РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Ямбол, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330102215 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. М. против Прокуратура на
РБ и ОДМВР- Ямбол, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ ответните Прокуратура на РБ и ОДМВР- Ямбол бъдат осъдени солидарно
да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1060 лв., поради незаконно задържане,
отнемане на СУМПС, изземване на мотоциклета му и дерегистрация на същия с цел
образуване на наказателно производство за умишлено престъпление по ДП № *** г. по
описа на РУ на МВР- Ямбол , ведно със законната лихва, считано от 02.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба е изложено, че на *** г. ищеца бил спрян за проверка от органите
на полицията по ул. „***“, където управлявал мотоциклета си марка „***“ с рег. № ***. На
същия му бил направен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Дрегер“, проба № ***, като уреда отчел положителна проба за опиати. Издаден му бил
талон за медицинско изследване и съпроводен да МБАЛ- Я., където ищеца дал проба за кръв
и урина за химико- токсикологично изследване. Със Заповед за задържане от *** г. ищеца
бил задържан, като бил освободен на *** г. Била му издадена принудителна
административна мярка от *** г. с която било постановено отнемане на СУМПС и със
заповед от същата дата била приложена принудителна административна мярка с която била
прекратена регистрацията на мотоциклета. Образувано било ДП № *** г. по описа на РУ- Я.,
пр.пр. № *** г. по описа на ЯРП. В хода на същото била назначена и изготвена съдебна
химико- токсикологична експертиза в лаборатория на ВМА- С., видно от която не било
установено наличие на наркотични вещества от извършените изследвания, като посоченото
по- горе наказателно производство било прекратено. На ищеца били върнати мотоциклета и
контактния ключ на *** г. Твърди се, че макар на ищеца да не му било повдигнато
обвинение, спрямо него били извършени действия като уличено лице, като предварителните
действия били свързани с упражняването на държавна принуда и когато били неоснователни,
1
причинявали вреди. В резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, той
претърпял сериозно увреждане на правната си сфера. Неимуществените вреди се изразявали
в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство
на безпомощност и обреченост. На ищеца било нарушено правото му на лична свобода,
засегнати били честта и достойнството му. Били му отнети мотоциклета и СУМПС, като това
водило до злепоставяне пред неговите близки и приятели, на които въпреки, че обяснявал, че
не употребявал наркотични вещества, не му вярвали. Описаните неимуществени вреди били
в причинно- следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство, като
претендирания размер възлизал на 10 000 лв. Също така ищеца претърпял и имуществени
вреди които се съизмервали със заплатено адвокатско възнаграждение при защита в
наказателното производство в досъдебна фаза, както и заплатени разноски по заплащане на
проба за наркотици в МБАЛ- Ямбол. Описаните имуществени вреди били в причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно преследване и възлизали на 1060 лв.
Поради това се иска осъждане на ответните страни да му заплатят солидарно сумата
от 10 000 лв. обезщетение за нанесените му неимуществени вреди и сумата от 1060 лв.
обезщетение за нанесените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В срока за отговор ответната страна на Прокуратурата на РБ е оспорила исковете с
възражението, че са недоказани по основание и размер. Твърди се, че липсвало
доказателства органите на Прокуратурата на Р. България да били извършени действия, извън
правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Ищеца не бил ангажирал
доказателства за действително претърпени морални вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от незаконно обвинение, като същите не били конкретизирани по
характер и интезитет. Липсвало доказателства органите на Прокуратурата на Р.България да
били извършели други действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното
производство. Иска се оспорва и по размер, като се оспорва и законната лихва която
неснователно се претендирала от 02.12.2024 г., като същата била дължима от стабилизиране
на постановлението за прекратяване, а не от по-ранна дата.
В срока за отговор ответната страна ОДМВР- Ямбол е оспорила исковата претенция. Същата
била допустима, но по същество неоснователна. В случая не бил основен елемент от
фактическия състав на разпоредбата по ЗОДОВ, доколкото посоченото ДП по описа на РУ-
Я. не било водено срещу ищеца, нито било образувано срещу него. Същия не бил привлечен
в качеството му на обвиняем, не му била наложена мярка за неотклонение, като ДП било
прекратено, без да бъде повдигнато обвинение. Оспорва се твърдението, че ищеца имал
качеството на уличено лице, като такава фигура не съществувала в действащия НПК.
Разследващите органи носили отговорност само ако лицето въз основа на събрани
достатъчно данни било привлечено като обвиняем с всички произтичащи от това
неблагоприятни последици за него и в последствие производството било прекратено.
Принудителните административни мерки представлявали волеизявление на
административен орган, като съгласно чл.1 ЗОДОВ, претърпените вреди се предявявали по
реда установен в АПК и и били подсъдни на съответния административен съд. Оспорват се
претърпените неимуществени вреди, като размера им бил изключително завишен. Оспорва
се претенцията и за присъждане на имуществени вреди, като неоснователни били
претенциите и за обезщетение за причинени вреди от наложените на ищеца ПАМ по ЗДвП и
заповед за задържане по ЗМВР.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, като алтернативно
се прави искане за определяне на размера според общият приет критерий за справедливост.
Иска се отхвърляне на иска за присъждане на законна лихва от 02.12.2024 г. и искането за
присъждане на разноски.
2
В с.з. ищеца се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа исковата
молба, сочи доказателства и претендира за уважаване на исковете.
Ответника Прокуратура на Р.Б. се представлява от прокурор Кирова- ЯРП, като се
оспорват исковете по основание и размер и се иска тяхното отхвърляне.
Ответника ОДМВР- Ямбол се представлява от процесуален представител
юрисконсулт П., като исковете се оспорват и се иска тяхното отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
ДП № *** год. по описа на РУ на МВР- Я., пр. пр. вх. № *** год. по описа на РП –
Ямбол, (приложено в цялост) е образувано на *** год. , на осн. чл. 212,ал.3 от НПК, за това,
че *** г., около 21: 00 ч., в гр. Я., на ул. „***“, до база на „***“, с посока на движение
кръстовището с ул. „***“, управлявал моторно превозно средство – собствения си
мотоциклет марка БМВ, модел „ ***“ с рег № ***, след употреба на наркотични вещества-
опиати, установено с техническо средство „ ***“ с № ***- престъпление по чл. 343 б,ал.3 от
НК.
На *** год. по ДП са били разпитани в качеството на свидетели полицейските
служители извършили проверката.
На *** г. на ищеца е бил издаден талон за изследване № 0145768 .
На ищеца бил съставен АУАН № *** от *** г. затова, че *** г. в 22.55 ч. в гр. Я., ул.
„***“ до складова база „***“ в посока към кръстовище с ул. „***“, след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, управлява собствения си мотоциклет „***“ с рег.
номер ***. На водача е извършена проверка в 21.30 ч. с техническо средство „ ***“ с № ***,
с тестова касета за еднократна употреба REF ***, LOT ***, проба номер ***, като уредът
отчита положителна проба- опиати. На вода е издаден талон за изследване- ***, след което
бил съпроводен до „Спешното отделение“ МБАЛ „***“, където същия дал проби кръв и
урина за химико- токсикологично лабораторно изследване, с което виновно нарушил чл.5,
ал.3, т.1, пр.2- управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози
от ЗДвП и са иззети като доказателства- СУМПС № ***, СРМПС № ***, брой
регистрационни табели : 1 с номер ***; 1 бр. мотоциклет „***“ с рег. номер ***, рама № ***.
В посочената разписка на АУАН е посочено, че С. И. М. получил препис от акта,
което е удостоверено с подпис, неоспорен от същия.
Приложена е справка за нарушител на С. И. М. и справка от с-р „ПП“- Ямбол за
посочения по- горе мотоциклет.
Със заповед за прилагане на ПАМ № *** /*** год. на С. И. М. е била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б “б“ – временно отнемане на СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като на осн.
чл.172, ал.6 ЗДвП,във вр. чл.165, ал.2, т.2 ЗДвП, обжалването на заповедта не спирала
изпълнението, като на основание чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП са иззети отнетите с АУАН сер.
***/*** от *** г. документи- СУМПС № ***.
Със заповед за прилагане на ПАМ № *** от *** г. на С. И. М. е била наложена
принудителна мярка по чл.171, т.2А, б.Б ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до 1 год., като на основание чл.172, ал.6 ЗДвП, вр. чл.165, ал.2, т.2 ЗДвП,
обжалването на заповедта, не спирало изпълнението й. На основание чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП
са отнети иззетите с АУАН, серия ***/*** от *** г., документи, а именно за 180 дни- 1)
СРМПС № ***) отнети са регистрационни табели с номер : ***.
С постановление от 01.07.2024 год. по ДП е била назначена химико- токсикологична
експертиза с поставени задачи.
По предложение на разследващия полицай при РУ- Я. , срокът за разследването по
3
ДП е удължаван двукратно, т.к. назначената експертиза не е била изготвена.
На 14.11.2024 год. е била изготвена съдебна – химикотоксикологична (
токсикохимична) експертиза, според заключението на която при извършено изследване на
предоставените биологични проби от лицето С. И. М. се установило наличие на наркотично
вещество от групата на опиатите- кодеин. Същото принадлежало към групата на опиати, с
изразен антитусивен ефект, което се прилагало в комбенирани лекарствени продукти с
аналгетично действие, отпускани без лекарско предписание. При извършения общ
таксологичен скрининг на представената проба урина било идентифицирано и лекарствено
вещество парацетамол. Допълнително при анализа на пробата урина се установявало и
присъствието на метамизол и метаболити. Експертизата приела, че наличието на
наркотичното вмещество кодеин се дължало на употребата на лекарственото средство ***,
съдържащо кодеин, парацетамол, метамизол и кофеин.
На 25.11.2024 год. от страна на разследващия полицай е изразено мнение за
прекратяване на наказателното производство.
С постановление от 29.11.2024 год. ДП е било прекратено на основание чл. 199 и чл.
243,ал.1,т.1, вр. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, т.к. не са събрани данни от обективна и субективна
страна за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Същото е връчено на ищеца на
02.12.2024 год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. М., съпруга ищеца посочва, че през лятото на 2024 г. бил спрян
за проверка от органите на полицията, като същия управлявал мотоциклет. Теста му за
наркотици бил положителен, като тя му занесла шофьорската книжка. Съпруга и бил
задържан за няколко часа, а мотоциклета отнет и срещу него било образувано дело. Ищеца
се чувствал притеснен и ядосан, като никога преди това не бил употребявал наркотични
вещества. Когато се прибрали в къщи обсъждали ситуацията и причината поради която
пробата му да била положителна е била употребата на хапчета затова, че го боляло главата.
Без шофьорска книжка бил около 6 месеца и нямало как да работи, като шофьор и затова
започнал работа на слънчевите панели в с. Т., като се налагало да го вземат и връщат до
работата му. Тя зависела от семействата си и от приятели, като ходила на прегледи в гр. Б.
защото била бременна. Въпреки, че и било забранено да шофира, тя го правила защото той
нямал книжка. Също така като и се наложило да ходи по болници, на прегледи зависела от
други хора. На ищеца книжката му била върната малко преди тя да роди, някъде декември
месец 2024 г., като се установило, че няма употребявани наркотични вещества. След
положителната проба за наркотични вещества се променило отношението на нейните
родители към ищеца, всичките му приятели които го познавали започнали да му звънят, да
го подпитват и се отдръпнали от него. Ищеца станал сприхав, раздразнителен, не можел да
спи вечер и бил неспокоен. Също така имал главоболие и въпреки, че му върнали книжката
същото продължило, наложило се посещение при лекар и се установило, че има мигрена.
Същата била в резултат на стреса, безсънието и безпокойството. В с. Т. където работил
получавал по- малко пари отколкото като международен шофьор, като това го притеснявало,
били на квартира и чакали дете. След като минал първоначалния стрес започнали да излизат,
но всички продължили да го питат какво било станало с книжката и с резултатите, като се
чувствал неудобно от тази ситуация. Като международен шофьор излизал в началото на
седмицата и в края се прибирал, като не пътувал за дълъг период от време. За прегледите
като бременна я карали нейните родители и техни приятели, като семействата им били
притеснени.
Свидетеля М., без родство със страните, заявява, че ищеца му бил приятел, като имал
мотоциклет. Миналата година му се обадил, че ще излиза с него, като след това му звъннал и
му казал, че го спрели полицаи, направили му тест за наркотици, като му показало опиат в
кръвта. Била му отнета книжката, като самия той и съпругата му били притеснени. Бил
4
задържан за 24 часа, като чакал кръвната проба около 6 месеца. Бил на работа като
международен шофьор и карал бус, но бил напуснал и когато му взели книжката нямало как
да работи в казиното, като започнал работа на слънчевите панели. В момента след като му
върнали книжката пак работил като шофьор, като когато бил без книжка той водил
съпругата му на прегледи защото била бременна. Същата имала трудна бременност, като се
налагало всяка седмица да я кара на прегледи, като и тя управлявала автомобил, въпреки
състоянието си. Ищеца бил доста притеснен, като тръгнали и слухове, въпреки ,че той
никога не бил употребявал наркотици. Доста хора се отблъснали от него, като поС.но бил
притеснен и не се чувствал добре. За работа го вземали колегите му, като нямало транспорт
до там. Често имал главоболие, като неговите родители също били притеснени, като питали
него дали бил вземал наркотици и не вярвали когато им казал, че не е. Ищеца се притеснявал
и за тях, защото те били в И., като за родителите на съпругата му също се притеснявал, като
тя била бременна. Психически С. бил доста зле, това било тежко за него, като през месец
август ходил на ЯМР в гр. Б., като бил отключил мигрена от стреса и безсънието. Преди да
му вземели книжката се бил записал за изкара курсове за кат. С за камион, но не могъл да се
яви на изпит. След като му върнали книжката си взел всички изпити, като заплащането за
шофьор било по- добре отколкото на панелите. След ситуацията се притеснил много и се
разболял. Преди да му вземат книжката работил и като международен шофьор и в казиното,
като не карал поС.но, но пътувал в чужбина.
От заключението на вещото лице-психолог,извършило назначената по делото
съдебно-психологическа експертиза, е установено,че С. И. М. бил преживял краткотрайна
стресова реакция с нисък интезитет, но същата бързо е била овладяна и последващото му
поведение е било напълно адекватно. Периодът от шест месеца, докато е изчаквал да излезе
кръвната му проба бил наситен с редица преживявания и ограничения за ищеца, по време на
които той бил изпитвал дискомфорт, безспокойство, недоверие и опасения както за
бременната си съпруга, така и неприятно срещане на съмнения в свои близки. Бил лишен от
възможност да управлява МПС, което за него било стресиращо. Неяснотата, която се
проточила във времето от 6 месеца са добавяли и задържали този стрис. Не можело да се
твърди за категорична свързаност между мигрената и процесния случай. Предвид
структурата на личността, данните по делото и проведените интервюта и тестова
психодиагностика, била налице връзка между преживените стрес, притеснения, нервност и
безсъние, рацздразнителност и воденото наказателно производство, въпреки, че същото
завършило без повдигане на обвинянеие на лицето. Нормално било ищецът да изпитва
стрес, придружен с промени в съня и настроенията, след като срещу него се водило
наказателно производство с несигурен изход, т.к. същото било продължило шест месеца-
достатъчно дълъг период за субективното възприятие на ищеца и неговите близки.
В о.с.з. в. лице уточнява, че краткотрайната стресова ситуация с лек интезитет, бил
първоначалния шок в лека степен, по- скоро изненада като реакция. В. лице давало цялостно
заключение за неговия характер, като в делото нямало документи с които да се удостоверява,
че лицето било ходило на лекар, затова не можела да обвърже мигрената с някакви такива
съС.ия. Тестовете показвали какво било моментното състояние на лицето и каква е
устойчивата структура на личността и нагласата. Въз основа на нея, съотнесено с
резултатите от теста, с проведеното интервю и с документи, които били приложени по
делото, свидетели и снимки.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата от сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1060 лв., поради
5
незаконно задържане, отнемане на СУМПС, изземване на мотоциклета му и дерегистрация
на същия с цел образуване на наказателно производство за умишлено престъпление по ДП
№ *** г. по описа на РУ на МВР- Ямбол , ведно със законната лихва, считано от 02.12.2024
г. до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или , че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер. Според чл. 4 от ЗОДОВ,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Както се посочи , в случая ищецът претендира ангажиране на солидарна отговорност
на Прокуратурата на Р България и ОД на МВР – Ямбол за обезщетяване на претърпени от
него имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, като твърди, че образуваното срещу него наказателно производство е
прекратено поради недоказаност.
Фактическият състав на посочената норма предполага доказване от страна на
ищеца на следните предпоставки - незаконно обвинение в извършено престъпление и
претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неправомерните
действия на ответниците.
В случая е безспорно установено, че на *** год. е образувано процесното ДП, както и
че спрямо ищеца са били осъществени определени процесуално – следствени действия,
включително наложени ПАМОВЕ – отнемане на СУМПС, прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца до 1 год., отнемане на регистрационни табели с номер : ***, както
и че ДП е било прекратено с Постановление от 29.11.2024 год.на осн. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК,
без на ищеца да е било повдигано обвинение.
В практиката на ВКС на Р България се приема, че искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е
деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато
обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване
срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на
доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК).
Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни- причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия,
дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение , е същия иск по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на
обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е
повдигнато обвинение, но правилото е че който може по - голямото, може и по- малкото.
Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не
е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Това е частен случай,
който се включва в общата хипотеза на правната норма.( в тази насока Решение № 50084 от
30.05.2023 г. по гр. дело № 196/2022 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС и др.).
По отношение претендиратанат солидарна отговорност, съдът намира следното:
Солидарната отговорност е регламентирана в чл.4,ал.2 от ЗОДОВ, който предвижда,
че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.
Отговорност за репариране на причинените на ищеца имуществени и
6
неимуществени вреди в случая следва да се носи от Прокуратурата на Република България,
която според разпоредбата на чл. 196,ал.1 от НПК упражнява ръководство и надзор на
досъдебното производство, т.е. контролирала хода на разследването. Изхождайки от
нормата на чл. 7 от ЗОДОВ, съдът счита, че надлежен ответник по предявения иск се явява и
ОД на МВР – Ямбол, който следва отговаря за незаконосъобразните действия и актове на
съответните служители при РУ на МВР Я. в хода на разследването. Съгласно разпоредбата
на чл. 52, ал. 1 т. 2 от НПК, служителите на МВР, назначени на длъжност "***", са
разследващи органи и въпреки че действат под ръководството и надзора на прокурор, те са
самостоятелни органи в досъдебното производство /чл. 192 и чл. 193 от НПК/. Според
нормата на чл. 203 от НПК, разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването; длъжен е в най-
кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора, системно
докладва на прокурора за хода на разследването, обсъжда с него възможните версии и
всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на
разследването; извършва действия по разследването и други процесуални действия и по
времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда. Освен
това, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със
съставяне на съответно постановление/ чл. 219, ал. 1 НПК/; извършва разпит на обвиняемия
след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем /чл. 221 НПК/; предявява
разследването съгласно чл. 227, ал. 1 от НПК и след окончателното приключване на
разследването изпраща делото с писмено мнение - чл. 235 от НПК.
Следва да се има предвид, че действията по разследването от органите на ОД на МВР,
както и издадените актове при извършването им, са част от единното наказателно
производство по процесното ДП, което е прекратено на осн. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК –
деянието не е извършени или не съставлява престъпление, а това е достатъчно основание, за
да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали на определен етап от
производството процесуално- следствените действия са били осъществени при спазване на
изискуемите процесуални правила. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на
плоскостта на крайния резултат и доколкото в случая наказателното производство е
прекратено, то всички предприети процесуални действия следва да се определят като
незаконни. Следва да се отбележи и, че в случая е без значение какъв е конкретния принос
на ответниците за настъпилите за ищеца вреди, тъй като предмет на делото е солидарната
им, а не разделната им отговорност. Налице е причиняване на вредоносния резултат от
неколцина по смисъла на чл. 53 ЗЗД и право на увредения е да избере дали да ангажира
отговорността на всеки от съпричинителите или на някой от тях, който в отношенията с
кредитора отговаря за цялото задължение. Поради това не е необходимо да се извършва
разграничение на действията на отделните органи и да се определя доколко всеки от тях е
увредил ищеца. (в този смисъл е и практиката обективирана в Определение №
809/07.06.2011 г. по гр. дело № 1592/2010 г., г.к., ІV г.о. на ВКС ;Определение №
1353/31.05.2023 год. по касационно гражданско дело № 20238002100621 по описа за 2023
година на ВКС и други).
На следващо място и с оглед конкретиката на казуса, а именно твърденията на ищеца
за настъпили неимуществени вреди в следствие на наложените принудителни
административни мерки, следва да се посочи , че касационната инстанция приема, че
Прокуратурата на РБ отговаря по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди,
причинени от наложените принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б. " ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343"б. ", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за
извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
7
В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на
ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства -
критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени
или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство;както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му съС.ие и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели,
професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата
икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва
да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния
субституент за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за
ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това
обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
Същевременно поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това
води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на
човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва
всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно
установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /решение
№ 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013
г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3921/2017 г., IV ГО/. В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да докаже
отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по своя
преценка.
С оглед на изложеното следва да се отчете и конкретното проявление на горните
факти по отношение на ищеца, а именно - в случая чрез неоснователно упражнената
принуда срещу ищеца като уличено лице са били засегнати честта и достойнството му, бил е
лишен от правото на управление на МПС за период шест месеца, при установеност, че
същият е работил като шофьор и за посочения период е бил поставен в невъзможност да
упражнява трудова дейност като такъв. Нарушено е и правото му да бъде разгледано и
решено делото му в разумен срок, тъй като химикотоксилогичната експертиза е била
изготвена в необосновано дълъг срок за изготвяне на заключение. Установи се от събраните
гласни доказателства, че ищецът е бил много притеснен, понесъл загуби от това, че не може
да упражнява професията шофьор, също така се притеснявал и за съпругата си която била
бременна, доста от познатите му се отблъснали от него, защото мислели, че бил употребил
8
наркотици, като такова съмнение се породило и в най близките му хора, неговите родители
тези на съпругата му. Въпреки, че липсват преки доказателства, затова, че случилото се с
ищеца да е свързано с мигрената, съдът приема, че това негово съС.ие безспорно в една или
друга степен се е отразило на неговото здраве. От друга страна, следва да се отчете, че
срещу ищеца не е било повдигано обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, т.е.
преживените страдания не са били така интензивни, както когато обвинение е повдигнато.
Общата продължителност на производството е около 5 месеца. Освен това и въпреки
образуваното ДП и наложената ПАМ, ищецът през релевантния период не е останал без
работа и доходи.
Съдът като съобрази изложените обстоятелства и социално – икономическите
условия в страната към момента на увреждането, счита че следва да се определи
обезщетение в размер на 3000 лв., до който размер претенцията се явява основателна и
доказана. По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното: Съобразно
дадените разяснения в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС-т. 4 е прието, че отговорността
на Държавата по чл.2 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на постановлението за
прекратяване, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът намира, че следва да
присъди законна лихва върху сумата от 3000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, считано от 10.12.2024 г. от влизане на определението за прекратяване
в сила, с който акт се признават за незаконни действията на държавните органи.
Ищеца претендира като имуществени вреди, причинени от воденото срещу него
наказателно производство, заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното
производство в размер на 1000 лв. и сумата от 60 лв. заплащане на такса за извършено
изследване. Несъмнено разноските, извършени в наказателното производство, представляват
имуществена щета по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането- незаконното наказателно преследване. Адвокатското
възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което
при предявен иск по чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар,
но само до разумния и обичайния размер. По делото безспорно се установи, че в
досъдебното производство С. И. М. е представляван от защитника и адв. М. П. А.- ЯАК,
която е упълномощил на 03.07.2024 г. да го представлява и защитава по ДП № *** г. по
описа на РУ- Я., но липсва договорен адвокатски хонорар. Такива доказателства а именно
договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв.
платени в брой и фактура за платена такса в размер на 60 лв. с основание проба наркотици
са представени в настоящото производство и същите са приети като доказателство по
делото. В тази насока е възражение от страна на ответника ОДМВР- Ямбол, че по
досъдебното производство липсват доказателства, че ищеца действително е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като съдът също възприема, че липсват
доказателства за заплащане на сумата от 1000 лв., като в тази му част иска за обезщетение
за причинени имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В
останалата част касаеща сумата от 60 лв. по представената фактура, същата не е оспорена от
страните и като такава следва да се присъди, считано от 10.12.2024 г. от влизане на
определението за прекратяване в сила, с който акт се признават за незаконни действията на
държавните органи.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
се присъждат разноски пред първата инстанция в размер на 362, 44 лв., съразмерно с
уважената част от иска- заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Ямбол дължимите разноските за
СПЕ, които са направени от бюджета на съда в размер на 156, 32 лв., съразмерно на
9
уважената част от исковете.
По изложените съображения, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2,
представлявана от И.Ф. главния прокурор Б. С. и ОД на МВР – Ямбол, с адрес гр. Ямбол,
ул.“Преслав“ № 40, представлявана от Директор старши комисар И. Р. , да заплатят
солидарно на С. И. М. , ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от
3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление
по чл. 343 б,ал.3 от НК по ДП № *** год. по описа на РУ – Я., пр. пр. вх. № *** год. по
описа на РП – Я. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.12.2024 г. до
окончателното изплащане, като претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 10 000 лв. и за периода на законната лихва от 02.12.2024 г. до 09.12.2024 г., като
неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2,
представлявана от И.Ф. главния прокурор Б. С. и ОД на МВР – Ямбол, с адрес гр. Ямбол,
ул.“Преслав“ № 40, представлявана от Директор старши комисар И. Р. , да заплатят
солидарно на С. И. М. , ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от
60,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по
чл. 343 б,ал.3 от НК по ДП № *** год. по описа на РУ – Ямбол, пр. пр. вх. № *** год. по
описа на РП – Ямбол , ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.12.2024 г.
до окончателното изплащане, като претенцията за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 1060 лв. и за периода на законната лихва от 02.12.2024 г. до 09.12.2024 г.,
като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2,
представлявана от И.Ф. главния прокурор Б. С. и ОД на МВР – Ямбол, с адрес гр. Ямбол,
ул.“Преслав“ № 40, представлявана от Директор старши комисар И. Р. , да заплатят
солидарно на С. И. М. , ЕГН *** сумата от 362, 44 лв.- разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 ГПК Прокуратурата на Република България, с
адрес гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от И.Ф. главния прокурор Б. С. и ОД на МВР
– Ямбол, с адрес гр. Ямбол, ул.“Преслав“ № 40, представлявана от Директор старши комисар
И. Р., да заплатят солидарно по сметка на ЯРС сумата от 156, 32 лв. – разноски за вещо лице
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ямбол в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10