№ 46866
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110141176 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „М к ЕООД, чрез адв. П.,
срещу Б. Я. В..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
04.02.2020 г. ответникът издал в полза на „М к ЕООД запис на заповед, с който безусловно и
неотменимо се задължил за сума в размер на 292,46 лв., платима на предявяване и без
протест. Твърди, че записът на заповед бил предявен за плащане на 04.10.2020г., но сумата
не била заплатена, поради което срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 61010/2020 г. по описа на СРС, 167 състав,
по която от длъжника постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК, което обосновавало
правния интерес от предявения иск за установяване съществуване на вземането по заповедта
за посочената сума. С молба от 26.08.2025 г. релевира твърдения, че менителничният ефект е
издаден в обезпечение на задължение на ответника, произтичащо от договор за заем, респ.
уточнява, че сумата по записа на заповед в размер на 292,46 лв. е формирана като сбор от
главница в размер на 200 лв., договорна лихва в размер на 11,12 лв. и неустойка по чл. 12,
ал. 4 от договора в размер на 81,34 лв., като ответната страна е заплатила сума по договора в
общ размер на 67,50 лв., от които 33,85 лв. – главница, 4,04 лв. – лихва и 29,61 лв. –
неустойка. Също така уточнява, че предмет на исковата претенция е само част от вземането,
тъй като клаузата за неустойка по договора била нищожна, поради което претендира
единствено сумата в размер на 143,62 лв., представляваща разликата между сумата от 211,12
лв. (главница и лихва) и заплатената от ответника сума в размер на 67,50 лв. Ето защо моли
1
съда установи съществуване на вземане за плащане на сумата от 143,62 лв., представляваща
част от главница по запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2020 г., до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. М., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Поддържа, че
не дължи плащане по записа на заповед, поради липса на задължение, произтичащо от
конкретно каузално правоотношение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди наличие на неравноправни клаузи в каузално правоотношение по договор за заем от
04.02.2020 г. Моли съда да провери наличното каузално правоотношение, както и да
отхвърли предявения иск.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 535 ТЗ за установяване съществуване на вземане за плащане на сумата от
143,62 лв., представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.12.2020 г., до окончателното плащане.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, при заявено от ответника -
издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по
записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си,
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК (Решение № 38 от 11.09.2015 г. по т.д. № 854/2012
г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.).
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно фактите, от които произтича вземането му, а именно – че в негова полза като
поемател е издаден запис на заповед за посочената сума, който съдържа необходимите
съгласно чл. 535 от ТЗ реквизити, т.е. редовен от външна страна запис на заповед със
съдържанието, посочено в исковата молба, както и настъпване на изискуемостта на
вземането по ценната книга.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно факта, че е заплатил сумата по записа на заповед.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже твърденията си в
уточнителната молба от 26.08.2025 г., че между страните е сключен действителен договор за
заем, по който ищецът е предоставил на ответника заемната сума и за обезпечаване на
задълженията на последния по който е издаден процесният запис на заповед.
УКАЗВА на ответника по релевираното относително възражение, обуславящо
несъществуване на вземането по записа на заповед, че същият следва да докаже фактите, на
които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че след настъпване на
2
изискуемостта на вземанията и преди изтичане на пет, съответно три на години от
настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 61010/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г. от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3