Р Е
Ш Е Н
И Е
№3470
27.07.2020 г.,
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа гр. дело № 16511 по описа на
ВРС за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба И.Е.Я., ЕГН **********, съд. адрес: ***, aп. 3, с която против Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – В., с адрес: гр. В., ****,
представлявана от директора старши комисар Д.С.П., е предявен иск за заплащане на сумата от 1965,44 лева представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 1648 часа в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, по
адвокатска банкова сметка *** ***, BIC ***, на осн. чл.178, ал. 1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
През периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. „младши инспектор“ в Сектор „ООВ“,
което е на структурно подчинение на ОДМВР В.. Орган по назначаването се явява
Директорът на ОДМВР – В. по силата на чл. 159 ал. 1 от ЗМВР и Заповед ч
8121з-140/24.01.2017 г. на Министър на
вътрешните работи, обн. ДВ бр. 13/2017 г.
Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 12-часови смени, при
сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.178 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица.
Твърди, че от 14.10.2016 г.
работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за
тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Самият коефициент е
1,143. За процесния период ищецът е положил
1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1883,66 часа. Пояснява, че разликата от 1883,66 часа
труд следва да бъде допълнително заплатен. Сочи, че размерът е 1965,44 лв.,
като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с
50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
С В срока по чл.131 ГПК е
представен отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на
предявените искове. Ответникът не оспорва, че през процесния период, ищецът е
бил държавен служител, както и че работата му е изпълнявана на смени при
сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от ищеца
извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са
тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи, че процесните отношения
се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които
не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат
че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима
само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни
служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР.
Твърди, че в разпоредбата на
чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат
на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00
ч. Оспорва часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за
заплащане на извънреден труд.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал
длъжността „младши
инспектор“ в Сектор „ООВ“, което е на структурно подчинение на ОДМВР В..
Ответникът представя и към доказателствения материал по делото са приобщени
следните писмени покументи: платежни бележки от АИС „ТРЗ“ -
МВР за периода 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г.; справки
от АИС „ТРЗ“ -
МВР за въведени болнични листи и платен отпуск в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; кадрова справка peг.№365р-58708/14.11.2019
г. изготвена от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - В.; заявления за ползване на платен отпуск в периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът е отработил общо 1644
ч. нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 1903 ч.
общо. Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 239
ч. извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Същият възлиза
на сумата от 1650,66 лева, която не е заплатена от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.
187, ал.6, т.2 ЗМВР /преди чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – изм. ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г./. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне относно
основателността му.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при
ответника длъжността „младши инспектор“ в Сектор „ООВ“ - ОДМВР В..
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.10 /преди ал.9 изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020 г./ ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр.4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период, ищецът е положил 1664 ч. нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 1903
часа общо. Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 239 часа, в
размер на 1650,66 лева не е изплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск по чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР, до
този размер за основателен, поради което следва
да уважи същият в тази част. За разликата над 1650,66 лева до пълния
претендиран размер от 1965,44 лева, искът следва да се отхвърли
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не
следва да се произнася доколкото по делото не е представено доказателство за
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска,
поради което ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 48,05 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски за:
държавна такса /66,03 лева/, депозит за вещо лице /167,97 лева/ и за служебно
издаване на изпълнителен лист /5 лева/, общо в размер на 239 лева, като същият
бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт,
по банкова сметка ***.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната по адвокатска банкова сметка ***
***; BIC ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В.,
ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Е.Я.,
ЕГН **********, съд. адрес: ***, aп. 3, сумата от 1650,66 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1650,66 лева до пълния претендиран размер от
1965,44 лева, на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.6, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА И.Е.Я., ЕГН **********,
съд. адрес: ***, aп. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с
административен адрес: гр. В., ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П. в
качеството му на директор, сторените разноски по делото, в размер на 48,05
лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В.,
ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 239 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова
сметка *** – В..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: