№ 99
гр. Асеновград, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200420 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 05.05.2025г. от Ф. И. Х., с ЕГН ********** с
адрес *, против Електронен фиш за налагане на глоба № ********** издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр.
чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Ф. И. Х., с ЕГН
********** с адрес * е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за извършено
нарушение по чл. 139, ал.6 вр.чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
пътищата/ЗП/ заплащане на такса в размер на 10 лв.
Във връзка с подадената жалба от страна на Ф. И., първоначално на 05.05.2025г.
е било образувано НАХД №33/2025г. по описа на РС Златоград. Съдебното
производство по същото е било прекратено с протоколно определение №
77/04.06.2025г. като делото е било изпратено по подсъдност на РС Асеновград. По така
постъпилите материали, на 26.06.2025г. е било образувано настоящото НАХД №
420/2025г. по описа на РС Асеновград.
Жалбоподателят Ф. И. Х. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и издаден при допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. С допълнително депозираната молба, моли
обжалвания ЕФ да бъде анулиран, като се заявява, че е възможно за автомобила да не
1
е била платена изискуемата винетка, но по отношение на собственика са били налице
непреодолими обстоятелства свързани с неговото здравословно състояние.
Представителя на въззиваемата страна АПИ София- юрисконсулт С. С. се явява
лично по делото. Чрез изразеното в депозираната молба и становище в съдебно
заседание, оспорва подадената жалба и възраженията направени с нея, като моли за
потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. Претендира за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден затова, че на 05.01.2022г. в 10.48 часа
в Община Садово на път І-8, км. 243+000, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, посока нарастващ километър, чрез автоматизирано устройство №40722,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси -
/ЕССПТ/ по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8, км.
243+000, било установено нарушение с ППС -лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№ * с
обща техническа допустима максимална маса 1455. Последвало издаване на
процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила-Ф. И. Х., с който на
основание чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а ал.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 6 вр. чл. 102, ал.2 от
ЗДвП, както и заплащане на такса в размер на 10 лв. по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните и проверени по делото писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна,
макар и по съображения извън от тези посочени в нея. Безспорно по делото се
установява, че на посочените в ЕФ дата, час и място- на 05.01.2022г. в 10.48 часа в
община Садово, на път І-8, км. 243+000, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, монтираното там автоматизирано устройство
№40722, е заснело превозно средство - лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№ *, което
се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото ППС
да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. От приложената
справка към адм. наказателната преписка се установява и липсата на заплатена такса
по чл.10 от Закона за пътищата (винетна такса) за МПС, който отрицателен факт, сам
по себе си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна. Приложения доклад от
електронната система е официален свидетелстващ документ, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Приложените към доклада снимки
установяват движението на процесното МПС. От справката за собственост се
установява и това, че собственик на лекия автомобил е Ф. И. Х.. Безспорно в случая се
установява, че собственикът на МПС-то, като не е платил необходимата пътна такса по
2
чл. 10, ал.1, т.1 вр. чл.10а, ал.7,т.1 от ЗП и след като то е била надлежно установено да
се движи на 05.01.2022г., то следва извода, че неговия собственик е извършил
нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно този текст „Собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от
него“. Съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП / в сила към 05.01.2022г./ „За преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7, заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. С
изменения обнародвани в ДВ бр. 13 от 2024 г., / в сила от 13.02.2024 г./ в текста на
точка 1 има направено допълнение , като в него е добавена и ал.7а на чл.10а от ЗП,
което не засята категорията на ППС заснето на 05.01.2022г.
Нарушението е установено с устройство №40722, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП и представлява
стационарна контролна точка /не мобилна/ и функционира в отсъствието на контролен
орган. Законодателят прави разграничение между понятието „автоматизирано
техническо средство или система“ по чл. 189, ал. 4 ЗДвП /чиято дефиниция е дадена в
т. 65 от § 6 към ДР на ЗДвП/, и „електронна система“ по чл. 167, ал. 3 ЗДвП /чиято
дефиниция е дадена в чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние/. По
отношение на електронната система, отчитаща заплащането на пътните такси, не се
прилагат изискванията на АТСС по т. 65 от § 6 към ДР на ЗДвП. Закона за
измерванията урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на
проследимост, точност и достоверност на измерванията, а по същество при деянията,
свързани с нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното
установяване не е налице измерване.
В действителност в текста на чл.179, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че „Водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се
наказва с глоба в размер 300 лв.“ Доколкото е безспорно установено, че ППС-то
предмет на нарушението е собственост на ФЛ то правилно са били съобразени
разпоредбите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП. В текста на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е посочено,
че „при установяване на нарушения по чл. 179, ал.3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
3
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице“.
Обжалвания ЕФ е бил издаден при съобразяване с разпоредбите на чл.189ж, ал.1
от ЗДвП и чл.167а, ал.3 от ЗДвП както и на т.63 към §6 от ДР на ЗДвП, като в тази
насока не се констатират нарушения, представляващи основания за неговата отмяна.
Направените възражения се явяват неоснователни и няма как да бъдат уважени.
Отразеното нарушение в обжалвания ЕФ се явява доказано и правилно
квалифицирано, както той самия е издаден от компетентен орган. Доказано е и
движението на автомобила по посочения във фиша пътен участък, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и че за автомобила не е заплатена пътната такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП /винетна такса/. Посочените обстоятелства са включени в приобщеното
извлечение на доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, статичните изображения във вид на снимков материал на превозното
средство към създадения доклад и справката за собственост на автомобила. Мястото
на нарушението е част от републиканската пътна мрежа, за която се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса съгласно приложената справка
към адм. нак. преписка. С оглед на изложеното, описаното в ЕФ осъществява
санкционния състав по чл. 187а, ал. 1 във вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като наложената
имуществена санкция е в законовия абсолютен размер.
Анализа на обстоятелствата по делото установява, че след издаване на
обжалвания ЕФ, но преди неговото връчване са настъпили нови такива, които налагат
неговата отмяна.
На първо място съдържанието на обжалвания ЕФ установява, че до неговото
връчване е изтекъл срокът на погасителната давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, което
налага същия да бъде отменен, само на това основание. Съгласно задължителните
указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по т.д. №
1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от
време, определен от закона, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага
служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и
да изпълни вече наложеното му наказание , като се погасява наказателната
отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. В
диспозитивът на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното
постановление е посочено, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на АНО
4
да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по
чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, като изпълнителската давност е
обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. В случая
по делото, изпълнителската давност е неприложима, тъй като няма влязъл в сила
електронен фиш по арг. от текста на чл. 82, ал. 2 във вр. чл. 64 от ЗАНН. Основания
въпрос на който следва да се даде отговор, е дали е изтекла давността за преследване
по правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във вр. чл. 81 от НК по препращане от чл. 11
от ЗАНН. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-
голям от три години. Безспорно е че нарушението в случая е било извършено на
05.01.2022г. на която дата, то е било и заснето. По делото няма приложени
доказателства, кога точно е бил съставен обжалвания ЕФ, но пък периода на неговото
издаване също може да определи. Това на практика може да стане, ако се вземе
предвид приложената на лист 25 от НАХД 42082025г. справка за „проверка на
винетка“, от която се установява, че на датата на удостоверената с нея проверка-
05.03.2022г. е констатирано, че за ППС с ДК№ * е нямало закупена винетка към
05.01.2022г. Т.е. към датата на тази проверка- 05.03.2022г. за АНО вече и имало
достатъчно информация за вида на нарушението, самия нарушител и неговите данни.
Дори условно да се приеме, че датата на съставяне на ЕФ е била 05.03.2022г., като с
това е бил прекъснат срока от довършване на нарушението, то приложимите правила
визирани в НК за определяне на изтеклата давност, установяват, че обикновената
давност за преследване е изтекла на 05.03.2025г. Датата на издаване на фиша
представлява действие на надлежен орган /АНО/, предприето за
административнонаказателно преследване срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от
НК. След издаване на фиша, е започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е
била прекъсвана и изтекла до действието по връчване на фиша, което е станало на
25.04.2025 г. Поради непрекъсване на този тригодишен срок, в случая няма как да
намерят приложение правилата на чл.81, ал.3 от НК, съгласно който „Независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден чл.80, ал.1 от НК“.
Съдът е длъжен да съобрази този факт към датата на постановяване на своя акт. Този
правнозначим за административнонаказателното преследване факт е настъпил преди
връчването на обжалвания ЕФ и следва да бъде отчетен служебно от настоящия съд.
Налице е основание за погасяване на административнонаказателната отговорност за
нарушението, извършено на 05.01.2022г.
От горното следва извода, че ЕФ следва да бъде отменен поради изтекла
обикновена давност за наказателното преследване, а административно-наказателното
5
производство следва да бъде прекратено.
С оглед основанието за отмяна на обжалвания ЕФ съдът намира, че не следва да
се произнася по останалите възражения на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото искането на процесуалния представител на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София за присъждане на разноски се явява неоснователно
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба № ********** издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр.
чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Ф. И. Х., с ЕГН
********** с адрес * е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за извършено
нарушение по чл. 139, ал.6 вр.чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
пътищата/ЗП/ заплащане на такса в размер на 10 лв.
ПРЕКРАТЯВА администативнонаказателното производство по НАХД №420/2025г. по
описа на РС Асеновград.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6