Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ –
100 24.01.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На осми октомври 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1215 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1562 от
20.06.2019г., постановено по гр. дело № 4367/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас е допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти:
сграда с идентификатор 67800.504.45.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол, адрес на сградата – гр. Созопол, п.к. 8130, ул. „К. П.
В.“ № *, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.504.45, застроена площ – 61 кв.м., брой етажи – 3, предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, и гараж с идентификатор 67800.504.45.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, адрес на сградата
– гр. Созопол, п.к. 8130, ул. „К. П. В.“ № *, като гаражът е разположен в
поземлен имот с идентификатор 67800.504.45, застроена площ от 20 кв.м., брой
етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж между съсобственици – Н.С.Н. и А.Н.Н.
***, при квоти – ¾ идеални части за Н.С.Н. и ¼ идеална част за А.Н.Н..
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.Н.Н., с която се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта му, в която е
допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.45.1.2,
намиращ се в сграда с идентификатор 64800.504.45.1 и вместо него да бъде
постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен иска за делба на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67800.504.45.1.2. В жалбата се посочва, че
атакуваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на
материалния закон. Посочва се, че за да допусне делба на цялата триетажна
сграда, съдът е приел, че претенцията на жалбоподателя – А.Н. за придобиване на
процесното жилище на втория етаж от къщата въз основа на давностно владение е
неоснователна, като неправилно е прието, че началният момент на манифестираното
намерение за своене на процесния имот е от 2009г., тъй като тогава е прекратена
съсобствеността в поземления имот, в който са построени две сгради. В жалбата
се посочва, че по делото е доказано, че А.Н. е манифестирала намерението си за
своене като свой имот процесното жилище по отношение както на съделителя Н.Н.,
така и по отношение на неговия брат З. Н. и съпругата му М. Н. още от 2007г. и
това обстоятелство се установява от дадените свидетелски показания. В жалбата
се посочва, че А.Н. е започнала да упражнява фактическа власт върху жилището на
втория етаж, без да се съобразява с правото на баща си и това е станало чрез
отнемане на владението на другия съсобственик и неговото недопускане да ползва
имота съобразно идеалните му части, поради което и следва, че е придобила по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, тъй като е превърнала
с едностранни действия държането им във владение и от съсобственик съвладелец
се е превърнала в съсобственик владелец.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивницата чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че
следва да бъде уважена.
Ответната страна по
въззивната жалба – Н.С.Н. депозира по делото писмен отговор, в който посочва,
че атакуваното от въззивната страна А.Н. решение е правилно и законосъобразно,
постановено при спазване както на процесуалните, така и на материално правните
норми. Посочва се, че съсобствеността между страните по делото е категорично
установена. Посочва се, че оплакването на въззивната страна, че съдът не й
уважава претенцията за придобиване на имота по давност на обитавания към
настоящия момент жилищен етаж е неоснователно, незаконосъобразно и не
кореспондира със събраните по делото доказателства, тъй като не е налице
законен десетгодишен срок по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а и не е налице
изискващото се явно, спокойно и несъмнено владение в полза на въззивната страна
– Н. - в този срок – същата е отсъствала от гр. Созопол, както и от Република
България, а до идването си в гр. Созопол с детето през 2015г. същата е живяла в
стая на третия етаж. Посочва се, че А.Н. се е самонастанила на втория етаж
въпреки несъгласието на баща си, който през тези години е заплащал
консумативите за цялата къща. Претендира се да бъде оставена без уважение въззивната
жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
В съдебно заседание
ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен
съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на
закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Н.С.Н.
против А.Н.Н., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по
отношение на следните недвижими имоти – триетажна жилищна сграда с
идентификатор 67800.504.45.1, изградена в гр. Созопол в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.45, със застроена площ от 61 кв.м. на три етажа,
находяща се на улица „К. П. В.“ № *, както и да бъде допусната делба по отношение на недвижим имот,
представляващ гараж с идентификатор 67800.504.45.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол, изграден до жилищната сграда в поземлен
имот с идентификатор 67800.504.45, със застроена площ от 20 кв.м. и адрес – гр.
Созопол, ул. „К. П. в.“ № *.
С допълнителна
молба ищецът е посочил, че придобивното основание на процесната триетажна
жилищна сграда е по наследство – след смъртта на съпругата на ищеца – Х. Н.,***
и майка на ответната страна – А.Н. и извършена през 2009г. доброволна делба страните
по делото са придобили ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответната
страна от процесните недвижими имоти.
По делото е
депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на А.Н.Н. на дата –
11.09.2018г., в който се посочва, че предявеният иск от Н.С.Н. иск е допустим и
основателен, като изрично се признава, че страните по делбата са съсобственици
на процесните имоти при посочените квоти – ¼ ид.ч. за нея самата и
¾ ид.ч. за ищеца – Н.Н.. В отговора на исковата молба се посочва, че при
непостигане на съгласие и доброволно уреждане на спора, свързан с делбата на
имотите следва да бъде допусната делба на посочените имоти при посочените
квоти.
В открито съдебно
заседание, проведено на 15.11.2018г. – ответната страна – А.Н. чрез своя
процесуален представител е направила възражение за придобиване по давност по
отношение на втория етаж от процесния недвижим имот, която е започнала да тече
от 27.04.2007г. и до момента на предявяване на иска и претендира предявеният
иск за делба да бъде отхвърлен.
По делото е
представен Нотариален акт № * от 19.05.1982г. по описа на Нотариус при Районен съд –
Бургас, от който е видно, че С. Н. К.дарява на синовете си Н.С.Н. и З. С.Н.
собствения си недвижим имот, представляващ празно дворно място от 300 кв.м., съставляващо
парцел ХІV-590 в кв. 59 по плана на гр. Созопол срещу задължението им да
осигурят за ползване на него и съпругата му до края на живота им две стаи от
бъдещата сграда, която ще построят в имота.
По делото е
представено Удостоверение за наследници № * от 18.06.2003г., изд. от Община Созопол, от което е видно, че Х. Б. Н. е починала на 25.05.2003г. и е оставила за свои
законни наследници – Н.С.Н. – неин съпруг и А.Н.Н. – нейна дъщеря.
По делото е
представен Нотариален акт № * от
16.04.2004г.,нот. Дело № */2004г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че Н.С.Н.
е продал на непълнолетната си дъщеря А.Н.Н. следния недвижим имот – ½
ид.ч. от празно дворно място (без постройките), находящо се в гр. Созопол,
цялото с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел І-589 в кв. 47 по плана на гр.
Созопол, който е бивш парцел ХІV-590 в бивш кв. 59 по стар план на гр. Созопол.
По делото е
представен писмен Договор за доброволна делба на сгради от 28.12.2009г. с
нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията при Районен съд
– Бургас, от който е видно, че в общ дял на З. С.Н. и М. Д. Н. в режим на съпружеска имуществена общност е
поставен недвижим имот с идентификатор 67800.504.45.2, а в общ дял на Н.С.Н. и А.Н.Н.
е поставен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 67800.504.45.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.45 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, с
предназначение на сградата – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
68 кв.м. и брой етажи – 3, както и недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор 67800.504.45.3, разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.504.45 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Созопол, с адрес на имота – гр. Созопол, ул. „К. П. В.“ № *, предназначение на сградата – друг вид сграда,
застроена площ от 20 кв.м. брой етажи – 1. Видно от представения Договор за
доброволна делба, същият е подписан от всички съделители, както и от Нотариус с
район на действие – Районен съд – Бургас.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от 02.04.2019г., от неоспореното заключение на
която е видно, че за застрояването на имота с идентификатор 67800.504.45 . бивш
УПИ І-589 в кв. 47 по плана на гр. Созопол, че на 17.05.1982г. е одобрен проект
за изграждане на процесната жилищна сграда, находяща се в гр. Созопол, ул. „Л.
б.“ *и е за „Жилищна сграда Н.С.Н. и З. С.Н.“, а издадената скица с виза № */26.09.2000г. не е за изграждане на жилищната сграда,
а „важи за проектиране на пристройка и надстройка за триетажна жилищна сграда“.
На основание чл. 34, ал. 1 от
Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
От събраните по делото
доказателства се установява, че въз основа на сключен Договор за дарение на
недвижим имот с Нотариален акт № *от 19.05.1982г. по
описа на Нотариус при Районен съд – Бургас С. Н. К.е дарил на своите двама
синове - Н.С.Н. и З. С.Н. собствеността на недвижим имот, представляващ празно
дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцел ХІV-590 в кв. 59 по плана на гр.
Созопол срещу задължението им да осигурят за ползване на него и съпругата му до
края на живота им две стаи от бъдещата сграда, която ще построят в имота.
От представеното по
делото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява и
обстоятелството, че за застрояването на имота с идентификатор 67800.504.45
- бивш УПИ І-589 в кв. 47 по плана на гр. Созопол, на 17.05.1982г. е одобрен
проект за изграждане на процесната жилищна сграда, находяща се в гр. Созопол, ул.
„Л. б.“ *и е за „Жилищна сграда Н.С.Н. и З. С.Н.“, а издадената скица с виза № */26.09.2000г. не е за изграждане на жилищната сграда,
а „важи за проектиране на пристройка и надстройка за триетажна жилищна сграда“.
При това положение, съдът приема, че към 2000г. сграда, която е била предмет на
одобрения на 17.05.1982г. проект за изграждане на процесната жилищна сграда,
находяща се в гр. Созопол, ул. „Л. б.“ *вече е била изградена и тъй като
двамата братя са собственици на недвижимия имот, в който сградата е построена,
то с построяването си тя е възникнала в техния патримониум. По делото не се
спори, че към момента на изграждането на сградата Н.С.Н. е имал сключен
граждански брак с Х. Б. Н.,***, поради което и следва
да се приеме, че собствеността върху построената сграда е възникнала при
условията на съпружеска имуществена общност.
От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че съпругата на Н.С.Н. и майка
на А.Н.Н. е починала на 25.05.2003г. и е оставила за свои законни наследници
именно своя съпруг и своята дъщеря. При положение, че както бе отбелязано
по-горе собствеността върху построената сграда е възникнала при условията на
съпружеска имуществена общност за Н.С.Н. и Х. Б. Н.,***, то следва да се
приеме, че със смъртта на съпругата съпружеската имуществена общност се е
прекратила и е възникнала обикновена съсобственост по отношение на сградата,
като ½ ид.ч. от сградата е останала в патримониума на Н.С.Н., а притежаваната
от починалата му съпруга ½ ид.ч. от сградата е преминала в патримониума
на нейните двама наследници, при квоти от по ½ ид.ч. за Н.С.Н. (тоест
¼ ид.ч. от цялата сграда) и ½ ид.ч. за А.Н.Н. (тоест ¼
ид.ч. от цялата сграда).
От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че по силата на Договор за
покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № * от 16.04.2004г., нот. дело № */2004г. по
описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, Н.С.Н. е продал
на непълнолетната си дъщеря А.Н.Н. следния недвижим имот – ½ ид.ч. от
празно дворно място, находящо се в гр. Созопол, цялото с площ от 300 кв.м.,
съставляващо парцел І-589 в кв. 47 по плана на гр. Созопол, който е бивш парцел
ХІV-590 в бивш кв. 59 по стар план на гр. Созопол, като изрично от предмета на
договора са изключени постройките, поради което и съдът намира, че по силата на
сключения договор правото на собственост върху изградената сграда е останало в
патримониума на Н.С.Н..
От събраните по
делото доказателства се установява и обстоятелството, че въз основа на сключен
писмен с нотариална заверка на подписите на Договор за доброволна делба на
сгради от 28.12.2009г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Бургас
З. С.Н. и неговия брат – Н.С.Н. са поделили съществуващата изградена с два отделни
входа триетажна жилищна сграда и в общ дял на Н.С.Н. и А.Н.Н. е поставен недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор 67800.504.45.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 67800.504.45 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол, с предназначение на
сградата – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и брой
етажи – 3, както и недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
67800.504.45.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.45
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Созопол, с адрес на имота – гр. Созопол, ул. „К. П. В.“ № *, предназначение на
сградата – друг вид сграда, застроена площ от 20 кв.м. брой етажи – 1.
При това положение, съдът
намира, че квотите в съсобствеността по отношение на недвижимия имот, който се
претендира да бъде допуснат до делба между Н.С.Н. и неговата дъщеря – А.Н.Н. са
както следва: ¾ ид.ч. за Н.С.Н. и ¼ за А.Н.Н..
По отношение на направеното
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на един от обектите в
сградата с идентификатор 67800.504.45.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.45 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол, съдът намира следното:
На основание чл. 133, ал. 1
от ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ
или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
С оглед приетото в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело №
1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ правото на ответната страна да направи
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност се преклудира с
изтичането на срока за отговор на исковата молба. ВКС на РБ приема, че такова
възражение би могло да се направи и в един по-късен момент, само ако страната
по обективни причини не е могла да го направи със самия отговор на исковата
молба. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответната страна с
изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и
погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по
естеството си не могат да се основат на нововъзникнал факт, тъй като с
предявяване на иска давността се прекъсва.
Мотивиран от изложеното и
като предвид обстоятелството, че ответната страна – А.Н. не е направила
възражение за изтекла в нейна ползва придобивна давност по отношение на
недвижим имот с идентификатор 67800.504.45.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол в отговора на исковата
молба, а го е направила в първото по делото заседание, настоящият състав
намира, че това възражение е преклудирано и не е следвало да бъде обсъждано от
страна на първоинстанционния съд. Основните възражения на А.Н., изложени във
въззивната жалба за неправилност на атакуваното решение, с което съдът е
допуснал до делба процесния недвижим имот са именно свързани с направеното възражение за
изтекла в нейна полза придобивна давност и също не могат да бъдат обсъждани.
Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че от представените по делото доказателства безспорно
се установява, че между страните е налице съсобственост при посочените по-горе
квоти, поради което и делбата следва да бъде допусната между тях по отношение
на всички обекти в сградата.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил районния съд (независимо от обстоятелството, че е разгледал
направеното възражение за изтекла в полза на ответната страна А.Н.), БОС
намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната
жалба и да му бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер на
200 лева, представляваща възнаграждение за адвокат, което – видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (лист 17 от
въззивното производство) е изплатено в брой.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1562 от 20.06.2019г., постановено по гр. дело № 4367/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта му, в която е допусната делба
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.45.1.2, намиращ се в
сграда с идентификатор 64800.504.45.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол.
В останалата му
част Решение № 1562 от 20.06.2019г., постановено по гр. дело № 4367/2018г. по описа на Районен съд – Бургас не е атакувано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр . Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 1 –
адвокат Свилен Цонев да заплати на Н.С.Н.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес –
гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет. 1, десен офис – адвокат Христо Спиров. сума в
размер от 200 (двеста) лева, представляваща направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.