№ 172
гр. Елин Пелин, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100740 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Р. В. Р., ЕГН ********** от с.Горна
Малина, Софийска област, ул. "****" №*** чрез пълномощника си адв. Г. Г. –
САК със съдебен адрес: гр.София ул. "Л." №***, ет.** е предявил срещу
ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 иск с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането. Моли съдът да осъди
ответната страна да му заплати сумата от 15000.00 лева обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания
получени като пряка и непосредствена последица от травматичните
увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие възникнало на
11.11.2020 г., заедно със законната лихва от депозиране на иска в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 11.11.2020 г. около 18.40
часа на пътя на разклона на фирма Интерлогистик 137 км, Община Елин
Пелин, лек автомобил марка „Пежо“ модел 106 с рег. № **** управляван от
М. Т., движейки се по пътя осъществява ПТП с пешеходеца Р. В. Р.. Към този
1
момент пострадалия е пешеходец, който е слязъл от автомобил, който е в
спряло състояние отстрани на пътния банкет. Вследствие на удара
пешеходецът получил следните травми: разкъсно-контузна рана на долната
устна на устата, контузия и хематом на челната област на главата вдясно,
контузия и охлузване на ляво коляно, комоцио. Произшествието е посетено от
полицейски екип на РУ Елин Пелин и от екип на Спешна помощ, които
констатирали настъпилите травми на пострадалия и същия бил откаран в
болнично заведение. За произшествието е съставен протокол № 11/11.11.2020
г. и е образувано ДП № 301/2020 г. по описа на РУ Елин Пелин. Лекият
автомобил „Пежо“ модел 106 с рег. № **** притежава задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на
действие от 20.02.2020 г. до 21.02.2021 г. и номер на полицата
BG/30/120000580986 в ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД. Водачът на лекия
автомобил „Пежо 106“ попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива
от горепосочената застрахователна полица. В следствие на реализираното
ПТП и получените травми от ищеца, той е получил временни увреждания
изразяващи се затруднено движение, възможност да се самообслужва и върши
всички нормални ежедневни дейности. Нанесените травми несъмнено
повлияват психическото състояние на пострадалия, тъй като от тогава той се
чувства подтиснат, изпитва страх да се качва в кола или да излиза на голям
булевард с интензивно движение. Твърдяните болки и страдания
представляващи болки в главата, постоянно тилно главоболие, причерняване
пред очите, понякога придружено от гадене и повръщане и невротична
симптоматика, характерна за посттравматична церебрастения продължила
повече от три месеца, като и до момента на подаване на иска в съда има
пристъпи на миниерово разстройство, с продължителност от 1 до пет дни, в
зависимост от степента на болката, което намалява работоспособността и
нормалното му ежедневие. В период на такива миниерови пристъпи
пострадалият изпитва гадене, болка в главата, световъртежи и неспособност за
нормално движение.
Синдромът на церебрастения при травма се приема за последица от
леката степен на мозъчна контузия. Тя се дължи на персистиращи нарушения в
мозъчната авторегулация и динамика на ликвора - гръбначно-мозъчната
течност, както и на вегетативни нарушения. Проявява се с картина на
физическа и психическа астения – лесна уморяемост, снижена
2
работоспособност, главоболие, паметови смущения, концентрационна
слабост, мениероподобни пристъпи, вазомоторна лабилност и потлИ.ст и др.,
като голяма част от тези оплаквания имат субективен характер.
На 20.06.2022 г. съгласно Кодекса за застраховането, към застрахователя
била предявена претенция за изплащане на застрахователни обезщетения за
причинени неимуществени и имуществени вреди търпяни от ищеца и
образувана щета № 0801-001955/2021-03. На 11.07.2021 г. застрахователя е
изискал допълнителни документи като съгласно Кодекса за застраховането
пострадалия Р. представил необходимите за произнасяне доказателства с
писмо от 19.07.2022 г. рег. № 2897. Останалите материали като част от
досъдебното производство, до които ищецът няма достъп не са задължителни
според закона за произнасяне от застрахователя. Ответното дружество отказва
изплащане на претендираното обезщетение. Изложеното обуславя правния
интерес от настоящия иск.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, който в срока по чл.131 от
ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Б. М. е подал писмен отговор, с
който оспорва претенцията по основание и размер, намира я за неоснователна
и недоказана.
Твърди, че за възникване отговорността на ответника ЗАД „ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните
предпоставки – валиден застрахователен договор, застрахователно събитие,
протИ.правно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и
протИ.правното поведение, вина. В конкретния случай водачът М. Д. Т. не е
нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото
прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
исковата молба. На следващо място претендираният от ищеца размер на
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено и
несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи, дори и
по-тежки с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието справедлИ.ст по смисъла на чл.52 от ЗЗД и характера и степента на
причинените телесни увреждания, интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания.
3
Претенцията е изцяло неоснователна, тъй като водачът на лекия
автомобил „Пежо 106“ М. Т. не е имал изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП, като в производството по чл.432, ал.1 от КЗ приносът на
пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, но и да бъде
доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 от
ЗЗД срещу деликвента или по чл.432 от КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в
процеса, тъй като с позоваването на предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД тя
цели намаляване на отговорността си към увредените лица. Моли се съдът да
отчете, че в гражданското производство, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били
събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Позоваването
единствено на КП за ПТП и образувано ДП не означава надлежно
установяване на липсата на съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалия пешеходец. Предмет на изследване в наказателното
производство е поведението на увредителя, а поведението на
пострадалия/пешеходеца не е предмет на присъдата, освен ако
съпричиняването не съставлява елемент от състава на престъплението, пред
каквато хипотеза не сме в случая. Т.е. за установяване на едно поведение като
съставомерно, следва да е налице влязла в сила присъда, касаеща
извършителя.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП има пешеходецът, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата е станал предпоставка за
възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствал останалите участници в
движението, включително и водачът на лекия автомобил марка „Пежо 106“ да
реагират своевременно и адекватно на неговите действия.
В случай, че съдът приеме за основателен предявеният иск, се иска да
се произнесе по възражението на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение, като несъответно на реално претърпяните от
ищеца болки и страдания.
Прави възражение и за съпричиняване на ПТП, изразяващо се в
4
нарушение на правилата по ЗДвП.
Излага доводи, че ищецът се е движел на необозначено за целта място,
въпреки, че в близост е имал възможност да се изтегли на безопасно място, с
което се е поставил допълнително в опасност и е създал предпоставки за
собственото си увреждане. Нарушенията извършени от ищеца се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата
претенция, определеното от съда за справедлИ. обезщетение следва да бъде
намалено най-малко с 80 % заради наличието на принос от негова страна за
възникване на ПТП.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние, по смисъла на чл.15 от
НК, защото според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил
марка „Пежо 106“ не е могъл нито е бил длъжен да предвиди, че по това време
на денонощието и в участъка на процесното ПТП ще премине пешеходец,
който ще навлезе внезапно на платното за движение без да се съобразни с
приближаващите се пътни превозни средства, удължавайки ненужно пътя и
времето си за преминаване по пътното платно. Водачът на лекия автомобил
„Пежо 106“ не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо, поради което
се явява случайно деяние.
Ответникът признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 11.11.2020 г. по
отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Пежо“ модел 106 с рег.
№ **** въз основа на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на действие от 20.02.2020 г. до
21.02.2021 г. и номер на полицата BG/30/120000580986 в ЗАД „ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве“ АД
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът по делото претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, позовавайки се на застрахователно правоотношение, възникнало
по силата на застрахователна полица за сключена застраховка “Гражданска
отговорност”. Задължение на застрахователя по сключен договор за
5
застраховка “Гражданска отговорност” е да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Тази отговорност се изразява чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което покрива всички вреди - имуществени
и неимуществени, които са пряка последица от вредоносния резултат,
включително и дължимите лихви за забава. В случая претенцията на ищеца е
за сумата от 15000.00 лева застрахователно обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на възникване на
задължението формиращо исковата претенция.
С чл.432 от Кодекса за застраховането се признава възможността на
пострадалото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя по правило е тъждествена по обем с отговорността на
деликвента.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо
към момента на увреждането да е налице валидно сключен договор по
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя, да е проведено и рекламационно производство. Необходимо е
да са налице изискуемите се кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, които дават основание за ангажиране отговорността на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. В този смисъл следва да се установи настъпило увреждане, причинено
от виновно и протИ.правно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
В случая страните по делото не спорят за наличието на валидно
сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на застрахователното събитие – 11.11.2020 г.,
обективирано в застрахователна полица номер BG/30/120000580986 в ЗАД
„ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД за лек автомобил марка „Пежо“ модел 106 с
рег. № **** с период на действие от 20.02.2020 г. до 21.02.2021 г.
Не се спори и относно настъпването на процесното ПТП на 11.11.2020
г. около 18,30 часа на пътя на разклона на фирма Интерлогистик 137 км
6
Община Елин между лек автомобил марка „Пежо“ модел 106 с рег. № ****
управляван от М. Т., който осъществява ПТП с пешеходеца Р. В. Р..
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът по делото да установи,
че вредите чието обезщетяване претендира, са пряка последица от
протИ.правното поведение на застрахованото лице.
Спорен между страните по делото е въпроса има ли вина водача на лек
автомобил марка „Пежо“ модел 106 с рег. № **** М. Д. Т. за възникване на
процесното ПТП при коeто е пострадал ищеца Р. В. Р. и налице ли е
съпричиняване от страна на Р. В. Радев за възникване на произшествието.
В случая от събраните в хода на съдебното дирене доказателства се
установява, че по отношение на извършеното деяние от страна на М. Д. Т.,
неговата протИ.правност и виновността на водача e налице влязъл в сила
съдебен акт по АНД № 54/2022 г. по описа на Районен съд Елин Пелин. С
влязло в сила решение по АНД № 54/2022 г. по описа на Районен съд Елин
Пелин, М. Д. Т. е признат за виновен, че е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“ вр. чл.342,
ал.1 от НК, като: На 11.11.2020 г. около 18.30 ч. на ПП № 1-6 в района на
137+500 км, в землището на гр.Елин Пелин, Област Софийска с посока на
движение от гр.София към с.Горна Малина при управление на лек автомобил
марка „Пежо“ модел 106 с рег. № **** негова собственост е нарушил
правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато ППС, които управляват“. Чл.16, ал.1 “На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
Чл.25, ал.1: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
7
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, при което по непредпазлИ.ст е причинил на пешеходеца Х. Ц. Р.
средни телесни повреди, изразяващи се в: закрито, разместено, диафизирано
счупване в горната част на двете кости на лява предраменица, довело до
трайно за повече от 30 дни от датата на травмата затруднение в движенията на
левия горен крайник и закрито разместено счупване в дисталната /към
глезена/ част на костите на лява подбедрица, довело до трайно за повече от 30
дни от датата на травмата затруднение в движенията на левия долен
крайник.
В този смисъл и съгласно чл.300 от ГПК връзка чл.413, ал.2 и ал.3 от
НПК, по силата на влязло в сила решение по АНД № 54/2022 г. по описа на
Районен съд Елин Пелин решението на наказателния съд е задължително за
гражданския съд относно въпросите извършено ли е деянието и виновен ли е
деецът. В тези случаи предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран
с искове за обезщетяване на вреди от деликт, в случаите при които е
задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд
относно извършването на деянието, неговата протИ.правност и виновността
на дееца не следва да бъдат събирани нови доказателства, а на доказване
подлежат само вида и характера на вредите, причинно-следствената връзка
между тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за
определяне на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.
В случая в диспозитива на наказателното обвинение и влязлото в сила
решение по АНД № 54/2022 г. по описа на Районен съд Елин Пелин не е
посочено изрично, че ищеца Р. В. Р. е от кръга на пострадалите лица, но това е
така, тъй като на същия не са причинени съставомерни телесни увреждания,
които да бъдат включени в състава на повдигнатото обвинение. Това води до
извод влезлия в сила съдебен акт по АНД № 54/2022 г. по описа на Районен
съд Елин Пелин има задължителна сила и по отношение на причинените на
ищеца травматични увреждания вследствие на процесното ПТП. От
приобщеното към настоящото производство наказателно дело, както и от
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства се
установява, че към момента на възникване на ПТП ищецът Р. В. Р. е бил
8
застанал до свидетелката Х. Ц. Р. и двамата в един и същ момент са били
ударени от лекия автомобил марка „Пежо“ модел 106 с рег. № ****
управляван от водача М. Д. Т.. Установяването на този факт, сочи че причината
за възникване на ПТП относима към виновността на водача за причиняване на
телесните повреди на посочената в обвинението пострадала Х. Ц. Р., са
относими и към настоящия ищец, който към момента на ПТП е бил до нея. В
този смисъл настоящият състав намира, че постановеното осъдително
решение по АНД № 54/2022 г. по описа на Районен съд Елин Пелин е
задължително и в настоящия казус относно извършителя на деянието и
неговата вина.
Изложеното води до извод, че виновен за пътно-транспортното
произшествие от което е пострадал ищеца Р. е водача на лекия автомобил
марка „Пежо“ модел 106 с рег. № **** управляван от водача М. Д. Т..
От представената по делото медицинска документация се установява,
че в следствие претърпяното ПТП ищецът е получил разкъсноконтузна рана
на лигавицата на долната устна; контузия и хематом в челната област на
главата вдясно; травма на главата. На ищеца се проведени рентгенографии –
без особености, контузия и охлузване на лявото коляно; амнестичен синдром.
В съдебно-медицинската експертиза изслушана по настоящото
производство, кредитирана от съда като компетентно дадена и неоспорена от
страните е прието, че получените от ищеца Р. телесни увреждания вследствие
ПТП са следните: разкъсноконтузна рана на долната устна, която му е
причинила временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та; контузия на
главата съпроводена с мозъчно сътресение, за което няма данни в
медицинската документация, че е протекло с изпадане на пострадалия в
безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата, което
увреждане му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за
жИ.та. Кръвонасядане на меките черепни обвивки в челната област вдясно,
причинило на пострадалия болка и страдание. Охлузване на лявото коляно,
което е причинило на пострадалия болка и страдание. Вещото лице приема, че
механизма на причиняване на уврежданията е удари с или върху твърди тъпи
предмети, като охлузването е в резултат на действието по допирателната на
предмет с неравна контактна повърхност и може да се получи при контакт с
терена.
9
Експертизата сочи, че възстановяването на пострадалия ищец във
връзка с причинените му телесни увреждания е около 10-15 дни, като по
делото не се установява медицинска документация, която да съдържа данни за
настъпили усложнения вследствие травмите от ПТП. Констатациите на
вещото лице по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
напълно кореспондират и с показанията на разпитаните по делото свидетели
Е. Н. И. и Х. Ц. Р. и медицинската документация. От друга страна свидетелите
И. и Р.а, заявяват, че след инцидента ищецът Р. не се чувствал добре
физически, оплаквал се от главоболие, виене на свят и неразположение, на
емоционално нИ. отказвал да излиза и избягвал контакти, дори с близките си
хора. Свидетелката Р.а, която пострадала заедно с ищеца сочи, че като
участничка в процесното пътно-транспортно произшествие се интересувала от
състоянието на ищеца, поради което й е известно какво било неговото
състоянието след инцидента, макар и да била в болница шест месеца поради
получените травми. Сочи, че Р. й е братовчед, живеят в едно село и се виждат,
затова има наблюдения за здравето му и след инцидента. Р. се възстановявал
дълго време след удара от куцане, защото имал проблеми с крака, което
налагало да ходи на масажи, споделял със свидетелката, че получил силен
стрес и притеснение от травмата, което си останало и в последствие.
С оглед така установените факти и обстоятелства, настоящият състав
намира, че по делото се установиха всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, тъй като на
посочената дата 11.11.2020 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от протИ.правното поведение на водача М. Д. Т. управлявал
застрахования при ответното дружество лек автомобил марка „Пежо“ модел
106 с рег. № ****, вследствие на което на ищеца по делото били причинени
констатирани по-горе травматични увреждания.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по безспорен начин се
доказаха предпоставките на чл.432 от Кодекса за застраховането за
ангажиране отговорността на застрахователя.
При условията на пълно и главно доказване ищецът по делото установи
вината и протИ.правния характер на извършеното от виновния водач М. Д. Т.
деяние, като на установяване подлежат и причинно-следствената връзка,
характерът и размерът на претърпените вреди. В случая, както бе посочено
10
по-горе от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза безспорно
се установи, че на ищецът са причинени травматични увреждания, които са му
причинили болки и страдания, които са отзвучали в рамките около 10 до 15
дни, а в следствие получените травми е възможно да се получи главоболие и
след това, но по делото няма медицинска документация в тази насока.
Констатациите на вещото лице относно травмите и последствията от тях
съответстват и на свидетелските показания на Р.а и И., които също
потвърждават, че ищецът е изпитвал тези неудобства причинени му от
травмите получени от процесното ПТП, като заявяват, че същия и към
настоящия момент изпитва стрес и дискомфорт от преживяното.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира, че
искът за заплащане на неимуществени вреди е доказан по своето основание.
По отношение на възражението на ответника, че причинените
уреждания на ищеца са вследствие на съпричиняване от негова страна, съдът
намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Съпричиняване е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,
като приносът му в настъпването на увреждането е конкретно установен,
независимо дали поведението му е било протИ.правно. За да е налице
съпричиняване, пострадалият следва обективно да е участвал в процеса на
настъпване на вредата и това участие не зависи от субективния елемент
"вина". В този смисъл е т.7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС,
според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
В случая, както бе посочено по-горе от материалите събрани в хода на
АНД № 54/2022 г. по описа на Районен съд Елин Пелин вина за възникване на
процесното ПТП при което между пострадалите лица е и настоящия ищец е
имал водача М. Т. и не се констатират обстоятелства, които да водят до извод
за наличие на виновно поведение от страна на ищеца или други присъствали и
пострадали от местопроизшествието лица. По така изложените съображения,
11
настоящият състав намира, че възражението на ответното дружество за
наличие на съпричиняване от страна на ищеца е неоснователно и не намира
опора в събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал.
Предвид гореизложеното и съвкупния анализ на доказателствата,
предявеният иск е доказани относно механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, причинно следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените на пострадалия ищец наранявания,
причинили му болки и страдания. В резултат на пътно-транспортното
произшествие ищецът е преживял телесни и психически травми, свързани с
неудобства, които представляват по своя характер неимуществени вреди и за
обезвредата им виновният причинител носи гражданска отговорност съгласно
чл.45, чл.51 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил марка „Пежо“
модел 106 с рег. № **** М. Т. за причинените от него неимуществени вреди на
ищеца е покрита от ответното дружество предвид нормата на чл.493, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст, като се вземат предвид всички
обстоятелства, които ги обуславят – характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените телесни и психически травми, продължителността и интензитета
на претърпяните физически и душевни болки, както и всички други
неудобства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
съобрази, че емоционалното състояние на ищеца вследствие претърпяното
ПТП не се отличава от обичайното такова на пострадали при пътни
инциденти, като се установи, че и след оздравителния процес от 10-15 дни
определен от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, свързан с
физическите травми, ищецът е продължил да търпи физически
неразположения като главоболие, гадене, социална изолация.
За установяване степента и интензитета на преживяванията от ищеца
вследствие претърпяните травми се ангажираха както бе посочено и по-горе
свидетелски показания от И. и Р.а, които разказват, че подобно стресиращо
събитие освен физическите травми е причинило на ищеца и силен стрес и
психически травми, които са продължили и в последствие, свързани с
12
изолация и липса на желание за контакти с близките. Доколкото показанията
на тези свидетели са непосредствени с оглед близките им отношения с ищеца
и предвид начина и механизма на произшествието, съдът счита, че следва да
кредитира тези показания, а именно, че жИ.та и поведението на ищеца след
внезапното събитие са довели освен до физически болки и страдания и до
негативни промени в емоционалното му състояние, свързано с изолация и
нежелание за общуване с близките хора.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че с оглед нормите на
справедлИ.стта, предявеният иск за неимуществени вреди в размер на
15000.00 лева, причинени в следствие на претърпяното пътно-транспортно
произшествие на 11.11.2020 г. следва да бъде уважен в пълен размер, която
сума съответства на степента и интензитета на причинените неимуществени
вреди.
С оглед извода за основателност на предявения главен иск, основателен
се явява и предявеният иск за заплащане на законна лихва. Съгласно чл.409 от
Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото обезщетение след изтичането на срока по чл.405 от Кодекса
за застраховането, като застрахователят е длъжен на плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по
чл.108, ал.1-3 или 5 – до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, като определи и изплати размера на
застрахователното обезщетение или мотивирано откаже плащането. В случая
от представената по делото молба от ищеца до ответното дружество е видно,
че същата е с вх. № 2480 от 20.06.2022 г.. В този смисъл ответното дружество
дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
считано от деня след 15-ия работен ден от предявяване на претенцията до
окончателното й изплащане. Предвид изложеното предявеният акцесорен иск
се явява основателен и доказан като съдът следва да присъди законната лихва
считано от 09.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
Адв.Г. – САК – пълномощник на ищеца Р. прави искане за присъждане
на разноски по реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата за оказана
безплатна правна помощ. Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
искането е основателно и следва да се уважи като на основание чл.38, ал.2 от
13
Закона за адвокатурата във вр. с чл.7 ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, на пълномощника следва да се
присъди размер на адвокатско възнаграждение близък до минималния такъв
от 1900.00 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
обстоятелството, че същото е протекло в повече от едно открито съдебно
заседание, в които пълномощникът на ищеца се е явил или е депозирал
писмени становища.
На основание чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е освободен от дължимите по
делото разноски и държавна такса, поради което и с оглед изхода на спора
ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД следва да заплати
по сметка на Районен съд Елин Пелин дължимата държавна такса по делото в
размер на 600.00 лева
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от Кодекса за застраховането ЗАД
„ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Р.,
ЕГН ********** от с.Горна Малина, Софийска област, ул. "****" №*** чрез
пълномощника си адв. Г. Г. – САК със съдебен адрес: гр.София ул. "Л." №***,
ет.** сумата от 15 000.00 лева /петнадесет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.11.2020 г. около 18.30 ч. на
ПП № 1-6 в района на 137+500 км, в землището на гр.Елин Пелин, Област
Софийска с посока на движение от гр.София към с.Горна Малина по вина на
водача на лек автомобил марка „Пежо“ модел 106 с рег. № **** управляван от
М. Д. Т., като отговорността на водача на лек автомобил марка „Пежо“ модел
106 с рег. № **** към момента на пътно-транспортното произшествие е
застрахована при ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК ********* със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
период на действие от 20.02.2020 г. до 21.02.2021 г. и номер на полицата
BG/30/120000580986, ведно със законна лихва върху присъдената главница
считано от 09.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК ********* да
14
заплати на адв. Г. С. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София ул. "Л."
№***, ет.** адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева /хиляда и
осемстотин лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Елин Пелин сумата от 600.00 лева
/шестстотин лева/ дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
15