№ 18933
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110117637 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против В. А. Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент **, находящ се в гр. ******.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 401, 16 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. (допуснато уточнение на
исковата молба с протоколно определение от 18.09.2025 г.), ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 429, 74 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 13.09.2024 г.;
сумата 36, 55 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 26 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2021
г. – 13.09.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
08.10.2024 г. по ч.гр.д. № 57817/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. А. Б. чрез назначения особен представител адв. Г., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва съществуването на
облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва начислената стойност на
топлинна енергия да съответства на реално доставена такава. Оспорва
претенцията за цената на дяловото разпределение. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 30.09.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. А.
Б. за:
сумата 2 401, 16 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 429, 74 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 13.09.2024 г.;
сумата 36, 55 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 9, 26 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2021
г. – 13.09.2024 г.
С разпореждане от 08.10.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 57, 53 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е нотариален акт за замяна на недвижим имот от 21.05.1982
г., по силата на който К.А.П. е придобила собствеността на следния недвижим
имот: апартамент **, находящ се в гр. *********, състоящ се от: една стая,
кухня, баня, клозет, входно и черно антрета и дрешник, с площ от 56, 48 кв.м.
Видно от удостоверение, изд. от Столична община, налице е
идентичност на административен адрес: ******.
С молба от 10.07.1982 г. К.А.П. е поискала откриване на партида за
имота на нейно име.
2
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община,
К.А.П. е починала на 09.01.2012 г., като е оставила наследник по закон: В. А.
Б. – син.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че в общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота за 1 бр. щранг лира в условията на неосигурен достъп; топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ в
условията на неосигурен достъп. Дяловото разпределение е извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 2 413, 83 лв., представляваща сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 716, 81 лв. и сумата за
доплащане от изравняване в размер на 697, 02 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице
е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на
сумата 36, 55 лв.
От страна на ответника не се твърди и установява плащане на
задълженията.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
3
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото нотариален акт за замяна на
недвижим имот от 21.05.1982 г. се установява, че К.А.П. е придобил
собствеността на процесния имот. Видно от удостоверение за наследници, изд.
от Столична община, К.А.П. е починала на 09.01.2012 г., като е оставила
наследник по закон: В. А. Б. – син, придобил собствеността на процесния имот
по наследяване.
От качеството на ответника на собственик на процесния имот произтича
качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което
неоснователно се явява възражението на ответника в обратен смисъл. Без
правно значение в случая е обстоятелството дали ответникът фактически е
ползвал имота, тъй като отговорността му се ангажира в качеството му на
собственик, респ. – клиент на топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
4
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период, поради което
неоснователно се явява възражението на ответника в обратен смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 2 413, 83 лв., представляваща сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 716, 81 лв. и сумата за
доплащане от изравняване в размер на 697, 02 лв.
Тази сума надвишава претендираната от ищеца в размер на 2 401, 16 лв.,
с оглед на което и при съобразяване принципа на диспозитивното начало искът
следва да се уважи изцяло.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
5
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна
лихва за периода 15.09.2022 г. – 13.09.2024 г. в размер на сумата 429, 74 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В случая дяловото разпределение е извършвано „Техем Сървисис“
ЕООД, като стойността му за исковия период м.08.2021 г. – м.04.2023 г.
възлиза на сумата 36, 55 лв. съгласно заключението на СТЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
6
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 107, 18 лв. разноски за
заповедното и сумата 1 146, 30 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не прави искане за присъждане на такива, нито
ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. Б., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 401, 16 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент **, находящ се в гр. ******, за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 429, 74 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 13.09.2024 г.;
сумата 36, 55 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
08.10.2024 г. по ч.гр.д. № 57817/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 9, 26 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 16.10.2021 г. – 13.09.2024
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
107, 18 лв. разноски за заповедното и сумата 1 146, 30 лв. разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8