Решение по дело №1276/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20201320101276
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Видин, 14.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Видинският районен съд, гражданска колегия, 5- ти състав в публичното заседание на  двадесет и първи декември  през две  хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                Председател: Тодор Попиванов

 

        при секретаря Милена Евтимова след като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1276 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 150 от СК за увеличение на издръжка.

        Предявен е иск от Д.Т.Д., действащ със съгласието на майка си А.Б.Я., и двамата от с.Г.Л., обл.София, против Т.Д.Ц. ***, за увеличение на присъдена издръжка.

        Претендира се увеличение на определената издръжка на  непълнолетното дете Д.Т.Д. от 110.00 лева  месечно на 250.00 лева месечно. Посочва се, че обстоятелствата, при които е определена издръжката са се променили, защото са се увеличили нуждите на детето, което е ученик в 11 клас, а оттук и разходите му. Посочено е, че майката е безработна, а бащата реализира висок и постоянен доход  и няма задължения за издръжка към други лица.

        Ответникът, в законния едномесечен срок е оспорил иска по размер. Посочил е, че до началото на м.Юни 2020г. е работил по трудово правоотношение, но към момента е безработен. Посочил е, че независимо, че майката на ищеца е безработна, същата е в трудоспособна възраст. Оспорил е представеното доказателство, че е безработна. Заявил е готовност да заплаща увеличен размер на издръжката около минималния такъв до 160.00 лева месечно.   

        По делото са събрани писмени доказателства. Представен е социален доклад от Д”СП” – Видин и Д“СП“ - Сердика.

        След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        От приложения заверен препис на решение № III-86-47 от 19.03.2010г.  по гр.д. № 3159/2008г. по описа на Софийски районен съд е видно, че бракът на родителите не непълнолетния ищец е прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права върху детето Д.Т.Д., роден на ***г. е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 70.00 лева, считано от влизане в сила на решението. Страните не спорят, че размерът на тази издръжка е увеличен на 110.00 лева месечно с определение от 10.12.2012г. по гр.д. № 19982/12г. по описа на СРС III – то ГО 80 състав, с което е одобрена спогодба между страните.

        От представената служебна бележка, изд. от НПГПТО „М.В. Ломоносов“ – София, се установява, че непълнолетното дете е записано като редовен ученик в 11 клас за учебната 2019/2020г.  

        Установява се също от представените писмени доказателства, че майката на ищеца през 2019г. е била регистрирана като безработна, но към момента  работи по трудово правоотношение, а бащата е безработен и има регистрация в Д “Бюро по труда“ – Видин, считано от 09.06.2020г., видно от Разпореждане № 051-00-1768-1 от 17.06.2020г., изд. от ТП на НОИ – Видин.

        Социалният работник в изготвения социален доклад на 01.09.2020г.  от Д”СП” – Сердика е посочил, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката. Бащата заплаща определената издръжка от 110.00 лева. Майката не работи от една година, тъй като е била съкратена.

        Социалният работник в изготвения социален доклад на 04.09.2020г.  от Д”СП” –Видин е посочил, че между бащата и детето няма емоционална връзка. Бащата е безработен и получава обезщетение за безработица.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, следното от правна страна:

        Страните не спорят, че последното изменение на издръжката на детето е било през 2012г. като размерът е увеличен на 110.00 лева месечно. От тогава до предявяване на исковата молба – 07.04.2020г. , е  изминал период от около осем години.

        Детето Д.  е навършил 17 години и е ученик в 11 клас. Майката е поела изцяло  грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а бащата заплаща определената издръжка от 110.00 лева месечно.

        Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с възможностите му да дава издръжка. Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС  по гр. д. 1654/2010г).

        Безспорно е, че за период от около осем години нуждите на детето са се увеличили доколкото се е увеличила възрастта, поради което са необходими средства във връзка с обичайното му отглеждане – закупуване на храна, облекло, учебници, помагала.

        Не е спорно, че основните грижи за детето се полагат от майката поради което върху нея пада и по - голяма част от отговорността за отглеждането и възпитанието. На бащата е възложено грижата за детето да бъде предоставяна в паричен еквивалент.

        При определяне размера на издръжката, следва да се вземат предвид както висшите интереси на детето, така и възможността на родителите да дават такава, защото определяне на една непосилна издръжка няма да доведе до целения ефект същата действително да бъде изплащана. Необходимо е да се постигне баланс при отчитане интереса на детето и определяне на издръжката, защото противното би означавало  да се наруши социалния минимум за живот на  даващия издръжка.

         От събраните по делото доказателства, се установи, че майката работи по трудово правоотношение, като размера на доходите ѝ не се установи,  а бащата, считано от м. 06.2020г. е безработен. Родителите на детето са в активна трудоспособна възраст и са длъжни да реализират доходи от трудова дейност. Задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно.

        При определяне размера на издръжката, съдът следва да вземе предвид както възрастта и нуждите на детето, така и доходите на родителите, и да съобрази всички тези обстоятелства като вземе предвид, че минималната месечна  издръжка за дете  съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК за  2021г.  е  162.50 лева.  В случая, издръжката на детето е под минималния такъв и не е променяна осем години. Обстоятелството, че ответникът полага грижи за майка си,  не може да изключи по никакъв начин задължението му да полага такива и за собственото си дете, в случая чрез даване на месечна издръжка в адекватен размер.

        Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав  приема, че за цялостната издръжка на детето Д., който към момента на предявяване на исковата молба е на 17г. са необходими месечно по 300.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща по 170.00 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, следва да бъде от датата на предявяване на иска - 07.04.2020г. Този размер, съдът определи като отчита факта, че бащата е безработен и доходите му са в минимален размер.

        Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетното дете Д. в размер на 170.00 лева, считано от 07.04.2020г., ведно със законната лихва при забава, като иска до пълния претендиран размер до 250.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като недоказан.

        Предвид изхода на делото, ответникът  ще следва да бъде осъден да заплати ДТ върху увеличения размер на издръжката от 86.40 лева.

                На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

        Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯВА размера на месечната издръжка, която Т.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, който следва да заплаща на детето си Д.Т.Д., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА този размер от 110.00 лева на 170.00 лева месечно.

         ОСЪЖДА Т.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Д.Т.Д., ЕГН *********, действащ със съгласието на майка си А.Б.Я. с ЕГН **********, и двамата от с.Г.Л., обл.София,  месечна издръжка в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, считано от 07.04.2020г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава, като искът до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 250.00 лева месечноОТХВЪРЛЯ като недоказан.

        ОСЪЖДА Т.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ВРС сумата от 86.40 / осемдесет и шест лв. и четиридесет ст./ лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

        ОСЪЖДА Т.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на адвокат З.Н.от САК, със съдебен адрес:***, банкова сметка ***, разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 300 /триста/ лева.

        ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на издръжката.

 

        Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: