№ 42864
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110125174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 16097от 06.10.2023 г. съдът е отхвърлил предявените от „Профи
Кредит България“ ЕООД срещу В. П. Г. искове. Със съдебния акт съдът е осъдил на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* да заплати на адв. М. В. М., с адрес на упражняване на дейността: .. сумата
от 909,85 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществявана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника по делото.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от В. Г. чрез адв. М. М., пълномощник
на ответника. Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските,
като ищцовото дружество бъде осъдено да заплати в полза на адв. М. сумата от още
480 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
От насрещната страна по делото не е постъпил отговор на молбата за изменение
на решението в частта за разноските.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е частично
основателна.
Заповедното производство е уредено като едностранно. При депозиране на
възражение от страна на длъжника, същото не е необходимо да бъде мотивирано. По
възражението съдът не дължи произнасяне, а указва на молителя възможността му да
предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422 ГПК. Съгласно определение
№ 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ ТО, определение №
45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, І ТО и др., подаването на възражение
няма самостоятелен характер, то е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника.
Следва да се посочи, че процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е
1
сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи. Съдебната практика приема,
че предвид едностранния характер на заповедното производство, предвиденото в чл. 7,
ал. 7 от Наредбата касае възнаграждението на процесуалния представител на
заявителя, доколкото в разпоредбата са посочени единствено едностранни
производства, каквито са още производството по обезпечаване на бъдещ иск и
производство по издаване на изпълнителен лист /в този смисъл определение №
7108/22.07.2022 г. по в. ч. гр. дело № 4967/2022 г. на СГС/.
Настоящият състав приема, че дължимите за длъжника разноски за изготвянето на
възражение по образец, следва да се приравни на действие по изготвяне на молба -
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, минималното възнаграждение
за което действие е в размер на 200 лева /относимата редакция на наредбата към
момента на изготвяне на възражението и заплащането на адв. възнаграждение/, към
която сума следва да бъде прибавен и дължимият ДДС.
Поради изложеното, искането на ответника следва да бъде уважено, като
постановеното по делото решение бъде допълнено в частта за разноските. Ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. В. М. сумата от още 240 лева с
вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника в заповедното
произвдство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 16097от 06.10.2023 г., постановено по
гр.д.№ 25174/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноските,
както го ДОПЪЛВА, както следва:
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. В. М., с адрес на упражняване
на дейността: .. сумата от 240 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника по ч. гр. дело №
421/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2