№ 628
гр. ***, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430107063 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Х. П. М., чрез адв. Д. М.,
против „***“ ЕООД, ***, с която са предявени: иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство №***г. е нищожен, и иск по чл. 55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5лв.- като частичен иск от общо 239,40лв., представляваща недължимо
платена сума, по нищожен договор за предоставяне на поръчителство, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства. Твърди се, че на 09.08.2021г., ищецът е
сключил с „***” АД, договор за паричен заем № ***, за сумата от 300лв.
Твърди се, че по силата на чл. 4 от Договора, заемът следва да бъде обезпечен
с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция;
поръчителите следва да отговарят на определени условия. Твърди се, че на
същата дата, между ищеца и ответника е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство №***, по силата на който ответникът „***” ЕООД- като
поръчител, е поел задълженията да обезпечи пред „***“ АД, задълженията по
1
договора за заем. По сключеният договор за предоставяне на поръчителство,
ищецът- заемател, е задължил да заплати на „***” ЕООД, възнаграждение от
92,76лв, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство,
ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „***“ АД,
което от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „***” ЕООД, да
събира в тяхна полза сумите по процесния договор, като възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя. Твърди се, че Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен- поради липса на основание, тъй като в полза на
потребителя не се предоставя услуга; твърди се нищожност, поради
противоречие със закона- чл. 138 от ЗЗД и поради противоречие с добрите
нрави. Твърди се, че се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че
клаузата по чл. 4 от Договора за заем също е нищожна. Твърди се, че ищецът
изцяло е погасил задължението по кредита. Твърди се, че ищецът има
качеството на потребител. Твърди се също, че заемодателя и поръчителя са
„свързани лица“.Въз основа на изложеното е предявил и исковете си.В о.с.з. е
прието увеличение на исковата претенция по чл.214 от ГПК за сумата
116,17лв.
Ответникът „***“ ЕООД гр. *** и третото лице „***“ АД гр. ***
ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че на 09.08.2021год. между Х. П. М. от гр. ***, в
качеството му на заемател, и „***“ АД гр. ***, в качеството му на заемодател,
бил сключен договор за паричен заем №***, по силата на който „***“ АД е
предоставило на ищеца сумата в размер на 300 лв., които ищецът се задължил
да върне в на 21 седмични вноски, заедно с възнаградителна лихва при лихвен
процент в размер на 40% и годишен процент на разходите в размер на 47,79
%. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1.
Две физически лица- поръчители, които следва да отговорят на
определени изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя и 3.
2
Одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни
сделки. Не се спори между страните, че на 09.08. 2021год. между Х. П. М. и
"***" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ***, по
силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за
изпълнение на парични задължения/ в полза на „***“ АД гр. *** с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по
сключения договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен
заем, срещу възнаграждение в размер и при условия, отразени в договора. От
заключението на назначената в хода на съдебното дирене съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по договора с „***" ЕООД ищецът е
заплатил сумата от 435,52 лв. Вещото лице е посочило, че ако към сумата,
дължима по договора за паричен заем, бъде включена и сумата за
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, ГПР ще бъде над
100 %, т. е. ще надвишава значително нормативно определения процент в
ЗПК.
При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Сключеният между Х. П. М. и „***“ АД гр. *** договор е
потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно
действителността на процесните договор за паричен заем и договор за
предоставяне на гаранция
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД,
така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
3
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
паричен заем е посочен процент на ГПР 47,79 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава
максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен
от потребителя с "***“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в
полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по
делото се установява, че "***" АД е едноличен собственик на капитала на
"***" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление.
Същевременно съгласно чл. 3 ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция
"***" АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че
разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
4
доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че в конкретния случай
договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори-
този за заем и този за предоставяне на гаранция- формално представляват
самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на "***" АД по процесния договор за паричен заем
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по ЗАЕМА. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото
се установи, че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се
включат и разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, надвишава значително нормативно установения. При това
положение съдът счита, че макар формално процесният договор за паричен
заем да покрива изискуемите реквизити по чл. 11 ал. 1 от ЗПК вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10- годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето- чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителния ГПР в договора за паричен заем заемодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11 т. 10
и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на заема, но не дължи лихва и или други разходи по заема, съгласно
5
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Както се посочи и по- горе, договорът,
сключен между потребителя и "***" АД, и договорът, сключен между
потребителя и "***" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
факта на недействителността на договора за паричен заем неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията. Ето защо следва да се приеме, че и
договорът за предоставяне на гаранция е недействителен. При това
положение предявеният от Х. П. М. от гр. *** против „***“ ЕООД гр. ***
отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26 от
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Както се посочи по- горе, процесните договори за паричен заем и за
предоставяне на гаранция са нищожни, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. Оттам платени без основание се явяват
внесените от ищеца суми за възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция, които съгласно заключението на вещото лице Т. И. са в размер на
116,17 лв. С оглед на това исковата претенция по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се
явява основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
Ирелевантно в случая е представеното от ответното дружество споразумение
между страните от 26.01.2024 год., доколкото то касае отношения,
произтичащи от други договори извън процесния, а именно: договори за
предоставяне на гаранция № 4571294 и № 4363124, които са предмет на
образуваните в ***ския районен съд гр. дело № 7066/ 2023 год. и № 7067/
2023 год. От друга страна независимо от поетите със споразумението
задължения ищецът не е направил отказ от исковете в настоящото
производство, поради което съдът дължи произнасяне по същите.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 425лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер общо на 960, 00 лв. с ДДС.
По така изложените съображения ***ският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. П.
М. от гр. ***, ЕГН **********, и „***“ ЕООД гр. ***, ЕИК ***, че
сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № *** от 09.08.
2021год. е нищожен.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, бул. „***“ № ***, представлявано от П. Б. Д., да заплати на Х. П. М.
от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 116,17 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за предоставяне на гаранция № *** от
09.08. 2021год.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***“ № ***, представлявано от П. Б. Д., да заплати
на Х. П. М. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 425лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, бул. „***“ № ***, представлявано от П. Б. Д., да заплати на
ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр. ***, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, представлявано от Д. М. М.,
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 960, 00 лв. с
ДДС.
Настоящото решение е постановено при участието като трето лице –
помагач „***“ АД гр. ***, на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7