Определение по дело №350/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20217060700350
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 246

 

град Велико Търново, 29.06.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов

 

при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №350 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.Д.Д. от гр. В.Т., действащ лично и чрез пълномощника си Д.И.Д., в която се изтъкват нарушения на Закона за управление на етажната собственост, извършени при управлението на етажната собственост, находяща се в ГР. ..., продължили според жалбоподателя от 2011г. до настоящия момент. От съда се претендира да се задължат управителните органи на етажната собственост да предоставят на жалбоподател описани в исковата молба документи.

Така подадената искова молба не представлява редовна жалба с оглед на изискванията по чл. 150, ал. 1, т., т. 5, 6 и 7 от АПК, а именно – не е означен административният акт, който се обжалва; не е посочено в какво се състоят пороците на оспорвания акт; не е посочено какво е искането, спрямо този акт; не е изпълнено изискването по чл. 151, т. 3 от АПК – да се внесе държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на съда. 

Същевременно подадената молба не е редовна искова такава, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, а именно – не са посочени  ответници, които да имат такова качество в производството по ЗОДОВ; не са посочени никакви обстоятелства, които да ангажират отговорността на отговорните лица по ЗОДОВ /кога са извършили незаконосъобразни действия, кои са тези действия, какви вреди  е понесъл ищеца и в какво се изразяват те и кой ответник следва да отговаря за тях/; в какво се състои искането, отправено до съда за осъждане на всеки конкретен ответник.

Ето защо с разпореждане на съдията докладчик от 14.06.2021г. исковата молба е оставен без движение, като на подателя й са дадени подробни указания за отстраняване на нередовностите в нея. В разпореждането изрично е указано на подалия молбата, че в производствата по Закона за управление на етажната собственост административните съдилища не правораздават, а споровете по реда на този закон следва да се отнесат към компетентния районен съд по местонахождението на етажната собственост.

Със заявление с вх. №2689/15.06.2021г. по описа на АС – В.Т. И.Д. е представил документ за платена държавна такса в размер на 10 лв., а впоследствие И. и Д.Д.са подали допълнителна молба с вх. №2840/23.06.2021г. по описа на съда. В нея е посочено, че претенциите на молителите са насочени срещу органите за управление не етажната собственост, които отказват да им предоставят определени документи, които са им необходими в други производства. Молителите посочват, че като ищец следва да се конституира управителя на етажната собственост, а тяхна е преценката дали да образуват производство по реда на АПК, НПК или ГПК.

С разпореждането на съдията докладчик са дадени подробни указания на Д. да конкретизира искането, с което сезира настоящата съдебна инстанция, за де бъде прецизирано, дали в случая се обжалва административен акт или се подава искова молба на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 и сл. от АПК. По този начин подаденото искане не отговаря на изискванията за редовност по чл. 150, т., т. 5, 6 и 7 от АПК, както и на тези за редовна искова молба по чл. 127, ал. 1, т., т. 2, 4 и 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. 

В разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК са изброени производствата, които са подсъдни на административните съдилища като първа инстанция, които включват както производства по жалби срещу актове и действия на административни органи, така и искови производства в изрично предвидените случаи. За да е валидно сезиран съдът да разреши един правен спор, подаденото до него искане следва да отговаря на определени изисквания, точно и изчерпателно посочени в закона. В конкретния случай в подаденото до АС – В.Т. искане няма конкретен петитум, от който да се изведе волята на неговия подател досежно предмета на спора, с който се сезира съда. Наличието на този елемент е наложително, тъй като с подаването на жалба, респ. искова молба един правен субект осъществява действия на управление с едно свое процесуално право и следва да очертае точно предметните предели на правния спор. Подаденото искане не носи белезите на жалба или искова молба, независимо от наименованието си, видно от неговото съдържание. По този начин, след даването на указания за отстраняване на нередовностите и постъпилото уточнение, посочените нередовности не са отстранени. С факта на неизпълнение на указанията за уточняване основанието и предмета на търсената съдебна защита, нередовностите на жалбата не са отстранени. При условие, че правото на оспорване не е упражнено в предвидената форма е налице процесуална пречка за допустимостта на съдебно-административното производство. Наличието на предвиденият от закона фактически състав обуславя приложимостта на установената неблагоприятна последица, свързана с оставяне на подадената жалба без разглеждане, респ.  прекратяване на това основание на образуваното съдебно производство.  

За пълнота на изложението настоящият състав посочва, че споровете между етажните собственици се решават пред компетентния районен съд по реда на ЗУЕС, а не пред административния съд. В хода на такова производство могат да се изискват от трети лица документи, респ. не съществува ред такива да се изискат в някакво „особено“ производство по реда на АПК и то от административен съд. В заключение не молителят по своя воля определя характера на производството и компетентния да се произнесе по него съд, а процесуалните закони определят това. 

Ето защо подадената молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. 

Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 1 от АПК Административният съд – В.Т., ІІ-ри състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.Д.Д. от гр. В.Т., действащ лично и чрез пълномощника си Д.И.Д., озаглавено “искова молба”, в която се изтъкват нарушения на Закона за управление на етажната собственост, извършени при управлението на етажната собственост, находяща се в ГР. ....

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №350/2021г. по описа на Административен съд – В.Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :