си чрез компютърна система порнографски материали, като следва: 4c359f9754b138f7ddc76a94a1fa8ae9-с размер 121КВ, 7cc5586bc4ce8c32cecf71a68188302a с размер 112 КВ, 7d4eef748648f186e0403e28c53a1ab5 с размер 183КВ, 8d4fd66ef7eda4d0a8aee66b7101f5d7 с размер 145КВ, 9d7e45a4b37883a35f09362db266d0e1 с размер 142КВ, 9f15d393fc16156dcdb45433acc46cbc с размер 8.11КВ, 14b2789eb54732033c3f35ac250964aa с размер 183КВ, 22d28caff1a3d97736b1e2d4bf0efef2 с размер 165КВ, 38aadc38aebabda7e762f591e863e5f5 с размер 167КВ, 41d1939d0b29ee7d43960a0b8dc2b137 с размер 155КВ, 42c6f0f7f2db564b6a14370394474e42_thumb с размер 8.46КВ, 81d4d7c01a00872372aac97fc31f157c с размер 152КВ, 339a1ee10f407cd3ecebfed774afcf32 с размер 127КВ, 828a4a5c97b03280635598785394c223 с размер 169КВ, 903c2313a17ec3905a5716e5568b7d29, с размер 119КВ 6626ef0abc1bcc2b8ace14250ad5faae, с размер 174КВ 50249fe19cf3964cc3db643a60cbfb97 с размер 121КВ, 067741a92e348c832aaf21741ee00dc9 с размер 171КВ, 067741a92e348c832aaf21741ee00dc9 (1) с размер 171КВ,   1459021_408881829244128_328419744_n с размер 23.2КВ,  1508449_408880715910906_1444189503_n с размер 15.7КВ, пca222ed5ace3041b98042b7448c1199f с размер 139КВ, f42f159a8be7438adbeff9375446431f с размер 123КВ, f593bd9e3e86e882e9b342794d5feaff с размер 177КВ, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Механизмът на извършване на деянието се изразява в това, че подсъдимиятна посочената дата е държал в личната си електронна поща информация по представените файлове, която е съдържала порнографска информация относно лица, които видимо изглеждат под 18- годишна възраст.  Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че от подсъдимият е осъществил деянието при условията на продължавано престъпление, като в посоченият период, за всеки един от файловете е налице неговото държане при една и съща обстановка и еднородност на вината, като всеки отделен файл съставлява състав на едно и също престъпление, а всяко следващо се явява продължение на предишното.

От субективна страна подсъдимият И.Л. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по защита на личността и половата неприкосновеност на малолетните лица, но е той ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне своята цел по удовлетворяване на своето полово желание. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление, като те се обективират от събраните по делото доказателства.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимият И.К.Л.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 155А ал. 2 вр ал.1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода за срок от една до шест години”, като е предвидено и комулативно наказание “глоба в размер от 5000 до 10000 лева”. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични данни, свързани с минало осъждания на подсъдимия за същото по вид престъпление, проявеното от него престъпно упорство в кратък период след изтърпяване на наказанието по предишната му присъда, обстоятелствата, че при същият не е налице стремеж да се стреми към нормална социална адаптация в обществото и семейната му среда; липсата на трудови навици. Отчетоха се и смекчаващи отговорността обстоятелства: проявеното критично отношение към деянието от подсъдимия, сравнително младата му възраст. Налице е превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, като не са налице обстоятелства, които да се определят като изключителни. Подсъдимия е личност с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за удовлетворяване на полово желание с неправомерни способи. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е сравнително висока с оглед други подобни случай. При превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, в предвид степента на засегнатост на пострадалото лице и на обществото, както и обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно се явява да се определи по реда на чл.54 ал.1 от НК, а именно наказание “лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години”, което е ориентирано към горната граница на предвидения размер. От същото след задължителната редукция съобразно изискванията на чл.58а ал.1 от НК се приспадна 1/3 от него. Затова се определи и наложи на подсъдимият И.Л. наказанието “лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца”, което следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. При изискванията на чл.57 ал.1 от НК и съобразно изложените по- горе критерии се наложи и предвиденото по- леко наказание „глоба”, която се определи в размер на 7000.00 /седем хиляди/ лева, като съдът намери, че в конкретния случай с така наложените наказания в посочените размери в най- пълна степен ще се спомогне да се постигнат целите на наказанието и най-вече превъзпитанието на подсъдимия към спазване на правовия ред.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 159 ал. 6 вр с чл. 26 ал. 1 от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода до една година”, като е предвидено и алтернативно наказание “глоба до 2000 лева”. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични данни, свързани с минало осъждания на подсъдимия за същото по вид престъпление, проявеното от него престъпно упорство в кратък период след изтърпяване на наказанието по предишната му присъда, обстоятелствата, че при същият не е налице стремеж да се стреми към нормална социална адаптация в обществото и семейната му среда; липсата на трудови навици. Отчетоха се и смекчаващи отговорността обстоятелства: проявеното критично отношение към деянието от подсъдимия, сравнително младата му възраст. Налице е превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, като не са налице обстоятелства, които да се определят като изключителни. Подсъдимия е личност с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за удовлетворяване на полово желание с неправомерни способи. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е сравнително висока с оглед други подобни случай. При превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, в предвид степента на засегнатост на пострадалото лице и на обществото, както и обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно на деянието се явява да се определи по реда на чл.57 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода за срок от 9 месеца”, което е ориентирано към горната граница на предвидения размер. От същото след задължителната редукция съобразно изискванията на чл.58а ал.1 от НК се приспадна 1/3 от него. Затова се определи и наложи на подсъдимият И.Л. наказанието “лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца”, което следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Съдът намери, че в конкретния случай с така наложеното наказание „лишаване от свобода” в посочения размер в най- пълна степен ще се спомогне да се постигнат целите на наказанието и най-вече превъзпитанието на подсъдимия към спазване на правовия ред.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимият И. Л. се определи и наложи едно общо най- тежко наказание в размер на 3 години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода”. Към него на основание чл.23 ал.3 от НК се присъедини и така наложеното наказание „глоба в размер на 7000 лева” .Така определеното общо наказание в конкретния случай според съда ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

Предявения граждански иск от пострадалото лице Е.Б. чрез законният си представител- майката Е.И. против подсъдимия И.Л., представляващ обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл. 155а ал. 2 вр ал.1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК в размер на 3000,00 /три хилади/ лева следва да се уважи като доказан по своето основание, защото той отговаря на размера на причинените неимуществени щети. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да се възстановяват вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от увреждането. Безспорно се установи, че подсъдимият със своето неправомерно действие е причинил непозволено увреждане на гражданския ищец, като му е причинил болка и страдание в степен, засягаща най- дълбоко неговата полова  неприкосновеност. Касае за малолетно лице, което тепърва се изгражда като личност и деянието, осъществено от подсъдимият дълбоко е засегнало неговата податлива детска същност. Съдът отчете и бъдещите последици върху детската психика, породени от посегателството, осъществено от И.Л.. Затова съдът прецени, че гражданският иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, предявен от пострадалото физическо лице се явява основателен, обоснован и напълно справедлив с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства и следва да се уважи като такъв. Върху него на основание чл. 189, ал. 4 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ВСС, сумата от 120 лева държавна такса, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в доказаният им размер на 1250 лева, без да е налице при тях прекомерност, още повече, че се касае за процесуално представителство в наказателното производство и като частен обвинител.

Приобщените по делото веществени доказателства- 1 бр. компютърна конфигурация OCEAN, намиращ се на съхранение при Домакина на Пето РУП на МВР – Пловдив, като вещ, която не принадлежи на подсъдимият и не е послужила за осъществяне на престъплението, съдът прецени, че следва да се върне на свидетеля К. И.Л., а 1 брой мобилен телефон Самсунг с **, в едно със СИМ- карта на М-тел с № ** на същото основание се върна на подсъдимия И.Л.. Единствено веществено доказателство 1 бр. СД диск, съдържащ процесните 29 броя файла, като вещ, която е предмет на престъплението се отнем в полза на държавата и се разпореди да се унищожи като вещ без стойност по съответния ред.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.