РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Исперих , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвина Д. Йовчева
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Административно
наказателно дело № 20213310200062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба Г. Г. КР. с ЕГН-********** от гр. Исперих, ж. к. „В
А“ № *, вх.*, ап. *, ет. *, чрез процесуалния му представител адв. С.П. при
САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Х Б” № **, ет. *, офис ***, срещу
Наказателно постановление № 20-0275-000546, издадено на 25.01.2021 г. от Й
М Й, на длъжност началник група при РУ - Исперих при ОДМВР – Разград, с
което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение (ЗДП) по пътищата следните административни наказания: глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДП.
Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност и
неправилност на процесното НП. Твърди по фактите, че е отказал да даде
проба за употреба на наркотични вещества, тъй като един от полицейските
служители му обяснил, че техническото средство отразява положителна
1
проба дори да си употребил наркотици три дни назад. Жалбоподателят го
попитал дали изглежда неадекватен и полицейският служител му отговорил
отрицателно. Не си спомня да му е издаван талон за медицинско изследване
или да му е връчван препис от такъв. Жалбоподателят изразява подробно
становището си по приложението на закона. Твърди се, че е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство, но не е бил уведомен, че
може да даде биологична проба на химико-токсилогично изследване, тъй като
не му е бил издаван талон за медицинско изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Твърди се нарушение на Наредба № 1 от
2017 г., доколкото медицинско изследване се извършва единствено при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Изразява се становище
за несъответствие на наложеното наказание с целта на закона. Твърди се
също, че на жалбоподателя е връчено нечетливо копие на акта. Навеждат се
доводи, че не е посочена формата на вина. Моли се за отмяна на процесното
НП. Претендират се направените разноски.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за
това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В с.з. процесуалният представител поддържа жалбата и моли съдът да я
уважи. Излагат се доводи по твърдението за съществено нарушение на
процесуалните правила - връчване на нечетливо копие от акта. Излага
становище, че по делото не е установено безспорно запознаването на
жалбоподателя със съдържанието на акта. Посочено е, че в талона не е
отразен отказа на жалбоподателя за даване на проба. Излага се, че не са
събрани доказателства, че К. е имал видими признаци за употреба на
наркотични вещества. Приема, че с текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДП
законодателят е посочил две деяния, а не е ясно кое се приема като нарушено.
АНО посочва, че жалбоподателят отказал проверка с техническо средство,
какъвто не е предвиден с чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Излага се становище, че
наредбата не предвижда контролните органи да разпореждат на спрените за
проверка водачи да изчакват служител с уред за тестване. Моли се за отмяна
на процесното НП. Претендират се направени по делото разноски.
2
Въззиваемата страна не се явява, не изпраща и свой упълномощен
представител. В придружителното писмо, с което административно
наказателната преписка е изпратена, се моли съдът да потвърди наложените
административни наказания.
Редовно призовани Районна прокуратура – Разград не изпращат
представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
На 30.12.2020 г. свидетелите С.М. и П.В., и двамата полицейски
служители при РУ - Исперих изпълнявали полицейска операция за проверка
на водачи за употреба на алкохол или наркотици. Около обяд двамата
получили обаждане от дежурния да отидат на ул. “Ахинора”, където да спрат
за проверка водач на черно “БМВ”, поради сигнал, че има съмнения за
употреба на наркотични вещества. На ул. “Ахинора” свид. В. спрял водача,
докато управлявал лек автомобил “БМВ” с регистрационен № РР****ВК.
През това време свид. М. се обадил на дежурния да изпрати на мястото
дежурния мл. автоконтрольор. Около пет - десет минути по-късно пристигнал
дежурният мл. автоконтрольор в лицето на актосъставителя Х., тръгвайки
веднага от мястото на което се намирал - ул. “Васил Левски”.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на наркотици.
Актосъставителят му разяснил правото да даде кръвна проба.
Жалбоподателят обаче отказал вземането на биологична проба. Не посочил
причините за отказа. Поради отказа актосъставителят му съставил АУАН,
предявил му го и издал талон за медицинско изследване. Като факти в акта
той посочил, че на 30.12.2020 г. около 13:20 ч. в гр. Исперих по ул.
“Ахинора” пред бистро “Балканина” в посока центъра на града
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил БМВ с
регистрационен номер РР****ВК, като отказва да бъде изпробван с
техническо средство Драг Тест 5000 за употреба на наркотични вещества с
фабричен № ARLK-0016 и да даде кръвна проба за химичен анализ. Отразил,
че е издаден талон за медицинско изследване, съответно номера му.
Актосъставителят няма спомен дали е прочел акта. Обикновено обаче давал
на жалбоподателя да прочете акта или го прочитал. Това правил винаги,
3
когато предявявал акт за подпис. Жалбоподателят се подписал, че му е
връчен препис от акта. В издаденият талон за медицинско изследване
жалбоподателят саморъчно посочил, че отказва да даде биологична проба за
медицинско и химично изследване.
Наказващият орган отразил същите факти и в издаденото на 25.01.2021
г. Наказателно постановление № 20-0275-000546. На жалбоподателя били
наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата – глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Според представените служебни бележки към датата на издаване на
акта актосъставителя е назначен на длъжност мл. автоконтрольор, а АНО –
началник група Охранителна полиция в РУ - Исперих при ОДМВР - Разград.
На съда е известно обстоятелството, че със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, полицейските органи,
заемащи длъжност в мл. автоконтроьори в районните управления при
областните дирекции на МВР могат да издават актове на територията на
областта, а началниците на групи Сектор “Охранителна полиция” при РУ – са
оправомощени от министъра да издават НП на обслужваната територия.
Горната фактическа обстановка се установява чрез разпита на
актосъставителя и разпита на свидетелите, чиито показания съдът кредитира,
тъй като същите се подкрепят от писмените доказателства по АНП,
приобщени към делото. Съдът дава вяра на показанията им като обективни и
последователни. Те съответстват на представените по делото писмени
доказателства, включително съставения АУАН.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
4
съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните
реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на
нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и
възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в
т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било
извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат
конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната
правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно
нарушение. Това е направено от актосъставителя.
Не са установени нарушения на процедурата по предявяване на акта. От
показанията на актосъставителя е видно, че на жалбоподателят е станало
известно съдържанието на акта. Впрочем актосъставителят му разяснил
включително и какви са предвидените наказания в случай на отказ от
извършване на тест за употреба на наркотици и отказ да му бъде взета
биологична проба за изследване. В този смисъл преценката на съда е, че
жалбоподателят е разбрал в какво е обвинен и няма нарушение на правото му
на защита.
В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт
за установяване на административно нарушение са посочени собственото,
бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало,
датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните
относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата
разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера
на наложените му административни наказания.
Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на
ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя.
Актът е съставен от младши автоконтрольор при РУ - Исперих и
следователно същият е лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН по
5
ЗДП. Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В
същия е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
осъществено. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с
целта на закона. Правилно като санкционна е посочена разпоредбата на чл.
174, ал. 3.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на
съставения АУАН и оспорваното НП:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от закона водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДП, доколкото на 30.12.2020 г. е отказал да му бъде извършен
тест за установяване употребата на наркотични вещества и не е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Налице са и двете хипотези, поради отказа на жалбоподателя да му извършен
тест и да даде биологична проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Доколкото законодателят употребява “и/или” е възможно да бъдат
отразени и двете хипотези. В този смисъл са и събраните доказателства по
делото. Поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на
6
процесуалните правила.
Не е налице нарушение на чл. 3 на наредбата, тъй като проверката е
извършена на място. Без значение е обстоятелството, че актосъставителят е
пристигнал на мястото на проверката пет или десет минути след спирането на
водача за проверка.
Доколкото проверката е осъществена след сигнал за водач със съмнения
за употреба на наркотици, преценката на настоящия съдебен състав е, че е
спазено изискването на чл. 5 от наредбата. Освен това при описанието на
фактите актосъставителят и АНО нямат задължение да посочват конкретния
повод за проверката, какъвто събраните факти сочат като наличен. Доводът,
че не е изготвен протокол по ал. 2 на ал. 5 е ирелевантен, тъй като такъв
протокол се съставя само в случай на извършена проверка (с резултат от нея),
а жалбоподателят е отказал такава. Отказът на водача да бъде му бъде
извършена проверка чрез техническо средство се установява от показанията
на свидетелите и актосъставителя, а и не се отрича в жалбата му. Отказът на
жалбоподателя да даде биологична проба за медицинско изследване е
документиран - той собственоръчно е посочил, че отказва да даде такава в
съставения талон и се е подписал под посоченото.
По отношение на довода, че в НП не е посочена формата на вина,
преценката на съда е, че няма такова изискване на закона по отношение на
съдържанието на едно НП. Доколкото е налице отказ да бъде извършена
проверка, очевидно такова деяние няма как да бъде извършено по
непредпазливост.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че АНО правилно е
ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя,
налагайки му административни наказания на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП
за извършеното от него нарушение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
7
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. Целта на ЗДП е да се опазят животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното
придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. Поради това законодателят е предвидил наказания за всички
нарушения на установените правила. По делото не са представени или
събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че
случая не е маловажен.
По отношение на наложените наказания:
При определяне на наказанията следва да се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Предвид установените факти, наказващият орган е определил
посочените в закона наказания, а именно: лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца (2 години) и глоба в размер на 2000 (две хиляди)
лева. Няма възможност за определяне на наказания под посочения размер.
8
Поради изложеното, съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Исперих
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000546,
издадено на 25.01.2021 г. от Й М Й, на длъжност началник група при РУ -
Исперих при ОДМВР – Разград, с което на Г. Г. КР. с ЕГН-********** от гр.
Исперих, ж. к. „В А“ № *, вх.*, ап.*, ет. *, със съдебен адрес: гр. София, бул.
“Х Б” № **, ет.*, офис ***, (за адв. С.П. при САК), са наложени
административни наказания на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение
по пътищата, а именно: глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Разград в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
9