№ 50496
гр. С, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110134212 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. К., чрез адв. Р. и адв.
Г., срещу М. П. И..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на апартамент № 26, находящ се в гр. С, ********* а ответникът обитавал
намиращия се в същата сграда апартамент № 30. Излага доводи, че от началото на 2022 г.
ответникът отглеждал в апартамента си голямо куче, което по цял ден стояло затворено в
имота. Твърди, че кучето на ответника създавало значителни неудобства и притеснения на
живущите в етажната собственост, тъй като същото лаело и вдигало шум непрекъснато.
Сочи, че ответникът отсъствал през деня и не извеждал редовно кучето, като с действията си
нарушавал изискванията на чл. 12 и чл. 35 ЗЗЖ вр. с чл. 149, ал. 1 и ал. 3 ЗВМД, както и на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни
компаньони, свързани с техните физиологически и поведенчески особености. Твърди, че с
оглед изложеното били подадени съответните сигнали и жалби до Столична община и
БАБХ, като при проведено Общо събрание на Етажната собственост от 13.05.2023 г. било
прието решение за извеждане на кучето от апартамент № 30. Сочи, че ответникът не оказвал
никакво съдействие и нямал намерение да уреди доброволно отношенията си с живущите в
сградата. Твърди, че шумът от кучешкия лай достигал до апартамента й, което й създавало
дискомфорт и безпокойство, като възпрепятствало нормалния сън и почивка на малолетното
й дете, а също така й причинявало неразположения, свързани с високо кръвно налягане,
главоболие и общо нервно напрежение. Поддържа, че непрекъснатият лай на кучето на
ответника ограничавал и смущавал пълноценното ползване на жилището й. Счита, че
вследствие от непрестанния шум от имота, обитаван от ответника, била нарушена и
1
възможността й да ползва жилището си за отдих и почивка. Твърди, че ответникът не
осъществявал постоянен и непосредствен контрол над кучето си с цел защита на
спокойствието на живущите в блока. Сочи, че в периода от месец февруари 2022 г. до месец
май 2025 г., вследствие от бездействието на ответника, е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в тревожно разстройство, пристъпи на паника, понижена работоспособност и
социална активност. Счита, че ответникът следва да предприеме необходимите мерки за
отстраняване на шума и замърсяванията на общите части в сградата при отглеждането и
възпитанието на кучето си. Ето защо моли съда да осъди ответника да преустанови
отглеждането на кучето си по начин, по който има за последица надвишаване на нормалните
нива на шум в сградата, свързан с непрестанен и силен кучешки лай, както и да почисти
общите части на Етажната собственост, замърсени вследствие от физиологичните нужди на
животното, което водило до неприятни миризми в сградата, доколкото с бездействието си
ответникът създавал пречки на ищцата за ползването на имота й по предназначение.
Претендира също така осъждането на ответника за сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в периода от месец февруари
2022 г. до месец май 2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ф., е подал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че твърденията
на ищцата относно прекомерен и постоянен шум при отглеждане на кучето му били силно
преувеличени. Оспорва да е извършил противоправно деяние във връзка с отглеждането на
домашен любимец. Сочи, че претендираното от ищцата обезщетение е завишено по размер и
не съответства на твърдените неудобства. Счита, че отглежда домашния си любимец при
спазване на законоустановените изисквания, като отрича твърденията относно прекомерен
шум. Твърди, че моментен дискомфорт от евентуален шум в отделни часове на деня не
следва да се квалифицира като възпрепятстване на нормалното ползване на жилището на
ищцата. Оспорва, че твърдените от ищцата неимуществени вреди са вследствие от кучешкия
лай. Излага доводи в подкрепа на твърдението му, че полага необходимите грижи при
отглеждането на домашния си любимец. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване следните
осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на М. П. И. да преустанови
действията, създаващи наднормен шум, вследствие от отглеждането на кучето си в
апартамент № 30, находящ се в гр. С, ********* с които без основание пречи на ищцата М.
И. К. да упражнява спокойно правото си на собственост върху апартамент № 26, находящ се
в гр. С, ж.к. „***********;
2/ иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за осъждане на М. П. И. да заплати на М. И. К.
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
смущаване на нейното спокойствие, създаване на пречки да извършва нормалните си
ежедневни дейности, нарушения на съня и негативни емоционални преживявания,
причинени в периода от м.02.2022 г. до м.05.2025 г., в резултат на непозволено увреждане от
бездействие, изразяващо се в невземане на мерки за ограничаване на шума от отглеждането
на куче в апартамент № 30, находящ се в гр. С, ж.к. „***********.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че М. П. И.
2
отглежда домашен любимец - куче в апартамент № 30, находящ се в гр. С, ж.к.
„***********.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 109 ЗС, че в нейна
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на неоснователно
въздействие от страна на ответника над обекта на правото й на собственост, което
ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото
предназначение.
УКАЗВА на ищцата, че за да се ангажира отговорността на ответника чл. 50 ЗЗД,
следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, както и допълнителният факт на причиняване на
вредите от животно, което е под негов надзор. По иска с правно основание чл. 50 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е претърпяла
описаните в исковата молба неимуществени вреди, вследствие от шума от кучешки лай на
отглежданото от ответника животно в апартамент № 30, находящ се в гр. С, ж.к.
„***********.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже възраженията
си, наведени с отговора на исковата молба, респ., че отглежда домашния си любимец в
съответствие с установените норми и правила.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищцата гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
дадат показания за обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК, като УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи молба по чл. 192 ГПК с препис за връчване на
третото неучастващо по делото лице – Българска агенция по безопасност на храните, в която
да конкретизира писмените доказателства, чието представяне претендира, както и да
обоснове относимостта им към спора.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
единствено на въпросите, формулирани в т. 3, б. „б“ и „г“ от исковата молба, както и на
следния въпрос на съда: Какви действия могат да бъдат предприети за ограничаване на
шума от кучешки лай, в случай че измерените нива на шум превишават съответните
изисквания?.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 500 лв., вносими от ищеца в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе
определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която
допуска съдебно-техническа експертиза, като вместо това ще остави без уважение това
доказателствено искане.
ДА СЕ ИЗПРАТИ искане до Министъра на здравеопазването за определяне в 1-
седмичен срок от уведомяването на специалист за извършване на измерване и оценката на
шума в околната среда, предизвикан от локални източници за извършване на експертиза, на
3
основание чл. 11, т. 3 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС).
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологична експертиза, която да отговори на
въпросите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в общ размер на 600 лв., от които 400 лв. вносими
от ищеца и 200 лв. вносими от ответника в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА всяка от страните, че ако не внесе определения депозит в указания
срок, съдът ще отмени определението, в частта, в която допуска съдебно-психологична
експертиза по въпросите на съответната страна, като вместо това ще остави без уважение
това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. М. Г., която да се уведоми след внасяне на определения
депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане до разпит на
четирима свидетели при режим на довеждане, тъй като същото не отговаря на изискванията
по чл. 156, ал. 2 ГПК. УКАЗВА на ответника, че в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението следва да конкретизира фактите, за установяването на които желае да бъдат
разпитани свидетели. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът ще
остави без уважение това доказателствено искане.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2026 г., от
15:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4