ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.11.2020
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ………………..и в присъствието на прокурора …… като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАД № 187 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по гл. ХІІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.
С определение № 132 от 18.09.2020 г. по НАХД № 263/2020 г. Тетевенският районен съд, трети състав, е прекратил производство по делото, като е приел, че жалбата на „Бук Експорт Импорт“ ЕООД, ЕИК *********, с. Гложене, срещу Наказателно постановление № 11-0001379 от 26.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч, е просрочена, като подадена извън срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Срещу така постановеното определение е подадена настоящата частна жалба по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН от „Бук Експорт Импорт“ ЕООД, ЕИК *********, с. Гложене, ул. „Йото Врачев“ № 137, чрез М. Д. Д., с твърдения за незаконосъобразност на същото. Твърди се, че първоинстанционната жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че РС неправилно е приел жалбата за просрочена, като се сочи, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН изтича на 08.09.2020 г., което е прието и от районния съд в обжалваното определение, но касаторът сочи, че е подал жалбата именно на 08.09.2020 г. в пощенски клон, като представя квитанция № PS 57400009K9Z на „Български пощи“ от 08.09.2020 г.
В заключение се моли касационната инстанция да отмени прекратителното определение на ТРС и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора относно законосъобразността на процесното НП по същество.
От ответника Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, не е постъпил отговор на частната касационна жалба.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Както за обжалване на решенията по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, така и за обжалване на определенията по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН препращането към НПК важи само относно касационните основания, не и относно сроковете за обжалване, които са законовоопределените преклузивни срокове по АПК. Както посочи по-горе, срокът, определен от нормата на чл. 230 от АПК, е спазен и частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
По същество касационната инстанция намира доводите на жалбоподателя за основателни.
Правилно е прието от РС в обжалваното определение, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 31.08.2020 г., което е видно от известие за доставяне на л. 25 от делото на РС. Правилно е прието от РС в обжалваното определение, че 7-дн. преклузивен срок изтича на първия присъствен ден - 08.09.2020 г. Горното се споделя и от касатора в касационната жалба.
Касационната инстанция намира, че неправилно РС е приел, че жалбата е просрочена. Видно от вх. рег. № 20083083/10.09.2020 г. на жалбата при ответника, първоинстанционната жалба е входирана при ответника на 10.09.2020 г. Към първоинстанционната жалба липсва четливо копие на пощенски плик /приложеното копие на пощенски плик на л. 22 от делото на РС е с нечетливо клеймо/, което е констатирано и от районния съд.
Според касационната инстанция при това положение е следвало РС да остави жалбата без движение с указание до жалбоподателя да представи доказателства за спазването на 7-дн. преклузивен срок, в който случай щеше да получи представеното с настоящата частна касационна жалба писмено доказателство - квитанция № PS 57400009K9Z на „Български пощи“ от 08.09.2020 г. Вместо да остави жалбата без движение, РС е предпочел да извърши служебна проверка, посочена в определението като: „съдът направи справка в Български пощи за проследяване на пратката, приложена по делото, от която се установява, че действително жалбата е получена в пощата в гр. Ловеч на 09.09.2020 г.“.
Видно от представеното с частната касационната жалба писмено доказателство - квитанция № PS 57400009K9Z на „Български пощи“ от 08.09.2020 г., която съдържа и данни за подател и получател на пратката, баркод и цена, касаторът „Бук Експорт Импорт“ ЕООД, ЕИК *********, с. Гложене, е подал първоинстанционната жалба в преклузивния 7-дн. срок, на 08.09.2020 г. в 15,54 ч. в клона на „Български пощи“ с. Гложене, където е адресът на управление на дружеството. Горното не противоречи на извода на РС, че жалбата е „получена в пощата в гр. Ловеч на 09.09.2020 г.“.
Релевантен е не моментът на „получаване“ на жалбата в клона на „Български пощи“ в гр. Ловеч, а моментът на „подаване“ на жалбата на 08.09.2020 г. в 15,54 ч. в клона на „Български пощи“ с. Гложене, поради това касационната инстанция приема, че първоинстанционата жалба е подадена в 7-дн. преклузивен срок, който безспорно изтича на 08.09.2020 г. и в случая е спазен от жалбоподателя.
Допълнително касационната инстанция следва да посочи, че обстоятелството, че жалбата по чл. 59 от ЗАНН е просрочена следва да се докаже от ответника Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, който не е възразил, че жалбата е просрочена.
По делото първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, като без да съобрази разпределението на доказателствената тежест и без да събере други доказателства, като остави жалбата без движение и даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства, е приел в тежест на жалбоподателя, че подадената от него жалба по реда на чл. 59 от ЗАНН е просрочена и не е разглеждал спора по същество.
Дори и при липса на доказателства относно срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН районният съд е следвало да приеме, че същият е спазен в полза на жалбоподателя с оглед обстоятелството, че оспореното НП е изпратено по пощата с обратна разписка на наказаното лице, като при възражение от ответника за просрочие на жалбата е следвало да задължи същия да представи доказателства относно датата на получаване на НП от наказаното лице.
По тези съображения съдът намира частната жалба за основателна, а прекратителното определение на Тетевенският районен съд за незаканосъобразно.
Водим от горното, Ловешкият административен съд, касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 132 от 18.09.2020 г. по НАХД № 263/2020 г. на Тетевенския районен съд, трети състав, с което е прекрататено производство по делото.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Тетевен за продължаване съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: