РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120104369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл.14, ал.3 на
ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на Р. А. С. против решение № *** год.,
издадено от ОС“Земеделие“ - гр.*** с което на наследниците на М. С. Р. е
отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници на нива от
3.0 дка в м. „***“, землище на гр.***.
Жалбоподателката счита атакуваното решение за
незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения, като моли
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, с който
собствеността върху процесните имоти да се възстанови на наследниците на
М. Р. във възстановими, стари реални граници. Ангажира доказателства.
Законният представител на *** - гр.Созопол не изразява
становище по жалбата. Представя административната преписка в нейната
цялост.
Процесуалният представител на заинтересованата страна -
Министерство на отбраната на РБългария, поддържа становище за отпаднала
небходимост и обявяване на процесния имот за частна държавна собственост.
Останалите заинтересувани страни не са взели отношение
по жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна (виж
к.адм.д. *** год. на ***), срещу подлежащ на обжалване акт на
административен орган, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доказателствата, събрани по делото и
имащи отношение към правилното решаване на спора, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото удостоверения за
наследници, жалбоподателката и заинтересованите страни М.Р., С.Р. и Д.Д.,
са законни наследници на М. С. Р., б.ж. на гр. ***, починала на *** год.
По делото е представено копие на преписката № *** год.
на *** - гр.*** образувана по заявление на Р. Р. (починал и оставил за свои
1
наследници М.Р., С.Р. и Д.Д.), в качеството му на наследник на М. Р., с което
е поискано възстановяването в стари реални граници на собствеността върху
земеделски имоти - ниви с обща площ от 10.9 дка, в землището на гр. ***.
С протоколно решение от 01.03.1993 год. на *** - гр.*** на
наследниците на М. С. Р. е признато и определено за възстановяване правото
на собственост с план за земеразделяне върху нива с площ 5.3 дка, а е
отказано възстановяване по посочения начин на други два имота с площи от
2.6 дка и 3.0 дка (процесния), който е бил предмет на решение с № *** от
същата дата. С него е признато на наследниците на М. Р. правото на
собственост върху тези два имота в съществуващи стари граници,
възстановено е правото на собственост върху единия - този с площ от 2.6 дка,
като е отказано възстановяването по отношение на нивата от 3 дка в м. „***“,
землище на гр.***, с лаконичния мотив: МНО.
Това решение е влязло в сила, поради което, по молба на
покойния Р. Р., *** - гр.*** е постановила решение от 14.03.2000 год., също
влязло в сила, за обезщетяване със земя и/или компенсаторни бонове за
отказания имот, а с последващо решение от 17.01.2005 год., обезщетението е
определено със земя от общинския фонд на стойност 1544 лв. и
компенсаторни бонове в размер на 796 лв.
С решение на БРС по адм.д. № *** год. е прогласено за
нищожно, в неговата цялост, решението с № *** 01.03.1993 год. на *** -
гр.*** и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне.
Поради това, на 10.06.2021 год. *** - гр.*** е постановила
обжалваното решение, чието съдържание преповтаря това на прогласеното за
нищожно, в т.ч. отказа за възстановяване на процесния имот и мотива за
отказа.
Изслушано е и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, с което имотът е установен по
местонахождение и индивидуализиран, според наличния стар картен
материал, изготвен от инж. Й. - попада в ПИ с идентификатор *** по КК и КР
на гр.***, целият с площ от 361.222 дка и е незастроен. Заключението е
онагледено с комбинирана скица.
Целият този имот - идентификатор *** по КК и КР на
гр.***, е актуван с площ от 375.606 дка като публична държавна собственост
с акт № *** год., съставен от *** към ***. Последните две отбелязвания
върху акта са от 15.03.2005 год., на основание РМС № *** год., с което
имотът е обявен за частна държавна собственост, както и от 10.08.2010 год.,
според което този имот е предоставен безвъзмездно за управление на
областния управител на Област Бургас.
При извършване преценка за валидността на обжалваното
решение съдът установи, че същото е постановено от законен състав на
компетентен административен орган, в пределите на неговите правомощия и
при спазване на установената в закона форма, ако и да е лаконично
мотивирано. Но то е незаконосъобразно по следните съображения:
Очевидно е, че в случая се касае за отказ на *** - гр.***
постановен в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно тази разпоредба, собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС или
ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове.
2
Нивата с площ от 3 дка в местността „***“, предмет на
раздел ***, т.*** от обжалваното решение, попада в ПИ с идентификатор ***
по КК и КР на гр.***, съгласно плана на инж. Й. от 1939г., в който е била
записана на името на М. С.
Тази нива не е застроена със сгради и липсват данни за
наличие на други съоръжения/мероприятия, т. е. не попадат в хипотезата на
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Във връзка с мотива на административния орган за
постановения отказ, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.24,
ал.3 от ЗСПЗЗ, правото на собственост на държавата върху земеделските
земи, предоставени на МО, на МВР и на други ведомства, за цели, свързани
непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и
размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на
отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на
ведомството, а при отпадане на необходимостта за това – те се включват в
ДПФ с решение на МС, което е направено.
По делото липсват доказателства за съществуването на акт
на МС в горния смисъл, напротив - имотът е обявен за частна държавна
собственост, поради отпадане на необходимостта и е предоставен в
управление на областния управител.
Освен това, макар да има доказателства за отпочнато
производство по обезщетяване на правоимащите за признатото им, но
невъзстановено право на собственост, със земи от общинския поземлен фонд
и поименни компенсационни бонове, то не е пречка за възстановяването на
имотите в съществуващи стари реални граници, тъй като процедурата за това
е опорочена - основана е на обявеното за нищожно решение № *** год., а
издадените в хода й административни актове, поради липсата на валидно
правно основание, също са недействителни и не са породили правно
действие.
Затова настоящият съдебен състав намира, че решението
на *** - гр.*** в обжалваната му част, като незаконосъобразно, следва се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което на наследниците на М. С.
Р., на основание чл.18ж, ал.5 от ППЗСПЗЗ, да се възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
процесния имот – нива с площ от 3 дка в местността „***“, съобразно скицата
към заключението по съдебно-техническата експертиза.
*** - гр.*** следва да заплати на жалбоподателката и
сторените по делото разноски, възлизащи на 1850 лв., в т.ч. адвокатски
хонорар и депозити за вещо лице и особен представител.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № *** год., постановено по преписка с вх.№ *** год.
на *** - гр.*** в частта му (раздел ***, т.***), с която на наследниците на М.
С. Р. е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на земеделска земя - нива от 3.0 дка,
находяща се в землището на гр.***, м.”***”, и заявена с пореден № ***, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на
наследниците на М. С. Р. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху земеделска земя - нива от 3.0 дка, находяща се в землището на
гр.***, м.”***” и заявена с пореден № ***, попадаща в ПИ с идентификатор
*** по КК и КР на гр.***, м.”***”, която нива оцветена в жълто на скицата,
изготвена от вещото лице по съдебно-техническата експертиза и находяща се
на л.180 от делото, която да се счита за неразделна част от решението.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
4