№ 10670
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110109852 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на адв. Е. М. С. против Й. Д. М.,
представлявана то законния й представител Г. И. Е..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сума в размер на 500 лв., представляваща неплатена сума за договорено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 2039782021г. на СРС, 149 с-в,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените в настоящето производство разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, твърди, че страните са договорили
възнаграждение в размер на 10 % от цената на сделката, но не и посоченото от ищеца в
размер на 500 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено пълномощно от Г. И. Е., действаща като законен
представител на Й. Д. М., с което същата е упълномощила адв. Е. М. С. да я представлява
във връзка с гр. д. № 20397/2021г. на СРС, 149 с-в, като извършва всякакви правни и
фактически действия.
Представени са молби по гр. д. № 20397/2021г. на СРС, 149 с-в, с които са
изпълнявани дадени от съда указания от 08.07.2021г., 21.07.2021г., 25.08.2021г., 20.09.2021г.
Видно от представената вносна бележка адв. С. е внесла и държавна такса по гр. д. №
20397/2021г.
Като доказателство по делото е прието решение № 20189860/24.09.2021г. по гр. д.
№ 20397/2021г. на СРС, с което съдът е разрешил на Й. М., действаща чрез Г. И. – законен
представител, да продаде описаните в решението имоти.
Представен е и протокол № */(дата)г., с който САК е определил на адв. С.
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА в размер на 500 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срок, не са ангажирани.
1
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е налице
договор за поръчка, за възлагане представителство пред съд, в специфичната хипотеза на
адвокатски услуги, чиято нормативна регулация се осъществява от Закона за адвокатурата.
Предвид представеното по делото пълномощно, страните са обвързани от възникналото
мандатно правоотношение, по силата на което ответникът е упълномощил адв. С. да я
представлява в производството по 20397/2021г. по описа на СРС, 149 с-в. Специалният
закон – Закон за адвокатурата в своя чл. 36 изрично предвижда относно специфичния
договор за правна помощ, че по същия винаги се дължи възнаграждение. Това е изключение
от общия принцип в договора за поръчка, уреден по чл. 286 от ЗЗД, в който такова се следва
само, ако е уговорено. Закона за задълженията и договорите е общ закон и в настоящата
хипотеза при правната помощ е приложим специалният такъв – Закон за адвокатурата. В
случая специалния закон за адвокатурата в чл. 36,ал. 3 предвижда специална процедура,
както и органът, който определя това възнаграждение и това е съответният адвокатски
съвет.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд - ал. 1. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа - ал.2.
При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет - ал.3. Следователно
предпоставка за определяне на възнаграждението от адвокатския съвет е липсата на договор
между адвоката и клиента.
Възможни хипотези, разгледани в установената по приложението на чл. 36, ал. 3
ЗАдв практика на ВКС, при които е допустима намесата на адвокатския съвет при
определянето на дължими адвокатски възнаграждения, са в сключен между страните писмен
договор да липсва клауза за дължимото на адвоката възнаграждение, както и съществуваща
в договора клауза относно адвокатското възнаграждение да е недействителна /без да влече
недействителност на целия договор/, което налага заместването й от акт на посочения орган
на адвокатурата.
В случая е налице хипотеза, при която между страните е сключен договор за
правна защита, в който липсва клауза за дължимото на адвоката възнаграждение, поради
което и приложеното от ищеца Решение от 11.01.2023 г. по протокол № 2/ 2023 г. на
Софийски адвокатски съвет, с което е определено адвокатско възнаграждение за
осъщественото от ищеца в полза на ответника процесуално представителство по гр. д. №
20397/2021г., следва да бъде зачетено. Договорът за правна помощ е вид договор за поръчка.
С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния правни действия. Когато е сключен с поемане на задължение
от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е двустранен. Съгласно установената
по приложението на чл.286 ЗЗД и чл. 36, ал.3 ЗАдв съдебна практика /Решение № 102 от
16.07.2018 г. по гр.д.№ 3762/ 2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 224/ 11.07.2011 г. по
гр.д.№ 371/ 2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 127/ 27.04.2016 г. по гр.д.№ 5964/ 2015 г. на
ВКС, IV ГО; Решение № 186/ 19.06.2013 г. по гр.д.№ 927/ 2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение
№ 409/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2667/ 2013 г. на ВКС, IV ГО, и др./ общото правило на чл.286
ЗЗД /че възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено/ не
важи относно възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с
адвокат, което се дължи винаги и за всяка инстанция, на основание чл.36, ал.1 ЗАдв.
От събраните по делото доказателства се установява, че адв. С. е била
2
упълномощена да представлява ответника по гр. д. № 20397/2021г., като за целта извършва
всякакви правни и фактически действия. Видно от представените молби по гр. д. №
20397/2021г. на СРС, 149 с-в, с които са изпълнявани давани от съда указания от 08.07.2021г
21.07.2021г., 25.08.2021г., 20.09.2021г. и представената вносна бележка от адв. С. за внесена
държавна такса по гр. д. № 20397/2021г., се установи безспорно и осъществяване на
възложената правна дейност и представителство от адв. С..
По делото се установи и че процедурата по чл. 36, ал.3 от ЗА е проведена и е
взето решение на Софийски адвокатски съвет, с което е определено дължимото се по този
договор, за осъществения правен труд адвокатско възнаграждение. Съветът, при
определянето му, е взел предвид предвидения минимален размер по Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът не ангажира
доказателства да е уговорен друг размер на възнаграждението, поради което неоснователни
са изложените в отговора на исковата възражения в тази връзка.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде изцяло уважен като основателен и
доказан.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна
такса.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Г.
И. Е., ЕГН **********, и двете с адрес (град), (адрес) да заплати на адв. Е. М. С., ЕГН
**********, с адрес (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата, сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
извършена правна защита и съдействие по гр. д. № 20397/2021 г. по описа на СРС, 149 с-в,
ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Г.
И. Е., ЕГН **********, и двете с адрес (град), (адрес) да заплати на адв. Е. М. С., ЕГН
**********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3