№ 10355
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110163110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. Д. Д. срещу С. Б. Н., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумите от общо 16889лв., във връзка с
неизпълнение на задължения на ответника да върне дадени му в заем суми по десет
договора за заем, по които се претендира заплащането на главница за предоставената в заем
сума, а именно: сума в размер на 450 лв. по договор от 10.01.2017 г., сума в размер на 550
лв. по договор от 12.01.2017 г., сума в размер на 500 лв. по договор от 10.02.2017 г., сума в
размер на 150 лв. по договор от 17.02.2017 г., сума в размер на 350 лв. по договор от
02.03.2017 г., сума в размер на 330 лв. по договор от 11.03.2017 г., сума в размер на 470 лв.
по договор от 28.04.2017 г., сума в размер 2100 лв. по договор от 10.05.2017 г., сума в
размер на 2200 лв. по договор от 19.06.2017 г. и сума в размер на 5000 евро, с левова
равностойност от 9789 лв., по договор от 03.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане; искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в общ размер от 947.57лв., от които:
сумата от 56,67 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 20.05.2021
г. по договор от 17.02.2017 г., сумата от 124,67 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 30.08.2017 г. до 20.05.2021 г. по договор от 11.03.2017г., сумата от 793,23 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 20.05.2021 г. по договор от
10.05.2017 г.; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 305.55лв.,
представляваща неустойка за виновно неизпълнение на задължения за връщане в срок на
заемни суми по Договор за заем от 17.02.2017г.; искове с правно основание чл. 55 ал. 1
предл. 1 от ЗЗД за сумата от 8980лв., от които: сумата от 1000 лв., представляваща получена
без основание сума, преведена на 19.01.2017 г. чрез банков паричен превод, с която
ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, сумата от 1000 лв.,
представляваща получена без основание сума, преведена на 03.10.2017 г. чрез банков
паричен превод, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва,
сумата от 4200 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на 01.03.2018 г.
чрез банков паричен превод, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със
1
законната лихва, сумата от 2000 лв., представляваща получена без основание сума,
преведена на 06.07.2018 г. чрез банков паричен превод, с която ответникът се е обогатил без
основание, ведно със законната лихва, сумата от 400 лв., представляваща получена без
основание сума, преведена на 16.08.2017 г. чрез система за плащания „Easy Pay“, с която
ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, сумата от 160 лв.,
представляваща получена без основание сума, преведена на 14.08.2017 г. чрез система за
плащания „Easy Pay“, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната
лихва, сумата от 220 лв., представляваща получена без основание сума, преведена на
20.09.2017 г. чрез система за плащания „Easy Pay“, с която ответникът се е обогатил без
основание, ведно със законната лихва.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на заемодател, и
ответникът, в качеството на заемател, били сключени десет договора за заем в периода от
месец януари 2017г. до месец януари 2019г. По силата на чл. 4 от договорите заемателят се
задължил да върне предоставените в заем суми еднократно или на вноски до определена
дата, посочена конкретно в осем от договорите. За заемните суми по останалите два
договора, в които не е посочен падеж, ищцата изпратила до ответника нотариална покана,
връчена на ответника на 13.05.2021 г. чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. В чл.
12 от договорите страните уговорили задължение за заплащане на неустойка при забава на
заемателя за връщане на сумата в размер на 15% от стойността на невъзстановената сума за
всеки просрочен ден. Ответникът не изпълнил договорните си задължения и не е върнал на
ищцата получените в заем парични средства, поради което претендира същите. Прави
искане за присъждане на неустойка в размер на 1% от уговорените 15 % от невъзстановената
сума за всеки ден забава от общо 1366 дни забава по договор за заем от 17.02.2017 г. Прави и
искане за присъждане на сумата в общ размер от 8980 лв., която ответникът е получил чрез
парични преводи, без да е налице основание, с които парични средства ответникът се е
обогатил.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител,
в които оспорва предявените искове, оспорва сумите да са реално предадени, прави
възражение за недължимост на претендираните неустойки и оспорва сумата от 8980 лв. да е
преведена без основание.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Приети по делото като писмени доказателства са: 1) договор за паричен заем, сключен
между страните на 10.01.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да предаде в
брой сумата в размер на 450 лв. на ответника, с посочване, че предаване на сумата ще бъде
извършено в брой, като е уговорен краен срок - 30.08.2017 г.; 2) договор за паричен заем,
сключен между страните на 12.01.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да
предаде в брой сумата в размер на 550 лв. на ответника, която сума щяла да бъде предадена
на 12.01.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 3) договор за
паричен заем, сключен между страните на 10.02.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се
задължава да предаде в брой сумата в размер на 500 лв. на ответника, която сума щяла да
бъде предадена на 10.02.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017
г.; 4) договор за паричен заем, сключен между страните на 17.02.2017 г. в който е
уговорено, че ищцата се задължава да предаде сумата в размер на 150 лв. на ответника,
която сума щяла да бъде предадена на 17.02.2017 г. чрез система за плащане „Easy Pay”, а
ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 5) договор за паричен заем,
сключен между страните на 02.03.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да
предаде в брой сумата в размер на 350 лв. на ответника, която сума щяла да бъде
предоставена до 02.03.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 20 дни след
2
получаване на покана. В чл. 12 от същия била уговорена неустойка при забава при връщане
на заема в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен
ден; 6) договор за паричен заем, сключен между страните на 11.03.2017 г. в който е
уговорено, че ищцата се задължава да предаде сумата в размер на 330 лв. на ответника,
която сума щяла да бъде предоставена на 11.03.2017 г. чрез система за плащане „Easy Pay”, а
ответникът се задължавал да я върне в срок до 20 дни след получаване на покана; 7) договор
за паричен заем, сключен между страните на 28.04.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се
задължава да предаде в брой сумата в размер на 470 лв. на ответника, която сума щяла да
бъде предоставена на 28.04.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до
30.08.2017 г.; 8) договор за паричен заем, сключен между страните на 10.05.2017 г. в който е
уговорено, че ищцата се задължава да предостави сумата в размер на 2 100 лв. на ответника,
която сума щяла да бъде предадена на 10.05.2017 г. чрез система за плащане „Easy Pay”, а
ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.; 9) договор за паричен заем,
сключен между страните на 19.06.2017 г. в който е уговорено, че ищцата се задължава да
предаде в брой сумата в размер на 2 200 лв. на ответника, която сума щяла да бъде
предоставена на 19.06.2017 г., а ответникът се задължавал да я върне в срок до 30.08.2017 г.;
и 10) договор за паричен заем, сключен между страните на 03.01.2018 г. в който е уговорено,
че ищцата се задължава да предаде в брой сумата в размер на 5000 евро на ответника, която
сума щяла да бъде предоставена на 03.01.2018 г., а ответникът се задължавал да я върне на
12 вноски по 420 евро в срок до 03.01.2019 г.
Приети са също: 1) разписка на „Изипей“ АД от 17.02.2017 г., от която е видно, че е
извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател –
ответникът, с основание на превода „ПП“ за сумата от 150лв.; 2) разписка на „Изипей“ АД
от 11.03.2017 г., от която е видно, че е извършена платежна услуга „изпращане на пари в
брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „Паричен
превод“ за сумата от 330лв.; 3) разписка на „Изипей“ АД от 10.05.2017 г., от която е видно,
че е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и
получател – ответникът, с основание на превода „превод“ за сумата от 2100лв.; 4) разписка
от УниКредит Булбанк от 03.01.2018 г., от която е видно, че ищцата е изтеглила сумата в
размер на 5000 евро от банкова си сметка; 5) разписка на „Изипей“ АД от 16.08.2017 г.,
съгласно която е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител
ищцата и получател – ответникът, с основание на превода „превод“ за сумата от 400лв; 6)
разписка на „Изипей“ АД от 14.08.2017 г., съгласно която е извършена платежна услуга
„изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и получател – ответникът, с основание на
превода „ПП“ за сумата от 160лв; 7) разписка на „Изипей“ АД от 20.09.2017 г., съгласно
която е извършена платежна услуга „изпращане на пари в брой“ с наредител ищцата и
получател – ответникът, с основание на превода „Превод“ за сумата от 220лв.
Приети са и следните банкови документи, както следва: 1) платежно нареждане от
03.10.2017 г., видно от което ищцата е наредила кредитен превод на ответника за сумата от
1000 лв. с посочено основание „захранване на сметка“; 2) преводно нареждане от 01.03.2018
г., видно от което ищцата е наредила кредитен превод на ответника за сумата от 4200 лв. с
посочено основание „превод“; 3) вносна бележка № ТТ/********** от 19.01.2017 г., с която
ищцата е внесла 1000 лв. по банкова сметка на ответника, с основание „захранване на
сметка“; 4) платежно нареждане от 06.07.2018 г., видно от което ищцата е наредила
кредитен превод на ответника за сумата от 2000 лв.
Съгласно нотариална покана с рег. № 3746/2021, том 1, № 101 по описа на нотариус
Дарина Колева Стойкова, рег. № 267 от 07.04.2021 г., е обективирана покана, адресирана до
С. Н., с която ищцата го кани в 7-дневен срок от получаването да изпълни задълженията си
по описани договори за заем.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
3
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД.
По обуславящия главен иск по чл.240 ЗЗД:
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при условията
на пълно и главно доказване наличие на облигационно отношение между него и ответника
по твърдените договори за заем и предоставяне на сумите по всеки от договорите на
ответника в твърдения размер, настъпване изискуемостта на вземанията и размерът на
законната лихва.
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за
връщане. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението „да върне” нещо. Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува
според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума.
При предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест да
установи, че е дал заемните средства е на ищеца, претендиращ връщането им. По отношение
на този спорен факт са приети по делото разписки за изпращане на пари в брой чрез
ИЗИПЕЙ АД, а по отношение на претенцията за сумата от 5000€ е приета единствено
разписка, че ищцата е изтеглила сумата. Съдът приема, че същите не представляват разписка
по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не носят подпис на ответника. По тази
причина не доказват реалното получаване на сумата от страна на ответника. Доказват
единствено, че е извършена платежна услуга чрез ИЗИПЕЙ АД за изпращане на пари в брой
(съответно получаване на сума от УниКредит в полза на заемодателя), не и реално
получаване на сумата от ответника - заемополучател. По делото няма представени
доказателства за заверяване на сметката на ответника със същите суми - липсва разписка или
друг документ, подписан от ответника, който да установява получаване на изпратените суми
за получаване в брой, не са направени и доказателствени искания в тази връзка въпреки
разпределената тежест на доказване. Нареждането на изпращане на паричните средства към
ИЗИПЕЙ АД по никакъв начин не удостоверява, че те са достигнали до посочения в
нареждането получател - ответника по делото. Разписката е само индиция за това, че
ответникът е получил посочената в нея сума, но за уважаването на предявените искове обаче
е необходимо доказването да е пълно и главно, а не косвено (така и Решение № 266365 от
02.11.2021 г. по в. гр. д. № 14289 / 2020 г. на Възз. III-б. състав на СГС; Решение № 7311 от
30.10.2019 г. по в. гр. д. № 9588 / 2019 г. на Възз. IV-г състав на СГС).
С оглед изложеното, претенцията на ищцата за връщане на дадените суми конкретно
на основание твърдените договори за заем е неоснователна.
4
По акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД:
Доколкото, в настоящото производство не се установява, че главното задължение,
конкретно по твърдените договори за заем, е възникнало, то акцесорното вземане за
обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86 ЗЗД също не е възникнало, поради което
претенциите за процесните суми следва да се отхвърлят. За пълнота, от представеното
нотариално удостоверение № 11/13.05.2021 г. във връзка с връчване на нотариална покана №
101, том 1/2021 г., в която е обективирана покана за изпълнение на твърдените договори за
заем, дори да се приеме, че същите са валидно сключени, то изискуемостта на задълженията
по същите след покана не е настъпила. Неправилно е приложена фикцията за връчване по
чл. 47, ал. 5 ГПК. Удостоверено е, че посоченият в поканата адрес на ответника е посетен на
14.04.2021 г., 23.04.2021 г. и 25.04.2021 г., като е посочено, че е залепено уведомление по чл.
47, ал. 1, както и че до 13.05.2021 г. нотариалната покана не е взета от ответника. Адресът на
ответника е посетен в рамките на 11 дни, в които не е открит, след което е залепено
уведомление. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК изисква адресът в продължение на повече от
един месец да е посетен поне три пъти, с интервал поне една седмица, което в настоящия
случай не е спазено, от което следва, че ответникът не е получил надлежно покана. При
ненастъпила изискуемост на задължението, обезщетение за забавено изпълнение не се
дължи.
По акцесорния иск по чл. 92 ЗЗД:
Доколкото в настоящото производство не се установи валидно правоотношение,
конкретно предоставяне на сумите по договор за заем от 17.02.2017 г., то акцесорното
вземане за неустойка не е възникнало за ищцата, поради което претенцията за тази сума е
неоснователна.
По исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД:
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника процесните суми, че същите са
постъпили в патримониума на ответника, като в доказателствена тежест на ответника,
съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, а при установяване горепосочените обстоятелства,
ответникът следва да докаже основанието на получаване на процесните суми.
По съображенията изложено по-горе касателно доказателствената стойност разписката
за изпращане на сума чрез ИЗИПЕЙ АД съдът приема за недоказани претенциите за: 1)
сумата от 400 лв. от 16.08.2017г.; 2) 160 лв., от 14.08.2017 г. и 3) 220 лв. от 20.09.2017 г.
Съдът приема, че ищецът е доказал предаване на суми на ответника, както следва: 1)
сумата от 1000 лв., преведена на 19.01.2017 г. чрез банков паричен превод, 2) сумата от 1000
лв., преведена на 03.10.2017 г. чрез банков паричен превод, 3) сумата от 4200 лв., преведена
на 01.03.2018 г. чрез банков паричен превод, 4) сумата от 2000 лв., преведена на 06.07.2018
г. чрез банков паричен превод, или общо 8200лв. Същото се доказва от приетите по делото
банкови документи – вноски бележки и платежни нареждания, доколкото същите документи
съставляват пълно доказателство за плащане (в който смисъл е Решение № 295 от 18.06.2012
г. по гр. д. № 251/2012 г. на ВКС). Посочените основания „захранване на сметка“, съответно
„превод“ не сочат наличие на годно правно основание за получаване на сумата (Решение №
60170 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 4918 / 2019 г. на ВКС), а представляват задължителен
реквизит при банков превод. Ответникът не е ангажирал доказателства, съобразно
разпределената тежест на доказване досежно основанието да получи/задържи процесните
5
суми, поради което следва, че същият се е обогатил неоснователно от получените суми в
размер на 8200лв., върху която сума да се присъди законна лихва от исковата молба
(27.05.2021г.).
По разноските:
Ищцата е доказала сторени разноски в общ размер на 5138.20лв., като с оглед
частичната основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 1324лв., а
ответникът е бил представляван от особен представител.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Д. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София,
ул. Сердика № 23, срещу С. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.
121, вх. А, ет. 8, ап. 38, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да плати сумите, както следва: 450 лв.
главница по договор за заем от 10.01.2017 г.; 550 лв. главница по договор за заем от
12.01.2017 г.; 500 лв. главница по договор за заем от 10.02.2017 г.; 150 лв. главница по
договор за заем от 17.02.2017 г.; 350 лв. главница по договор за заем от 02.03.2017 г.; 330 лв.
главница по договор за заем от 11.03.2017 г.; 470 лв. главница по договор за заем от
28.04.2017 г.; 2100 лв. главница по договор за заем от 10.05.2017 г.; 2200 лв. главница по
договор за заем от 19.06.2017 г.; 5000 евро, с левова равностойност от 9789лв. по договор от
03.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземанията; 56,67 лв., представляваща лихва за забава за периода от
30.08.2017г. до 20.05.2021г. по договор за заем от 17.02.2017г.; 124,67 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 30.08.2017г. до 20.05.2021г. по договор за заем от 11.03.2017г.;
793,23лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017г. до 20.05.2021г. по
договор за заем от 10.05.2017г., както и 305,55 лв., представляваща неустойка по договор за
заем от 17.02.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД С. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл. 121, вх. А, ет. 8, ап. 38, да плати на И. Д. Д., ЕГН: **********,
съдебен адрес: гр. София, ул. Сердика № 23, сумата в общ размер на 8200 лв.,
представляваща получена без основание сума, както следва: сумата от 1000 лв., преведена
на 19.01.2017 г. чрез банков паричен превод, сумата от 1000 лв., преведена на 03.10.2017 г.
чрез банков паричен превод, сумата от 4200 лв., преведена на 01.03.2018 г. чрез банков
паричен превод, сумата от 2000 лв., преведена на 06.07.2018 г. чрез банков паричен превод,
ведно със законната лихва от 27.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от общо 780лв., представляваща получена без основание сума,
от която: 400лв. преведена на 16.08.2017 г. чрез система за плащания ИЗИПЕЙ АД, сумата
от 160лв. преведена на 14.08.2017 г. чрез система ИЗИПЕЙ АД, сумата от 220лв. преведена
на 20.09.2017 г. чрез система ИЗИПЕЙ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл. 121, вх. А, ет. 8, ап. 38, да плати на И. Д. Д., ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. Сердика № 23, разноски по делото в общ размер на 1324лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6