РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300502745 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Я. М. Д., чрез
назначения му особен представител, адв.Д. Б., против решение № 2999/02.07.2024г. по гр.д.
№ 4205/2023г. на ПдРС, XIX гр.с., с което жалбоподателят и другият ответник в
първоинстанционното производство М. И. М. са осъдени солидарно да заплатят на
Кооперация“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани-
Марица инвест“ сумата от 6063,07 лева- главница по договор за заем № ***г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска в съда на 22.03.2023г. до
пълното й изплащане; сумата 465,03 лева- договорна лихва за периода от 20.03.2022г. до
20.02.2023г.; сумата от 761,49 лева- неустойки за забава върху главницата за периода от
20.04.2022г. до 21.03.2023г. вкл.; сумата от 75,34 лева- неустойки за забава върху
договорните лихви за периода на забавата от 20.03.2022г. до 21.03.2023г., както и сумата от
4291,01 лв. за разноски за производството. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се уважените искове да са доказани по
основание, като се твърди, че не се установява да е отпуснат горепосочения заем и същият
да е усвоен от М. М.. Твърди се също така, че не се установява жалбоподателят да е
поръчителствал за задължението по договора за заем.
От въззиваемата Кооперация“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани- Марица инвест“ е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни доводи, като са обсъдени събраните доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от
Кооперация“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани-
Марица инвест“ против М. И. М. и Я. М. Д., с която са предявени обективно и субестивно
съединени искове е по чл. 79, вр. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
1
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 6063,07 лева-главница по договор за
заем № ***г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска в съда
на 22.03.2023г. до пълното й изплащане; сумата 465,03 лева- договорна лихва за периода от
20.03.2022г. до 20.02.2023г.; сумата от 761,49 лева- неустойки за забава върху главницата за
периода от 20.04.2022г. до 21.03.2023г. вкл.; сумата от 75,34 лева- неустойки за забава върху
договорни лихви, за периода на забавата от 20.03.2022г. до 21.03.2023г. В исковата молба се
твърди, че ищецът предоставя кредити на свои членове от средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът М. бил член
на коопорацията. В това му качество му бил предоставен заем по горепосочения договор в
размер от 3100 евро, подлежаща на връщане, съгласно погасителен план към договора. На
същата дата- ***г., бил сключен и договор за поръчителство между заемодателя и Я. Д. за
обезпечаване на вземанията по договора за заем. Предоставената в заем сума била усвоена
от заемателя на ***г., на каса. Същата следвало да бъде върната в срок до 20.02.2023 г., на
общо 11 вноски, от които 10 последователни равни месечни вноски от по 551,19 лева и една
вноска от 551,17 лева, платими на всяко 20-то число на месеца. Договорено било заплащане
на лихва за периода на договора в размер от 15 % годишна лихва в общ размер от 465,03
лева. В договора били предвидени такси във връзка със сключването и обслужването в общ
размер от 614,45 лева, които били платени от заемателя преди отпускане на заемната сума.
Не бил спазван погасителния план, като вноските не били заплащани своевременно, поради
което били начислени неустойки за забава на просрочените главници и възнаградителни
лихви.
От М. М. не е подаден отговор на исковата молба.
С подадения от Я. Д., чрез назначения му особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК,
отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Оспорва се
подписването на договора от Д. и усвояване на заемната сума. Заявено е възражение за
изтекла давност.
От приетите по първоинстанционното дело молба от 16.03.2022г., протокол от
29.03.2022г., договор за заем от ***г., РКО от същата дата и договор за поръчителство от
***г., се установява, че в качеството му на член- кооператор на М. е отпуснат заем в размер
от 3100 евро за срок до 20.02.2023г.. По договора за заем се дължат еднократна такса за
управление от 2,3 %, встъпителна вноска от 450 лева и годишна договорна лихва от 15 %.
Общата дължима сума е 3337,77 евро, платима на единадесет месечни вноски.
Предоставената в заем сума е усвоена в лева по желание на заемателя на ***г., в брой, което
обстоятелство се потвърждава и от приетото по делото на ПдРС заключение по ССЕ,
изготвено от вещо лице Д.К.. От заключението по ССЕ се установява също така, че няма
постъпили плащания за погасяване на главницата от 6063,07 лева и за договорната лихва за
периода на действие на договора в размер от 465,03 лева. На основание чл.18, ал.1 и ал.2 от
договора, клаузите по които предвиждат, че при частично или цялостно неплащане на
погасителни вноски, заемателят дължи 25 % върху просрочената главница и
възнаградителни лихви, е начислената неустойка върху главницата за периода 20.04.2022г.-
21.03.2023г. в размер от 7691,49 лева, както неустойка върху договорната лихва за периода
20.04.2022г.- 21.03.2023г. в размер от 75,34 лева. Неустойките също не са платени.
Договорът за заем е подписан и от името на жалбоподателя, в качеството му на
поръчител. Отделно на датата на сключване на договора за заем от него е подписан и
договор за поръчителство, по силата на който се е задължил спрямо въззиваемата
кооперация да отговаря солидарно със заемателя за задълженията му по договора за заем. По
първоинстанционното дело е прието и заключение по съдебно- почеркова експертиза,
изготвено от вещо лице М.С., от което се установява, че подписът на договора за заем,
положен за заемател, е изпълнен от М. М., а този за поръчител на договора за
поръчителство-от Я. Д..
Съобразно с горното съдът намира, че от жалбоподателя е поето задължение за
поръчителстване за задълженията на заемателя по валидно сключен договор за заем с
въззиваемата страна. Заемателят не е изпълнил задълженията си по договора за заем, като на
2
база на заключението по ССЕ се установява, че тези задължения са в претендирания от
заемодателя размер. Исковата молба, с подаването на която се прекъсва погасителната
давност, е от дата, последваща крайния момент на периода, за която са начислени главницата
и лихвите. От началния момент на този период до датата на подаване на исковата молба са
изтекли дори по- малко от три години. Не е налице основание да се счита, че каквато и да
било част от процесните вземания е погасена по давност. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата кооперация бъдат присъдени
направените от същата съдебни разноски за адв.възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство в размер от 1800 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2999/02.07.2024г. по гр.д.№ 4205/2023г. на ПдРС, XIX
гр.с., с което жалбоподателят Я. М. Д. и другият ответник в първоинстанционното
производство М. И. М. са осъдени солидарно да заплатят на
Кооперация“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани-
Марица инвест“ сумата от 6063,07 лева- главница по договор за заем № ***г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска в съда на 22.03.2023г. до
пълното й изплащане; сумата 465,03 лева- договорна лихва за периода от 20.03.2022г. до
20.02.2023г.; сумата от 761,49 лева- неустойки за забава върху главницата за периода от
20.04.2022г. до 21.03.2023г. вкл.; сумата от 75,34 лева- неустойки за забава върху
договорните лихви за периода на забавата от 20.03.2022г. до 21.03.2023г., както и сумата от
4291,01 лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА Я. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
Кооперация“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани-
Марица инвест“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Брезовска“№ 9, ет.1, сумата от 1800 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3