Присъда по дело №1804/2011 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към Присъда №59 по НОХД №1804 по описа на Ловешки районен съд за 2011 година:

Срещу подсъдимия Е.А.А. *** внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.28 ал.1 от НК затова, че на 07/08.10.2010 година в с.Абланица, обл.Ловешка, при условията на повторност в немаловажни случаи и предварителен сговор със С.Я.М. *** и А.А.А. ***, като не представлява маловажен случай, чрез използване на МПС - лек автомобил м. Деу Рейсър с рег. № СА 59 57 АК, собственост на Г.Р.Н. ***, от питейно заведение стопанисвано от ЕТ „Криста-МИД-М.Ц.”, отнел чужди движими вещи - микровълнова фурна м. „Самсунг”, аудиорисивър м. „Тъндър” модел ТНС-3000, музикална уредба м. „Панасоник” модел 8А-АК5 без тонколони, на обща стойност 281.89 /двеста осемдесет и един и 89/ лв., спиртни напитки, кафе, захарни изделия, дъвки на стойност 371.47 /триста седемдесет и един и 47/ лв., монети на стойност 54.00 /петдесет и четири 00/ лв., всичко на обща стойност 761.36 /седемстотин шестдесет и един и 36/ лв., от владението на Мартина К.Ц. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и за извършено престъпление по чл.346 ал.2 т.1и т.3 във вр. ал.1, чл.195 ал.1 т.2 и чл.20 ал.2 от НК затова, че на 07/08.10.2010 година в гр. Ловеч на ул. Цар Иван Александър, в съучастие като извършител със С.Я.М. *** и А.А.А. ***, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо МПС - лек автомобил м. Деу Рейсър с рег. № СА 59 57 АК, на стойност 1 534.46 /хиляда петстотин тридесет и четири и 46/ лв., собственост на Г.Р.Н. ***, от владението на З.М.А. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено на 11.10.2010 година без надзор в гр. Плевен, и отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.2 от НК.

Срещу подсъдимия А.А.А. *** е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 от НК затова, че на 07/08.10.2010 година в с. Абланица, обл. Ловешка, при условията на предварителен сговор със С.Я.М. *** и Е.А.А. ***, като не представлява маловажен случай, чрез използване на МПС - лек автомобил м.  „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, собственост на Г.Р.Н. ***, от питейно заведение стопанисвано от ЕТ „Криста-МИД-М.Ц.”, отнел чужди движими вещи - микровълнова фурна м. „Самсунг”, аудиорисивър м. „Тъндър” модел ТНС-3000, музикална уредба м. „Панасоник” модел 8А-АК5 без тонколони, на обща стойност 281.89 /двеста осемдесет и един и 89/ лв., спиртни напитки, кафе, захарни изделия, дъвки на стойност 371.47 /триста седемдесет и един и 47/ лв., монети на стойност 54.00 /петдесет и четири 00/ лв., .всичко на обща стойност 761.36 /седемстотин шестдесет и един и 36/ лв., от владението на Мартина К.Ц. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 във вр. ал.1, чл.195 ал.1 т.2 и чл.20 ал.2 от НК затова, че на 07/08.10.2010 година в гр. Ловеч на ул. Цар Иван Александър, в съучастие като извършител със С.Я.М. *** и Е.А.А. ***, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо МПС - лек автомобил м. „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, на стойност 1 534.46 /хиляда петстотин тридесет и четири и 46/ лв., собственост на Г.Р.Н. ***, от владението на З.М.А. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено на 11.10.2010 година без надзор в гр. Плевен, и отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.2 от НК.

Срещу подсъдимия С.Я.М. *** е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т. 5 и чл.29 ал.1 б.,,б” от НК затова, че на 07/08.10.2010 година в с.Абланица, обл.Ловешка, при условията на опасен рецидив и предварителен сговор с Е.А.А. *** и А.А.А. ***, като не представлява маловажен случай, чрез използване на МПС - лек автомобил м. Деу Рейсър с рег. № СА 59 57 АК, собственост на Г.Р.Н. ***, от питейно заведение стопанисвано от ЕТ „Криста-МИД-М.Ц.”, отнел чужди движими вещи - микровълнова фурна м. „Самсунг”, аудиорисивър м. „Тъндър” модел ТНС-3000, музикална уредба м. „Панасоник” модел 8А-АК5 без тонколони, на обща стойност 281.89 /двеста осемдесет и един и 89/ лв., спиртни напитки, кафе, захарни изделия, дъвки на стойност 371.47 /триста седемдесет и един и 47/ лв., монети на стойност 54.00 /петдесет и четири 00/ лв., .всичко на обща стойност 761.36 /седемстотин шестдесет и един и 36/ лв., от владението на Мартина К.Ц. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и по чл.346 ал.2 т.1и т.3 във вр. ал.1, чл.195 ал.1 т.2 и чл.20 ал.2 от НК затова, че на 07/08.10.2010 година в гр. Ловеч на ул. Цар Иван Александър, в съучастие като извършител с Е.А.А. *** и А.А.А. ***, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо МПС - лек автомобил м. „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, на стойност 1 534.46 /хиляда петстотин тридесет и четири и 46/ лв., собственост на Г.Р.Н. ***, от владението на З.М.А. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено на 11.10.2010 година без надзор в гр. Плевен, и отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.2 от НК.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия С.Я.М. съгласно чл.269 ал.3 т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Ловеч поддържа обвиненията така, както са повдигнати с обвинителния акт. Счита, че от събраните и проверени по надлежния ред доказателства се е изяснила описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Приема, че са налице безспорни доказателства за авторството на деянията, поради което моли подсъдимите да бъдат признати за виновни в тяхното извършване. Моли на подсъдимия Е.А. да му бъдат наложени наказания по една година лишаване от свобода за престъпленията по чл.195 и чл.346 от НК, като на основание чл.23 да му бъде определено общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода и същото да бъде увеличено с четири месеца с оглед разпоредбата на чл.24 от НК. На основание чл.59 от НК да бъде зачетено времето, през което подсъдимия А. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. С оглед данните, че настоящите деяния са извършени в изпитателния срок на отложеното наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, наложено с Определение № 142/10.07.2009г. по НОХД №787/2009г., счита че следва на основание чл.68 ал.1 от НК да бъде постановено изтърпяване на същото. Така наложените наказания следва да бъдат изтърпени при първоначален строг режим. По отношение на подсъдимия А.А. моли съда да определи за престъплението по чл.195 от НК наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок. За извършеното престъпление по чл.346 от НК - наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок. На основание чл.23 ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК да бъде завишено с четири месеца и така завишеното наказание в размер на една година и четири месеца да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за тригодишен изпитателен срок. По отношение на подсъдимия С.М. моли да бъде определено наказание за извършеното престъпление по чл.196 от НК в размер на четири години лишаване от свобода. За извършеното престъпление по чл.346 от НК - наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1 от НК бъде определено едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях, а именно четири години лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК, така определеното наказание бъде завишено с десет месеца и изтърпяно при първоначален строг режим.

Подсъдимият Е.А. се явява лично и със служебно назначения му адвокат Д.С. ***, която, счита че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че подзащитният й е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и е предаден на съд. Приема, че деянията се явяват умишлено извършени, обществено опасни и наказуеми по смисъла на разпоредбите чл.9 ал.1 от НК. Въпреки това, моли съда при определяне размера на наказанието, което ще му бъде наложено, да вземе предвид наличието на редица смекчаващи вината обстоятелства, а именно самопризнанията, които А. е правил пред органите на досъдебното производство, пълното съдействие, което е оказал, както в досъдебното, така и в съдебната фаза на процеса за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за стореното и критичното му отношение към това. С оглед изложеното моли съда да определи наказание в предвидения от закона минимум.

Подсъдимият А.А. се явява лично и със служебно назначения му адвокат Г.Г., който счита, че делото е изяснено от фактическа страна. Приема, че фактическата обстановка е такава, каквато е посочена в обвинителния акт, като за изясняване на тази фактическа обстановка съществена роля са изиграли двамата подсъдими, които дават подробни обяснения още от самото начало на наказателното производство, още от досъдебната фаза и през всичките тези години. Заявява, че не оспорва и правната квалификация на деянието, като е съгласен с тази, посочена в обвинителния акт. По отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подзащитния му, моли съда да има предвид, че настоящото дело се разглежда след отменително решение на ОС – Ловеч, като делото в ОС - Ловеч е образувано единствено по жалба на подзащитния му, поради което не може да му се влошава положението, тъй като не е имало протест от страна на прокуратурата. Моли на А. да бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК, като за двете престъпления му бъде определено наказание от три месеца лишаване от свобода и едно общо най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода. Моли съда да не прилага възможността по чл.24 от НК и да не завишава определеното общо най-тежко наказание. Изтъква, че са налице условията за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като за поправянето му, не е необходимо да търпи реално наказание. Моли съда да приеме, че едно такова минимално наказание в конкретния случай ще бъде напълно достатъчно за постигане целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. Счита, че са се събрали доказателства за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които е групирал във въззивната си жалба в осем групи, към които добавя като девето, изключително дългата продължителност на процеса. Изтъква, че подзащитният му се е явявал във всичките двадесет и две съдебни заседания и във всяко едно е бил придружаван и от баща си, т.е. самото наказателно производство при него се е оказало достатъчно да бъде превъзпитан и поправен. Ясно е разбрал грешката си, която се дължи единствено на младата му възраст – тогава е бил на 19 години и половина и на това, че е подведен от другите момчета, по-възрастни от него. Обръща внимание, че от 2010 година до сега, А. е показал, че няма никакви противообществени прояви, а това, за което е предаден на съд, може да се счита като инцидент в живота му, като случайност, която се дължи единствено на младежката му лекомисленост.

Въпреки положените усилия от органите на досъдебното производство и съда за установяване местоживеенето на подсъдимият С.М., същият не беше установен на територията на страната и производството срещу него протече при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. Служебно назначеният му защитник - адвокат В.Г. заяви, че по отношение на правното квалифициране на деянията, няма възражения. Приема, че фактическата обстановка, доколкото е могла да се изясни в отсъствие на М., кореспондира с описаното в обвинителния акт, поради което поставя въпроса единствено за вида и размера на наказанието. За престъплението по чл.196 от НК моли да му бъде наложено наказание до една година лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, а за второто престъпление по чл.346 от НК – до шест месеца лишаване от свобода, също при условията на чл.55 и при условията на чл.23 ал.1 от НК, да се определи най-тежкото от тях наказание от една година. Моли съда да не прилага разпоредбата на чл.24 от НК. Признава, че неговият подзащитен е извършил престъплението при опасен рецидив, но съгласно съдебната практика, това не е отегчаващо вината обстоятелство, защото квалифициращите признаци са включени в правната квалификация на деянието. Освен това, счита, че от събраните доказателства по делото, могат да се направят изводи, че М. не е организатор нито на кражбата, за която му е повдигнато обвинението по чл.196 от НК, нито е инициатор на отнемането на МПС – второто обвинение по чл.346 от НК. Според защитника обстоятелството, че М. не може да участва в съдебните заседания, не следва да отежнява неговото положение. Моли съда да прояви разбиране и да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и му даде възможност, като млад човек да се реализира в обществото като добър гражданин и да създаде семейство.

От събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите и заключенията на дактилоскопните и стоково-икономическите експертизи, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа  обстановка:

Подсъдимите Е.А.А. ***, А.А.А. *** и С.Я.М. *** се познавали помежду си и били безработни.

На 07.10.2010 година вечерта тримата подсъдими били заедно в град Ловеч. Около 21.00 часа отишли в кв.Гозница, където били забелязали лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег.  № СА 59 57 АК, който се намирал спрян на ул. Цар Иван Александър пред дом № 63. Там живеел свидетелят З.М.А.. Автомобилът бил закупен от свидетеля Г. *** Трън, Плевенска област от „Минстрой Холдинг” АД – София с Договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен на 30.04.2009 година. Тъй като Н. не предприел действия за промяна на регистрация, в регистрационните масиви на КАТ, автомобилът се водел в собственост на продавача. В началото на месец октомври 2010 година Н. предоставил автомобила за ползване на свидетеля А..

Ключът за запалването на автомобила се намирал върху таблото, а вратите не били заключени. Подсъдимите безпрепятствено проникнали в автомобила, като зад волана седнал подсъдимият М.. Потеглили, като се насочили към централната градска част. Спрели в района на комплекс Космос и известно време разговаряли. Тогава решили да отидат в село Абланица, Ловешка област, където да извършат кражба от питейно заведение, намиращо се на центъра на селото. Същото се стопанисвало от ЕТ „Криста-МИД-М. Ц.”, собственост на свидетелката Мартина К.Ц. ***.  Заведението било с работно време от 07.30 часа до 23.00 часа и когато подсъдимите пристигнали, вече не работело. Спрели автомобила наблизо и към заведението се отправили подсъдимите А. и М.. Проникнали вътре през прозорец на кухнята, който подсъдимият А. успял да отвори чрез натиск. От вътрешността взели микровълнова фурна марка „Самсунг”, аудиорисивър „Тъндър”, модел ТНС-3000 и музикална уредба „Панасоник” модел SA-AK5 без тонколони. Взели също алкохолни напитки, кафе, шоколадови изделия, дъвки и сладки, чието количество в последствие било установено след извършена инвентаризация от собственика. Касаело се за четири бутилки джин „Савой клуб”, четири бутилки водка „Савой  клуб”, две бутилки водка „Търговище”, десет броя кафе „Нова Бразилия”, разтворимо кафе „3 в 1” - 56 броя, 100 броя сметана, 15 броя шоколад „Милка”, 18 кутии шоколадови бонбони, 8 кутии сухи пасти „Сладък път”, 36 броя вафли „Морени”, 17 броя шоколад „LZ”, дъвки, както и монети на стойност 54.00 лева.

Подсъдимите А. и М. напуснали помещението през задният вход, чиято врата се отваряла от вътрешната страна. Взетите вещи пренесли на два пъти до автомобила, където А. *** тримата подсъдими отпътували за град Ловеч. Насочили се към местността „Синан тепе”, намираща се край града, където били разположени множество вилни постройки. Там във вила №163 живеел с жена си и двете си деца свидетелят Н.И.Ф., когото и тримата подсъдими познавали. Той ги приел като гости и същата вечер се черпили с алкохолните напитки, взети от питейното заведение. Вещите оставили на тавана на вилата, като междувременно А. с разрешение на М. взел аудиорисивъра и го отнесъл в дома си в град Ловеч, ж.к. „Здравец”, бл.213, ет.4, ап.13. Там бил намерен и иззет при извършеното на 03.11.2010 година претърсване и изземване, одобрено с Определение № 687/03.11.2010 година по НЧД № 1771/2010 година на ЛРС.

Два дни по-късно А. и М. отпътували с отнетия автомобил за село Садовец, Плевенска област, като взели със себе си микровълновата фурна и музикалната уредба. Там се установили в къщата на сестрата на М. – Ана Янкова Михайлова. Жилището към момента било необитаемо, тъй като роднините на М. се намирали в чужбина. В къщата оставили микровълновата фурна и музикалната уредба. Срещнали свидетеля А.О.С. – братовчед на М.. От него М. поискал да продаде донесените вещи, като заявил, че са на жена му. След това му предложил да се повозят с автомобила и тримата заминали за град Плевен.

Около 02.30 часа на 11.10.2010 година, М. преминавал с автомобила по ул. „Орлица” в град Плевен. В близост до № 31 се намирал полицейски автопатрул на ПП КАТ-Плевен, в чиито състав били свидетелите Б.П.Д. и М.В.М.. След като забелязали приближаващият автомобил, управляван от М., свидетелят М. подал сигнал със стоп-палка за спиране. На подаденият сигнал М. не се подчинил, а продължил движението си и в първата пресечка завил надясно. Полицаите го последвали с патрулният автомобил. След известно време автомобила, управляван от М. *** Зограф, тримата слезли от него и побягнали в различни посоки, като успели да се укрият от полицейските органи. На сутринта с автобус се прибрали в село Садовец.

При извършеният оглед на местопроизшествие в автомобила били намерени и иззети дактилоскопни следи от предна дясна и предна лява врати, както и одорологически следи – мирис от предна лява, предна дясна и задна седалки. От назначените дактилоскопни експертизи се установило, че намерените  върху предна лява  и предна дясна врати на автомобила отпечатъци са съответно от показалеца на лявата ръка  и от дланта на дясната ръка на подсъдимия А.,

Подсъдимият М. ***, в къщата на сестра си, където бил видян от свидетеля В.О.Р. - негов първи братовчед. При посещението си в къщата, Р. забелязал микровълновата печка и музикалната уредба. По-късно, когато М. напуснал селото, по молба на неговите роднини в чужбина, свидетелят Р. прибрал у дома си различни вещи от къщата, между които били микровълновата фурна и музикалната уредба. Същите в последствие при  извършеното претърсване и изземване на 03.11.2011 година били намерени и иззети от  дома на Р. *** Иван Асен ІІ № 24. Действието по претърсване и изземване било одобрено с Определение № 687/03.11.2011 година по НЧД № 1771/2011 година на ЛРС.

От изготвените в хода на досъдебното производство основни и допълнителни стоково-икономически експертизи се установило, че стойността на микровълновата фурна, музикалната уредба и аудиорисивъра възлиза на сумата от 281.89 лв., а отнетите хранителни стоки и напитки на обща стойност в размер на 371.47 лв.

Пазарната стойност на отнетия  лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег.  № СА 59 57 АК била определена от съдебно-стоковата експертиза на сумата 1 534.46 лв.

При така изяснените фактически обстоятелства, настоящата инстанция намира, че с деянията си подсъдимият Е.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во, т.5 и т.7 във вр. с чл.28 ал.1 от НК като на 07/08.10.2010 година в село Абланица област Ловешка, при условията на повторност и предварителен сговор със С.Я.М. *** и А.А.А. ***, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, собственост на Г. *** от питейно заведение, стопанисвано от ЕТ „Криста-МИД-М. Ц.”, отнел чужди движими вещи - микровълнова фурна марка „Самсунг”, аудиорисивър марка „Тъндър” модел ТНС-3000, музикална уредба марка „Панасоник” модел SА-АК5 без тонколони, на обща стойност 281.89 /двеста осемдесет и един и 89/ лева, спиртни напитки, кафе, захарни изделия, дъвки на стойност 371.47 /триста седемдесет и един и 47/ лева, монети на стойност 54.00 /петдесет и четири/ лева, всичко на обща стойност 707.36 /седемстотин  и седем и 36/ лева, от владението на Мартина К.Ц. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, както и състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 във вр. с ал.1, чл.195 ал.1 т.2 и чл.20 ал.2 от НК като на 07/08.10.2010 година в град Ловеч на ул. Цар Иван Александър, в съучастие като извършител със С.Я.М. *** и А.А.А. ***, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо МПС - лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, на стойност 1 534.46 /хиляда петстотин тридесет и четири и 46/ лева, собственост на Г. ***, от владението на З.М.А. ***,без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено на 11.10.2010 година без надзор в град Плевен и отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.2 от НК.

С деянията си подсъдимият А.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5 от НК, като на 07/08.10.2010 година в село Абланица, област Ловешка, при условията на предварителен сговор със С.Я.М. *** и Е.А.А. ***, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, собственост на Г. ***, от питейно заведение стопанисвано от ЕТ „Криста-МИД-М. Ц.”, отнел чужди движими вещи - микровълнова фурна м. „Самсунг”, аудиорисивър марка „Тъндър” модел ТНС-3000, музикална уредба марка „Панасоник” модел SА-АК5 без тонколони, на обща стойност 281.89 /двеста осемдесет и един и 89/ лева, спиртни напитки, кафе, захарни изделия, дъвки на стойност 371.47 /триста седемдесет и един и 47/ лева, монети на стойност 54.00 /петдесет и четири/ лева, всичко на обща стойност 707.36 /седемстотин и седем и 36/ лева, от владението на Мартина К.Ц. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, както и състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.3 във вр. ал.1, вр. с чл.195 ал.1 т.2 и чл.20 ал.2 от НК като на 07/08.10.2010 година в град Ловеч на ул. Цар Иван Александър, в съучастие като извършител със С.Я.М. *** и Е.А.А. ***, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо МПС - лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, на стойност 1 534.46 лева, собственост на Г. ***, от владението на З.М.А. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195 ал.1 т.2 от НК.

С деянията си подсъдимият С.Я.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и т.5 и чл.29 ал.1 б.,,б”от НК като на 07/08.10.2010 година в село Абланица, област Ловешка, при условията на опасен рецидив и предварителен сговор с Е.А.А. *** и А.А.А. ***, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег. № СА 59 57 АК, собственост на Г. ***, от питейно заведение стопанисвано от ЕТ „Криста-МИД-М. Ц.”, отнел чужди движими вещи - микровълнова фурна марка „Самсунг”, аудиорисивър марка „Тъндър” модел ТНС-3000, музикална уредба марка „Панасоник” модел SА-АК5 без тонколони, на обща стойност 281.89 /двеста осемдесет и един и 89/ лева, спиртни напитки, кафе, захарни изделия, дъвки на стойност 371.47 /триста седемдесет и един и 47/ лева, монети на стойност 54.00 /петдесет и четири/ лева, всичко на обща стойност 707.36 /седемстотин и седем и 36/ лева, от владението на Мартина К.Ц. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, както и признаците от състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 във вр. ал.1, чл.195 ал.1 т.2 и чл.20 ал.2 от НК като на 07/08.10.2010 година в град Ловеч на ул. Цар Иван Александър, в съучастие като извършител с Е.А.А. *** и А.А.А. ***, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо МПС - лек автомобил м. „Деу Рейсър” с рег. № СА 5957 АК, на стойност 1 534.46 /хиляда петстотин тридесет и четири и 46/ лева, собственост на Г. ***, от владението на З.М.А. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено на 11.10.2010 година без надзор в град Плевен и отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.2 от НК.

Съдът констатира, че при определяне на общата стойност на отнетите от ЕТ „Криста-МИД-М. Ц.”  вещи при привличането за обвиняеми и в обвинителния акт е допусната грешка при сборуването на стойността на отделните вещи, поради което оправда подсъдимите за разликата до размера на повдигнатото обвинение за отнемане на вещи на обща стойност 761.36 лева.

Въз основа на всички събрани доказателства, съдът стигна до извода, че подсъдимите са автори на престъпленията, за които са предадени на съд, като са осъществили изпълнителните деяния чрез действия – отнели са лекия автомобил, който е бил оставен без постоянен надзор, извършили са с него кражбата в село Абланица, Ловешка област, след което са го изоставили в град Плевен без надзор.

От субективна страна, деянията са извършени с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като и тримата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянията си и произтичащите от тях общественоопасни последици, като са целели настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.

Причините за извършване на престъплението, според настоящата инстанция, са липсата на средства и желанието на подсъдимите да си ги набавят по неправомерен начин, както и изградените вече престъпни навици за А. и М..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът квалифицира деянията, призна подсъдимите за виновни и ги осъди.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия А., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства направеното самопризнание, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и съда за разкриване на обективната истина и  проявената критичност към извършеното, поради което му наложи предвидените минимални размери и за двете престъпления от 1 /една/ година лишаване от свобода. Тъй като се касае за реална съвкупност от престъпления, на основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия А. общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание  чл.59, ал.1 от НК приспадна от така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което А. е бил задържан, считано от 04.11.2010 година до 09.10.2011 година и от 19.04.2012 година до 08.05.2012 година.

Съдът, като съобрази, че А. е извършил настоящите деяния в изпитателния срок на наложеното му с Определение №142 от 10.07.2009г. по НОХД №787/2009 г. по описа на РС - Ловеч, в сила от 10.07.2009 година, наказание  в размер на три месеца лишаване от свобода, на основание чл.68 ал.1 от НК постанови подсъдимият да изтърпи и това наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия А., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, направеното самопризнание, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и съда за разкриване на обективната истина и  проявената критичност към извършеното, поради което му наложи предвидените минимални размери и за двете престъпления от 1 /една/ година лишаване от свобода. С оглед обстоятелството, че се касае за реална съвкупност от престъпления, на основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия А. общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия М., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и факта, че делото се разглежда в негово отсъствие и той не може да представи характеристични данни за себе си, поради което му наложи наказанията в предвидените минимални размери, съответно три години лишаване от свобода за престъплението по чл.196 от НК и една година лишаване от свобода за престъплението по чл.346 ал.2 от НК. Съдът, като съобрази, че М. е извършил две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл.23 ал.1 от НК определи общо най-тежко наказание в размера на по-тежкото, а именно три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът като съобрази изтеклия продължителен период от извършване на престъпленията и липсата на каквито и да било доказателства за извършени други деяния до настоящия момент, прие, че не се налага определените общи най-тежки наказания да бъдат увеличавани при условията на чл.24 от НК.

От друга страна, съдът не счита, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за всяко от престъпленията да се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Наличните и отчетени смекчаващи вината обстоятелства са от т. нар. обичайни такива. Защитниците на подсъдимите също не изтъкнаха конкретни смекчаващи вината обстоятелства, които биха могли да бъдат приети като многобройни или изключителни.

Настоящият състав намира, че така наложените на подсъдимите наказания са справедливи, съответстват на обществена опасност на деянията  и дейците, и чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

При този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Е.А.А., А.А.А. и С.Я.М. да заплатят на ОД на МВР – Ловеч сумата от 401 лева и на РС - Ловеч сумата от 783 лева разноски по делото.

По отношение на приложените към делото като веществени доказателства 3 броя буркани с иззети и консервирани миризми от лек автомобил марка „Деу Рейсър” с рег. № СА 5957 АК съдът постанови да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила с оглед незначителната им стойност.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: