РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Девня, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233120100026 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от П. Р. М., ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на детето Б. В. Г.,
ЕГН **********, срещу В. С. Г., ЕГН ********** .
Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс да бъде
изменен размера на определената с определение , постановено след
постигната спогодба по гр. дело №1162/2017г. по описа на РС – Девня
месечна издръжка дължима от ответника В. С. Г. в полза на детето Б. В. Г.
чрез нейното увеличаване от 140.00лв. на 250.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 13.01.2023г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Б. В. Г.,
ЕГН ********** ,р.на 31.01.2015г., като с влязло в сила определение от
21.02.2018 г., постановено по гр. дело №1162/2017г. по описа на РС – Девня
ответника е осъден да заплаща издръжка в размер на 140.00лв.
Излага се, че е изминал значителен период от време от предходно
определената издръжка, като обстоятелствата са се променили и детето има
1
нужда от повече средства за храна, облекло, други социални придобивки и
учебни пособия , ученик е във втори клас което обстоятелство само по себе си
е обвързано със съществено увеличаване на разходите.
Твърди се, че бащата на детето работи в Германия от около 8-9 години ,
не проявява интерес към детето , не поддържа връзка с него.Твърди се също
така , че детето Б. боледува , получил е още като съвсем малък изкривяване на
гръбначния стълб, което пък от своя страна води до нужда от закупуване на
лекарства,специални колани и др. които са скъпи.
Моли, съда да постанови решение, по силата, на което съдът да измени
размера на издръжката.
Представя писмени доказателства, ангажира гласни такива чрез разпита
на свидетели.
В съдебно заседание поддържа предявения иск и моли същия да бъде
уважен.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от назначения на
ответника процесуален представител- адв.М. А. от АК Варна. Оспорва
предявеният иск по основание, като счита размера на същият за силно
завишен.Излага, че от определяне на последната издръжка през 2017г. не е
изминал значителен период, през който да са настъпили съществени
изменения, обуславящи увеличаване размера на присъдената издръжка. Не са
представени доказателства, обуславящи по - големи нужди и така
определената издръжка е в състояние да задоволи потребностите на детето в
тази възраст.Твърди също така , че сумата от 195 лева напълно би задоволила
нуждите на детето и , че не са настъпили обстоятелства които да водят до
съществена необходимост от увеличаване размера на издръжката.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск
като недоказан и необоснован.
В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалният си
представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Контролиращата страна ДСП – гр.Вълчи дол не изпращат представител в
с.з ,като изразяват становище в изготвен по делото социален
доклад.Становището е , че при определяне на размера на издръжката следва
да бъде взета възрастта на детето , доходите на родителите му , както и
2
постоянно нарастващите му нужди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение за раждане П. Р. М. и В. С. Г. са родители на
детето Б. В. Г., р. на 31.01.2015г.
С влязло в сила определение , постановено по гр. дело №1162/2017г. по
описа на РС – Девня съдът е утвърдил постигнатата между страните спогодба
с която ответника е осъден да заплаща издръжка в размер на 140.00лв.в полза
на детето Б. В. Г. от датата на прекратяване на брака, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за
изменението или прекратяването й.
Детето Б. е записано като ученик в 2-ри клас за учебната 2022 /2023г. в
гр.Вълчи дол.
Майката П. Р. М. е представила декларация по чл. 313 НК за доходи.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП– гр.Вълчи дол, като
социалното проучване е установило, че след раздялата на родителите детето
Б. до настоящия момент се отглежда от майката, подпомагана от своята майка
и сестра с която живеят в гр.Вълчи дол.Майката съумява да задоволи
базисните му потребности, работи.Детето разполага със собствена стая като
му е осигурено всичко необходимо.Бащата не се обажда по телефона и не
осъществява срещи със сина си. Към датата на доклада няма данни детето да
има някакви сериозни заболявания, които да изискват специални грижи и
лечение
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата
страна. От показанията на свидетелите се установява, че преките и
непосредствени грижи за детето Б. се полагат от майката и нейните роднини,
като свидетелите твърдят , че бащата не поддържа контакт с детето си ,
изплаща издръжката определена от съда , но често я забавя с няколко месеца ,
след което плаща цялата дължима сума.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта подкрепена от
останалите останалите налични данни по делото- доказателства и
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
3
правна страна:
Законодателят е обусловил изменението размера на присъдената
издръжка от установяването наличието изменение на обстоятелствата, при
които тя е била определена, т.е: нуждите на детето да са нараснали, както и
възможностите от страна на родителите да са се изменили. Промяната в
обстоятелствата е налице само, когато има трайно и съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
При определяне на издръжката съдът се ръководи от обикновените
условия на живот, като се вземат предвид възрастта на детето, образованието
и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Съдът не присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на
живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели, извън
издръжката.
В настоящият случай от присъждане на първоначалната издръжка, до
инициране на настоящото производство, са изминали повече от четири
години, през което време са нараснали нуждите на детето, предвид по-
голямата възраст, обстоятелството, че учи в ОУ, както и от промените в
икономическата конюнктура на страната. Измененията са с траен и
продължителен характер по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г , тъй като няма
как да се възвърне състоянието отпреди настъпването на изменилите се
обстоятелства.
Водим от гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по
основание.
По отношение размера на претендираната издръжка съдът достигна до
следните изводи:
При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както
от нуждите на детето, така и от материалните възможности на двамата
родители. По делото не се твърди, а и не се установи детето да има особени и
специални нужди, налагащи ежемесечни разходи извън обичайните такива.
Ответната страна не е представила доказателства за доходите и
имущественото си състояние. Дори да се приеме, че ответника реализира
доход в по-нисък размер, това не го освобождава от задължението да положи
дължимите и от морална и от правна точка усилия, за да осигури издръжка на
4
детето си в размер, който да задоволява неговите нужди. Същевременно по
делото не се установява, за ответника да е налице задължение и към други
лица от кръга на изчерпателно посочените в чл.140 от СК.
С оглед изложеното съдът намира, че общия размер на необходимата
месечна издръжка за детето следва да е 450 лв., които следва да се
разпределят, както следва: 250 лв. месечно да се заплащат от бащата и 200 лв.
месечно от майката.
Увеличеният размер следва да се дължи, считано от датата на подаване
на иска – 13.01.2023г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
изменение на издръжката е основателен за сумата от 250 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 360.00 лв., както и да
заплати на ищцата сумата от 300 лева възнаграждение за процесуален
представител –адвокат и такса 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от така изложените съображения, Девненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с определение от 21.02.2018г.,
постановено по гр. дело №1162/2017г. по описа на РС – гр.Девня издръжка,
дължима от В. С. Г., ЕГН **********, в полза на детето Б. В. Г., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител , П. Р. М., ЕГН
**********, като я УВЕЛИЧАВА от 140.00 лева /сто и четиридесет лева/ на
250.00 лева /двеста и петдесет лева /, считано от 13.01.2023г., с падеж на
всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово
основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 360.00 лева /триста и
шестдесет лева/, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, както и 5.00 лева / пет лева /
5
държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи, на
основание чл. 11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. М., ЕГН
********** сумата от 300 лева за възнаграждение за процесуален
представител –адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Варна в двуседмичен срок уведомяването на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6