Р Е Ш Е Н И Е
№ 260121
гр.Русе, 27.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия,
в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Наталия Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря
Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 639 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Г.
К. Е. чрез адв. Г.П. обжалва решение № 260049/27.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 7276/2019 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него
иск с правно основание чл. 108 ЗС против П.В.В. за установяване,
че ищецът е собственик и за осъждане на ответника да предаде владението на недвижим
имот, представляващ магазин № **, находящ се в търговско-административен комплекс
„Х.", в гр. Р., по ул. "Л. П." № *, в гр. Р., на първи сутерен /първи
подземен етаж/, състоящ се о търговско помещение и тоалетна, със застроена площ
от 25,50 кв. м., при граници на имота: УПИ ІХ-1477, ХІ-1479, Х-1478, коридор и стълбищна
клетка /обособени като магазин № 24/ и магазин № 26, а по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителния
директор на АК, представляващ самостоятелен обект е с идентификатор
63427.2.1480.1.12, с площ от 27,42 кв. м, находящ се в сграда № 1 разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1480, при съседни самостоятелн обекти в сградата:
на същия етаж – 63427.2.1480.1.13, под обекта – 63427.2.1480.1.1, над обекта – няма.
Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение
на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което искът да
бъде уважен. Претендира разноски..
Ответникът по жалбата П.В.В.
чрез адв. П.П. не е депозирал
отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В о. с. з. оспорва основателността на
жалбата, за което излага подробни съображения.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално
право на жалба, в законоустановения в чл.
259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по
чл. 269 ГПК, намира, че решение № 260049/27.08.2020 г., постановено по гр. д. №
7276/2019 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо.
Първоинстанционното
производство е било образувано по предявен от Г. К.Е. иск с правно основание чл.
108 ЗС, с който иска от съда да бъде установено по отношение на ответника П.В.В., че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.1480.1.12, с площ от 27,42 кв. м, находящ се в търговско-административен
комплекс „Х.", по ул. "Л. П." № *, в гр. Р., както и да бъде осъден
същият да му предаде владението на този имот. Твърденията на ищеца са, че е собственик
на основание Решение № 114 от 22.06.2007 г. по гр. дело № 827/2005 г. по описа на
Русенския районен съд, допълнено с решение № 190 от 02.10.2007 г. по същото гр.
дело, в сила от 24.10.2007 г., с които бил обявен за окончателен сключеният от него
предварителен договор от 17.02.2000 г. относно процесния имот – магазин № 22. Изложени
са още твърдения, че относно този имот с влязло в сила решение от 1.08.2006 г. на
РРС е била прогласена на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожността на сключения
на 15.05.2001 г. договор, по силата на който Г. С. С. /Ч./ – праводателка, в качеството
си на ЕТ „М. Г. – Г. Ч." – Р.и с. и В. С. С., продали на К. Д. П., ЕГН **********,
правото на строеж на Магазин № **, намиращ се в сутерена на пететажна тьрговско-административна
сграда , с терасовиден етаж – комплекс „Х.", по ул."Л.П." №*в гр.
Р., което решение било постановено при участието на третото лице „А. ****"
ЕООД – Р.. След направена справка в Община Русе ищецът установил, че сградата била
въведена в експлоатация през м. август 2018 г., но при изброяването на отделните
обекти в нея бил пропуснат собствения му магазин №**. При опит да се снабди със
схема на имота – магазин № ** от СГКК Русе установил, че той имал идентификатор
63427.2.1480.12, но бил записан като собственост на ответника П.В.В. като магазин № **. Магазин № ** не фигурирал сред имотите
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1480. При извършена справка в СВ Русе установил,
че този имот бил възложен на ответника с Постановление за възлагане на недвижим
имот от 23.09.2014 г. на ЧСИ Ц. Г.по изп. дело № 2013760040067. Имотът бил изнесен на публична продан
като собствен на „Т. Е." ООД. Ищецът заявява още, че към настоящия момент нямал
достъп до собствения си недвижим имот – Магазин № **, находящ се в тьрговско-административен комплекс „Х.", в гр. Р., по ул.
"Л. П." №*, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.1480.1.12. Имотът бил заключен от известно време и не можел да извърша необходимите
довършителни работи, за да го ползвал по предназначение. Изложени са и твърдения,
че преди това редовно го посещавал, без проблеми. Заема позиция, че към настоящия
момент имотът се владее от ответника без валидно правно основание.
Ответникът П.В.В. по реда и в срока по чл. 131 ГПК взема становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва, че е налице идентичност между придобития от ищеца магазин
№ ** и закупения от него на публична продан магазин № **. Оспорва твърденията на
ищеца, че имотът бил заключен от дълго време като заявява, че лично го бил обзавел
и открил партиди за ток и вода, декларирал го бил и в данъчното. Собствеността му
не била оспорвана от ищеца до този момент. Позовава се и на изтекла в негова полза
придобивна давност.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение от
22.06.2007 г., допълнено с Решение от 02.10.2007 г. по гр. д. № 827/2005 г. на РРС
е обявен за окончателен предварителният договор, сключен на 17.02.2000 г. в гр.
Русе между ищеца и "М. Г. - ЕООД", правоприемник на ЕТ "М.Г. - Г.
Ч." за покупко-продажба на недвижим имот - магазин № 22 с площ 25,50 кв.м.,
при граници: УПИ ІХ-1477, ХІ-1479, Х-1478, коридор и стълбищна клетка /обособени
като магазин №**/ и магазин №**, заедно с четири кв.м. припадащи се общи части от
сградата, находящ се в сутерен на търговско-административна сграда в гр. Русе, ул."Л.
П." № * в УПИ ІV-1480 в кв. 266 по плана на гр. Русе.
С договор за покупко-продажба
на вещни права на строеж и на недвижим имот от 03.05.2001 г., Г. С. С.като ЕТ „М.Г.
– Г. Ч." – Р.и с. й В. С. С. продали на К. Д. П. конкретни обекти, които щели
да бъдат построени в пететажния комплекс „Х." с два сутерена в парцел
IV-1480, в кв. 266 по плана на град Русе, целият с площ от 357кв.м
, по ул."Л. П." № *: кафе - бар на втори сутерен, магазини № № 16,
17, 2, 26, 22 - на първи сутерен, магазини № № **, **, **, ** на първи етаж.
С Решение от
26.06.2006 г. по гр. д. № 4454/2005 г. на РРС била прогласена на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД нищожността на сключения договор в нот. акт № 186, том ІІІ, нот.
дело 411 от 03.05.2001 г., по силата на който Г. С. С. /Ч./ – праводателка, в качеството
си на ЕТ „М.Г. – Г. Ч." – Русе и с. й В. С. С., продали на К. Д. П.правото
на строеж на Магазин № **, намиращ се в сутерена на пететажна тьрговско-административна
сграда, с терасовиден етаж – комплекс „Х.", по ул."Л. П." №* в гр.
Р., в УПИ IV-1480, в кв. 266 по плана на града, който обект бил с площ 27,42 кв.
м, състоящ се от тьрговско помещение и тоалетна, при съседи: магазин № **, терен,
терен, коридор и стълбище за втори сутерен, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата поради липса на предмет. Това
решение било постановено при участието на третото лице „А. ****" ЕООД – Русе
и е влязло в законна сила на 1.08.2006 г.
Междувременно с договор
за покупко – продажба от 18.12.2001 г., К.Д.П.
продал на„А. ****" ЕООД Русе правото на строеж на магазин №** на първи сутерен
в процесната сграда с площ от 27,42 кв. м., състоящ се от търговско помещение и
тоалетна, при съседи: магазин № **, терен, терен, коридор
и стълбище за втори сутерен, а с договор за покупко – продажба от 28.01.2002 г.
продал на „П.“ ООД правото на строеж на магазин
№ ** от 27,42 кв. м. в първи сутерен при съседи абсолютно идентични с тези на магазин
№** по предходния договор.
С договор за продажба
на недвижим имот от 27.02.2003 г К. Д.П.
продал на „П.“ ООД 125,42/357 ид. ч., представляващи
35,131% ид. ч. от УПИ, целият от 357 кв.
м., представляващ парцел IV-1480, в кв. 266 по плана на град Русе, припадащи се
на ателие № *, офис № *, магазини №**, № **, № ** и бар на втори сутерен, върху
който щял да се построи комплекс „Х." .
Видно от нотариален
акт № 051, том V, рег. № 7487, дело № 584 от 04.08.2008 г на нотариус А. М. с район
на действие РРС, „П.“ ООД продало на „Т.
Е." ООД магазин № 23 от 27.42 кв. м. на първи сутерен, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1480.1.12. , състоящ се от търговско помещение
и тоалетна, при съседи магазин № **, терен, терен, коридор
и стълбище.
С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 23.09.2014 г. на ЧСИ Ц.Г.
по изп. дело № 20137600400671 на ответника П.В.В. бил възложен недвижим имот, представляващ: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1480.1.12, с площ 27,42 кв.м, представляващ
обект за търговска дейност № 23, на ет. -1, по ул. „Л. П." №*, в гр. Р., който
обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.1480, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
63427.2.1480.1.13, под обекта – 63427.2.1480.1.1, над обекта – няма, тъй като горепосоченият недвижим имот бил собственост на
длъжника „Т. Е." ООД.
Процесната сграда по ул. „Л. П.“ № * в
гр. Русе била въведена в експлоатация с Удостоверение № 97/16.07.2018 г. на Община
Русе. В него липсва ищецът като възложител, а ответникът П.В. фигурира като
такъв относно магазин № **. В удостоверението е посочено, че със Заповед РД-03-20 20.03.2018 г. на основание
чл.154, ал. 5 ЗУТ били обособени магазини № ** и № ** на кота
-3, обособяване на магазин № 24 на кота +0.00 и др.
От ангажираните по делото от страна на
ищеца гласни доказателства се установява, че ищецът търсил офис в процесната сграда
и през 2000 г. си избрал помещение в сутерена, вдясно, в дъното, насреща според
св. А. Б. Св. М. Т. Б. пък дава показания, че имал агенция за недвижими имоти и
по молба на ищеца предлагал закупения от него магазин „на зелено“ в процесната сграда
на клиенти през 2008 г. и отново през 2014 г., но вече на по-ниска цена. През
2018 г., лятото се оказало, че вратата на магазина била заключена и някой бил сложил
патрон. Когато ходили преди това тя била отворена и имало работници. Магазинът се
намирал като се слезело по стъпалата, в дъното вдясно, той бил последният магазин
в дъното вдясно.
Видно от
неоспореното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, основно и
допълнително, имотите на ищеца и ответника са идентични. До този извод вещото
лице е стигнало след подробен анализ на одобрените от Община Русе екзекутиви и
окончателна таблица за ценообразуване, приложените по делото писмени
доказателства, анализирани по-горе, последната екзекутивна документация за
обекта, одобрена на 9.07.2018 г. и оглед на място на процесния имот. Имотът на
ищеца, описан в Решение от 22.06.2007 г., допълнено с Решение от 02.10.2007 г.
по гр. д. № 827/2005 г. на РРС, се намира на
първи сутерен с площ от 25,5 км. м.
при граници УПИ ІХ-1477, УПИ
ХІ-1470, УПИ Х-1478 или това било изписано като терен, терен в нот. актове,
коридор и стълбищна клетка и магазин № **. Магазин № ** е на първи сутерен
съгласно екзекутивната документация. Имотът, възложен от ЧСИ на ответника е със
застроена площ приблизително 21 кв. м. като сегашните му граници на имота са: на югоизток - магазин № **, на
североизток и северозапад -терени - УПИ IX -1477, УПИ XI - 1470, УПИ Х-1478, на
югозапад -общи тоалетни и коридор и на юг- вътрешен двор. Границите и на имота
и на ищеца, и на имота на ответника са идентични: терен, терен или УПИ ІХ-1477,
УПИ ХІ-1470, УПИ Х-1478, магазин № **, стълбищна
клетка. Единствената разлика е магазин № **, който няма как да бъде в общи
граници с магазин № **, който безспорно е на първи сутерен. Според вещото лице
е налице грешка в допълнителното решение по гр. д. № 827/2005г. В одобрения
основен проект за сградата имало 19 магазина, които били разположени на първи
сутерен, на първи и втори етажи. Тяхната номерация била от 1 до 19. Магазин № **-
РЕП на партер се появил след одобрена преработка на проекта със Заповед N
РД-03-20/20.03.2018г. за изменение по чл. 154 ЗУТ. Със същата Заповед били
одобрени и Магазини № ** и № **на кота - 3.00 (сутерен).
Магазин № ** липсвал в одобрения проект със Заповед N РД-03- 20/20.03.2018 г.
за изменение по чл. 154 ЗУТ и не можел да се обедини с Магазин № 24, тъй като
го нямало по проект. Нямало възможност да се образувал обект с квадратура 43,69
кв.м. във първи сутерен, тъй като Магазини № ** и № ** на кота
- 3.00 (сутерен) били с обща площ приблизително 33 кв.м. Санитарните възли били
влезли в квадратурата на общите части и били разпределени на отделните обекти.
Вътрешния двор също влизал в общите части или се давал за ползване на някои от
обектите, но същия не бил покрит. Единствената възможност да се образува магазин с площ 43,69 км. м. в първи
сутерен било да се обединят магазини № ** и № ** и да се прибавят общите
тоалетни с коридора пред тях. Същата площ имала и терасата на партера обединена
с магазин № **. В момента на място липсвал магазин № **.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:
За уважаването на ревандикационния
иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието в кумулативна даденост на следните
три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца,
на второ място - този имот да се владее от ответника и на трето място - да се владее
от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието
на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.
По делото е безспорно установено с приетата
и неоспорена СТЕ, че придобитият от ищеца имот по предварителен договор от
17.02.2000 г., обявен за оконачателен с влязло в сила решение на съда и придобитият
от публична продан при ЧСИ Цв. Г. от ответника имот са идентични. Безспорен е и
фактът на владението от ответника върху този имот, който понастоящем представлява
самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1480.1.12, с площ от 27,42 кв. м, находящ
се в търговско-административен комплекс „Х.", по ул. "Л. П." № *
в гр. Р..
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че с влязлото в сила решение № 114 от 22.06.2007 г. по гр. дело
№ 827/2005 г. по описа на Русенския районен съд, допълнено с решение № 190 от
02.10.2007 г. по същото гр. дело, в сила от 24.10.2007 г., с които бил обявен за
окончателен сключеният от ищеца предварителен договор от 17.02.2000 г., ищецът е
станал собственик на процесния имот.
Ответникът с отговора си към исковата молба е заявил,
че е придобил имота от публична продан като е противопоставил на ищеца и възражение
за придобиване на имота по давност.
Владението на купувача, основано на постановление за възлагане на недвижим имот, е добросъвестно
по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, тъй като е придобил имота на основание, годно да го направи собственик
съгласно чл. 77 ЗС. Затова, ако длъжникът не е бил собственик на възложения имот,
купувачът може да придобие правото на собственост на оригинерно основание с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Не се твърди наличие на знание и при съобразяване
с разпоредбата на ал. 1, следва да се приеме,че добросъвестността на купувача е
установена. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че след като закупил от публична
продан спорния имот и до настоящия момент, ответникът П.В. упражнява фактическа
власт върху него. Ищецът дори и не подържа, че в този период е предприел действия,
които да са смутили или прекъснали владението на ответника. Владението му е явно,
непрекъснато и необезпокоявано, което налага извод, че от 24.10.2014 г. /вписване
на постановлението за възлагане в СВ Русе/ до предявяване на настоящия иск - 4.12.2019
г., в полза на ответника е изтекла кратката петгодишна давност. Поради това към
момента на предявяване на ревандикационния иск ищецът не се легитимира като собственик
на процесния имот и искът правилно е отхвърлен от
районния съд, макар и обосноваващите този окончателен извод мотиви на настоящия
състав да се различават от изложените в обжалваното първоинстанционно решение. Същото
следва да се потвърди, а въззивната жалба срещу него като неоснователна да се отхвърли.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260049/27.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 7276/2019 г. на Русенския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: