№ 29963
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110139420 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
З. Р. Д. е предявила 1) срещу ******** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит № 2357117/02.03.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави,
евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски
кредит, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от
1155,47 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожния договор за
потребителски кредит сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й погасяване, и евентуален осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща платена при липса
на основание сума за възнаграждение за поръчителство по нищожната клауза на чл. 4.1 от
договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, както и 2) срещу *********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 02.03.2021 г., поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника ******** договор за потребителски кредит №
2357117/02.03.2021 г., въз основа на който е получила заем в общ размер от 3395,28 лв., със
задължение да го върне на вноски в срок от 24 месеца. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от
договора е сключила с ответника ******* договор за поръчителство от същата дата, като
задълженията по двата договора били в общ размер от 7878 лв., от които тя е заплатила
1
първите 4 общи погасителни вноски. Твърди, че е сключила с ответника ******** и договор
за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г., по който й бил отпуснат заем в размер
5000 лв., като част от сумата в размер на 3237,75 лв. е използвана за погасяване на
задълженията й по първия договор, с което плащанията по него били в общ размер от
4550,75 лв. Поддържа, че преди сключване на договора заемодателят не е предоставил на
ищцата необходимата преддоговорна информация, както и не е получено валидно съгласие
за сключването му от ищцата в електронна или писмена форма, поради което договорът е
нищожен поради липса на изискуемата от закона форма, евентуално поради противоречие с
императивни правни норми, тъй като в същия не се съдържала информация относно
възможността на кредитополучателя да получи извлечение по сметка за извършените и
предстоящите плащания, както и относно правото на отказ от договора, общите условия към
договора не били предоставени на ищцата, респ. не било налице изрично приемане на
същите. В договора липсвали съществени елементи от съдържанието – приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му и дали същият е фиксиран или променлив за срока
на договора, не бил посочен размер на възнаградителна лихва и съотношението й спрямо
главницата, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В договора за кредит
бил грешно посочен размерът на ГПР, тъй като действителният бил над максимално
установения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не била посочена общата сума по договора
към датата на сключването му и съотношение на годишната лихва по договора към общия
ГПР. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство е елемент от общия разход
по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски
кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, както и предвид наличието на
свързани лица по двете правоотношения. Поддържа, че клаузата по чл. 4.1 от договора за
кредит, с която сключването на договор за поръчителство било предвидено като условие за
предоставяне на сумата по кредита, е нищожна, тъй като води до нееквивалентност на
насрещните престации за страните по договора за кредит и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост. С оглед на изложеното счита, че дължи връщане само на
чистата стойност на кредита от 3395,28 лв., поради което претендира връщане на платената
без основание разлика от 1155,47 лв. Намира и договора за поръчителство от 02.03.2021 г. за
нищожен поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
поради противоречие с добрите нрави предвид значителната нееквивалентност на
насрещните престации, поради което претендира при условията на евентуалност връщане на
платеното възнаграждение за поръчителство в размер на 500 лв.
Ответникът ********* оспорва исковете при твърдението, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит от 02.03.2021 г., по който на ищцата е предоставена в заем
сума в размер на 3000 лв. и 395,28 лв. за застрахователна вноска, като сочи, че по договора
бил уговорен ГЛП в размер от 24,62 %, ГПР в размер от 27,60%, а общият размер на
задълженията по договора бил 4333,44 лв. Намира, че договорът е действителен, като
същият е сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК, а на
кредитополучателя е била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието
2
на всяка клауза по договора за потребителски кредит и същият бил сключен във формата на
електронен документ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР и при ясно
формулирани клаузи. Оспорва договорът за потребителски кредит да накърнява добрите
нрави и да е налице нееквивалентност на престациите. Поддържа, че условията към
договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, а не като
задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за
кредит е сключен преди ищцата да сключи договор за поръчителство и същият съставлява
отделно облигационно отношение с конкретни параметри.
Ответникът ******* признава, че е сключил с ищцата договор за предоставяне на
поръчителство от 03.02.2021 г., по силата на който се е задължил да поеме солидарно с
ищцата отговорност за задълженията по процесния договор за кредит, като страните
уговорили месечно възнаграждение от 196,89 лв. за периода на действие на договора, което
не попада в обхвата на общия разход по кредита. Поддържа, че на ищцата била
предоставена преддоговорна информация и била запозната с параметрите по договора, като
същата направила информиран избор да сключи договора за поръчителство и същият не
съставлявал необходимо условие за сключването на договора за кредит и не било скрепено с
каквато и да е санкция за кредитополучателя. Счита, че процесните договор за кредит и
договор за предоставяне на поръчителство са действителни, като същите съществуват
самостоятелно и не съдържат неравноправни клаузи или такива в противоречие с
императивни правни норми или добрите нрави.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство с
посоченото в исковата молба съдържание, включително с оспорената клауза за
възнаграждение за поръчителство, които противоречат на императивна законова разпоредба
или на добрите нрави.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е
да докаже факта на плащане на всяка от процесните суми на ответника *********, а в
тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването им, респ.
задържането им по валидни договорни клаузи.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни по
делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е сключен договор за
потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., по който ответникът ********* е
предоставил на ищцата кредит в общ размер от 3395,28 лв., както и че на 02.03.2021 г.
между ищцата и ******* е сключен договор за предоставяне на поръчителство.
С молба вх. № 17552/23.01.2023 г. от ответника ********* е направено искане за спиране на
настоящото производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено с
определение по гр.д. № 24262/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, запитване до СЕС по
3
преюдициални въпроси, които ответникът намира, че са от значение за правилното решаване
на настоящия спор. Съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение,
доколкото образуваното дело пред СЕС не касае правилното решаване на настоящия правен
спор, а относимите разпоредби, за чието тълкуване е образувано делото, са ясни и
недвусмислени.
Страните са представили към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Искането на
ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза цели установяването на относими
по делото факти, поради което следва да бъде уважено. Исканията на ищцата по чл. 190 ГПК
следва да бъдат отхвърлени, тъй като описаните документи са представени от ответниците.
Искането на ответника ********* да бъде задължена ищцата да представи трудовата си
книжка и декларация за имущественото си състояние е неоснователно, тъй като не цели
установяването на относими по делото факти.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. от 13:30
ч., за което страните да бъдат призовани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ********* за спиране на
производството по настоящото дело.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *********, тел. ********, специалност: счетоводна отчетност.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата и ответника ********* за събиране на доказателства по
реда на чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговорите на исковата молба и
приложенията към тях.
Вещото лице да се призове с указание да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5