№ 1338
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.222,ал.2 Закон за публичното
предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, обнародван ДВ бр.114 от 30.12.1999г., в
сила от 31.01.2000г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “*****”АД, подадена срещу наказателно
постановление №***, издадено на ***година от заместник-председател на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление”***”, с което
на основание чл.221,ал.8,т.7,предл.първо вр. ал.6 ЗППЦК, на юридическото
лице е наложена “имуществена санкция”, в размер 12 000лв., за осъществен
състав на административно нарушение по чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, изразило
се в това, че в качеството на емитент на ценни книжа, задължено с решение
№*** от ***година на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”***”, т.е. като приложена принудителна административна мярка,
в срок 5работни дни от получаването на решението, конкретно на ***година,
да представи в КФН, посредством единна система за предоставяне на
информация по електронен път E-REGISTER, т.е. по реда на чл.100т,ал.4 вр.
1
ал.1,изр.първо,предл.първо ЗППЦК, годишен консолидиран финансов отчет
за дейността си за 2019година, като не се е съобразило с така приложената
принудителна административна мярка, на 17.09.2020година, т.е. в деня,
следващ крайната дата от 5-дневния срок, в град София, е осъществило
състава на посоченото административно нарушение.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно и неправилно,
при превратно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни и
процесуалноправни разпореди, алтернативно за изменяване на същото, в
насока намаляване до предвидения минимум на наложената
административнонаказателна санкция. Без да се оспорва по същество
извършването на констатираното нарушение, е налице позоваване на
обективи фактори за неизпълнението на задължението по чл.100т,ал.4 вр. ал.1
вр. чл.100н,ал.2 ЗППЦК, както несъобразяването с приложената
принудителна административна мярка, от гл.т. възможност за спазването на
предвидените срокове, поради усложнената в страната епидемична
обстановка, обуславяща и влошаване на икономическата такава, както са
развити съображения за несъответност, от гл.т. цели на административното
наказване, между констатираното, оценено като административно нарушение
и наложената санкция, като тежест, както за “маловажност” на случая, по
смисъла на чл.28 ЗАНН, основно по причина, че регулираната информация,
макар и след срока, е била разкрита на надзорния орган.
Пред съда санкционираното юридическо лице ”*****”АД, в
процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, приложено
като лист 31 от делото, в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата
без уважение и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление,
изразявайки, включително чрез депозирани “писмени бележки” /лист 36-37 от
делото/, становище за несъмнена установеност на констатираното и
квалифицирано като административно нарушение, за което законосъобразно
2
и правилно, при коректно прилагане на относимите материалноправни и
процесуалноправни разпоредби, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, в т.ч.
при коректна индивидуализация на наложената санкция, а в същото време е
обоснована неоснователността на доводите от защитната теза на
жалбоподателя, включително за приложимост по казуса на разпоредбата на
чл.28 ЗАНН, по който въпрос още наказващият орган е заявил позицията си,
видно от съдържанието на атакуваното наказателно постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран, съобрази становището на представляващия по пълномощно
въззиваемата страна, изразено за целите и в хода на образуваното съдебно
производство и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се потвърждава, че към 2019година, а и във
времето след това, съществувал, надлежно регистриран, правен субект с
фирма/наименование “*****”, в правната форма на акционерно дружество
/АД/ и с ЕИК ****, което дружество и било вписано в регистъра, воден от
КФН, на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. В това
качество и реализирайки дейността си, юридическото лице следвало да
съблюдава изискванията, обективирани в разпоредбите на ЗППЦК и
нормативните актове по прилагането му, сред които това за разкриване на
регулирана информация, като “*****”АД, в качеството на емитент на ценни
книжа, задължено да изготвя консолидиран финансов отчет за дейността си,
следвало да прави това публично и в срок до 120дни от завършването на
съответната финансова година, по аргумент от разпоредбата на чл.100н,ал.2
ЗППЦК, включително на КФН, като надзорен орган и то по електронен път,
съобразно предвиденото по чл.100т,ал.4 ЗППЦК, конкретно в E-REGISTER,
при съблюдаване на определени изисквания за форма, съдържание, начин и
ред, очертани в подзаконов нормативен акт. Конкретно за финансовата
2019година, при действието и на разпоредбите на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020година и за преодоляване на
последиците, обнародван ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., в
3
частност на правилото, обективирано в разпоредбата на §45,т.2 от
Преходните и Заключителни разпоредби към закона, срокът за разкриване на
регулираната информация по чл.100н,ал.2 ЗППЦК бил до 31.07.2020година, в
рамките на който обаче дружеството жалбоподател реализирало бездействие.
При това положение с решение №*** от ***година на длъжностно лице,
осъществяващо функциите на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”***” и подлежащо на незабавно изпълнение, на практика в
рамките на административно производство по отношение на дружеството
жалбоподател била приложена принудителна административна мярка,
конкретно на основание чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, като “*****”АД, в
качеството на емитент на ценни книжа и адресат на задължението по
чл.100н,ал.2 ЗППЦК, било задължено в срок 5работни дни от получаването на
решението за прилагането на принудителната административна мярка, да
представи на КФН по електронен път, в частност в E-REGISTER, съобразно
изискването на чл.100т,ал.4 вр. ал.1,изр.първо,предл.първо ЗППЦК,
регулирана информация по чл.100н,ал.2 ЗППЦК, конкретно годишен
консолидиран финансов отчет за дейността за 2019година. Така издаденото
решение за прилагане на принудителна административна мярка първоначално
с писмо, изх.№***/***г. по описа на КФН, било изпратено като пощенска
пратка на адреса на седалището и управление на дружеството жалбоподател,
актуален, считано от 12.06.2020година, а и към времето на изпращането на
кореспонденцията - град София, бул.“****” №****, бизнес сграда“***”, ет.**,
която не била получена от адресата, а това /предоставянето на решението за
прилагане на принудителна административна мярка/ се случило на ***година,
“на ръка” от свидетел М.Ч. - длъжностно лице при КФН, удостоверено
/получаването на документа/ с подписите на двете физически лица - г-жа
М.А. и г-н С.П., упражняващи само заедно представителната власт по
отношение на “*****”АД. От страна на дружеството решението за прилагане
на принудителна административна мярка не било атакувано, нито били
предприети активности в насока отправяне на искане за удължаване на срока,
даден за изпълнение на задължението, предмет на принудителната
административна мярка, а в същото време и в дадения 5-дневен срок, броим в
работни дни, започнал да тече от 10.09.2020година - четвъртък, работен и
присъствен ден, респ. и според правилата за броене на сроковете, изтекъл на
***година - сряда, работен и присъствен ден, задължението, предмет на
4
самата мярка, не било изпълнено, т.е. “*****”АД, в качеството на емитент на
ценни книжа, не предоставило дължима регулирана информация, конкретно
представляваща годишен консолидиран финансов отчет за дейността за
2019година на надзорния орган КФН по електронен път, конкретно чрез E-
REGISTER.
Констатациите в посочения смисъл били направени в рамките на
регулярна проверка, осъществена от свидетел М.Ч., заемаща длъжност главен
експерт в Отдел”***” в Дирекция”***” на Управление”***” при надзорния
орган КФН, съобразно компетентността, дадена й със заповед №З-249 от
20.10.2020година на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”***”, включително при непосредствена ангажираност на
свидетелката и в процедурата по връчването на решението за прилагане на
принудителна административна мярка.
Като резултат и на база отправена покана, изх.№*****г. по описа на
КФН, на ****година свидетел М.Ч. - длъжностно лице при КФН, в
присъствието на двама свои колеги, пристъпила към образуване на
административнонаказателно производство, със съставянето срещу
“*****”АД на акт №*** за установяване на административно нарушение по
чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, от фактическа страна деянието описано като
изразило се в това, че към 17.09.2020година, в град София, в качеството на
емитент на ценни книжа, вписано в регистъра на публичните дружества и
другите емитенти на ценни книжа, воден от КФН, “*****”АД не е съобразило
приложена спрямо него принудителна административна мярка по
чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, конкретно приложена с решение №*** от ***година
на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”***”, в срок
5работни дни, считано от получаване на решението, конкретно от ***година,
изтекъл на ***година, да представи в КФН по електронен път, което не било
сторено и към времето на образуването на административнонаказателното
производство и съобразно изискванията по чл.100т,ал.4 вр. ал.1 ЗППЦК,
годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2019година по
чл.100н,ал.2 ЗППЦК. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис
от него бил връчен на надлежно представляващите по закон санкционираното
юридическо лице, също взели участие в процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, а и на същата дата -
****година. При положение, че от страна на представляващите по закон
5
“*****”АД в процедурата по образуване на административнонаказателното
производство не били направени възражения, надлежно документирани, а от
страна на юридическото лице, макар да било упражнено правото на писмени
възражения по акта в срока по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, които
обаче не били приети за основателни, както и били предприети активности по
предоставяне на КФН на регулираната информация, конкретно
представляваща консолидирания финансов отчет за дейността на дружеството
за 2019година, конкретно на **година, но чрез деловодната система на КФН,
а не чрез E-REGISTER, въз основа на акта, на ***година заместник-
председател на КФН, ръководещ Управление”***”, издал атакуваното
наказателно постановление №***, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на “*****”АД, чрез налагането
на “имуществена санкция”, в размер 12 000лева, на основание
чл.221,ал.8,т.7,предл.първо вр. ал.6 ЗППЦК, за осъществения състав на
административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна по
идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за
неговото установяване, оценено и като “системно” по смисъла на §1,т.18 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗППЦК.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата,
възприети в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на
свидетел е разпитана актосъставителката М.Ч., както са приобщени писмени
материали - писмени възражения по акта, депозирани на основание
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, писмо-покана, отправено до
дружеството жалбоподател за образуване на административнонаказателно
производство, изх.№*****г. по описа на КФН, писмо, изх.№***/***г. по
описа на КФН, адресирано до дружеството жалбоподател, ведно с
приложение, представляващо решението №*** от ***година на заместник-
председател на КФН, ръководещ Управление”***”, за прилагане на
принудителна административна мярка, ведно с материали, потвърждаващи
получаването на решението от представляващите по закон дружеството
жалбоподател, данни от деловодна система на КФН за постъпила от
дружеството жалбоподател документация на **година, в т.ч. годишен
консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството за 2019година,
разпечатка от електронен регистър и картотека на КФН, касаеща “*****”АД,
заверен препис от наказателно постановление №**/***г., издадено на
6
“*****”АД от заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”***”,
в т.ч. с отбелязана дата на влизане в сила, с което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице на
основание чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, за извършено на
30.11.2019година нарушение по чл.100е,ал.2,предл.второ вр.
ал.1,т.2,предл.второ ЗППЦК, заверен препис от наказателно постановление
***/***г., издадено на “*****”АД от заместник-председател на КФН,
ръководещ Управление”***”, в т.ч. с отбелязана дата на влизане в сила, с
което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическото лице на основание чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2
ЗППЦК, за извършено на 30.11.2019година нарушение по
чл.100е,ал.2,предл.последно вр. ал.1,т.2,предл.второ ЗППЦК, заверен препис
от наказателно постановление №***/***г., издадено на “*****”АД от
заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”***”, в т.ч. с
отбелязана дата на влизане в сила, с което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице на
основание чл.221,ал.8,т.2 вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, за извършено на
30.11.2019година нарушение по чл.100е,ал.2,предл.първо вр.
ал.1,т.2,предл.второ ЗППЦК и заповед №З-249 от 20.10.2020година на
заместник-председател на КФН, ръководещ Управление“***”, имаща
отношение към установяване компетентността на актосъставителя, както
приложена в хода на съдебното производство, служебно направена,
конкретно на 10.11.2021година, справка от Търговски регистър за актуално
състояние на “*****”АД, с проследяване извършените и вписани промени,
касаещи седалището и адреса на управление на дружеството и лицата,
осъществяващи представителството на дружеството /лист 20-25 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, доводите в
жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение и начин на
установяване, съдът счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на
обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на
всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ.
преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната свидетелка, ангажирана с образуването на
административнонаказателното производство, в качеството на
актосъставител, но и с извършването на проверката, в рамките на която е било
7
установено самото нарушение, както с процедурата по връчването на
решението за прилагане на принудителната административна мярка,
обсъдени самостоятелно, но и във връзка с писмените материали, приобщени
като писмени доказателства, установяват достатъчно убедително и
еднопосочно гореизложената фактическа обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се
очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съдът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата.
Само за прецизност на изложението следва да бъде отбелязано освен
това, че с подаването на жалбата санкционираното лице е изразило
несъгласие с атакуваното наказателно постановление, но е сторило това по
начин, без по същество посочените от органите на
административнонаказателното производство фактически констатации да са
били оспорени.
Именно при това положение, от формираната доказателствена
съвкупност, според съда става недвусмислено ясно как е било констатирано
самото нарушение, това, че в качеството на емитент, вписано в регистър,
воден от КФН на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа,
дружеството жалбоподател е било адресат преди всичко на задължението да
разкрие на КФН, при това по електронен път и чрез E-REGISTER, регулирана
информация, конкретно годишен консолидиран финансов отчет за дейността
си за 2019година, което е следвало да бъде сторено през 2020година в срок до
31.07.2020година, тъкмо защото съобразено с обявената и действаща в
Република България извънредна епидемична обстановка и за преодоляване на
последиците от действалото преди това извънредно положение на
територията на страната във връзка с епидемията от КОВИД-19, на първо
време нормативно, с разпоредбата на §45,т.2 Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020година и за преодоляване на последиците, срокът по
чл.100н,ал.2 ЗППЦК е бил удължен, но при положение, че не е бил спазен, с
решение, надлежно връчено на представляващите по закон дружеството
жалбоподател, по отношение на последното е била приложена принудителна
8
административна мярка, вменяваща на “*****”АД задължение да предостави
на надзорния орган конкретната регулирана информация в ясно указан срок,
съотв. началният и краен моменти, очертаващи този срок, в рамките на който
обаче, а и към времето на образуването на административнонаказателното
производство, при положение от друга страна, че не се установява от
дружеството да е било отправено искане за удължаване на срока, даден с
приложената принудителна административна мярка, нито да е било атакувано
решението за налагането на самата мярка, задължението, вменено чрез
приложената принудителна административна марка не е било изпълнено,
което е било сторено едва на **година, т.е. със значително закъснение, като
изпълнението на задължението и е било неточно, тъй като годишният
консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството жалбоподател за
2019година е бил представен в КФН не по указания начин - чрез електронната
система E-REGISTER, а чрез деловодната система на надзорния орган.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на представляващите по закон
санкционираното лице на 13.05.2021година, а жалбата следва да се приеме
депозирана по електронен път при административнонаказващия орган на
датата 20.05.2021година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при
това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и
съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана
досежно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът не констатира процесуални нарушения, притежаващи характеристиките
съществени в рамките на административнонаказателното производство.
Счита, че образуването на последното, съставянето на акта за установяване на
нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, е
станало при спазване на предвидените и приложими в ЗППЦК и в ЗАНН
9
срокове, като органите на административнонаказателното производство в
нужната степен пълно, ясно, точно, а и при съответност, са оформили
съдържанието на акта и на наказателното постановление, като гаранция за
правото на защита на санкционираното лице, включващо и възможността за
пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно производство,
образувано по жалба срещу наказателното постановление, както и за
разкриването на обективната истина.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че приложимите
срокове по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, на плоскостта на казуса
са били спазени, доколкото принципно положение, при това последователно
и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката относно
правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби е обусловена
преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил осъществен
състав на административно нарушение, каквато обективна констатация от
страна на надзорния орган е могла да бъде направена едва след всеобхватна
проверка, като дори и в този случай, считано от датата 17.09.2020година,
приета като такава на извършване на нарушението, актът за установяване на
административно нарушение от ****година, в случая без съмнение се явява
съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН, а и в
2-годишния от извършването на нарушението, респ. от последната посочена
дата - ****година, спрямо датата ***година и атакуваното наказателно
постановление е било издадено в 6-месечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН.
В интерес на обективността и за пълнота на изложението, настоящият
състав на Софийски районен съд отбелязва, че в случая едва при издаването
на наказателното постановление за първи път са били посочени факти,
относими към квалификацията на нарушението като системно, по смисъла на
§1,т.18 от ДР към ЗППЦК, независимо, че тези факти би следвало да са били
известни още към времето на образуването на административнонаказателното
производство на органите на последното, но доколкото системността на
нарушението единствено има отношение към тежестта на самото нарушение и
то в смисъл на отегчаващо отговорността обстоятелство, респ. има отношение
към определянето, в смисъл индивидуализацията на санкцията за
извършеното административно нарушение, настоящият съдебен състав
преценява в крайна сметка да отбележи, че изобщо не става въпрос за
нередовност в рамките на административнонаказателното производство, още
10
повече такава, подлежаща на оценка като съществено процесуално
нарушение.
На следващо място съставът счита, че както в акта, така и в
наказателното постановление, органите на административнонаказателното
производство са посочили в дължимата и нужна пълнота, в хронология, а и по
идентичен начин обстоятелствата на нарушението, което и в съответност е
било подведено под правна норма, от гл.т. съставомерни признаци, на свой
ред и оценено като административно нарушение, включително на фона на
това, че неизпълнението на задължение, свързано с предоставяне на
определена регулирана информация на надзорния орган КФН, при това
вменено чрез надлежно приложена принудителна административна мярка,
несъмнено представлява самостоятелно реализиране от обективна страна на
съставомерно поведение.
Съобразно разпоредбите на чл.222,ал.1 ЗППЦК вр. чл.15,ал.1,т.6 и т.7
Закон за Комисията за финансов надзор, обнародван ДВ бр.8 от 28.01.2003г. и
приобщената като писмено доказателство по делото заповед №З-
249/20.10.2020г. на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”***”, съдът преценява, че както актът за установяване на
нарушението, така и атакуваното наказателно постановление, са били
изготвени от компетентни длъжностни лица.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по
делото следва да се приеме, че убедително потвърждават възприетите от
органите на административнонаказателното производство факти,
представляващи предмет на административнонаказателното обвинение,
конкретно, че задължено по силата на решение, надлежно издадено, а и
връчено, за прилагане на принудителна административна мярка, по причина,
че не е било сторило това в приложимия законоустановен срок, да разкрие
публично определена регулирана информация, конкретно да представи в
КФН, посредством единна система за предоставяне на информация по
електронен път E-REGISTER, годишен консолидиран финансов отчет за
дейността си за 2019година, като не се е съобразило с така приложената
принудителна административна мярка, “*****”АД, покривайки с
притежавания статут на емитент на ценни книжа, критериите за субект на
11
вмененото задължение, конкретно в случая произтичащо от приложената
принудителна административна мярка, с бездействието си в рамките на
предоставения 5-дневен срок, броим в работни дни и започнал да тече от
получаването на решението за прилагане на принудителната административна
мярка, при изтичането на последния, още повече, че не е било отправяно
искане за удължаване на срока и при положение, че бездействието, за което и
не са били посочени уважителни причини, е продължило, включително към
времето на образуването на административнонаказателното производство, то
на свой ред и на тази основа, в достатъчна степен се явява обосновано да се
приеме, че “*****”АД е осъществило признаците от състава на
административно нарушение, от своя страна довело да ангажиране на
отговорността му по чл.221,ал.8,т.7,предл.първо вр. ал.6 вр. чл.212а,ал.1,т.2
ЗППЦК, която освен това е обективна, безвиновна, респ. в смисъла на
последното, дори изначално е безпредметно и липсват предпоставки да бъде
обсъждана субективна съставомерност на извършеното административно
нарушение.
Що се касае до конкретната приложена административнонаказателна
разпоредба, съставът преценява, доколкото не се намира място за обсъждане
на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, а
и на база потвърждаващата се “системност“ на нарушението, по смисъла на
§1,т.18 от ДР към ЗППЦК, на плоскостта на казуса от приобщените като
писмени доказателства материали по административнонаказателната
преписка, касаещи издадените от заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление“***“, на дружеството жалбоподател и влезли в сила наказателни
постановления - №**/***г., в сила от 29.08.2020година, за осъществен от
дружеството на 30.11.2019година състав на административно нарушение по
чл.100е,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, ***/***г., в сила от
29.08.2020година, за осъществен от дружеството на 30.11.2019година състав
на административно нарушение по чл.100е,ал.2,предл.последно вр. ал.1,т.2
ЗППЦК и №***/***г., в сила от 29.08.2020година, за осъществен от
дружеството на 30.11.2019година състав на административно нарушение по
чл.100е,ал.2,предл.първо вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, преценява в крайна сметка, че
“имуществената санкция” за осъществения от дружеството жалбоподател
състав на административно нарушение, е била законосъобразно определена
като вид, а и като размер /малко над минималния/, доколкото е в рамките на
12
предвидения от закона /”имуществена санкция от 10 000 до 50 000лв.”/, при
коректно съобразяване, а и съотнасяне на естеството на самото нарушение,
факта, че покрива критериите за “системно“ по смисъла на специалния закон,
както съпоставено с факта, че неизпълнението на задължението, произтичащо
от приложена принудителна административна мярка, е било налично и към
времето на образуването на административнонаказателното производство,
следващо с повече от месец времето на извършването на самото нарушение,
като активности и то свързани с неточно изпълнение на задължението,
предмет на приложената принудителна административна мярка, доколкото
годишният консолидиран финансов отчет за дейността за 2019година е бил
предоставен на КФН не чрез E-REGISTER, са били предприети едва на
**година, т.е. при вече образувано административнонаказателно
производство, по-скоро с цел избягване ангажирането на
административнонаказателна отговорност.
На последно място, за пълнота на изложението и доколкото в тази
насока също има конкретен довод, наведен в жалбата, съдът намира за нужно
да отбележи, че освен да сподели позицията на наказващия орган за
съответност на констатираното административно нарушение с наложената
административнонаказателна санкция, категорично не приема “маловажност”
на случая, съобразявайки самото му естество, факта, че макар и формално,
констатираното нарушение засяга важни обществени отношения, към които
изначално изискванията са завишени, доколкото са свързани с осигуряване и
гарантиране предвидимостта, прозрачността и стабилността на регулирания
пазар, който по принцип е динамичен и дефинитивно рисков, поради което
обяснимо разкриването на регулирана информация от страна на емитентите
на ценни книжа, особено към КФН, е предпоставка за пълноценното,
включително и своевременно реализиране на надзорните правомощия по
отношение на поднадзорните субекти, сред които е установено, а и не се
спори, че е попадало към релевантното време и санкционираното юридическо
лице, като в случая по причина, че задължението, предмет на приложената
принудителна административна мярка, е било изпълнено след образуването
на административнонаказателното производство, при това неточно /едва на
**година, когато значимата регулирана информация е била представена в
КФН, но не чрез системата E-REGISTER/ и от него не е установено
настъпването на реални, макар и несъставомерни вредни последици, не
13
създава предпоставки случаят да бъде преценяван като “маловажен”, т.е. като
представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида.
С оглед изхода на делото и искането от взелия участие в откритото
съдебно заседание представител по пълномощно на въззиваемата страна,
съдът намира, че при допустимо и своевременно направено такова, са налице
предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, да възложи в
тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на КФН, в размер на 90,00 /деветдесет/лева, определено при
съобразяване на приложимите правила по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.63д,ал.1,
ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г. вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8
Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр.
чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание
последната цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от
06.01.2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г.,
като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан
правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна
сложност, това, че делото е било разгледано и обявено за решаване в рамките
на проведени две открити съдебни заседания, като действително отлагането
/еднократно/ е било свързано с установена нередовна процедура по
призоваване, относима към жалбоподателя, но дори и в тази хипотеза от
представителя по пълномощно на въззиваемата страна не се е изисквала, нито
се е наложила, излизаща от рамките на обичайното процесуална активност,
като съставът все пак оценява положените усилия от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна да отговори изчерпателно на доводите
от защитната теза на жалбоподателя, при това и чрез своевременно
депозирани “писмени бележки”, в заключение приемайки да възложи в
тежест на жалбоподателя заплащането тъкмо на посоченото като размер по-
горе юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на КФН,
доколкото орган на последната, в лицето на заместник-председател,
ръководещ Управление“***“, е издал атакуваното наказателно
постановление.
14
Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***, издадено на
***година от заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ Управление”***”, с което на “*****”АД, ЕИК ****, е наложена
“имуществена санкция”, в размер 12 000 /дванадесет хиляди/лева, на
основание чл.221,ал.8,т.7,предл.първо вр. ал.6 Закон за публичното
предлагане на ценни книжа, за осъществен състав на административно
нарушение по чл.212а,ал.1,т.2 Закон за публичното предлагане на ценни
книжа, описано от фактическа страна в обстоятелствената част на
постановлението и в акт №***/****г. за установяване на административно
нарушение.
ОСЪЖДА “*****”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
град София, бул.”****” №****, бизнес сграда“***“, ет.**, с известен по
делото адрес град София, бул.“***“ №**, в процесуалното качество на
жалбоподател, да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, орган
на която е издал наказателното постановление, предмет на обжалване,
направени деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер
90,00 /деветдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16