О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2488
Гр.
Перник, 17.06.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 03703/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба,
подадена от „Топлофикация – Перник“ АД срещу К.Х.А. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 599,48 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 31.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 164,81
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017
г. до 11.12.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 09320/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед № 6819 от 31.12.2018 г. за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
При
извършената служебна проверка за допустимостта и редовността на постъпилата
искова молба, съдът констатира, че предявените с последната искови претенции са
процесуално недопустими, предвид следните съображения:
Ищцовото дружество обосновава
правния си интерес от предявяване на положителни установителни искове с развило
се заповедно производство по ч. гр. дело № 09320/2018 г. по описа на Пернишкия
районен съд, НО и издадена в хода на същото в полза на ищеца срещу ответницата
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, включително за
процесното вземане.
Установителният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу
длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази
обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и
специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена
заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по
връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК
е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките,
обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, от приложеното
ч. гр. дело № 09320/2018 г. по описа на съда се установява, че в полза на
заявителя – ищец в настоящото производство „Топлофикация – Перник“ АД и срещу
длъжника – ответницата по искове К.Х.А. е издадена Заповед № 6819 от 31.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати в полза на дружеството сумите, предмет на настоящите установителни
искове.
Препис от заповедта е връчен лично на длъжника К.Х.А. на
18.04.2019 г. по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и изр. 6 ГПК – при надлежно
удостоверен отказ за получаване на съобщението, видно от разписката на гърба на
съобщението, удостоверяваща получаването – л. 17 от ч. гр. дело № 09320/2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК отказът на получателя не
засяга редовността на връчването.
По делото, в законоустановения и
указан в заповедта за изпълнение двуседмичен срок по чл. 414, ал. 1 ГПК,
считано от 18.04.2019 г. и изтекъл на 02.05.2019 г., не е депозирано писмено
възражение от длъжника К.Х. И.с твърдение за недължимост на сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази изложеното
намира, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изясни
се, че подаването в срок на възражение по чл. 414 ГПК, с което длъжникът
оспорва вземанията, респ. проведена процедура по връчване по реда на чл. 47,
ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и имащи за предмет
вземанията по заповедта за изпълнение. В
настоящия случай двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 02.05.2019 г. – в присъствен ден, като в този срок не е
възразено от длъжника.
Предвид изложеното, съдът намира, че
процесните установителни искове се явяват процесуално недопустими – като предявени
при липсата на правен интерес от търсената защита /с оглед влизането в сила на
заповедта за изпълнение/, а с това и на положителна процесуална предпоставка за
допустимостта им. Недопустимостта на исковете обуславя и прекратяването на
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване
от ищеца – по арг. от чл. 130, ал. 2 ГПК. Пътят за защита на длъжника в
заповедното производство, за когото в настоящия процес не е възникнало
процесуалното качество на ответник, е чрез обжалване на разпореждането за
издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение, при постановяване на такова.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с рег. № 17263/12.06.2019 г., подадена
от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ********* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 03703/2019 г. по описа на Районен
съд – Перник, Гражданско отделение, I-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
При влизане в сила на определението, ч. гр. дело № 09320/2018
г. по описа на РС – Перник да се
върне на съответния съдебен състав, включително за преценка относно влизане
в сила на заповедта за изпълнение, като към него се приложи заверен препис
от настоящото определение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: