М О
Т И В И
към Присъда № 55 от 22.03.2018 год. по НОХД № 405/2017 год. по описа на
СлРС
изготвени на 02.05.2018 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.И.С. за престъпление по чл.
296, ал. 1, предл. 2 от НК и по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание преди започване на съдебното следствие пострадалият Н.К.Ц. ***
е предявил против подсъдимия Д.И.С. граждански иск за сумата на 4000,00 (четири
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението, както и направените по делото разноски.
Конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото, пострадалият се
представлява процесуален представител – адв. С.Б. ***, който поддържа
предявения граждански иск. Пледира подс. Д.И.С. да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание каквото е предложил представителя на РП -
Сливен, както и да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск.
В
с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвиненията така, както са
предявени, като ги счита за доказани по безспорен начин и предлага на съда на
подсъдимия да бъдат наложени следните наказания: за деянието по чл.
296, ал. 1, предл. 2 от НК – „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, а за
деянието по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК – „Лишаване от свобода” за срок от
една година, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо
най – тежко наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”, чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен
срок от три години. По отношение на предявения граждански иск, пледира същият
да бъде уважен в справедлив размер.
В
с.з. подс. Д.И.С. редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за
виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение.
Адв.
Х. *** – упълномощен защитник на подсъдимия Д.И.С., пледира за оправдателна
присъда, като твърди, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен
начин, като излага подробни съображения, а предявеният граждански иск да бъде
отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Д.И.С. е български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан.
Подсъдимият
Д.С. и свид. Р.Р. били сключили граждански брак на 08.08.2008 год. и имат
дъщеря Р.С., като през 2015 год. бракът им бил прекратен с развод.
С
Присъда № 58/17.05.2016 год. по НЧХД № 1456/2015 год. по описа на СлРС,
потвърдена с Решение № 81/14.10.2016 год. по ВНЧХД № 420/2016 год. по описа на
СлОС, подс. С. бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК и му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00
лева за това, че за периода от 21.06.2015 год. до 19.09.2015 год., в *****, в
условията на продължавано престъпление, причинил на Р.И.Р. - С. разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал.
1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Във
връзка с проявите на насилие от страна на подс. С., свид. Р. *** по реда на
Закона за защита от домашното насилие, въз основа на която било образувано
гражданско дело № 3448/2015 год. по описа на СлРС. Производството приключило с
Решение № 850/19.11.2015 год., влязло в сила на 09.12.2015 год. и била издадена
Заповед за защита № 16/19.11.2015 год., с която на подс. С. било забранено за
срок от 18 месеца да доближава на разстояние по-малко от 100 метра Р.И.Р.,
жилището обитавано от Р. на адрес ***, жилището на родителите й на адрес гр.
Сливен, *****, местоработата й *****, както и пътя от дома й по ул. „Г.И.” до *****,
където учела дъщеря им – Р.С..
Въпреки
това на 22.04.2016 год. в гр. Сливен, подс. Д.С. не изпълнил заповед за защита
от домашно насилие – Заповед за защита № 16/19.11.2015 год. по гражданско дело
№ 3448/2015 год. по описа на СлРС в частта забраняваща му за срок от 18 месеца
да доближава на разстояние по-малко от 100 метра Р.И.Р., както и
жилището обитавано от нея. Поради това с Решение № 394/07.09.2016 год. по АНД №
1211/2016 год. по описа на СлРС, влязло в сила от 21.09.2016 год., подс. С. бил
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК, за извършеното
от него престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като му било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева.
Свид.
Р.Р. познавала свид. Н.Ц., с когото общувала във Фейсбук. На 02.10.2016 год.
свид. Н.Ц. отишъл в дома на свид. Р.Р. за поправи печката й. Свид. Н.Ц. установил,
че ключът на фурната не работи и трябва да се купи нов. С автомобила на свид. Н.Ц.,
в който била й свид. Р.Р. тръгнали да търсят магазин, от който да закупят ключ
за фурната.
Същия
ден – 02.10.2016 год. подс. С. бил в дома си и при него около обяд дошъл братовчед
му - свид. И.С., който го помолил да го закара до центъра за да си вземе
автомобила. Подс. С. му казал да изчака, че друго момче ще го закара и свид. И.С.
излязъл. След малко при подс. С. дошъл свид. В.В., с когото имали уговорка да
го закара, но тъй като подс. С. не могъл, предоставил автомобила си на свид. В.В.,
като му казал да закара свид. И.С. в центъра, след което свид. В.В. и свид. И.С.
тръгнали с автомобила на подсъдимия. Свид. В.В. върнал автомобила на подс. С.
същия ден около 16,00 часа.
На
03.10.2016 год. свид. Р.Р. подала сигнал до органите на РУ МВР – Сливен против
подс. С., като по случая на 04.10.2016 год. били снети сведения от свид. Н.Ц..
Свид.
Д.Д. – полицейски инспектор в РУ – Сливен, на когото била разпределена
преписката по повод подадената жалба от свид. Р.Р., се свързал с подс. С. по
телефона и му казал за подадената от свид. Р.Р. жалба, при което подс. С. се
афектирал, защото постоянно го викали в полицията.
На
05.10.2016 год. около 10,40 – 10,45 часа свид. Н.Ц. се намирал на работното си
място в сервиз, находящ се в гр. Сливен в двора на з.”С.”. Тогава подс. С.
спрял лекия си автомобил „БМВ” пред сервиза. Същият бил придружаван от
неустановено по делото лице от мъжки пол. Двамата излезли от автомобила. Подс. С.
влязъл в сервиза при свид. Н.Ц., а непознатият мъж останал при автомобила.
Подс. С. започнал да крещи: „Какъв си ти, че ще свидетелстваш срещу мен?”, „Ти
от кога спиш с жена ми”. Свид. Н.Ц. се опитал да му обясни, че нямал нищо общо
с нея. Подс. С. поискал мобилния телефон на свид. Н.Ц. и се опитал да му го
вземе, но не успял. Тогава подс. С. се доближил до свид. Н.Ц. и му нанесъл удар
с глава в областта на носа. От удара свид. Н.Ц. започнал да кърви и излязъл
навън. Тогава неустановеното по делото лице се приближило до подс. С., издърпал
го и го подканил да си тръгват.
Докато
подс. С. бил в сервиза на свид. Н.Ц., покрай сервиза минал свид. Д.М. и
забелязал спрения лек автомобил „БМВ” за когото знаел, че е на подс. С..
Свид.
Н.Ц. подал сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали екипи на ЦСМП – Сливен и РУ
МВР – Сливен. Пострадалият Ц. ***, където му била извършена хирургическа
интервенция.
Видно
от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, в
резултат на настъпилия инцидент на 05.10.2016 год. и нанесения му побой
пострадалият Н.Ц. е получил следните телесни увреждания: контузия в областта на
гърба на носа с наличие на разкъсно-контузна рана на кожата с липса на тъкан с
V-образна форма, отворена надолу с размери 1,5 - 2 см.,
наложила извършването на хирургична обработка и хирургичен шев; счупване на
носните костици и носната преграда, наложили извършването на оперативно лечение
за наместване на костните фрагменти; девиация (изкривяване) на носната преграда
в основата си надясно с хипертрофия на долна носна конха (раковина) и
затрудняване на носовото дишане през дясна ноздра. В експертизата е посочено
още, че описаните увреждания се дължат на силен удар с или върху твърд тъп или
тъпоръбест предмет и добре отговарят да са получени по време и начин, описани
от пострадалия в неговите показания и в предварителните сведения на
Съдебно-медицинско удостоверение № 596/10.10.2016 год., а именно чрез силен
удар с глава в областта на основата и гърба на носа. В експертизата е отразено,
че характеристиките на уврежданията и особено на разкъсно – контузната рана
свидетелстват за това, че посоката на удара е била отпред назад и леко отгоре
надолу, като на пострадалия е бил нанесен един единствен удар, който е бил със
значителна сила. Вещото лице е посочело в експертизата, че разкъсно-контузната
рана на гърба на носа по своя характер представлява нарушаване на анатомичната
цялост на меките тъкани в областта и по този начин е осъществила смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота” на пострадалия (разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК). Белегът, образувал се в резултат на раната не води до
съществена промяна в основните черти на лицето на пострадалия и представлява
козметичен дефект. В експертното заключение е отбелязано, че без оказана
своевременна и висококвалифицирана медицинска намеса, белегът от
разкъсно-контузната рана щял да бъде със значително по-големи размери, груб и с
неправилна форма. В резултат на травмата в областта на носа пострадалият Н.Ц. е
получил след приключване на оздравителните процеси девиация (изкривяване) на
носната преграда, което е довело до затрудняване на носовото дишане през дясна
ноздра, засилващо се особено нощем. По този начин това увреждане е осъществило
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота” на пострадалия Ц.. Това затрудняване на дишането
има постоянен характер и може да бъде коригирано единствено по оперативен път
(л. 87 – 111 от ДП).
От
приложената по делото справка от Център за спешна медицинска помощ – Сливен се
установява, че на 05.10.2016 год. в 11,08 часа бил получен сигнал за лицето Н.К.Ц.,
като долекарският екип в 11,09 часа се отправил към посочения адрес и в 11,14
часа бил на мястото. Към справка са приложени заверени копия от „Фиш за спешна
медицинска помощ” и „Журнал за повиквания”, като от Фиша за спешна медицинска
помощ се установява, че в „Анамнеза” е отразено, че „При възникнала свада на
работното място ударен с глава в лицето в областта на носа. Има оток и
разкъсно-контузна рана на носа”, както и че пострадалият бил транспортиран до
Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” и предаден на д-р К.(л. 41 – 43
от ДП).
От
приложеното по делото заверено копие от Решение № 850/19.11.2015 год. по гр.д.
№ 3448/2015 год. по описа на СлРС се установява, че на подс. С. е забранено да
се доближава на разстояние по – малко от 100 метра: Р.И.Р.; жилището, обитавано
от Р. на адрес ***; жилището на родителите й на адрес гр. Сливен, *****;
местоработата й – *****; както и пътя от дома й по ул. „Г.И.” до *****, където
учи дъщеря им – Р.С., като е определен осемнадесет месечен срок за наложените
мерки за защита от домашно насилие. Решението е влязло в сила на 09.12.2015
год. и въз основа на същото била издадена Заповед за защита № 16 от 19.11.2015
год. (л. 47 – 49 от ДП).
От
приложената по делото служебна справка от РУ – Сливен относно постъпили сигнали
от свид. Р.Р. срещу подс. С. за периода 2015 год. – 2016 год. в РУ – Сливен се
установява, че по отношение на подадените от свид. Р.Р. срещу подс. С. сигнали на
19.09.2015 год., на 07.12.2015 год., на 18.01.2016 год. и на 17.06.2016 год.
преписките са били изпратени по компетентност на РП – Сливен, с мнение да бъдат
прекратени на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК; по отношение на подадената
на 28.09.2015 год. молба от свид. Р.Р., материалите били изпратени на РС –
Сливен по компетентност, като в последствие била получена Заповед за защита №
16/19.11.2015 год.; по отношение на подадената на 26.04.2016 год. жалба от
свид. Р.Р. срещу подс. С. - образуваната преписка била изпратена по
компетентност на РП – Сливен, с мнение да бъде образувано досъдебно
производство, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК; по отношение на подадената жалба на 03.10.2016 год. от свид. Р.Р.
срещу подс. С. - образуваната преписка
била изпратена по компетентност на РП – Сливен, с мнение да бъде образувано
досъдебно производство, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по
чл. 296, ал. 1 от НК. В справката било посочено още, че за периода не били
подавани жалби и не били регистрирани такива от страна на подс. С. срещу свид. Р.Р.
(л. 62 от делото).
От
приложеното по делото копие от Трудов договор № 005/27.07.2016 год. се
установява, че подс. С. бил назначен на работа в „Т.Г.- И.” ЕООД – гр. Сливен,
като шофьор, тежкотоварен автомобил (л. 65 от делото).
От
приложената по делото справка за периода 01 – 10.10.2016 год. от управителя на
„Т.Г.- И.” ЕООД – гр. Сливен, с приложени към нея заверени преписи от пътен
лист, 6 броя товарителници и един брой
диск заместващ тахошайба се установява, че подс. С. на 04.10.2016 год. в 22,50
часа е тръгнал от с. С.и е пристигнал в гр. С.З.в 02,40 часа; на 05.10.2016
год. в 7,40 часа е тръгнал от гр. С.З.и е пристигнал в гр. Н.З.в 08,30 часа, а
в 08,45 часа е тръгнал от гр. Н.З.и е пристигнал в гр. Сливен в 9,15 часа, като
следващото му пътуване било на 06.10.2016 год. в 7,30 часа от гр. Сливен до гр.
Н.З.(л. 74 – 82 от делото).
От
приложената по делото служебна справка от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – гр.
Сливен, с приложена към нея докладна от Началника на Неонатологично отделение
се установява, че детето Д.Д.е изписана от отделението на 02.10.2016 год. в
12,12 часа (л. 92 – 93 от делото).
От
приложената по делото служебна справка от ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен се
установява, че свид. Д.М. от 01.09.2016 год. е бил на трудов договор в „Г.К. 1”, а от 01.09.2015 год. до
01.09.2016 год. – в „П. И Х. 2 - Н.Д.” (л. 100 – 101 от делото).
От
приложената по делото служебна справка от управителя на „Г.К. 1” ООД се установява, че свид. Д.М.
има сключен трудов договор № 060/01.09.2016 год., като бил назначен на длъжност
– Водач, специален автомобил (л. 105 от делото).
От
приложената по делото служебна справка от „Г.К. 1” ООД се установява, че фирмата
извършвала специализирана услуга – Пътна помощ; че по смисъла на закона не употребявали
пътни книжки и пътни листи, а тахошайбите са пазели само за последните 30
календарни дни; както и че през времето, което шофьорите не изпълнявали
служебни задължения (няма аварийни повиквания), изпълнявали разпореждания в
района на базата (з.”С.” – Сливен) със или без превозното средство (л. 121 от
делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи
процесния случай.
От показанията на свид. И.С., първи братовчед на подс. С., с когото живеят
в една къща, която била разделена на две, се установява, че на 02.10.2016 год. около
обяд е отишъл при подс. С. и го помолил да го закара да си вземе колата; че
тогава подс. С. му казал да изчака, че щяло да дойде едно момче, което щяло да
го закара и свид. И.С. излязъл навън. От показанията на свид. В.В. се
установява, че е помолил подс. С. да му даде колата си и на 02.10.2016 год.
около обяд отишъл до дома на подс. С. да я вземе; че тогава свид. И.С. се
върнал и свид. В.В. го откарал с автомобила на подс. С. до читалището; както и
че е върнал автомобила на подс. С. около 16,00 часа същия ден. От показанията
на свид. Р.Д. – майка на подс. С. се установява, че е видяла как подс. С. е дал
автомобила си на свид. В.В., в който се качил и свид. И.С.. Съдът кредитира
показанията на свид. В.В., свид. И.С. и свид. Р.Д., тъй като същите са
безпротиворечиви, логични и свидетелите пресъздават това, което са възприели
лично.
От показанията на свид. Д.Д. – полицейски инспектор в РУ – Сливен се
установява, че по време на заместване на колега отговарял за района на кв. „К.”,
когато му била разпределена преписка във връзка с издадена Заповед за незабавна
защита от домашно насилие, поради което бил запознат с отношенията между подс. С.
и свид. Р.Р.. От показанията на свид. Д.Д.
се установява още, че многократно са му били възлагани проверки във връзка с
постъпили материали, касаещи тези лица, както и че характера на повечето
преписки били за обиди, притеснения по телефон, настройване на дете срещу
другия родител; че е постъпила жалба от свид. Р.Р. за нарушаване на мерките за
защита, като извършил проверка по случая; че за този случай свид. Р.Р.
предоставила свидетел – свид. Н.Ц., който бил призован и били дадени сведения
от същия. От показанията на свид. Д.Д. се установява още, че е потърсил по
телефона подс. С. и го уведомил за подадената жалба от свид. Р.Р., че подс. С.
се афектирал, защото постоянно го викали в полицията и се разбрали да се яви в
управлението; че в управлението първо е дошъл свид. Н.Ц., а след това подс. С.,
който бил запознат какъв е случая от полицейския инспектор; че подс. С. заявил,
че не познава човека, но той бил любовник на жена му. От показанията на свид. Д.Д.
се установява още, че не може да каже категорично дали при разговорите с подс. С.
е било споменавано името на свид. Н.Ц., но било възможно да го е споменал;
както и че получил обаждане от свид. Н.Ц., който заявил, че след като бил
разпитван в полицията му бил нанесен побой в сервиза, където работи, от подс. С.;
както и че свид. Н.Ц. предоставил разпечатки от социалните мрежи и от СМС-и. Показанията
на свид. Д.Д. са логични, безпротиворечиви, подкрепят се от останалите събрани
по делото писмени и гласни доказателства, освен това свид. Д.Д. не се намира в
близки или родствени отношения нито с подсъдимия, нито с пострадалите, същият е
незаинтересован от изхода на процеса, поради което съдът кредитира неговите
показания изцяло.
От показанията на свид. Р.Р. и свид. Н.Ц. относно деянието на 02.10.2016
год. се установява, че на тази дата свид. Н.Ц. е отишъл в дома на свид. Р.Р. за
да поправи готварската й печка, свид. Н.Ц. установил, че ключът на фурната не
работи, след което двамата с автомобила на свид. Н.Ц. тръгнали да търсят
отворен магазин за да закупят такъв. От показанията на свид. Н.Ц. се установява
още, че преди 02.10.2016 год. е познавал свид. Р.Р. и е общувал с нея във
Фейсбук. В тази им част съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като
са логични и безпротиворечиви. В останалата част показанията им, касаещи
случилото се на 02.10.2016 год. съдът не кредитира, тъй като показанията на
свидетелите са противоречиви сами по себе си, освен това си противоречат не
само по между си, но и с показанията на свид. Д.М.. Първоначално свид. Н.Ц.
заявява, че е отишъл около 13,00 часа в дома на свид. Р.Р., като на отиване
видял свид. Д.М., като последният му заявил, че ще изписват внучката му; след
което е отишъл в дома на свид. Р.Р. и след като са тръгнали двамата с неговия
автомобил били засечени от автомобила на подс. С., който спрял пред техния
автомобил и започнал да крещи, да псува, да вика и т.н. При извършения повторен
разпит на свид. Н.Ц. същия вече твърди, че е видял свид. Д.М. след като са
излезли от дома на свид. Р.Р. и са потеглили с автомобила му да търсят
необходимата част, като това се е случило около 14,00 – 14 и нещо часа и тогава
свид. Д.М. заявил, че ще ходи да взима внучето си. От своя страна свид. Р.Р.
заявява, че не е разговаряла по Фейсбук със свид. Н.Ц.; както и че свид. Н.Ц. е
отишъл в дома й около 13,15 – 13,20 часа, след което двамата тръгнали да търсят
отворен магазин, като свид. Н.Ц. заявил, че ще минат покрай детската ясла,
която се намирала до бл. 1 в кв. „К.”, понеже имало някакъв инцидент с негов
близък човек и искал да погледне дали е там колата на този човек, за това
минали по бул. „Тракия”, където били засечени от автомобила на подс. С., който
ги последвал, пресякъл им пътя и почнал да крещи. В тези си показания свид. Р.Р.
не свидетелства на 02.10.2016 год. да е виждала свид. Д.М., когато е била в
автомобила на свид. Н.Ц.. Тези показания на свид. Р.Р. противоречат не само на
показанията на свид. Н.Ц., но и на собствените и показания дадени при
извършения повторен разпит на свид. Р.Р.. В тях свид. Р.Р. заявява, че след
като са излезли от дома й със свид. Н.Ц. около 13,50 часа са тръгнали в посока
бл. 9 на кв. „К.” където спрели и свид. Н.Ц. се заговорил със свид. Д.М., като
в разговора било споменато, че отиват да търсят ключ за да ремонтират печката. От
своя страна в показанията си свид. Д.М. заявява, че след 11,00 часа е видял
свид. Н.Ц., като в автомобила била й свид. Р.Р., като му казали, че отиват да правят
печката на свид. Р.Р., а към 13,00 часа отишъл в болницата за изписването на
внучката му. При извършения повторен разпит на свид. Д.М. същия заявява, че
между 12,00 и 13,00 часа изписали внучката му, а е видял свид. Н.Ц. преди да
изпишат внучката му. Освен това тези показания не се подкрепят и от събраните
по делото писмени доказателства, а именно от приложената по делото Докладна от
Началника на ННО, от която се установява, че внучката на свид. Д.М. е била
изписана на 02.10.2016 год. в 12,12 часа. С оглед така констатираните множество
противоречия в показанията на свид. Н.Ц., свид. Р.Р. и свид. Д.М. относно
случилото се на 02.10.2016 год. съдът не ги кредитира в тази им част.
От показанията на свид. Р.Р. се установява, че на следващия ден – 03.10.2016
год. е подала жалба срещу подс. С., а от показанията на свид. Н.Ц. се
установява, че на 04.10.2016 год. бил извикан от свид. Д.Д. да даде показания
относно инцидента на 02.10.2016 год. От показанията на свид. Н.Ц. се установява
още, че на 05.10.2016 год. около 10,40 – 10,45 часа в сервиза, където работел
дошъл подс. С., заедно с още един човек, който останал отвън, а подс. С. влязъл
вътре; че подс. С. го попитал „Какъв си ти, че ще свидетелстваш срещу мен” и
„Ти откога спиш с жена ми”, опитал да му вземе телефона, но не успял и нанесъл
един удар с глава в носа на свид. Н.Ц.. От показанията на свид. Н.Ц. се
установява още, че излязъл навън и другия човек, който бил с подс. С., му казал
да се спре и се качили в автомобила на подс. С. и тръгнали; че след това се
обадил на тел. 112, отишъл в болницата, като му били направени изследвания,
установили си счупвания на костите на носа и му била извършена операция. От
показанията на свид. Д.М. се установява, че същия ден около 10,30 – 11,00 часа
тръгвал от базата и минал покрай сервиза на свид. Н.Ц., видял хора вътре, а
отпред бил паркиран лекия автомобил на подс. С.. Съдът кредитира показанията на
свид. Р.Р., свид. Н.Ц. и свид. Д.М. в тази им част, тъй като същите са
безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. С. в частта, в която твърди, че на 02.10.2016
год. около 12,00 часа е дал личния си автомобил на свид. В.В., с който да отиде
до с. Сборище, като му казал да закара свид. И.С. до центъра, както и че
автомобилът му бил върнат същия ден около 16,00 – 16,30 часа; че му се обадил
свид. Д.Д. по повод подадената срещу него жалба за нанасяне на побой, тъй като
същите кореспондират с всички останали доказателства по делото. Съдът не
кредитира обясненията на подс. С., в частта която твърди, какво е правил на
09.10.2016 год., тъй като това е ирелевантно за настоящия процес, тъй като
деянието е било извършено на 05.10.2016 год., както и че не е нанасял удар на
свид. Н.Ц., тъй като в тази им част противоречат на кредитираните показания на
свид. Н.Ц. и свид. Д.М.. Ето защо съдът намира, че тези твърдения на подс. С.
са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно -
медицинска експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а съдът
няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната
компетентност на експерта.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 283
от НПК и не оспорени от страните. Съдът не кредитира само получената справка от
„Г.К. 1”
ООД, постъпила по делото с вх. № 3741/20.02.2018 год. по описа на СлРС с
приложена към нея справка от ЕТ „П. И Х. 2 - Н.Д.” – Сливен (л. 129 – 130 от
делото), тъй като в тях е посочено, че на 05.10.2016 год. свид. Д.М. е работил
в от ЕТ „П. И Х. 2 - Н.Д.” – Сливен, което противоречи на приетата по делото справка
от ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, от която се установява, че свид. Д.М. от
01.09.2016 год. е бил на трудов договор в „Г.К. 1”
ООД.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Подсъдимият Д.И.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК, поради което съдът го
призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение. По делото не се
събраха безспорни доказателства за авторството на Д.И.С. в инкриминираното
деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да
почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 02.10.2016 год. свид. Н.Ц.
е бил в дома на свид. Р.Р. и двамата заедно с неговия автомобил са тръгнали да
търсят ключ за фурната. По делото не бяха събрани доказателства, с които да се
докаже авторството на деянието (че подс. Д.И.С. не е изпълнил Заповед за защита
от домашно насилие), което е съществен елемент от обективната страна на
престъплението. Напротив видно от показанията свид. В.В., свид. И.С. и свид. Р.Д.,
около обяд на същия ден подс. С. е предоставил личния си автомобил на свид. В.В.
и същият му е бил върнат около 16,00 часа. Освен това показанията на свид. Р.Р.,
свид. Н.Ц. и свид. Д.М. относно начина по който е била нарушена Заповедта за
защита от домашно насилие са противоречиви по между си и със събраните по делото
доказателства. Няма как твърдения от тях инцидент да се е случил около 14,00
часа, в това число и срещата на свид. Р.Р. и свид. Н.Ц. със свид. Д.М., тъй
като видно от показанията на последния това е станала преди изписването на
внучката му от болницата, а видно от писмените доказателства това изписване е станало
в 12,12 часа.
Поради това, че в съдебното следствие не се
събраха доказателства за авторството на деянието, съдът не следва да обсъжда
другите съставомерни признаци от обективна и субективна страна на престъпния
състав на чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК и с оглед изложеното, съдът постанови оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение на подс. С..
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.И.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 вр.
ал. 2 от НК, тъй като на 05.10.2016 год. в гр. Сливен, причинил средна телесна
повреда (девиация (изкривяване) на носната преграда, довело до затрудняване на
носовото дишане през дясната ноздра), изразяваща се в постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота на Н.К.Ц. ***.
Деянието си подс. С. е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от състава на
престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Като смекчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства, съдът прие чистото
му съдебно минало, липсата на образувани наказателни производства и оказаното
съдействие на досъдебното производство.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Д.И.С.
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, която не е по – висока за този вид
престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен
резултат и целите на генералната и специалната превенция. Поради това стигна до
извода, че следва да наложи на подсъдимия Д.И.С. наказание при условията на чл.
54 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца.
С оглед на размера на наложеното наказание „Лишаване от
свобода” и чистото съдебно минало на подс. Д.И.С., съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи така определеното наказание за
изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на
подс. С. и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс.
С. и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Вещественото
доказателство по делото, а именно – 1 брой диск „Verbatim” с надпис „СН 8544 АК
06.02.2017 г.”, находящ се на л. 82 от делото, следва да се съхранява по делото
до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Д.И.С.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 169,00 лева (сто шестдесет и девет лева) в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса подсъдимият Д.И.С. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 120,00 лева (сто и двадесет лева) в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК :
Съдът
намира предявения от Н.К.Ц. ***, граждански иск срещу подс. Д.И.С., за
причинените му неимуществени вреди, за доказан по основание поради доказаност
на деликтното правоотношение, макар и предявен в завишен размер.
По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че
гражданският ищец Н.К.Ц. е претърпял неимуществени вреди от престъплението по чл.
129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК. Гражданският ищец Н.К.Ц. е предявил граждански иск
срещу подс. С. в размер на 4000,00 (четири хиляди) лева. Безспорно в хода на
съдебното следствие се установи, че гражданският ищец Н.К.Ц. е претърпял
неимуществени вреди от престъплението, тъй като му е причинена в резултат на
престъплението средна телесна повреда, изразяваща се в девиация (изкривяване)
на носната преграда, довело до затрудняване на носовото дишане през дясната
ноздра. Съдът прие, че справедлив еквивалент на причинените на пострадалия
неимуществени вреди е сума в размер от 3 000,00 (три хиляди) лева, която следва
да бъде платена от подс. С.. До този размер искът за неимуществени вреди следва
да бъде уважен, а до претендирания размер от 4000,00 лева – да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Ето защо съдът осъди подсъдимия Д.И.С. да
заплати на Н.К.Ц. *** сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението,
като отхвърли предявения граждански иск до претендирания размер от 4 000,00
(четири хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.
Съгласно
правилата на процеса подсъдимият Д.И.С. беше осъден да заплати на Н.К.Ц. *** и
сумата от 501,60 лева (петстотин и един лева и шестдесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: