Решение по КНАХД №1260/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ НАП Бургас, срещу решение № 334 от 14.05.2025 г., постановено по АНД № 566/2025 г. на Районен съд – Бургас.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС Бургас е постановил неправилно решение, при допуснати съществени нарушения на материалния закон поради противоречие между доказателствата. Сочи се наличието на неправомерно действие, за което е издадено НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – Д. В. С., редовно уведомена не се явява и не изпраща представител. По делото е представено становище по касационната жалба, в която същата се оспорва, иска се оставяне в сила на решението на РС Бургас, претендират се разноски.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е отменено наказателно постановление № 810369-[рег. номер]/04.02.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на Д. В. С., на основание чл.273 ДОПК, за нарушение по чл.13, ал.1 от ДОПК, е наложена „глоба“ в размер на 500 лв.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 25.10.2024 г. в 14:42 часа служители на НАП Бургас отишли в офис на „Еконт Експрес“ ЕООД. Д. С., в качеството на служител на пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, предоставила на проверяващите пратката за получаване, като служителите по приходите заплатили стойността от 35 лева, за което бил издаден системен бон и електронно изявление. Служителите на НАП се легитимирали и уведомили С., че извършват проверка на „Модеро БГ“ ЕООД, изискали да им предостави личната си карта, за да я впишат в протокола за извършената проверка, като лице, което е присъствало при извършване на проверката. Отделно от това изискали от С. да попълни и декларация обр. Кд126. Служителката отказала да подпише протокола за проверката, както и отказала да предостави документ за самоличност и да попълни декларация обр. Кд 126.

На 20.12.2024 г. е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.13, ал.1 от ДОПК за това, че Д. С. не е оказала съдействие на органите по приходите. Впоследствие е издадено и обжалваното НП.

За да постанови решението съдът приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че от събраните доказателства се установява, че С. е съдействала за извършване на контролната покупка на поръчаната стока, издала е необходимите документи и при проверката не е било констатирано извършено нарушение на данъчното законодателство от провереното лице. Направен е извод, че органите по приходите не са били възпрепятствани при извършване на проверката на дружеството „Модеро БГ“ ЕООД. По отношение на отказа за представяне на личната карта, за да бъде вписана в протокола като лице, присъстващо на проверката, както и да попълни декларация обр. Кд126, съдът е посочил, че С. не е обект на проверката, както и същата не е служител на проверяваното лице или негов представител, за да се приеме, че е имала качеството на участник в производството по извършване на проверката. С оглед липсата на нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.1 от ДОПК съдът е отменил наказателното постановление.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл.13, ал.1 от ДОПК указва, че участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.12, ал.1 – 4. По делото безспорно се установява, че проверката, извършвана от органите по приходите е насочена към „Модеро БГ“ ЕООД, а Д. С. е служител на „Еконт Експрес“ ЕООД, т.е. лицето не попада в обхвата на проверката, нито в лично качеството, нито в качеството на служител на „Еконт Експрес“ ЕООД. Д. С. е отказала да предостави личната си карта и да подпише протокола за проверка, но тези действия, както правилно е отбелязал районният съд, не могат да се определят като отказ от съдействие по чл.13, ал.1 от ДОПК, първо защото лицето няма качество на участник в проверката и второ защото е наличен ред за документиране на отказ да се подпише документ и проверката да приключи.

Неоснователни са възраженията на касатора, с които се поддържа теза за неправилно ценени свидетелски показания. Районният съд е посочил че показанията на всички свидетели са обективни, последователни и безпротиворечиви, поради което ги кредитира при установяване на фактическата обстановка по делото. Касационният състав напълно споделя тези мотиви, в които няма никакво вътрешно противоречие и изцяло кореспондират с установените факти, по които не се спори.

Касационният състав не споделя възраженията, че С. е задължено лице по смисъла на чл.37, ал.2 от ДОПК. Това е така, тъй като проверката се извършва по отношение на „Модеро БГ“ ЕООД, с което дружество С. няма никаква правна връзка и не е оправомощена да предоставя данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения.

Доводите относно твърдения на С. дали е следвало да се заплати дължимата сума за пратката, кога и как е станало предаването на пратката за преглед нямат отношение към оспореното НП.

Тъй като настоящата инстанция не стигна до правни изводи различни от тези на районния съд, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на Д. С. следва да се присъдят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334 от 14.05.2025 г. по АНД № 566/2025 г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Д. В. С., [ЕГН] сумата от 600 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.