Решение по дело №76/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 15
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20193610100076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

04.03.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2020                  Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                             четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) януари                                    Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 76 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по дело е образувано по предявен от И.Д.В. с ЕГН ********** *** срещу К.И.К. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 от СК, вр. с  чл.143, ал.1 от СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на непълнолетното детеД.К.К. род.*** г., по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. С искът по чл.127, ал.2 от СК е съединен иск по чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати издръжка за детето Даниел, чрез неговата майка и законен представител за периода от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 2400.00 лв. или по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.          

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът  е  депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска за издръжка за минало време по основание и иска за издръжка за в бъдеще по размер.

    В съдебно заседание ищеца и пълномощника поддържат изложеното в исковата молба. В хода на съдебните прения и в представените писмени бележки ищеца моли за положително произнасяне по предявените искове.

            В съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник, поддържат изложеното в отговора. Оспорват иска за издръжка занапред по размер, считат иска за издръжка за минало време за изцяло неоснователен, като твърдят, че бащата е предоставял такава чрез средства лично на детето.

            Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

ДететоД.К.К. произхожда от родители И.Д.В. и К.И.К.. Родителите не живеят заедно от 01.01.2017 г., както и до момента. Детето от фактическата раздяла между родителите живее при майката и тя полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. Средства за осигуряване на потребностите на детето се осигуряват от майката. Майката и детето са живели в дома на родителите на майката в гр.С. до края на м.септември 2019 г. След което заживели в гр.Ш.. Хигиенно – битовите условия на жилището, в което живеят майката и детето са отлични. Бащата поддържа редовно контакти с детето. От фактическата раздяла и до момента бащата не е предоставял на майката средства за издръжка на детето. Давал е на детето суми от по 20-30 лв. седмично за ежедневни разходи, когатоД.е на училище и е посещавал дома на бащата в гр.С.Бащата е заплащал сумата от 67.00 лв. за карта за транспорт на детето от гр.С. до гр.Ш., когато детето е живяло с майката в гр.С.Ежемесечно бащата плаща сметката на детето за мобилен телефон в размер на 20.00 лв. Инцидентно бащата е купувал на детето дрехи и обувки.

Майката получава средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер на 620.00 лв.

Бащата работи по трудов договор на две места в „Т.“ ЕООД гр.С. по срочен трудов договор за извършване на определена работа – общ работник и в „ЛЮСИ-АЛЕКС“ ЕООД, гр.С. по безсрочен трудов договор като чистач. Ответникът не представя доказателства за получаваните от него доходи. 

Ответникът живее в собствено жилище, във фактическо съжителство сМ.Б.и двамата имат общо дете Л. К. род.на *** г.

Емоционалната връзка между родителите и детето не е прекъсната.Д.макар и да живее с майка си контактува редовно с баща си. Детето контактува и с близки и роднини по бащина и майчина линия.  

ДететоД.е ученик в ІХ-ти клас на Профилирана езикова гимназия "Н.Й.В." – Ш..Д.спортува активно, като е картотекиран в баскетболен клуб „Ш.“. Поради високите му спортни постижения клубът е освободил детето от такси. Посещава спортни тренировъчни лагери, които до момента са заплащани от майката. Средствата за спортна екипировка за са сметка на състезателите.

Изложените обстоятелства се подкрепят и от събраните доказателства Удостоверени е за раждане изд. въз основа на акт за раждане № 138/09.02.2004г. изд. от дл.лице при Община Ш., изготвените социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав с Изх. № ПР/Д-Н-ВП/93-003/26.11.2019г. и от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ш. с Изх. № ПР/Д-Н/224-001/26.11.2019г. и останалите приети писмени доказателства-трудови договори, справка от електронния регистър на НАП, удостоверение за раждане, удостоверение от Баскетболен клуб – Ш. и др.  

Горното се установява и от показанията на разпитаните свидетели водени от двете страните.

В унисон с приетата фактическа обстановка е и изложеното от дететоД.при изслушването му съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По делото се признават следните обстоятелства: произхода на дететоД.К.К. от родителите И.Д.В. и К.И.К. – страни в настоящото производство, че родителите не живеят заедно от 01.01.2017 г., както и до момента.

            Между родителите не е налице спор по въпросите касаещи местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения между детето и бащата, като страните са съгласни родителските права да се упражняват от майката, местоживеенето на детето да бъде при нея, съгласни са и с предложения от ищцата режим на лични контакти между бащата и детето Даниел.

Родителите не могат да постигнат съгласие по отношение размера на издръжката за детето Даниел.

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, „решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др.“

Съдът предвид липса на спор между страните по отношение на упражняването на родителските права, личните отношения с детето и режима на лични контакти между бащата и детето Даниел, няма да излага подробни мотиви по тези обстоятелства.

Като прецени горните критерии съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, изложеното в социалните доклади и изложеното при изслушването на Даниел,  

 

 

 

счита че е изцяло в интерес на детето предоставянето на родителските права на майката при която следва да бъде определено местоживеенето му.

Искът по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2  от СК се явява основателен по същество, т.к. ответника, в качеството на родител на дететоД.е алиментно задължена да дава средства за издръжка на непълнолетното си дете.

При определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на родителите. В исковата молба са изложени обстоятелства относно специфични нужди на детето, участието му в професионален спортен клуб, необходимите средства за лечение на установеното заболяване на детето „ломбална сколиоза“, освен това то има необходимост от средства, които да задоволят обичайни за дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление, учебни помагала и др. Ответникът е в трудоспособна възраст, работи на две места, не е трудоустроен и няма хронични и други заболявания.  Не са представени доказателства за получаваните от ответника доходи. Същият има алиментни задължения към още едно дете. Съдът при определяне размера на издръжката е обвързан от чл. 142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 152,50 лв., изчислена на база минималната работна заплата за страна от 01.01.2020 г. определена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 350 на МС от 19.12.2019 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната. Детето е на 16 години и поради възрастта му безспорно са увеличени неговите разходи има и допълнителни токива. Предвид получаваните доходи от майката, същата не може сама да осигури издръжката на детето. Според настоящият състав средствата необходими за издръжка на дететоД.за един месец са в размер на 350.00 лева, като бащата следва да плаща 200.00 лв., а остатъка от 150.00 лв. да се поеме от майката, която ще полага непосредствените грижи. Издръжката следва да бъде заплащана от бащата от датата на завеждане на исковата молба в съда 30.01.2019 г.

По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, бащата да е заплащал издръжка за минал период. Даваните средства от него не са средства за издръжка, а са за лични разходи на детето по негова преценка. Предвид установеното по делото – че майката от 01.01.2017 г. отглежда детето и бащата не е предоставяла средства за издръжка на детето,  следва да се присъди издръжка и за минало време за претендирания период считано от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г., включително. Относно размера й съдът прие за основателен претендирания размер на 2400.00 лв. или по 200 лв. месечно. Присъденият период от време е съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на детето от датата на предявяване на иска.

При преценка на режима на лични контакти по отношение на дететоД.с бащата, съдът съобрази възрастта му и че между него и бащата съществува привързаност, счита  че същите следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния, както и четиринадесет дни през лятото, несъвпадащи с периода на отпуск на майката.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете 330.00 лева.

Ответника следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер на  384.00 лв., от които 288.00 лв. върху издръжката за бъдеще време и 96.00 лв. върху издръжката за минало време.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетното детеД.К.К. с ЕГН **********, род. на *** г. на майката И.Д.В. с ЕГН ********** ***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето при нея.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата К.И.К. с ЕГН **********,*** и дететоД.К.К. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, както и четиринадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН **********,***, да заплаща  на непълнолетното детеД.К.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител  И.Д.В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста)  лева, считано от 30.01.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

   ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати  на непълнолетното детеД.К.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител  И.Д.В. с ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 200.00 (двеста)  лева месечно за периода 30.01.2018 г. до 30.01.2019 г., включително в общ размер на 2400.00 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.01.2019 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка,  решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН **********,*** да заплати на И.Д.В. с ЕГН ********** *** сумата от 330.00 (триста и тридесет) лева направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН **********,***,  да заплати по сметка на ВПРС сумата 384.00 лв. (триста осемдесет и четири лева) – държавна такса върху присъдения размер на издръжките за бъдеще и за минало време и държавна такса от 5.00 лв. (пет лева) на осн.чл.3 от ТДТССГПК.

Решението  може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, пред ШОС

 

 

Районен съдия: