Решение по адм. дело №360/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано въз основа на жалба от Т. Д. И. от [населено място], [улица], вх.4, ет.3, ап.78, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-0869-000009/09.01.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], С. П. полиция Шумен, издадена на основание чл.171 т.1 б.е от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК. Жалбоподателят твърди, че процесната заповед не съдържа фактически и правни основания, послужили за нейното издаване, както и не са налице законовите предпоставки за издаване на заповедта. Изложени са аргументи, че въз основа на същата фактическа обстановка, описана в заповедта, е образувано НОХД №1037/2025 г. по описа на ШРС по внесено обвинение срещу жалбоподателя по чл.343б ал.6 от НК, поради което е налице основанието по чл.33 ал.1 от ЗАНН да не се образува административнонаказателно производство. Твърди се, че жалбоподателят не може да бъде отговорен по чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като към момента на извършване на нарушението не е правоспособен водач. На тези основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №25-0869-000009/09.01.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], С. П. полиция Шумен и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], С. П. полиция Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Твърди, че не са допуснати съществени нарушения в хода на производството пред административния орган, а заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Молят съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да присъди направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ №25-0869-000009/09.01.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], С. П. полиция Шумен, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до предоставяне на сключена валидна застраховка, считано от 09.01.2025 г.“, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б.е от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение №GA3237759/02.04.2024 г. против жалбоподателя за това, че на 08.01.2025 г., около 23.00 часа, в [населено място], на ул.Стара планина, пред вход №3, управлява товарен автомобил Д. Л., с рег.№[рег. номер], собственост на трето лице – И. А., без валидна задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката. Това нарушение, видно и от приложения Акт за установяване на административно нарушение №GA3237759/02.04.2024 г. е квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ. Издадено е и Наказателно постановление №25-0869-000082 от 04.02.2025 г. от Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място].

В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите Г. Ю. И. – актосъставител, О. А. Р. и Г. Й. Д. свидетели по акта и очевидци на нарушението. От показанията и на тримата свидетели по категоричен начин се установи, че на процесната дата свидетелите О. Р. и Г. Д. били нощна смяна и извършвали обход в района, когато забелязали процесния автомобил да се движи с висока скорост. Последвали го и когато автомобилът спрял на ул. Стара планина, пред вход №3, свидетелите извършили проверка, при която установили, че жалбоподателят управлявал автомобила и бил в явно нетрезво състояние, както и при проверката било установено, че автомобилът няма валидна застраховка гражданска отговорност. Жалбоподателят не представил и свидетелство за правоуправление на МПС.

Няма спор между страните, а това се установява и от приложената справка за собственик на ПС, че процесното ППС е собственост на трето лице, както и че към датата на извършване на проверката автомобилът няма валидна застраховка гражданска отговорност, което се установява и от представената справка от Гаранционен фонд.

От приложената справка от Гаранционен фонд се установи, че товарният автомобил и към 14.10.2025 г. няма валидна задължителна застраовка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Процесната Заповед е връчена на адресата на 14.07.2025 г., а жалбата е депозирана от адресата на 15.07.2025 г. чрез административният орган, т.е. в законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Процесната ЗППАМ съдът приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.1 се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., на основание чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед №372з-3137/24.10.2022 г. Директорът на ОД на МВР [населено място] на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил полицейски инспектор в сектор ПП при ОД на МВР Шумен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата заповед е издадена от полицейски инспектор в сектор ПП при ОД на МВР Шумен, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

При издаването на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт, противно на твърдението в жалбата . В тази връзка неоснователно жалбоподателят твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗАНН, по силата на която когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. В тази законова норма законодателят въвежда идентичност между деянията по смисъла на НК и ЗАНН, а не идентичност на фактическата обстановка, при която са извършени деянията, както се твърди в жалбата. Безспорно се установи, че жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.6 от НК, съгласно Определение №219/07.10.2025 г. по НОХД №1037/2025 г. по описа на ШРС и съответно за това престъпление му е наложено наказание. С процесната заповед е наложена на жалбоподателя ПАМ за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, което деяние е различно от деянието, за което е осъден по НОХД №1037/2025 г. по описа на ШРС, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя основание по чл.33 ал.1 от ЗАНН.

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с Акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви. В оспорената заповед са описани подробно фактическите основания за нейното издаване, като административният орган се е позовал и на съставения АУАН от 09.01.2025 г. спрямо жалбоподателя, където нарушението е квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ. АУАН се явява част от фактическите основания за издаване на процесната заповед и доколкото административният орган изрично се е позовал на него, то посочената правна квалификация на нарушението в него безспорно обвързва фактическите констатации в заповедта. Фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:

Принудителните административни мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от ЗАНН.

Съгласно чл.171 т.1 б.е от ЗДвП – в редакция на нормата към датата на издаване на заповедта, а именно към 09.01.2025 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка. Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. По делото не се спори, че жалбоподателят, в качеството му на водач на процесното МПС, е осъществил соченото нарушение. В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от жалбоподателя, за който в заповедта се сочи, че е управлявал МПС без задължителна застраховка гражданска отговорност. Административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.1 б.е от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че не може да бъда субект на извършено нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, съответно адресат на наложената ПАМ, тъй като към момента на извършване на нарушението е бил неправоспособен водач, доколкото СУМПС му е отнето с НП №22-0869-001391/01.08.2022 г. Процесната ПАМ не е наложена за това, че жалбоподателят управлява МПС без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, а е наложена за това, че управлява МПС без валидна задължителна застраховка ГО за автомобилистите. Фактът, че към момента на извършване на нарушението СУМПС на жалбоподателя е отнето, не означава, че същият не може да бъде адресат на ПАМ, тъй като безспорно е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и за което е предвидена ПАМ по чл.171 т.1 б.е от ЗДвП, като тази мярка ще бъде приложена след като изтече срокът на отнемането на свидетелството с НП №22-0869-001391/01.08.2022 г. или при подновяване или издаване на ново СУМПС.

Действително, както сочи и процесуалният представител на ответната страна, е последвала законова промяна на разпоредбата на чл.171 т.1 б.е от ЗДвП - изм. ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., след издаване на процесната заповед, която промяна е свързана със срока на действие на ПАМ, а именно „до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца“. Съгласно обаче разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК материалната законосъобразност на обжалвания акт се преценява към момента на неговото издаване, т.е. в настоящата хипотеза съдът е длъжен да прецени законосъобразността на заповедта към момента на нейното издаване, а именно към 09.01.2025 г., когато е действала старата разпоредба на чл.171 т.1 б.е от ЗДвП, предвиждащ срок на действие на мярката „до предоставяне на сключена валидна

застраховка“, както е определено в процесната заповед.

Съдът намира, че оспорената заповед не е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл.6 ал.1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави само и единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. Законът допуска засягане на правата на водача на превозното средство, без да е собственик на ПС, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1 ал.2 от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.1 от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката до представяне на валидна застраховка.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. По изложените съображения жалбата срещу ЗППАМ №25-0869-000009/09.01.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], С. П. полиция Шумен, се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ОД на МВР [населено място] следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, съобразно чл.24 от Наредбата за правна помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК и определен по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на Т. Д. И. от [населено място], [улица], вх.4, ет.3, ап.78, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0869-000009/09.01.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], С. П. полиция Шумен, издадена на основание чл.171 т.1 б.е от ЗДвП.

Осъжда Т. Д. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.4, ет.3, ап.78, да заплати на ОД на МВР [населено място] направените по делото разноски в размер на 200.00 (двеста лева) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.